Нископланинска обиколна пътека (НОП)

ХVІ.1. Нископланинска обиколна пътека (НОП)
Р. Владайска – м. Бялата вода (1 ч. 15 мин.) – кв. Бояна (2 ч. 15 мин.) – р. Драгалевска (4 ч. 05 мин.) – Старата река (5 ч. 25 мин.) – р. Янчовска (6 ч. 25 мин.) – р. Бистришка (6 ч. 55 мин.) – р. Железнишка (8 ч .25 мин.) – м. Брезовица (9 ч. 05 мин.).

Продължителност на прехода: 9 ч. 05 мин.
Денивелация: 500 м (изкачване); 200 м (слизане)

Нископланинската обиколна пътека се отклонява от пътеката за м. „Златни мостове” непосредствено над кв. Владая. Тръгва се по нея и по дървен мост се минава на десния бряг на Владайска река. Пътеката се изкачва на серпентини нагоре и след 5 мин. стига до дясно отклонение за х. „Белите брези”. Изкачването продължава и след няколко минути се стига в м. Рудищата и нов разклон (10 мин.). Вдясно и нагоре е отклонението за п.д. ”Иглика”. Продължава се направо, минава се покрай горския разсадник в м. „Тръпковото” и се стига в м. Три кладенци (20 мин.), където се пресича трасето на електропровод. Оттук пътеката продължава по трасето на стар, широк коларски път. Наклонът рязко намалява, минава се през гората и се стига до обширна поляна в м. Ямите (25мин.). Тук има късо отклонение вляво към разположения на левия долинен склон на Планинишка река п.д. ”Минстрой”. Изкачването продължава и се стига до кът за отдих. След 5-минутно спускане се стига до кръстовище на пътища в м. Ноевица (35 мин.).
М.Ноевица е обширна, наклонена на север поляна в поречието на Планинишка река, където има масивен каменен заслон, чешма, пейки и маси. В тази местност НОП се пресича с радиалната пътека от м. Черния кос за Дендрариума, п.д. „Белите брези” и м. Златни мостове. Старото име на местността е Под усое. След като станала собственост на жител на с. Ноевци (Брезнишко) владайци започнали да я наричат Ноевец, а в някои пътеводители може да се срещне и като Ноевица.
След като отмине м. Ноевица, трасето на НОП пресича Планинишка река.
Планинишка река е десен приток на Владайска река. Началните й потоци са два. Левият отводнява северните склонове на рида Балабана, а десният събира водите си от района на х. „Планинец” и Планинишките ливади. Водосборният басейн на реката се ограничава от рида Балабана и слабоочертаващия се вододел от вр. Черната скала към м. Тихия кът.
Маршрутът продължава по добре оформена пътека нагоре и на север през широколистна гора и хубави поляни. При м. Голямата ливада се пресича асфалтирания път от кв. Бояна за м. Златни мостове. Оттук до м. Бялата вода се продължава по трасето на стария път (1ч.15мин.). В миналото Бялата вода е била важен пункт по маршрута от кв. Княжево за м. Златни мостове, но след построяването на кабинковата п.в.л. и появата на автобусен превоз до м. Златни мостове, значението й е намаляло. При Бялата вода има кът за почивка с чешма.
Продължението на НОП от Бялата вода към кв. Бояна е усложнено и трябва да става внимателно. Върви се по Беловодския път и след пресичането му с шосето за м. Златни мостове се продължава надясно и надолу по него. Отминават се последователно две отклонения вдясно от шосето – едното маркирано, а другото немаркирано. Веднага след моста на р. Раковец (1ч.35мин.) се тръгва нагоре, по десния бряг на реката. Минава се покрай каменна чешма и на 50 м по-нагоре пътеката рязко се отклонява вляво по бреговия склон и се насочва към кв. Бояна. Първо се пресича безводния Къси дол, а след него – Дълбоки дол. По-нататък пътеката се вие през м. „Толева кория”, минава покрай малко изкуствено езеро, пресича Гушева бара и с късо изкачване излиза на билната поляна Семовица (2ч.05мин.). Мястото е удобно за почивка. Има чешма. През Семовица минава радиалната пътека от кв. Бояна за ресторантски комплекс “Копитото” (маршрут ІІ.1.). Слиза се по каменни стъпала, пресича се Боянска река, върви се по ул. „Сговорна дружина” и при ул. „Поп Евстатий Витошки” се стига до горния край на кв. Бояна, където има парков кът (2ч.15мин.).
Боянска река води началото си от северните склонове на Черни връх. Протича в северозападна, а след х. „Момина скала” – в североизточна посока. След пресичането на андезитния витошки пояс, рязко увеличава наклона си и формира едно от най-хубавите природни творения на Витоша – Боянския водопад. След приемането на десния си приток – Петровичка река, речното корито на Боянска река оформя красивата Момина клисура, в долния край на която е свързаната с чудни легенди Момина скала.
С навлизането си в столицата, реката се включва в градската канализация. Водосборният й басейн се определя от вододела, спускащ се на север от х. „Камен дел” и едва забележимото му продължение към местностите „Скален ръб” и „Скална глава”, върховете Ушите, Малък Резен, Черни връх, Лъвчето, Средец, Черната скала, билото Балабана и слабоизразения вододел до м. Панкова ливада. Десни притоци на реката са: р. Петровичка и потоците Скокчет и Шилести камък. Част от водите й са каптирани в Боянския водопровод за водоснабдяване на София. Боянчани я назовават в горното й течение със старото й име – Стара река, а в долното – Крива река.
Парковият кът е най-важната отправна точка от кв. Бояна към Витоша. След изкачване на каменните стъпала, вляво се отделят последователно две пътеки. Първата от тях е продължението на НОП, а над нея, в същата посока е пътеката за м. Яневица, хижите „Камен дел”, „Есперанто” и Боянския водопад (маршрут ІІ.2.). С леко изкачване през смесена гора, се пресича потока Скокчет и след няколко серпентини се достига левия долинен склон на потока Шилести камък. Пътеката се приближава до него, пресича го, а след него и широкия черен път, извеждащ до Боянското езеро, минава край чешма, през букова гора, осеяна с огромни единични скали и скални групи и излиза на източния край на Боянското езеро (2ч.55мин.).
Боянското езеро (1027 м н.в.) се намира на около 2 км над кв. Бояна. Площта му е около 2000 кв.м. Разположено е на изток от Сухи връх. Създадено е през 1906 г. по изкуствен начин на склоновата заравненост при поляната Ралевица. Изграждането му е свързано с построяването на Боянския водопровод. На мястото на езерото имало малко блато. Счита се, че водите му се подхранват от околните извори Средна глава, Господарева вода, Голяма глава и др., поради което е обявено за водоохранна зона. Туристическата експлоатация на района е ограничена и цялото езеро е заградено с телена ограда. Тук се кръстосват няколко туристически пътеки от кв. Бояна за: Драгалевския манастир (НОП), Боянския водопад и хижите „Камен дел”, „Есперанто” и „Момина скала”.
НОП се насочва на юг, покрай оградата на водоохранителната зона над езерото. Високи смърчове и брези ограждат пътеката. След 5 мин. тя се отделя вляво от оградата и пресича обширна равна поляна, на североизток от която събира водите си потокът Вучарника. Пресича се малък горист пояс и се стига до билна поляна, в средата на която има малка горичка. В източния край на поляната се забелязва стоманобетонната пирамида на триангулачен знак. Оттук се открива чудесен изглед към вр. Камен дел. Пътеката отново навлиза в гората и продължава по левия долинен склон на Сери дол, който се отводнява от едноименен поток. Пресича се малка грамада в горния край на Плещи дол с изгледи към подножието на планината и софийското поле. Прехвърля се ниско било и, източно от м. Преката поляна, се достига Дренов дол (над пътеката е надвесена голяма скала). Пресичат се коларски път и потока Папарливец, чиито води шумят под грамадата и на около 30 м под пътеката излизат на повърхността. В ниското се забелязва шосето за х. „Алеко”, което е указание за близостта на Драгалевския манастир. След няколко минути се пресича потока Луканевица и се слиза на шосето при автобусна спирка “Манастира” (автобус № 66). Продължава се още 100 м нагоре по него и под първия завой се забелязват сградите на манастира.
От завоя на шосето, в южна посока се насочва хоризонтална пътека за м. „Паша бунар”. Това е НОП, която малко след това се отклонява наляво (дясното отклонение е за м. Паша бунар), за 5 мин. слиза до Драгалевска река, пресича я (4ч.05мин.), изкачва десния й долинен склон (при м. „Градище”), пресича трасето на седалковата п.в.л. “Драгалевци – Бай Кръстьо” (4ч.15мин.) и продължава на юг.
Изворният район на Драгалевска река е в м. „Капакливец” и югоизточната част на м. Платото. Горното течение на реката представлява добре изразена конусообразна фуния, в която събират водите си няколко начални потока. След андезитния витошки пръстен, наклонът й рязко се увеличава и формира една от най-ярко врязващите се в планината речни долини. При напускане на главния витошки склон образува характерен наносен конус, чиито основа и изпъкнала част могат да се проследят на около 4 км северно от кв. Драгалевци. В миналото в района на Драгалевци е съществувало странично изкуствено отклонение, по протежението на което са били разположени драгалевските воденици. След Драгалевци успокоените води на реката протичат на изток от шосето и по-надолу се вливат в Дървенишка река. Водосборният басейн на Драгалевска река в района на Витоша се определя от Головръшки рид, източната част на м. Капакливец, рида Капакливец, м. Платото, билото на левия долинен склон на потока Голямата фуния и неговото продължение по посока на Драгалевския манастир. Ляв приток на реката е потокът Голямата фуния, а десен – Преката бара.
Достига се горната част на Търновати дол и трасето на електропровод. Продължава се по левия долинен склон на потока Кръстовото. Сто метра преди достигане на потока, до пътеката има каменна чешма. На следващото вододелно било (между потоците Кръстовото и Големи камък), при м. „Старата кория” пътеката пресича коларски път и се насочва по левия долинен склон на р. Скакавица (4ч.45мин.). На 100 м преди нея, вляво, има висока скала, откъдето се откриват изгледи към поречието на р. Скакавица, кв. Симеоново, Софийското поле и вододелното било между р. Скакавица и Сухата река.
Изворният район на река Скакавица е източно от х. „Сълзица”. Реката протича в дълбоко врязана долина – една от най-красивите в тази част на Витоша. В средното си течение (непосредствено над НОП) реката образува красивите Алекови водопади, разположени на около 30 м един над друг. Те носят името на Алеко Константинов, който често ги е посещавал. В подножието на гористия пояс местните хора я наричат Коленечка река, а преди вливането й в Дървенишка река – Шамако.
Продължава се по десния долинен склон на р. Скакавица, пресича се широк коларски път и се стига до Сухата река (15 мин. от р. Скакавица). След 5 мин., в м. Горна плоча, се пресича пътеката от кв. Симеоново за г.д. “Брезовица” (маршрут ІV.2.), където има чешма (5ч.10мин.). НОП слиза през смесена гора и стига до долинно уширение на Симеоновска река (5ч.25мин.), където има солиден каменен заслон, сърцевидно езеро и пейки. Мястото е удобно за почивка. Тук минава пътеката от кв. Симеоново за х. „Алеко” (маршрут ІV.1.). Слиза се на около 50 м надолу, по десния бряг на реката. След това, с няколко серпентини, НОП се насочва по десния й долинен склон. Отминава се отклонението вляво за езерата (500 м). След това се пресичат потока Милош и трасето на кабинковата п.в.л. “Симеоново – х. „Алеко”. След 15 мин. се излиза на обширната билна поляна Дудов преслап (5ч.55мин.) на вододела между реките Симеоновска и Раковец.
Оттук до края на маршрута НОП следва по хоризонтала трасето на Рилския водопровод. Само в последните 200 – 300 м (от м. Рамнище до последната спирка на автобус № 69) има около 50 м изкачване. Тази част на алеята носи името на най-успешния кмет на София, строителния инженер Иван Иванов (1891–1965 г.), който в периода 1919 – 1924 г. ръководи проучването и проектирането на водопровода “Рила – София” и свързаните с него две електроцентрали.
Водопроводът “Рила – София” е изключително модерно за своето време и технически рационално водоснабдително съоръжение с голямо стопанско значение за София. Започва от водохващането на р. Бели Искър в Рила на кота 1506 м и завършва при резервоара в кв. Лозенец на кота 603 м. Дължината му е 68,7 км и доставя вода с дебит 2000 л/сек. за водоснабдяването на София и подвитошките села. По трасето му има 21 тунела с обща дължина 16342 м, като 3 от тях са с дължина над 1175 м, а един – с дължина 3558 м. Изградени са 14 сифона със стоманени тръби, като най-големият от тях е под Самоковското поле, където нивото на водопровода пада с 28 м, след което отново се изкачва на първоначалната кота. Водопроводът минава през 28 км подземни бетонови канали, много мостове и други съоръжения.
Успоредно на водопровода, на около 5 м над трасето му е минавала теснолинейна ж.п. линия, обслужвала строителството му. По-късно тя била демонтирана.
По случай успешното завършване на това уникално техническо съоръжение през 1933 г. се състояло тържество на игрище “Юнак”. Там бил изграден голям фонтан, от който при откриването бликнали високо бистрите струи на рилската вода. Освен за питейни нужди водите му се използват и за добив на електроенергия във ВЕЦ “Мала църква” и ВЕЦ “Симеоново”.
При Дудов преслап НОП се пресича от коларски път (маршрут ІV.3.), а след 5 мин. се достига р. Раковец.
Изворният район на река Раковец е над местностите Буда и Совато. Тя тече на североизток и разделя Симеоновския рид на два дяла – Бистришки и Симеоновски. До м. Шумако (там минава шосето от кв. Симеоново за с. Бистрица) реката носи името Раковец, оттам до м. Фращане (вилна зона Бункера) – Дълбока река, а до вливането си в р. Искър – Фращане.
При м. Хайдушки чукар пътеката излиза на билна поляна, където се пресича от черен коларски път (маршрут V.5.), продължава до Янчовска река (6ч.25мин.), след това – около 50 м срещу течението й по десния бряг и при указателна табелка свива вляво по десния й долинен склон.
Янчовска река отводнява обширен район северно от х. „Алеко”. Под м. Стамболовото приема десния си приток р. Станциите и, малко над центъра на кв. Бистрица, се влива в Бистришка река. Под НОП, на двата бряга на Янчовска река е създаден интересен парков кът с голямо изкуствено езеро и много маси и пейки – отлично място за почивка.
По висок каменен мост се преминава през м. Ковачев дол, след това се пресича широкия коларски път от с. Бистрица за билото Катунище и м. Долен Каркъм (маршрут V.3.). След 50 м НОП се слива с идващата отляво радиална пътека за х. „Алеко” и след няколко минути достига Бистришка река (6ч.55мин.).
Бистришка река (Стара, Гъбешница) събира водите си от три начални потока: десен, идващ от района на западните склонове на вр. Голям Купен и североизточните склонове на вр. Скопарник; среден, оформящ се под понижението между върховете Голям Резен и Скопарник; ляв, отводняващ големи пространства под вр. Голям Резен и м. Голямата грамада. Водосливът на първите два е при м. Менчето, а малко под него се влива и третият. Реката тече през дълбока гориста долина в североизточна посока, минава през с. Бистрица (в северните покрайнини на Бистришко – Железнишката котловина) и при Панчарево отдава водите си на р. Искър. Леви притоци на Бистришка река са: Янчовска река и потокът, отводняващ Джерджов дол. Десни притоци са р. Мали дол и Лева река. Водосборният й басейн се определя от Бистришкия дял на Симеоновския рид, върховете Малък Резен, Голям Резен, Скопарник и Голям Купен, м. „Шеовица” и „Кокалянски рид”. Трите наименования на реката (Бистришка, Стара и Гъбешница) се използват в различни източници малко объркано. Трябва да се отбележи, че местните хора не назовават реката Бистришка, а Стара река. Гъбешница я наричат в частта след водослива й с Янчовска река до вливането й в Искър.
След реката се продължава през иглолистна гора. След 100 м се пресича пътеката от с. Бистрица за х. „Алеко” (маршрут V.1.). Излиза се на открита билна поляна, където има малък заслон с камина, пейки и маси. До заслона има вода. Две минути са необходими, за да се стигне до м. Ценков валог, до която достига и асфалтиран автомобилен път. Тази част от НОП (от м. Ценков валог до Железнишка река) се поддържа безвъзмездно от семейство Тане и Гала Николчови от с. Бистрица. Те, със собствен труд и материали, са изградили множество паркови елементи – столчета, маси, чешмички, табелки с народни мъдрости и поговорки, които я отличават от другите маршрути, а преминаването по нея е истинско удоволствие за туристите.
След м. Ценков валог се преодолява нисък хребет и се излиза на обширна поляна в м. Терзийски дол (7ч.20мин.). Той се отводнява от р. Оброчка бара – ляв приток на Лева река. Малко след това се стига до друга билна поляна – Балийн чукар (7ч.30мин.), където сем. Николчови са създали истински оазис – пейки и маси за хранене за около 40 човека. Непосредствено под пътеката има извор и огнище. От Балийн чукар се откриват чудесни гледки към върховете Кукуль, Малък Купен и долината на Цонкина река, а на североизток се вижда като на длан Бистришко – Железнишката котловина. Пресича се Цонкина река – ляв приток на Лева река и, при висок каменен мост, в който са вградени тръбите на Рилския водопровод, се достига до Лева река (7ч.50мин.).
Лева река събира водите си между билата на местностите Гърбежите и Шеовица, където носи името Плачковица. До м. „Церако” (където приема левия си приток Цонкина река), Лева река протича в източна посока, а през м. Големи дол посоката се променя в северна. При м. Клисурчовец се влива в Бистришка река. По левия долинен склон на горното й течение минава трасето на товарната въжена линия за х. „Физкултурник”.
Пътеката продължава през смесена гора, минава през м. „Усадите”, пресича няколко немаркирани пътеки към с. Железница и достига красивата и дълбока долина на Железнишка река (8ч.25мин.). Тук продължава нагоре по левия склон на реката. В долинното уширение има уютен кът за почивка с пейки и маси. На десния бряг има и заслон.
Железнишка река събира водите си от обширната циркусообразна местност Казана, заградена от върховете Казана, Купена и Белчева скала. Реката протича в дълбока долина, минава през центъра на с. Железница и на 2 км под селото се слива с р. Егуля. Оттам до вливането й като ляв приток на р. Искър носи името Ведена. Неин ляв приток е Устружки дол, а десни притоци са: Загорчов дол, Бугарски дол и Железнишките минерални извори (на 1.5 км под с. Железница).
Пътеката прави леко изкачване по десния долинен склон на Железнишка река и в м. Рамнище излиза на обширна поляна, оградена с иглолистна гора. След това набира височина, заобикаля дълбокото дере на Райков дол и достига широкия черен камионен път от м. Брезите за м. Поища. Тръгва се вляво по него и се слиза до асфалтирания път София – Самоков, където е крайната спирка на автобус № 69. По пътя за 5 мин. се стига до ханче “Брезите” и разклона за с. Плана.