Подход от кв. Симеоново

Smeonovo

IV.1. Кв. Симеоново – Старата река (15 мин.) – Езерата (20 мин.) – НОП (30 мин.) – м. Совато (1 ч. 35 мин.) – втора и трета междинна станции на кабинковата п.в.л. “Симеоново – х.”Алеко” (1 ч. 50 мин.) – финал на пистата “Витошко лале” (2 ч. 15 мин.) – м. Романски (2 ч. 45 мин.) – х. „Алеко” (3 ч. 15 мин.).

Продължителност на прехода: 3 ч. 15 мин.
Денивелация: 1020 м (изкачване)

От последната спирка на автобус № 67 в кв. Симеоново се тръгва нагоре по ул. „Витошки езера”. Продължава се по пътеката между гората и вилите и се стига до Старата река (15мин.). Тук пътеката се съединява с идващата отдясно, продължава по левия бряг на реката и за 5 мин. стига до м. Езерата.
Местността Езерата се намира в долинното уширение на Стара река. Представлява парков кът с две изкуствени езера, разположени едно над друго. Посещава се много, особено през лятото. Наименованието е ново и е възникнало след изграждането на езерата.
Отминават се отклоненията към п.д. “Монтана” и п.д. “Св. Георги” и след 5 мин. пътеката се прехвърля на десния бряг на реката, а малко след това се стига до нов кът за отмора. Тук също има изкуствено езеро с няколко пейки и навес. Пресича се НОП (30мин.), където трябва да се внимава, тъй като посоката й към кв. Драгалевци е на около 50 м по-високо от тази за с. Бистрица. По-нагоре пътеката се прехвърля ту на левия, ту на десния бряг на реката и накрая продължава само по десния й долинен склон през м. Корията . За 20 мин. се стига до билната местност Совато (1ч.35мин.). В миналото Совато (от турското “соват” – лятно пасище за добитък) е била притежание на жителите на с. Слатина (сега квартал на София).
При маркировъчен стълб на най-високата точка от билото, посоката на пътеката се ориентира на юг и постепенно навлиза в разредената смесена гора при м. „Писан камик”. Тя намалява наклона си и излиза на междинната станция на кабинковата п.в.л. “Симеоново – х. „Алеко” (1ч.50мин.), където има чешма. Продължава се по широка алея над м. Барища и се достига поляната в м. Поповчо, където е построен п.д. “Водно стопанство”. Оттук се върви по хоризонтала по левия долинен склон на Янчовска река с изгледи към билото Катунище и м. Дервишка бачия. Стига се до финала на ски пистата “Витошко лале” (2ч.15мин.). В западния край на финалната площадката е долната станция на триседалковата п.в.л. “Академика І”. Върви се покрай нея, срещу течението на Янчовска река, която се пресича неколкократно и, след преодоляване на стръмен участък, при паметника в м. „Романски” се излиза на шосето за х. „Алеко” (2ч.45мин.).
Романски е местност в горното течение на Янчовска река, непосредствено до шосето от кв. Драгалевци за х. „Алеко”. Там е била известната в миналото Ашикова (Шикова) вада, прехвърляла част от водите на Янчовска река през Симеоновския хребет към Старата река. Наименованието е свързано със студента Павел Романски, загинал на това място при снежна буря през 1931 г. В негова памет е скулптурата на студента, представяща го в туристическа екипировка с прилепнали до тялото му ски. Оттогава старото наименование Острова постепенно се замества с Романски. През 1936 г. там бил изграден едноименен спасителен заслон, който по-късно бил разрушен. При м. Романски е долната станция на двуседалковата п.в.л.”Романски-Малък Резен”, а над нея е хотел “Простор”.
От м. Романски се оформя алея, която минава вдясно от ски пистата и след преодоляването на няколко стръмни пасажа, излиза при х. „Алеко”.

IV.2. Кв. Симеоново (училището) – Старата река (20 мин.) – м. Долна плоча (30 мин.) – НОП (50 мин.) – м. Мала Брезовица (1 ч. 10 мин.) – м. Железни врата (1 ч. 35 мин.) – г.д. „Брезовица” (2 ч.)

Продължителност на прехода: 2 ч.
Денивелация: 710 м (изкачване)

Слиза се на предпоследната спирка на автобус № 67. Тръгва се нагоре, покрай училищната сграда. След това се продължава по ул. „Погледец” и се стига до малък площад. Оттук има два варианта да се продължи. При първия вариант (не е за предпочитане) се тръгва по шосето към п.д. “Монтана” и “Св.Георги” (1.7 км). При втория вариант се тръгва наляво по ул. „Мишова орница” и след като се отминат последните къщи, се стига до Старата река (20 мин.). Тръгва се срещу течението й и след 200 м се поема по отклонението вдясно към м. „Долна плоча”, в западния край на която е п.д. “Монтана”, а малко по-високо в гората е и сградата на п.д. “Св.Георги”(30мин.).
От м. Долна плоча, в западна посока, продължава пътеката за г.д. “Брезовица”. 20 минути след отминаване на отклонението вдясно и след дълги серпентини по десния долинен склон на Сухата река пътеката извежда на обширна билна поляна в м. „Горна плоча”, където се пресича със НОП (50мин.). Тук има каменна чешма. Пътеката продължава да се изкачва на югоизток през смесена гора, достига билото и с дълъг завой пресича изворния район на Сухата река (тук има чешма) при м. Мала Брезовица (1ч.10мин.).
Брезовица е често използван топоним за някои местности на Витоша. Освен Мала Брезовица Брезовица се нарича и местността по двата склона на горното течение на р. Скакавица (под м. Железни врата”, както и част от гората над м. Лехите и г.д. “Брезовица”.
Пътеката се изкачва високо по десния долинен склон на р. Сакавица, минава вляво на обширна билна поляна с изглед към високите части на планината (Голи връх, Комините и вр. Камен дел) и се доближава до дълбокото корито на реката в м. Железни врата (1ч.35мин.).
Железни врата се намира на северозапад от изворния район на Старата река. Заема част от десния долинен склон на р. Скакавица (в средното й течение) и вододелното било между р. Скакавица и главния начален поток на Симеоновска река. Покрита е със смесена гора. В източната част на Железни врата има билна поляна с характерна скална група. В южния долен край на поляната има чешма – извор на главния начален поток на Старата река.
След малко вдясно се отделя пътеката за м. „Бай Кръстьо”, а вляво – за г.д. “Брезовица”. Пътеката става камениста, пресича два пъти пистата за ски бягане “Универсиада 83”, минава през м. Лехите (многобройни водни поточета набраздяват терена, наподобяващ градински лехи) и след неколкостотин метра достига до г.д. “Брезовица”. Маршрутът от м. Железни врата до г.д. “Брезовица” е част от СОП.
Горски дом “Брезовица”(1511 м н.в.) в едноименната местност е построен през 1938 г. от Дирекция на горите. Представлява комплекс от няколко битови и стопански сгради. Къса пешеходна пътека и 200 м шосе го свързват с асфалтирания път за х. „Алеко”.
Оттук по СОП може да се продължи към пистата “Витошко лале” и п.д. “Ведра” или към х. „Алеко” (по шосето до м. „Романски” и след това по маршрут IV.1).

IV.3. Кв. Симеоново – автобусна спирка “Боровец”(15 мин.) – м. Киселица (35 мин.) – м. Дудов преслап (1 ч.) – м. Попов камик (1 ч. 20 мин.) – м. Совато (1 ч. 45 мин.)

Продължителност на прехода: 1 ч. 45 мин.
Денивелация: 440 м (изкачване)

Този маршрут е за предпочитане, когато излетниците търсят повече обгледност и слънце, тъй като преминава по билото на Симеоновския дял от Симеоновския хребет.
Тръгва се от последната спирка на автобус № 67 по шосето за с. Бистрица и се стига до спирка “Боровец” (15мин.). По-разумно е да се използва автобус № 98, който спира на същата спирка. Върви се около 100 м назад към Симеоново и се продължава по ул. „Зелен бор”, която насочва туристите нагоре между вилите. След 3 мин. се стига до трасето на стария коларски път между кв. Симеоново и с. Бистрица. Тръгва се по него вляво и след няколко минути се изоставя. Продължава се на юг по широк коларски път през висока смесена гора. След няколко завоя се излиза на обширна и равна билна поляна в м. Киселица (35мин.), която се пресича в посока запад. В северния край на поляната, вдясно от пътя, има малък извор. Широкият път отново навлиза в гората и, с непрекъснато изкачване, достига НОП при м. Дудов преслап (1ч.). Тук мястото е удобно за почивка.
Пътят продължава в югозападна посока. След десен завой пресича наклонена на североизток поляна и стига до друга билна поляна, през която минава трасето на кабинковата п.в.л. “Симеоново – х.”Алеко”. В долния й край (южно от линията) има характерна скална група, наречена “Попов камик” (1ч.20мин.). Пресича се трасето на линията и се излиза на обширната гола билна местност Совато, в горния край на която е пътеката от кв. Симеоново за х. „Алеко” (маршрут IV.1).