Подход от м. Златни мостове

Zlatni_mostove

ХV.1. М. Златни мостове – х. „Кумата” (50 мин.)

Маркировка: лентова, синя
Продължителност на прехода: 50 мин.
Денивелация: 375 м (изкачване)

Тръгва се от м. Златни мостове по стръмни стъпала, оградени с метален парапет. На около стотина метра по-нагоре има площадка с пейки. Оттук се открива панорамен изглед към обширни площи от каменната река. Малко по-нагоре по дървен мост се преминава над мощен поток – ляв приток на Владайска река. Вдясно има стара иглолистна гора (предимно от смърч). След още 50 м пътеката се разклонява. Дясното отклонение отвежда до долната станция на ски влека „Ветровала”, а после нагоре по автомобилния път продължава към м. Офелиите. Тръгва се наляво, покрай насажденията от черен бор, засадени в местността, където през 1956 г. големи площи иглолистна гора са били повалени от смерч. Оттогава местността се нарича Ветровала.
След около 30 мин. от началото на маршрута се стига до отклонение. Пътеката вляво води към п.д. „Боерица”, хижите „Борова гора”, „Планинарска песен” и „Боерица”. Продължава се право нагоре и след малък десен завой на юг се прекосява автомобилния път от Златни мостове за п. д. „Боерица” и х. „Кумата”.
На около 100 м от автомобилния път пътеката преминава над каменната река и с лек завой наляво излиза пред х. „Кумата” (1725 м н.в.).
Хижа „Кумата” е строена на няколко етапа, за да добие сегашния си вид. Наименованието й е свързано с прякора на Крум Новаков – Кумата, дал идеята за построяването й. Строежът започнал през 1927 г., когато бил завършен първият етаж. После хижата била достроявана няколко пъти. Пострадала значително от ветровала през 1956 г., но после в кратки срокове била възстановена. Сега х. „Кумата” е една от най-посещаваните на Витоша и много често се ползва като изходен пункт за изкачването на Черни връх. Собственост е на туристическо дружество „Черни връх”.

ХV.2. Х. „Кумата” – Черни връх (2 ч.)

Маркировка: колова, с номера
Продължителност на прехода: 2 ч.
Денивелация: 566 м (изкачване)

От входа на х. „Кумата” започва коловата (зимна) маркировка за Черни връх. Маркировка представлява поредица от метални колове, на чиито върхове върху триъгълни табелки на жълт фон са изписани номерата на жалоните.
Тръгва се от х. „Кумата”, на юг, по стръмна пътека. Малко по-нагоре вдясно, в гората има малък параклис с почти стогодишна история.
Между стълбове № 206 и 205 се излиза на автомобилния път, който води от х. „Кумата” към м. Конярника (1 км). При кол № 204 пътеката напуска пътя и, през гората, слиза надолу към Владайска река, преминава по дървено мостче над реката и след кратко изкачване при кол №195 излиза отново на автомобилния път.
При кол № 182 е малката дървена барака на ПСС, където има заслон и каменна чешма. На това място е първата заравненост на Витоша по пътя за Черни връх, известна като м. Конярника (1850 м н.в.) Вляво на пътеката, на югоизток, е долната станция на ски влека на пистата „Конярника – Ветровала”. Станцията представлява двуетажна постройка, долният етаж на която през зимата работи като чайна и предлага бързи закуски на скиорите. Разстоянието от х. „Кумата” до м. Конярника се изминава за 20 мин.
След чешмата в м. Конярника, вдясно е пътеката за п.д. „Звездица”. Тя минава първо през поляна, а после – през гъста иглолистна гора.
Пътеката за Черни връх се изкачва стръмно нагоре, на юг, успоредно на ски влека. Вдясно от нея има нискостъблена иглолистна гора. При кол № 140 е горната станция на ски влека (1977 м н. в.). Оттук до върха пътеката минава по границата на резерват „Торфено бранище”.
От кол № 136 при м. Три кладенци, наричана още Платото, започва втората витошка заравненост.
При кол № 100 има табела с информация за резервата. Вдясно е билото с вр. Селимица (2041 м н. в.).
При кол № 85 втората витошка заравненост свършва. Тук има насочваща табела към с. Кладница (3 ч.). Тази пътека на места е трудно забележима, тъй като рядко се използва за изкачване на върха.
При кол № 74 е каменната постройка на малкия заслон Седлото. Той носи името на едноименния връх (2108 м н. в.), който се вижда малко по-нагоре, вдясно от пътеката. Заслонът представлява сграда с две помещения. Изграждането му било наложено от факта, че в тази най-висока част на планината през всички годишни сезони времето бързо се променя и често рязко се влошава.
Разстоянието от заслон „Седлото” до Черни връх (където е кол № 1) се изминава за около 40 мин. След малка заравненост започва стръмно изкачване към върха. В тази част на маршрута през зимата се образуват големи навявания и преспи от сняг и затова маркировъчните колове са по-високи и са разположени по-близо един от друг (от 5 до 10 м).
Черни връх е най-високият витошки връх с надморска височина 2290 м.

ХV.3. М. Златни мостове – п. д. „Трендафила” – п. д. на Адвокатите – п. д. „Рудничар” – х. „Острица”

Маркировка: лентова, синя
Продължителност на прехода: 1 ч. 15 мин.
Денивелация: 246 м (изкачване)

От Златни мостове през м. Фонфон до кръстовището на пътеките под Яворова поляна (25 мин.) алеята следва маршрут ХV.2. След това тя продължава вдясно, на запад и малко преди моста над един от притоците на Владайска река, стига до скалата с бюста на Г.С.Раковски. Маршрутът продължава нагоре през смърчовата гора. Алеята тук е широка и добре оформена. Следва ново разклонение. Лявото отвежда до масивната сграда на п.д. „Трендафила” (40 мин.), разположен на 1632 м н.в. в едноименната местност.
Местността Трендафила е обширна поляна – естествена витошка заравненост, оградена от вековни смърчови гори. Оттук се открива обширен изглед към вр. Черната скала на изток, към Черни връх – на юг и съвсем наблизо на северозапад – към Владайски Черни връх. През покрайнините на поляната от изток на северозапад се изкачва асфалтиран автомобилен път, от който има разклонения за п. д. „Звездица” и х. „Еделвайс”; за п. д. „Рудничар” и х. „Острица”; за п. д. на „Адвокатите”, а крайната му точка е при п. д. „Трендафила”.
Продължава се по асфалтирания път на запад и след 5 – 6 мин. се стига до кръстовище, където се отклонява път за п. д. „Адвокатите” (200 м). Почивният дом е разположен в северното подножие на Владайски Черни връх на 1620 м н.в.
Владайски Черни връх (1641 м) е разположен в Северозападния дял на Витоша. Издига се величествено на вододелното било между Владайска река и нейния ляв приток – Бистрата река, южно от Владая. Връхната му част се състои от две стъпаловидно разположени едно зад друго връхчета, като северното е по-ниско. В картните материали точно то е отбелязано като същинският Владайски Черни връх. Западните и северните гористи склонове са стръмни и осеяни с радиално спускащи се каменни реки. Южните склонове преминават в плитко понижение, отделящо Владайски Черни връх от вр. Острица. Северната кота на върха е оградена от сиенитни скали. Оттам се откриват гледки към Владайския проход и Люлин планина. На около 150 м северно от върха може да се види интересно дърво – планински явор (жешля). От общ корен са израснали 12 дървета от същия вид, като най-едрото от тях е с диаметър 20 см и височина 14 м. Южната кота на Владайски Черни връх е широка тревиста заравненост, осеяна с камъни и смрикови храсти. От нея се откриват изгледи към вр. Черната скала, телевизионната кула на Копитото, вр. Голям Резен и вр. Острица.
На разклона автомобилен път с бетоново покритие продължава на запад и стига до широка поляна (30 мин. от п. д. „Трендафила”). В северозападния край на поляната е п. д. „Рудничар”. Разстоянието от м. Златни мостове до п. д. „Рудничар” се изминава за 1ч. 10 мин. Почивният дом е разположен североизточно от вр. Острица на 1615 м н.в.
Връх Острица (1696 м н.в.) представлява гол скалист връх на Балканското вододелно било, източно от с. Рударци в Северозападния дял на Витоша.
От вр. Острица към с. Мърчаево Балканското вододелно било продължава като граница на водосборните басейни на реките Владайска и Мърчаевска. Северните и североизточните му склонове са заети от смърчова гора, а на северозапад и запад стръмни спускания определят началото на десния долинен склон на р. Рударщица. Непосредствено до вр. Острица, на изток, има ски влек, обслужващ пистата при едноименната хижа. От вр. Острица се откриват панорамни гледки към: върховете Черната скала, Ушите, Селимица, скалния феномен Слона, м. Могилата, вр. Кръста, яз. „Студена” и с. Кладница. Гледан от околните села върх Острица е внушителен, със заострени очертания, които обясняват наименованието му.
На 70 м югозападно от п. д. „Рудничар”, в подножието на вр. Острица, е хижа „Острица”. Разположена е на 1636 м н.в. и на 50 м източно от мястото на съществувалата някога х. ”Брокс”. Инициатор за построяването на х. „Брокс” бил туристическият деятел от немски произход Хелмут Брокс. През 1957 г. хижа „Брокс” изгоряла, а няколко години след това била построена новата х. „Острица”.
От х. „Острица” на запад продължава пешеходна алея, която се спуска надолу и за 45 мин. стига до х. „Селимица”. Тази част от маршрута е включена във високопланинската обиколна пътека.
На стотина метра западно от х. „Острица”, по алеята към х. Селимица, вдясно и на северозапад, се спуска пешеходна пътека, която през м. Юрушки мост и по автомобилен път за 2 ч. 30 мин. отвежда до с. Владая.

ХV.4. М. Златни мостове – х. „Еделвайс”(1 ч.) – п. д. „Звездица”(1 ч. 10 мин.) – м. Конярника (1 ч. 40 мин.)

м. Златни мостове – х. Еделвайс”
Маркировка: лентова, жълта
Продължителност на прехода: 1 ч.
Денивелация: 285 м (изкачване)

х. „Еделвайс” – п. д. „Звездица”
Продължителност на прехода: 10 мин.
Денивелация: 40 м (изкачване)

п. д. „Звездица” – м. Конярника
Продължителност на прехода: 30 мин.
Денивелация: 85 м (изкачване)

Маршрутът започва от западния край на м. Златни мостове, където на левия бряг на каменната река и непосредствено над автомобилния път се отделят две широки пешеходни алеи. Лявата, покрай реката нагоре, води към м. Ветровала и х. „Кумата”. Дясната, на запад през м. Фонфон – към почивните домове на Радиото и на Композиторите, към „Трендафила”, „Рудничар” и хижите „Острица”, „Селимица” и „Еделвайс”. Тръгва се по нея през стара смесена гора и след 10 мин. се пресича автомобилния път „Златни мостове – Офелиите”. Алеята продължава направо през гората с леко изкачване. След широк завой надясно се минава по дървен мост над приток на Владайска река. Излиза се на пътя от Златни мостове към п. д. на Радиото, на Композиторите и п. д. „Здравец”. Продължава се по пътя вляво и след 50 м се стига до х. „Луничка” в м. Фонфон. Разстоянието от Златни мостове до х. „Луничка” се изминава за 20 мин.
Алеята се изкачва на югозапад и след около 5 мин. стига до разклон. Дясната алея води на северозапад към п. д. „Трендафила”, „Рудничар” и хижите „Острица” и „Селимица”. Тръгва се направо и на юг през най-долната част на м. Офелиите, пресича се автомобилния път, идващ от м. Офелиите. С няколко серпентини се преодолява стръмнина и се продължава нагоре през смърчова гора. За около 1 ч. от Златни мостове се достига ново кръстовище, където се отклоняват три пътеки. Широката наляво и на изток за 40 мин. отвежда до х. „Кумата”. Пътеката напред и на юг за 10 мин. стига до п. д. „Звездица”. Тръгва се вдясно, на запад и след около 50 м се стига до х. „Еделвайс”.
Хижа „Еделвайс” (1675 м н.в.) е разположена североизточно от вр. Острец сред стара смърчова гора. Хижата е била построена в периода 1932–1934 г., като в строителството й е участвал с лични средства цар Борис ІІІ. През 1956 г. тя била опожарена, но скоро след това – възстановена. Сега тя представлява двуетажна сграда, на първия етаж на която са столовата и кухнята, а на втория – спалните помещения. Южно от хижата на обширна поляна има много дървени шезлонги, масички и пейки. Близо до сградата има голяма каменна чешма, от която блика студена вода през цялата година.
Почивен дом „Звездица” (1715 м н. в.) е на около 10 мин. път южно от х. „Еделвайс”. Разстоянието се преодолява с леко изкачване при денивелация от 40 м, а придвижването е изцяло в гъста смърчова гора. Почивният дом представлява масивна триетажна сграда, разположена в м. Марина поляна. Теренът отпред е с голям наклон, което дава възможност за ползването му като ски писта през зимата като се монтира и временен ски влек. До п.д. „Звездица” може да се стигне и с автомобил.
Пряка пътека свързва п. д. „Звездица” с м. Конярника (местността е отправна точка за изкачване на Черни връх). От „Звездица” се тръгва на югоизток, прекосява се Марина поляна и се навлиза в гъста смърчова гора. Пътеката прави широк завой на изток и излиза на голо място, минава на юг покрай скалния венец и достига м. „Конярника” при каменната чешма до туристическия заслон. В м. „Конярника” има ски писта, долната част на която е с надморска височина 1800 м.

ХV.5. М. Златни мостове – м. Ветровала (20 мин.) – м. Офелиите (30 мин.) – х. „Кумата” (1 ч. 30 мин.)

Продължителност на прехода: 1 ч. 30 мин.
Денивелация: 335 м (изкачване)

Тръгва се от м. Златни мостове по левия бряг на Владайска река. Първоначално пътеката се слива с тази за х. „Кумата” и Черни връх. Върви се нагоре по стръмни каменни стъпала, обезопасени откъм реката с парапет. Пет минути след напускане на автомобилния път се стига до добре оформена площадка, откъдето се открива впечатляваща гледка към най-голямата по площ каменна река на Витоша. После пътеката продължава по левия бряг на реката, която тук е открита. Преминава се последователно по две дървени мостчета и след 10 мин. от началото на маршрута се достига до разклон.
Лявата пътека води на изток към хижите „Кумата”, „Боерица”, „Планинарска песен” и „Борова гора”. Тръгва се по нея. Маршрутът продължава с лек наклон нагоре край десния бряг на потока. След още 10 мин. се стига до долната станция на ски влека в м. Ветровала. Тук, на обширна поляна, заобиколена от вековни иглолистни дървета има кът за отдих с огнище, шезлонги, маси и пейки. Край планинския поток има каменна чешма. Минава се покрай нея и по широка алея се излиза на автомобилния път, който води нагоре и на юг и за 10 мин. стига до най-горната част на м. Офелиите. Преди да се излезе на поляната, на пътя има дясно отклонение, по което за 5 мин. може да се отиде до п.д. на МО. Малко по-надолу, покрай тенис кортовете това отклонение на пътя завършва пред триетажната сграда ДДС “Витошко – Студена”.
М. Офелиите (1520 м н.в.) е в Селимишкия дял на Витоша. От тази куполообразна поляна на североизток се открива изглед към м. Черната скала, която впечатлява с отвесните си склонове. В югозападния край на поляната, ниско долу има естрада, на която се провеждат събори и концерти. В северния край на поляната, непосредствено над гората, в ствола на иглолистно дърво има малка чешма, а над нея – кът за отдих с маси, пейки и огнище.
В най-ниската западна част на поляната (наричана Яворова поляна), върху голям камък е бюстът на поета Пейо Яворов.
В най-горната част на Офелиите, в южна посока, е малката постройка на ПСС. На това място автомобилният път, идващ от Златни мостове се разклонява. Дясното отклонение води към п.д. „Трендафила”, п.д. на Юристите, п.д. „Рудничар”, х. „Острица”, п.д. „Звездица” и х. „Еделвайс”. Другото, след остър ляв завой на югоизток стига до хижите „Боерица”, „Планинарска песен”, „Борова гора” и „Кумата”.
За х. „Кумата” се продължава по шосето в южна посока. Стига се до табела отдясно на пътя и се тръгва по пътеката, която се отклонява нагоре през гората, в югозападна посока. Върви се през гъста смърчова гора, където алеята е добре оформена. Два пъти се пресича автомобилния път. След около 30 мин. от м. Офелиите се преминава през просеката на ски пистата, която се спуска от м. Конярника към Ветровала.
Пътеката изтънява, провира се през гористата местност и след още 10 мин. стига до разклон. Надясно и на запад широка алея отвежда към х. „Еделвайс” и п.д. „Звездица”. Тръгва се наляво към х. „Кумата” и м. Конярника. След 10 мин. от разклона се стига до големи морени, разположени над един от най-мощните горни потоци на Владайска река. Преминава се по тях и след още 5 мин., с леко изкачване, се стига до автомобилен път. Тръгва се по него вляво и след 100 м се стига до двуетажната сграда на х. “Кумата”.
Предимството на този маршрут, в сравнение с други до „Кумата”, е че минава през м. Офелиите, откъдето има впечатляващи изгледи към различни части на планината. Той е за предпочитане през горещите летни дни, поради прохладата на вековните гори, през които преминава.

ХV.6. М. Златни мостове – п.д. „Бор” (50 мин.)

Маркировка: лентова, жълта
Продължителност на прехода: 50 мин.
Денивелация: 255 м (изкачване)

От каменната река в м. Златни мостове се поема на север по шосето за х. „Тинтява” и п.д. „Бор”. По-нататък, от лявата страна на шосето, е ресторант „Елените”, а след него, вляво се отделя алея, която отива към х. „Белите брези” и кв. „Княжево”.
Излиза се на обширна поляна с южно изложение. Около нея има стара борова гора. В югоизточния край на поляната има масивен заслон с огнище, масички, пейки и детски кът.
На 10 мин. от каменната река има разклон. Алеята направо и на север води към х. „Момина скала”. Тръгва се на дясно, на изток. Тук стръмнината е значителна. След още 10 мин. се стига място, където вляво се отделя пътека. Тя води до отстоящия на 50 м от разклона хотел „Елица” – триетажна сграда с хотелска част, ресторант и кафе-сладкарница. Пред нея има ски писта и портативен влек. До хотел „Елица” може да се стигне и по пътя от Златни мостове покрай х. „Септември”.
Алеята за п.д. „Бор” продължава право нагоре, на изток. След 50 м се отминава дясно отклонение за хижите „Боерица”, „Планинарска песен” и „Кумата”, което е част от високопланинската обиколна пътека.
Оттук до крайната точка на маршрута пътеката е много наводнена, а през зимата – заледена. Мястото е силно мочурливо, поради водата от торфищата под билото Балабана. Пресича се Боянска река по дървено мостче и се стига до п.д. „Бор” (1640 м н.в.). Той е разположен на десния бряг на Боянска река и на север от вр. Черната скала.

ХV.7. М. Златни мостове – х. „Септември” (25 мин.)

Продължителност на прехода: 25 мин.
Денивелация: 135 м (изкачване)

От Златни мостове до разклона за п.д. „Бор” се следва описанието в ХV.6. (на това място автомобилният път, идващ от северозапад, почти се допира до пешеходната алея). Тръгва се по пътеката към х. „Момина скала”. Тя продължава на север през обширна поляна, навлиза в гъста стара иглолистна гора и достига до автомобилен път. Тръгва се вдясно по него и след 200 м се стига до х. „Септември”. (Ако се продължи по пътя се стига до хотел „Елица”). Двуетажната хижа „Септември” (1485 м н.в.) е разположена на малка поляна сред смесена широколистна и иглолистна гора. Първоначално тук през 1937 г. е бил горският дом „Мандрата”. По-късно сградата му била разрушена и на нейно място в периода 1953 – 1955 г . била построена сегашната хижа „Септември”. Пред хижата има чешма, беседка, маси и пейки.
От х. „Септември” могат да се предприемат излети до хижите „Момина скала”, „Боерица”, „Тинтява”, „Кумата” и Черни връх.

ХV.8. М. Златни мостове – вр. Копитото (50 мин.)
Продължителност на прехода: 50 мин.
Денивелация: 40 м (слизане)

М. Златни мостове – хотел-ресторант „Копитото” (1 ч.)
Продължителност на прехода: 1 ч.
Денивелация: 60 м (слизане)

Тръгва се от каменната река в м. Златни мостове и се върви по шосето на север към поляната под Бели бряг. След 10 мин. се стига до ресторант „Елените”. Оттам, по широка алея след още 5 мин. се стига до кръстовище, където алеята отново излиза на шосето. Вдясно е алеята към п. д. „Бор” и хотел „Елица”, а направо и успоредно на шосето – за х. „Момина скала”. Продължава се по автомобилния път и внимателно се следи за появата на първото разклонение от него, където широка алея отвежда на север към Копитото. Тръгва се по нея. Пресичат се няколко планински потока, даващи началото на Планинишка река. Десет минути след напускане на шосето се стига до разклон. Лявото отклонение отвежда за 15 мин. до х. „Планинец”. Продължава се по почти хоризонталната пътека направо, на север. Отминава се ново разклонение, където почти заличена пътека вляво също отвежда надолу към х. „Планинец”, а вдясно и нагоре – към х. „Септември”.
След около 40 мин. от м. Златни мостове се достига до м. Букара, където има чешма. Пътеката, която минава покрай чешмата вдясно, навлиза в гората и отвежда до х. „Момина скала”, а лявата през Планинишки поляни и м. Карпузов валог – до Бялата вода и Тихия кът. В северната част на местността има разклон. Дясната пътека се спуска по-стръмно надолу. Ако се тръгне по нея след 5 мин. се стига до ново дясно отклонение към хижите „Есперанто”, „Камен дел”, „Кикиш” и кв. Драгалевци. От същата алея след моста на Боянската река има ляво отклонение на север, което слиза надолу, минава покрай Боянския водопад, Боянското езеро и стига до кв. Бояна. Пътеката е тясна, на места заличена и движението по нея трябва да става много внимателно.
За хотел-ресторант „Копитото” се тръгва от м. Букара по пътеката, която се спуска с малък наклон надолу, преминава през млада широколистна гора и за около 20 мин. отвежда до хотела.
Отправната точка за вр. Копитото е същата местност, откъдето се тръгва по почти хоризонталната алея, която минава през гората и за 15 мин. стига до върха с телевизионната кула.
Разстоянието между вр. Копитото и едноименния хотелски комплекс е около 400 м. От върха може да се тръгне по автомобилния път надолу и за около 40 мин. да се стигне до м. Разклона, където е главният вход на Витошкия дендрариум. Тук шосето от Копитото се съединява с това от Златните мостове и отвежда надолу към кв. Бояна.