За мечките и буболечките в Природен парк „Витоша”

За мечките и буболечките в Природен парк „Витоша”

Право на отговор

В статията на Леонора Лекова „Дават милиони за мечките и буболечките в Природен парк „Витоша”, публикувана в бр. 255 на в. „Преса” от 19 септември 2013 г. парковата администрация е обвинена, че изпълнява първия най-важен приоритет в работата си, залегнал в Плана за управление на Природен парк „Витоша”, който е приет с решение № 305 от 22.04.2005 г. на Министерски съвет, а именно: „Опазване, поддържане и възстановяване на биологичното и ландшафтно разнообразие на парка”. Всеки уважаващ професията си журналист би проучил националното екологично законодателство преди да се заеме да отправя критики и обвинения към работата на Дирекцията на парка. Нека да припомним на незапознатите защо се обявяват природните паркове и каква е целта при управлението им. В член 29 от закона за защитените територии е казано ясно: “За природни паркове се обявяват територии, включващи разнообразни екосистеми с многообразие на растителни и животински видове и на техните местообитания, с характерни и забележителни ландшафти и обекти на неживата природа. Природните паркове се управляват с цел: 1. поддържане на разнообразието на екосистемите и опазване на биологичното разнообразие в тях; 2. предоставяне на възможности за развитие на научни, образователни и рекреационни дейности; 3. устойчиво ползване на възобновимите природни ресурси при запазване на традиционни форми на поминък, както и осигуряване на условия за развитие на туризъм.”. А освен от националното законодателство, Природен парк „Витоша” е защитен и от европейското, тъй като цялата територия на парка е Натура 2000 зона. Това е съвсем накратко и далеч не изчерпателно положението относно приоритетите в работата на Дирекцията на Природен парк „Витоша”. Авторката на статията твърди, че на Витоша няма пътеки. Абсолютно невярно. Алейната мрежа в парка е с обща дължина над 300 км. Най-важните маршрути са десетки, а през годините парковата инфраструктура (пейки, маси, кътове за отдих, мостове, насочващи и информационни табели, стълбова маркировка и др.) е поддържана и обновявана със средства от годишния бюджет на парковата администрация, както и с усилията на много доброволци. За съжаление вандализъм на Витоша е огромен, може би защото тя е най-посещаваната защитена територия в България с над 3 млн. посетители годишно. Руши се много. Преди да се омаловажават усилията за подпомагане на популациите на редки и защитени растителни и животински видове, нека да отбележим каква е степента на тяхната защита в национален и световен мащаб. Кафявата мечка, чиято защита се е сторила странна на авторката на статията, е строго защитен вид (включен в Приложение 3 на ЗБР) и местообитанията на вида трябва да се опазват приоритетно. Популацията на мечки в България се оценява на около 600 – 700 индивида. За сравнение в Австрия са останали само няколко. Във Франция, Италия и Испания положението е същото. Правителствата на тези държави полагат огромни усилия и влагат много средства за увеличаване на популациите. А ние имаме в съседство със столицата една планина, обитавана от цяла дузина мечки и, неясно защо, не само че не се гордеем с това доказателство за запазената витошка природа, ами подлагаме на критика и присмех усилията за опазване на вида. На госпожа Лекова се е сторило странно, че в един от проектите, финансирани по ОП „Околна среда”, по които ДПП Витоша работи, са предвидени средства за улов на 15 диви кози. А пък дългогодишният председател на ловната дружинка „Витоша – Ярлово” г-н Калчишков не бил виждал диви кози на Витоша. И слава Богу! Дано и занапред близо 50-те екземпляра диви кози, за чието пренасяне от Родопите, развъждане в специално ограждение, размножаване, пускане на свобода, проследяване и обгрижване след това отидоха 13 години сериозен труд и работа по различни проекти, сами да се пазят от бракониери благодарение на плашливата си природа. Според Госпожа Лекова червеният аполон и главочът са „гвоздей на програмата”, а според Червената книга на България е тъкмо обратното. Главочът е с природозащитен статус „критично застрашен”. Изчезнал е от реките на Италия, Гърция, Ирландия, Швеция и Финландия. Червеният аполон е един от четирите вида пеперуди, защитени от закона за биологичното разнообразие в България. Той е вписан в Допълнение II на Бернската Конвенция (CITES) и в Червената Книга на европейските дневни пеперуди. Видно е, че няма никакви „гводеи”, а напълно оправдана грижа за тези представители на витошката фауна. Ако госпожа Лекова има информация за предвидените по проектите средства за възстановяване на редки и застрашени видове, тя би трябвало да разполага с информация от същия източник и за предвидените по проектите средства за изграждане и ремонт на туристическата инфраструктура на Витоша, в т.ч. за ремонт на алейната мрежа, за изграждане на веломаршрути и нови туристически атракции, за изграждане на множество кътове за отдих и т. н. Изпълнението било едва 20 %. Невярно. 20% е размерът на регламентирания аванс по проектите, финансирани по ОП „Околна среда”. Нека не бъркаме получения аванс по проекти с реално извършените дейности. Единият от проектите, който се цитира в статията, вече е приключил. По другите два към момента са стартирали повече от половината дейности. Сред причините част от дейностите да са още в подготвителен период са задължителните процедури по ЗОП, съгласувателните процедури, процедурите по одобряване на годишни планове, както и по промени в бюджетите на някои от дейностите. Все „неща от кухнята”, които само ние си ги знаем и „изстрадваме“. Някои от дейностите ще приключат в края на 2014 г., а други – в средата на 2015 г. Така че, нека да „броим пилците наесен“. Усилията на цялата паркова администрация и на допълнително привлечените специалисти за обслужване на проектите с външно финансиране са насочени към спазване на графиците, преодоляване на многото бюрократични пречки и постигане на поставените цели в проектите. Нека да напомним, че освен по проекти, парковата администрация осъществява дейности с доброволци, работа с деца и туристи, обслужва музеите, съгласува дейности с РИОСВ, ДГС, ДЛС, Столична община и общините Перник и Самоков, с прилежащите селища, отговаря на въпроси и сигнали на граждани и поне два пъти в месеца се налага да работи и в почивните дни. Има много нерешени въпроси и ние ги знаем – законови ограничения, съвместяване и съгласуване с различни собствености и т.н. Процедурите по ЗОП отнемат време, но всичко предстои да бъде изградено, както е предвидено по проектите, финансирани по ОП „Околна среда”. И посетителите на парка съвсем скоро ще станат свидетели на това. Само след няколко месеца, с настъпването на 2014 г. Природен парк „Витоша“ ще навлезе в годината на своята 80-годишнина. Можем с гордост да кажем, че благодарение на защитния статут на планината и усилията на поколенията преди нас, Витоша има съхранено биоразнообразие и достъпна природна среда за туризъм, спорт и отдих. Но има и много проблеми, които в преобладаващата им част ги създаваме ние, хората. В средата на миналия век, в най-трудните и бедни следвоенни години, с доброволния труд на хората, на Витоша са изграждани пътища и алеи, хижи, заслони, чешми. Кризата винаги е „тикала“ към прогрес и съзидание, а сега се оправдаваме с недоимъка и рушим. Можем още надълго и нашироко да обясняваме и да разказваме какви ще бъдат хубавите промени на Витоша, но това е обект на друг разговор, а защо не и на цяло журналистическо пътуване, в което и представителите на в. „Преса” да бъдат включени?!…

19.09.2013 г., Дирекция на Природен парк „Витоша”