Подход от с. Кладница

Kladnica

ХІ.1. С. Кладница – х. „Селимица” (40 мин.)

Маркировка: лентова, червена
Продължителност на прехода: 40 мин.
Денивелация: 305 м (изкачване)

От автобусната спирка в центъра на селото се излиза на шосето за х. „Селимица”. Върви се по него нагоре 15 минути. Пътят прави няколко остри завоя, пресича два от притоците на Кладнишка река и достига до м. Плачи камък. Тук, на юг от шосето, по десния бряг на реката, се отделя алея. Изкачването продължава по нея през вековна букова гора. В най-горната си част маршрутът преминава по дървени мостчета над реката и отвежда до паркинга пред хижата.
Хижа „Селимица” (1305 м н.в.) е разположена в м. Ленище в западното подножие на вр. Селимица. Построена през 1934 г., тя е една от най-старите хижи на Витоша. Сградата е двуетажна. На първия етаж има ресторант, а на втория са спалните помещения.
От х. „Селимица” могат да се предприемат излети до Черни връх (4 ч.), до х. „Острица” и до кв. Владая през м. „Кариерите”.

ХІ.2. С. Кладница – м. Три кладенци (3 ч. ) – Черни връх (4 ч.)

Маркировка: лентова, червена
Продължителност на прехода: 4 ч.
Денивелация: 1290 м (изкачване)

Разстоянието от автобусната спирка в центъра на с. Кладница до м. Плачи камък се изминава за 15 минути по шосето (виж маршрут ХІ.1.).
От Плачи камък се тръгва се на юг, по алеята нагоре и се върви все по десния бряг на Кладнишка река. Стига се до място с побит насред реката християнски кръст. Местните хора го наричат “Св. Йордан”, тъй като тук всяка година на Богоявление, се извършва богослужение с хвърляне на кръст в реката за здравето на онзи, които пръв успее да го извади оттам.
Малко по-нагоре е отклонението за х. „Селимица” и манастира “Св. Никола”. Маршрутът за Черни връх продължава право нагоре по десния бряг на Кладнишка река. Нататък речната долина на широк фронт е запълнена от големи морени. Само по бученето на водата се разбира, че отдолу тече река. Широка каменна алея прекосява морените и продължава през оредяла гора и поляни. След стръмно изкачване добре маркираната пътека излиза на автомобилния път, свързващ х. „Селимица” с някогашния пионерски лагер „Танчовица”. Реката, която преминава край лагера носи същото име. Непосредствено над лагера има водохващане – голям каптаж, изграден в началото на ХХ век. Дотук може да се стигне за час и по автомобилния път от х. „Селимица”. Веднага след каптажа вляво и на изток се отделя пътеката за Черни връх. Продължава се по нея през смесена широколистна гора. Пътеката е стръмна и преодолява значителна височина. На места се минава през малки полянки, където може да се отдъхне. На 15 мин. път от пионерския лагер „Танчовица” има 25 вековни, около 300-годишни букови дървета, които впечатляват с големината си. В добро състояние са и дават представа за величествените гори, съществували в по-далечното минало в тази част на планината. След още 30 минути се излиза над горната граница на гората и пътеката продължава през поляни, обсипани с планински цветя. Има и безброй храсти на малини и червени боровинки.
С изкачването панорамата става все по-впечатляваща. Тя кара туриста да спре и да се възхити на пейзажа наоколо. На юг белеят върховете на Рила, малко по-вдясно са далечните очертания на Осогово, а напред е Коневската планина, на билото на която се виждат очертанията на телевизионната кула. Още по-надясно, на северозапад, при ясно време се виждат Руй планина и целият район на Краището. Долу, в подножието на Витоша, на запад, блести огледалната повърхност на яз. „Студена”, а малко по-нататък са очертанията на ниското Голо бърдо.
От тази височина добре се открояват трите рида, които се спускат от билото на Витоша към с. Кладница. Вляво е Стамировият рид, в средата е Брезовица а вдясно – Смядовица. След около 2 ч.30 мин. от началото на маршрута, пътеката навлиза в най-високата заравненост и доближава билото на планината. Вляво, на изток, са очертанията на Черната скала – малък връх с остри, високо изправени скални блокове, непосредствено преди вр. Селимица. Оттук се вижда Черни връх с метеорологичната станция. На изток и югоизток е резерватът „Торфено бранище”.
Връх Селимица е на Балканското вододелно било, северозападно от Черни връх, в Северозападния дял на Витоша. Издига се само на 50 м над седловината, отделяща го от вр. Самара. Западните му склонове се спускат стръмно към поречието на Кладнишка река с денивелация над 800 м. Той е важен хидрографски възел, тъй като в северните му склонове са изворните райони на реките Владайска и Даутица, а в южните – на Кладнишка и Босочка.
От вр. Селимица се открива панорама във всички посоки. Виждат се върховете Малък Резен, Черни връх, Самара, Ярловски Купен, Петрус, Кръста, Острица, Острец и Владайски Черни връх.
Пътеката напуска билото и с леко спускане стига до м. Три кладенци, където се съединява с тази от м. Конярника към Черни връх. Маркировката е колова, зимна. Разстоянието от с. Кладница до м. Три кладенци се изминава за 3ч. и се преодолява денивелация от 1000 метра.
Разстоянието от м. Три кладенци до Черни връх се изминава за 1 час по маршрута, описан вХV.2.

ХІ.3. С. Кладница – Владайска река ( водохващането ) (3 ч. 15 мин.) – с. Владая (4 ч.)

Маркировка: лентова, жълта
Продължителност на прехода: 4 ч.
Денивелация: 175 м (изкачване); 300 м (слизане)

Маршрутът е част от нископланинската обиколна пътека на Витоша. Преди да се тръгне по трасето на канала, отвеждащ водите на Владайска в Кладнишка река и чрез нея – в яз. „Студена”, е добре да се отбележат няколко подробности. Каналът минава под автомобилния път и под селскостопански обработваеми земи и частни имоти. В м. Тинята (935 м н.в.) той се влива в Кладнишка река. На това място е изградено бетоново съоръжение – преливник с утаител. Предназначението му е да задържа влачените от водата инертни материали.
Маршрутът започва в най-долната част на с. Кладница, където трасето на канала от дясно плътно се доближава до автомобилния път. Върви се на изток през иглолистна гора. Тя се състои от борови култури, залесявани при строителството на язовира и има противоерозионни функции. По-нататък всички потоци, спускащи се от дясно на планината, както и двете по-големи реки, се вливат в канала и водите им се отвеждат към язовира по големи бетонни тръби. За 30 мин. се достига характерна местност, където Рударска река също се влива в канала. Мястото тук е удобно за почивка – има маси и пейки. Пречиствателната станция е разположена на стотина метра по трасето на канала, на десния бряг на Рударска река. Малко по-надолу преминава шосето от с. Рударци за с. Кладница. Ако се тръгне по него надолу се стига до първите къщи на с. Рударци.
Върви се нагоре по тясна пътечка, която се отделя вдясно от канала. След 50 м се преминава по дървено мостче над Рударска река. С леко изкачване се стига до м. Самара, където има заслон с маси, пейки и огнище. Оттук се открива изглед към част от Пернишкото поле, а долу, в ниското е с. Рударци. Възможно е преди преминаването по мостчето над реката да се продължи нагоре по десния й бряг и за около 20 мин. да се стигне до м. „Змиярника”, където също има кът за отдих. Пътеката надолу към селото е била ползвана в миналото като коларски път за превоз на каменните блокчета от кариерите.
Маршрутът към Владайската река продължава по трасето на канала и на 15 мин. от пречиствателната станция в м. Ясена се пресича от добре маркираната пътека (обозначена с табела) от с. Рударци за х. „Острица” – виж ХІІ.1. За 50 мин. от пречиствателната станция (1ч. 20 мин. от началото на маршрута) се стига до автомобилен път, който се спуска източно от някогашните кариери и слиза на запад към центъра на с. Мърчаево. По този път за 20 мин. може да се слезе до автобусната спирка.
За 1 ч. 30 мин. от пречиствателната станция (2 ч. от началото) се стига до широка поляна, оградена от няколко вековни дървета. В средата на поляната има голямо водохващане, чрез което водите на Бистра река се включват в канала. В края на поляната стар автомобилен път отвежда до горните махали на с. Мърчаево и спирката на автобус № 59.
Трасето на канала пресича автомобилен път, който върви нагоре и на юг, минава през гората и отвежда към каменните кариери, а надолу и на север – към най-ниските покрайнини на с. Мърчаево. След това трасето на канала преминава в автомобилен път, който минава покрай дървена беседка с маса и пейки, пресича буен планински поток и стига до триетажната сграда на хотел „Водпроект”.
По-нататък трасето на канала е с асфалтово покритие и достъпът на автомобили до хотела е възможен през всички сезони. Излиза се на автомобилния път Владая – каменните кариери. За слизане до с. Владая има две възможности. Едната, по-пряката, отвежда направо на площада, където е и автобусната спирка в селото. За да се използва този вариант трябва да се тръгне по павираното шосе по описанието в маршрут ХІV.2.
Другата възможност е да се продължи по трасето на канала. Достига се до голямото водно съоръжение, чрез което водите на Владайска река се отвеждат към яз. „Студена”. Оттук, право надолу покрай Владайска река, се слиза до центъра на с. Владая – маршрут ХІV.1. По пътя към Владая, в м. Кариера Липа, вдясно се отделя изоставен автомобилен път. Той минава покрай каменна сграда, обслужвала в миналото работниците от кариерата. Ако се тръгне по този път, който е почти хоризонтален, се стига в м. Рудището, където е кръстовището на няколко пътеки. Пътеката напред и надолу отвежда към центъра на Владая. Дясната, по-широката, е нископланинската обиколна пътека, която стига до м. Бялата вода през туристическия комплекс „Тихия кът” и по-нататък продължава към Княжево и Бояна.
Описаният маршрут е продължителен, но без преодоляване на големи денивелации. От София до Кладница може да се ползва маршрутно такси № 22, а от Перник до селото се стига с градски автобуси. От крайната точка на маршрута в с. Владая има удобен начин за връщане в столицата с автобусите на градския транспорт.