Подход от кв. Бояна

Boyana

II.1 Кв. Бояна – м. Семовица (15 мин.) – хотелски комплекс “Копитото” (1 ч. 30 мин.) – х. „Есперанто” (2 ч.) – х. ”Камен дел” (2 ч.10 мин.)

Продължителност на прехода: 2 ч. 10 мин.
Денивелация: 710 м (изкачване)

Маршрутът започва от центъра на кв. Бояна. Тръгва се нагоре, вдясно от Боянската църква, по ул. „Боянско езеро”, след което се продължава вдясно по ул. „Сговорна дружина”. Минава се по моста над Боянска река и, по каменните стъпала, се стига до м. Семовица (15 мин.).
М. Семовица е нисък, обрасъл с иглолистна гора хълм над Бояна, на вододела между Боянска река и р. Гушева бара. На връхната му точка е изграден кът за почивка с чешма, езеро, маса и пейки. През Семовица минава НОП и пътеката от кв. Бояна за хотелски комплекс “Копитото”.
Продължава се по широк коларски път по десния склон на Гушева бара. След 3 мин. пътят пресича потока и с леки извивки се изкачва по левия му склон. След около 10 мин. трябва да се внимава, за да не се пропусне отклонението. Коларският път се изоставя и се тръгва вдясно нагоре, по немаркирана пътека, която отвежда до м. Три кладенци. Оттук започват серпентинните извивки по левия долинен склон на Гушева бара. Пътеката ту се приближава до потока, ту се отдалечава от него и стига до м. Лисичи дупки, където отдясно има чешма, а над нея – интересна скална група. След непрекъснато изкачване през смесена широколистна гора се стига до Голям камък – висока скала вляво. При м. Горна череша пътеката отново пресича Гушева бара и след голяма серпентина излиза на десния й долинен склон. Преминава през м. Леските, пресича долния край на каменна река (началото на потока Гушева бара) и първо на запад, а след това на север, достига подножието на вр. Копитото при едноименния хотелски комплекс (1 ч. 30мин.). После маршрутът продължава на юг по хубава алея към хижите „Момина скала” и „Есперанто”. След 7 мин. се стига до широка поляна вдясно, с много маси, пейки и голяма чешма, с поставена върху нея каменна глава. Тук пътеката се разклонява за х. „Момина скала” и за х. „Есперанто”. Тръгва се на югоизток към х. „Есперанто”. Пътеката преминава през букова гора и, при поляната в м. Панкова ливада, изкачва билото на левия долинен склон на Боянска река. След 5 мин. се достига реката под малък водоскок, преминава се, след това се пресича пътеката, идваща от Боянския водопад за х. „Момина скала”. След 2 мин. се пресича втора пътека от водопада за х. „Момина скала” и неусетно се стига до х. „Есперанто” (2 ч.). Оттук тръгват туристически пътеки за кв. Бояна, вр. Копитото, х. „Момина скала”, п. д. „Средец” и х. „Камен дел”.
Следва посока югоизток. С малък наклон широката пътека пресича Петровичка река, съединява се с идващата отляво (от м. Яневица) пътека и излиза при х. „Камен дел”. Оттук може да се продължи в две посоки:
– на югозапад за 10 мин. се стига до НОП и оттам на запад (200 м) – до п. д. „Средец”;
– на изток за 10 мин. се стига до НОП, откъдето може да се продължи за з. „Кикиш”, м. „Бай Кръстьо” и кв. Драгалевци.

II.2. Кв. Бояна – НОП (15 мин.) – отклонение за Боянско езеро (30 мин.) – м. Яневица (55 мин.) – м. Дренска скала (1 ч. 20 мин.) – Боянски водопад (1ч. 30 мин.) – пътеката “Копитото – х. „Есперанто” (1 ч. 55 мин.) – х. „Момина скала” (2 ч. 05 мин.)

Продължителност на прехода: 2 ч.
Денивелация: 750 м (изкачване)

Тръгва се по пътя от центъра на кв. Бояна покрай Боянското ханче. След това се продължава нагоре по ул. „Белите брези”, завива се вдясно по ул. „Поп Евстати Витошки”, минава се покрай ВЕЦ “Бояна” и се стига до гората в горния край на квартала, където минава НОП (15 мин.). Каменни стълби водят нагоре през добре оформен парков кът. На 50 м след тях две маркирани пътеки последователно се отделят вляво. Първата е продължение на НОП, а втората, която е по-високо, но в същата посока, води към Боянското езеро и м. Яневица. След няколко серпентини през смесена гора се стига до разклон. Направо, по дървените стълбички, е пътеката за Боянското езеро. Тръгва се вдясно по пътеката, която се насочва високо през гората по десния долинен склон на Боянска река. След 5 мин. се стига до ново (немаркирано) ляво отклонение за Боянското езеро в м. Долна Магарщица. Пътеката продължава да се изкачва серпентинно, заобикаля Сухи връх, и на поляната при м. Яневица се съединява с друга, идваща отляво от Боянското езеро (55мин.).
Сухи връх (1146 м н. в.) е на запад от Боянското езеро. Гористият му купол, гледан от кв. Бояна, се откроява ясно на фона на главния витошки склон. Връхната му точка е скалиста, а склоновете му във всички посоки са заети от смесена широколистна гора.
Местността Яневица е разположена на билото на десния долинен склон на Боянска река. Представлява продълговата поляна, в левия край на която преминава туристическата пътека. Западно от нея е Жълтата скала, от която се откриват изгледи към долината на Боянска река, р. Петровичка и вр. Копитото с едноименния хотелски комплекс.
В горния край на м. Яневица пътеката се разклонява: вляво – за х. „Камен дел“, а вдясно – за х. „Есперанто”, Боянския водопад, п. д. „Средец”, х. „Момина скала” и вр. Копитото. Тръгва се надясно. След кратко изкачване се излиза на малко възвишение, вдясно от което е Борова скала. Оттук се откриват изгледи към вр. Копитото и района на водослива на реките Петровичка и Боянска. Боянският водопад се крие зад гористия вододелен хребет между реките.
Продължава се по стръмния десен долинен склон на р. Петровичка. След около 200 м пътеката пресича реката и започва да изкачва левия й долинен склон, като от двете й страни е разположено единственото на Витоша тисово находище.
Тисовото находище е разпръснато на около 30 дeкара. Голяма част от тисовите екземпляри се развиват под стволовете на високите букови дървета. Тисът е иглолистно дърво, чиято височина достига до 12 м, а отделни негови представители могат да надхвърлят 500-годишна възраст. В началото на находището, над пътеката, доскоро е растяла Чудната (Боянската) ела, но сега тя вече не съществува.
За 10 мин. се стига до нов разклон в м. Дренска скала (1ч. 20 мин.). Ако се върви направо, се стига до х. „Есперанто”, а дясната каменлива пътека след 5 мин. отвежда до Боянския водопад.
Боянският водопад (Скоко) е на Боянска река, на около 4 км югозападно от кв. Бояна, на 1260 м н. в., в зоната на андезитния скален венец на Витоша. Височината на пада му е 18 метра. При по-голям речен дебит той може да бъде наблюдаван ясно от София. Откроява се като сребърна нишка по средата на витошкия склон.
Чрез къси серпентини по десния бряг на реката пътеката отново се съединява с тази за х. „Момина скала”. После тя се разделя на два успоредни клона, които, след пресичането на пътеката “Копитото – х. „Есперанто”(1ч.55мин), се съединяват при м. „Гаджовица” с пътеката от х. „Есперанто” за х. „Момина скала”, и достигат крайния пункт. От х. „Момина скала” може да се продължи за:
– СОП в югозападна посока за м. Златни мостове или в източна посока за п.д. „Средец”, з. „Кикиш” и м. Бай Кръстьо;
– п.д. „Родина” и п.д. „Бор” с продължение за х. „Кумата” или х. „Алеко”.

II.3. Кв. Бояна – НОП (15 мин.) – отклонение за Боянско езеро (30 мин.) – Боянско езеро (50 мин.) – м. Яневица (1 ч. 05 мин.) – х. „Камен дел” (1 ч. 55 мин.)

Продължителност на прехода: 1 ч. 55 мин.
Денивелация: 750 м (изкачване)

Пътят от кв. Бояна до отклонението за Боянското езеро е описан в маршрут II.2. Продължава се по дървените стълби и с равномерен наклон пътеката се насочва по левия, обрасъл с букова гора, долинен склон на дерето Скокчето (по него минават железните стълбове на електропровода). По-нагоре дерето се пресича и се изкачва десния му долинен склон. После пътеката продължава на югоизток, където наклонът й намалява, и се достига западния край на Боянското езеро до полуразрушената сграда на пазачницата в м. Ралевица (50 мин.). Тук е удобно място за почивка. Продължава се на югозапад по добре очертана пътека, която се изкачва серпентинно и за 15 мин. достига северния край на билната поляна Яневица (1ч. 05 мин.). Там тя се събира с идващата отдясно пътека от кв. Бояна. Пресича се левия край на поляната и следва нов разклон. Дясното отклонение е описано в маршрут ІІ.2. Тръгва се наляво, на югоизток към х. „Камен дел”. Върви се през смесена гора и след 5 мин. се стига до закътана поляна. От нея пътеката се изкачва серпентинно и излиза високо над билната част на десния долинен склон на р. Петровичка (20 мин. от м. Яневица). Тук късо отклонение на 20 м вдясно води до Голямата скала с изгледи към долините на реките Петровичка и Боянска и към вр. Копитото. След малко се стига до поляна. Пътеката прави няколко завоя, доближавайки се до р. Петровичка и излиза на поляните под х. „Камен дел”. След няколко минути се стига и до хижата.
От х. „Камен дел” може да се продължи за п.д. „Средец” (15 мин.), или за 10 мин. да се стигне до НОП и след това да се продължи към з. „Кикиш” и м. Бай Кръстьо.

II.4. Кв. Бояна – НОП (15 мин.) – отклонение за Боянско езеро (30 мин.) – м. Яневица (55 мин.) – Дренска скала (1 ч. 20 мин.) – х. „Есперанто” (1 ч. 45 мин.) – п.д. „Средец” (2 ч. 10 мин.) – х. „Тинтява” (2 ч. 2 0мин.) – п.д. „Бор” (2 ч .25 мин.)

Продължителност на прехода: 2 ч. 25 мин.
Денивелация: 870 м (изкачване)

Пътят от кв. Бояна до м. „Дренска скала” (1ч.20мин.) е описан в маршрут ІІ.2. От „Дренска скала” пътеката се изкачва серпентинно по разширяващото се вододелно било между реките Петровичка и Боянска, минава през м. „Свиньовете” и достига западния край на двора на х. „Есперанто” в м. „Каранова ливада” (1ч.45мин.). Хижа „Есперанто” е кръстопът на туристически пътеки – на запад е посоката за Боянския водопад, м. Панкова ливада и вр. Копитото, на югозапад през м. „Гаджовица” – за х. „Момина скала”, на изток – за х. „Камен дел”, а на юг – за п.д. „Средец”.
Тръгва се на изток, по изоставена пътека, успоредна и малко над тази за х. „Камен дел”. След няколко завоя с обща посока юг се минава край голяма скала, после с изкачване през смърчова гора се стига до СОП откъм западната страна на п.д. „Средец” (2ч. 10 мин.). Продължението за п. д. „Бор” е в южна посока. Пресича се шосето за п. д. „Бор” и преди да се пресече за втори път, пътеката минава през обширна поляна, в западния край на която е сградата на ПСС (сега не функционира като такава). За няколко минути се стига до х. „Тинтява” (2ч.20мин.). От нея, на северозапад, има пътека за п.д. „Родина” и х. „Момина скала”, а в обратна посока – за м. Гьорева чешма. Маршрутът продължава на юг. Пресича се шосето и се достига северния край на двора на п. д. „Бор”. От почивния дом на запад е пътеката за х. „Септември” и м. Златни мостове. Тук минава и ВОП, която води на изток към х. „Алеко”.