Драгалевски манастир “Успение Богородично”

hp photosmart 720

Той е част от възникналата към края на ХІV в. група манастири около София, носещи названието Мала Света гора.
От стария манастирски комплекс днес е запазена само църквата, украсена със забележителни стенописи. От първоначалната стенопис са останали само фрагменти – сцените на “Съдът на Пилат”, “Юда връща сребърниците”, “Обесването на Юда”, “Отричането на Петър”, образите на св. Роман Сладкопевец, св. Петър и други, а в притвора църквата е запазена изцяло. По-голямата част от стените са покрити с по-късна стенопис.

На западната стена са представени старозаветните сцени “Гостоприемството на Авраам”, “Жертвоприношението на Авраам”, “Пророк Илия в пещерата, хранен от гарвана” и една уникална нравоучителна сцена от живота на монашеските обители – изпращане на монах в грешния свят извън манастира, за да се бори с изкушенията. Целият свод, източната, северната и южната стена на притвора са заети от голямата композиция “Страшният съд”.

Показано е второто пришествие на Христос, как земята и морето изхвърлят мъртъвците, небето се свива като свитък, ангелите тръбят и събират възкръсващите, приготвя престолът за Христос
и върховният съдия отделя праведниците от грешниците, като предоставя на праведниците царството небесно – рая. Знаците на зодиака върху разгънатия “свитък” на небето и персонификациите на ветровете (наследени от античността) са любопитни и редки детайли,
отличаващи драгалевската композиция. Зрителският интерес е привлечен не от сцените на мъченията на грешниците, а от спасението на праведните, в чиито образи (особено в тези на светите жени) се долавят връзки с реалната действителност, черти на народни типове, претворени от зографа.

Западната фасада на старата манастирска църква, посветена на Дева Мария е украсена малко по-късно с образите на Богородица и на трима от най-популярните воини светци-конници. Представени
са и по една сцена от чудесата на Св. Георги, Св. Димитър и Св. Меркурий.

Следващият етап на обновителна дейност в манастира продължава през ХVII век. Тогава са създадени стенописите на външната северна стена на църквата, включващи образите на известни монаси на източното православие, между които Св. Иван Рилски и Св. Петка Търновска. През 1932 г. към старата църква са изградени пристройка и околовръстна галерия, така че тези стенописи днес се намират в интериора на втората манастирска църква, долепена до старата.

Драгалевският манастир е място, съхранило българската култура, традиции и език по време на петвековното турско робство, а в годините на националноосвободителните борби, едно от най-активните средища на борбата за освобождение. Манастирът е бил често посещаван от Васил Левски през 1871 – 1872 година.

Драгалевският манастир е предпочитан обект за туризъм, поради близостта му до гр. София, наличието на автомобилен път до него и красивата природа.