Подход от с. Бистрица

Bistrica

V.1. Село Бистрица – НОП (45 мин.) – Водопада (1 ч. 15 мин.) – м. Менчето (1 ч. 55 мин.) – м. Долен Каркъм (2 ч. 30 мин.) – м. Горен Каркъм (2 ч. 40 мин.) – м. Меча поляна (3 ч. 05 мин.) – х. „Алеко” (3 ч. 15 мин.)

Продължителност на прехода: 3 ч. 15 мин.
Денивелация: 910 м (изкачване)

Тръгва се от центъра на с. Бистрица по улица „Стефан Стамболов” на запад към вилната зона. След 25 мин. се пресича Старата река и се минава на десния й бряг. На около 250 м след малък паркинг, вдясно от пътя се отделя алея, която след стотина метра минава покрай разположената вляво Месалска чешма (строена през 1930 г. при изграждането на водопровода Рила – София). Продължава се в същата посока и след 10 мин. се пресича НОП (45мин.). Излиза се на поляна с наклон на север, където е удобно да се направи почивка. Пътеката прави завой и след малък стръмен пасаж излиза високо на десния долинен склон на р. Бистришка и през смесена гора и ляв наклон достига до водопада в м. „Самоковището” (1ч.15мин.). Тук коритото на реката рязко се понижава, водата скача по силно наклонените камъни и представлява живописна гледка. Мястото е великолепно за отмора, особено през летните месеци. Оформен е уютен кът за почивка с навес, маси и пейки.
Малко над водопада пътеката навлиза в резервата “Бистришко бранище”, а от НОП до м. Каркъмите водата на реката е добра за пиене, тъй като по течението й няма никакви замърсители. Върви се първо по десния, а след това по левия й бряг. Пътеката е с умерен наклон и за 40 мин. от водопада се стига до м. Менчето, при водослива на десния и средния начални потоци на Старата река (1ч.55мин.).
Местността Менчето (Механчето) се намира в резерват “Бистришко бранище”. Стари бистричани наричат мястото Ваказовото менче. Според спомените им тук била колибата на Стоян Ваказов (Домишляро) от с. Бистрица. Той пасял добитъка си наоколо и не слизал в селото. До колибата имало поток със студена вода и когато бистричани минавали оттук на път за планината, спирали за отмора и казвали на подигравка: “Стигнахме Ваказовото менче и можем да се почерпим със студена вода” (“Ваказовото механче” на шопски диалект е “Ваказовото менче”, тъй като шопите не използват буквата “х” в говора си).
От м. Менчето пътеката продължава рязко на север. След 10 мин. има ляво отклонение, което извежда до долния край на Голямата грамада, пресича се начален поток на р. Бистришка, след което пътеката отново се включва в главната.
Голямата грамада е разположена в резерват “Бистришко бранище”. По форма наподобява равнобедрен триъгълник с връх, отстоящ на 200 м над пътеката за х. „Алеко” и основа върху ВОП. Площта на местността е около 300 дка. Заета е от грамадни скални блокове.
След 400 м следва ново отклонение (което почти не се използва) вдясно по хоризонталата, което отвежда до м. „Погледец” на билото Катунище.
След 15 мин. се достига до билна поляна при м. Долен каркъм (2ч.30мин.). Оттук посоката се ориентира на запад. След 10 мин. се достига до м. „Горен Каркъм” (2ч.40мин.). Мястото е удобно за почивка. Следва отклонение вляво с дължина около километър, което прави връзка с ВОП над малкото скалисто връхче Пиперката.
Върви се вдясно през гората и за 15 мин. се достига 50-метровия мост над каменна река, заела поречието на р. Станциите – десен приток на р. Янчовска. Туристите са я нарекли Триъгълна грамада, поради формата й. От моста се открива хубава гледка към върховете Малък и Голям Резен. С леко изкачване и преминаване през м. Присоите след 10 мин. се достига ВОП при началото на м. „Меча поляна” (3ч.05мин.).
Местността Меча поляна е с наклон на изток и е заобиколена с естествена смърчова гора. Намира се на югоизток от х. „Алеко”, на северозападната граница на резерват “Бистришко бранище”. В северозападния й край минава трасето на седалковата п.в.л. “Академика І” и ски пистата “Витошко лале”. В обратна посока е лобното място на Иван Башев, министър на външните работи на България, загинал при снежна буря и неясни обстоятелства. На мястото е издигнат паметник.
От Меча поляна до х. „Алеко” има алея, която е част от ВОП и се изминава за 10 минути.

V.2. С. Бистрица – НОП (45 мин.) – Ръбовски извор (1 ч .20 мин.) – вр. Малък Купен (1 ч. 50 мин.)

Продължителност на прехода: 1 ч. 50 мин.
Денивелация: 750 м (изкачване)

Пътят от центъра на с. Бистрица до НОП е описан в маршрут V.1. Тръгва се по НОП вляво към с. Железница. След 5 мин. НОП се пресича от черен коларски път. Тръгва се по него нагоре през поляната в западна посока. Следва къса серпентина, която преодолява малък напречен праг и пътеката се насочва към м. Правец”. След 100 м се достига малък поток и, срещу течението му, за около 15 мин. се стига до пълноводен студен извор (Ръбовски извор) в подножието на Ръбовска грамада (1ч.20мин.). Тук е удобно за почивка.
Пътеката продължава с увеличен наклон вляво от грамадата като криволичи през смесена широколистна и млада иглолистна гора. На някои места тя се губи, но като цяло е ориентирана нагоре и на юг. Връхната точка на едва забележимия на склона на планината връх Малък Купен се достига за 30 мин. след отминаване на извора.
Връх Малък Купен (1650 м н.в.) се намира на източните склонове на Витоша, на късото било, разделящо м. Ръбовска грамада (на север) от м. Кукульска грамада (на юг). Представлява малък, скалист и леко издаден на склона купол, трудно забележим от подножието на планината. На около 200 м югозападно от върха започва естествената смърчова гора на резерват “Бистришко бранище”. От връх Малък Купен се открива чудесна панорама на север и изток: азимут 20о – вр. Църква, северно от с. Бистрица; азимут 80о – вр. Полувраг в Лозенската планина; азимут 116о – близкият вр. Кукуль; азимут 120о – вр. Манастирище в Плана планина; азимут 140о – билото Гърбежете; азимут 330о – близката м. „Бели камик” и билото Катунище. От върха се виждат голяма част от Стара планина с вр. Мургаш, Рила, с.Бистрица, долината на Ведена и др.
Връщането от вр. Малък Купен става по същия път.

V.3. С. Бистрица – НОП (40 мин.) – м. Гьоловете (1 ч. 05 мин.) – билото Катунище (1 ч. 25 мин.) – п.д. “Погледец” (1 ч. 45 мин.) – м. Долен Каркъм (2 ч.)

Продължителност на прехода: 2 ч.
Денивелация: 850 м (изкачване)

Ако се изминава при хубаво време, трасето на този маршрут е почти непрекъснато огряно от слънцето. Пътува се по голото било Катунище (вододел на реките Янчовска и Бистришка). Той скъсява значително пътя до х. „Алеко”, а гледките във всички посоки са великолепни.
Тръгва се от центъра на Бистрица по главната улица „Стефан Стамболов” в западна посока. В горния край на селото (преди вилната зона) се завива вдясно по ул. „Черни връх”. След 100 м при разклона се поема вляво между вилите и след нови 100 м вдясно започва алея, която минава през широколистна гора. По-нагоре тя се пресича от идващ отляво стръмен коларски път. Тръгва се по него нагоре, в западна посока. След 3 мин. се пресича НОП (40мин.), след което наклонът се увеличава. Пътят следи десния долинен склон на Ковачев дол и след стръмно изкачване излиза при малък извор (вляво). Оттук до п.д. “Погледец” вода няма. Пътят се изкачва постепенно до наклонена на югоизток поляна в м. Гьоловете (1ч.05мин.). След достигане на билната част на Катунище (1ч.25мин.), посоката се променя в югозападна и следва голото тревисто било. Вдясно остава едноименният връх, от който се спускат стръмни гористи склонове към с. Бистрица. Наименованието Катунище идва от времето, когато хубавите пасища по билната му част били използвани от юрушките пастири. Те живеели със семействата си в построени временни поселения – катуни. Твърди се, че катуните наброявали 12.
Гледките, които се откриват от Катунище, са пленителни. Високо горе хоризонтът се закрива от билото на Резньовете. На юг е десният долинен склон на р. Бистришка с върховете Малък и Голям Купен и м. Тодорово гюбре с великолепните си смърчови гори. На север е левият долинен склон на р. Янчовска. Виждат се п.д. “Водно стопанство” и м. Буда с преминаващите кабинки на лифта “Симеоново – х. „Алеко”.
Следвайки билото, пътеката навлиза в рядка смърчова гора и се изкачва до поляната Погледец, в северния край на която на 1677 м н.в. е едноименният почивен дом (1ч.45мин.). Преодолява се нов смърчов горист пояс и за 15 мин. се достига м. Долен Каркъм, където пътеката се съединява с идващата отляво от с. Бистрица за х. „Алеко” (виж маршрут V.1.).

V.4. С. Бистрица – Плажа (30 мин.) – НОП (40 мин.) – м. Славеева поляна (50 мин.) – водосливът на р. Станциите с р. Янчовска (1 ч. 15 мин.) – отклонение за п.д. “Ведра” (1 ч. 30 мин.) – финал на писта “Витошко лале” (1 ч. 40 мин.) – м. Романски (2 ч. 10 мин.) – х. „Алеко” (2 ч. 40 мин.)

Продължителност на прехода: 2 ч. 40 мин.
Денивелация: 910 м (изкачване)

Тръгва се от центъра на с. Бистрица, нагоре, по ул. „Стефан Стамболов”. При третата пресечка се завива надясно, минава се през моста на Бистришка река и се продължава по ул. „Шипка”. В края й се тръгва нагоре по ул. „Алеко”, а при разклона се завива вдясно по ул. „Върла поляна”. Върви се по нея до достигане на Янчовска река. Продължава се по алеята на десния бряг на реката и след няколко минути се стига до речно уширение, където има обширен парков кът с голямо сърцевидно езеро, огнища, пейки и маси (30мин.). Пътеката продължава вляво от езерото и за 10 мин. извежда до НОП (на левия бряг на реката има беседка). По-нататък тя следва десния бряг на реката, срещу течението й. След 10 мин. (при водохващането) се прехвърля на левия й бряг и извежда до м. Славеева поляна, разположена вдясно от пътеката (50мин.). В края на поляната има навес с пейки и огнище, а до пътеката – каменна чешма. Името Славеева поляна е дадено от туристите (бистричани не я наричат така). След поляната пътеката с умерен наклон се прехвърля на десния бряг на реката, после на левия и извежда до водослива на реките Станциите и Янчовска (1ч.15мин.). Следва зигзагообразно изкачване по вододела между двете реки, а след това пътеката се насочва по десния долинен склон на Янчовска река. Върви се през висока естествена букова гора в м. Стамболовото. Стига се до разклон (1ч.30мин.). Вляво се отделя пътека, която за 15 мин. през м. Самодивска поляна (името й е плод на туристическата фантазия) достига до п.д. “Ведра” в м. Дервишка бачия. След отклонението пътеката се доближава до реката, прехвърля се на левия й бряг и за няколко минути достига пистата за дълго бягане “Универсиада 83” при финала на пистата “Витошко лале” (1ч.40мин.). Оттук до м. Романски и х. „Алеко” се следва описанието в маршрут V.1.

V.5. С. Бистрица – манастир “Св. Петка” (15 мин.) – НОП (40 мин.) – м. „Буда” (55 мин.) – междинна станция на кабинковата п.в.л. “Симеоново – х. „Алеко” (1 ч. 20  мин.)

Продължителност на прехода: 1 ч. 20 мин.
Денивелация: 477 м (изкачване)

Отправна точка е площадът в с. Бистрица. Тръгва се от автобусната спирка в посока София. След моста на р. Гъбешница се поема нагоре по левия бряг на реката. След 200 се отминава водослива на Бистришка и Янчовска реки, стига се до мост и по него се преминава на десния бряг на Янчовска река. Върви се покрай реката до появата на указателна табелка, сочеща посоката за манастира “Св. Петка”. Пресича се реката и след около 200 м за 15 мин. се стига до входа на манастира (виж ХV.3.).
От манастирската порта се продължава по коларския път на запад. Преминава се по източните и южните склонове на вр. Скърчим. Опасност от изгубване няма. Хоризонтът се разширява и гледките стават все по-привлекателни. На юг може да се види цяла огърлица от върхове – Малък Резен, Голям Резен, Скопарник и малко под него – каменистият Голям Купен. Вляво от тях се виждат надиплените била на Плана планина с първенеца й вр. Манастирище, а зад него – гористият Мухчел (Вука тепе). Ниско долу като на длан се е разположило с. Бистрица.
Излиза се на заравнената м. Марина поляна, в горния югозападен край на която, над пътя, има извор с хубава вода за пиене. След малко се пресича НОП (40мин.) и после пътят се изкачва към м. Буда, минавайки през смесена гора и множество поляни. На север са гористата местност Горни Раковец и едноименната река, която на изток очертава двата дяла на Симеоновския хребет – Бистришки и Симеоновски. Зад реката се виждат кабинките на п.в.л. “Симеоново – х. „Алеко”.
С малки извивки пътят се изкачва до билна заравненост, над която има разклон. Тръгва се по дясното отклонение (лявото навлиза в гората) и, като се върви на запад, постепенно се стига до междинната станция на кабинковата п.в.л. “Симеоново – х. „Алеко” (1ч.20мин.). Непосредствено над нея минава пътеката от кв. Симеоново за х. „Алеко” (маршрут ІV.1.).