Подход от с. Чуйпетлово

4uipetliovo

ІХ.1. С. Чуйпетлово – м. Кайо (45 мин.) – м. Кокалови егреци (1 ч. 50 мин.) – с. Ярлово (2 ч. 35 мин.)

Продължителност на прехода: 2 ч. 35 мин.
Денивелация: 265 м (изкачване); 380 м (слизане)

От центъра на с. Чуйпетлово по стръмния горист склон на изток се насочват няколко пътеки. Те се събират в по-високата част при излизане от гората. За 45 мин. се стига до обширна билна заравненост в м. Кайо. Тя е част от Балканското вододелно било между масивите на вр. Ярловски Купен и вр. Дамян (Даута). Тук се напуска насочената на изток пътека за вр. Ярловски Купен и вр. Скопарник и се слиза по добре оформен коларски път до троен разклон. Пътеката направо и на юг води към вр. Дамян. Тръгва се наляво (азимут 164о) над гората. Друга пътека още по-наляво (азимут 128о) минава покрай характерната скална група Полупни камик и по Цангалов дол се спуска към големия завой на р. Палакария с продължение за с. Ярлово.
В м. Шупли камик се стига до интересен скален феномен, разположен високо на десния долинен склон на Подрогов дол. Тук пътят през вр. Дамян се събира с нашия. След 5 мин. при нов разклон вдясно се отделя пътят за м. Смильо. Върви се вляво през букова гора по широк черен коларски път, който се насочва високо по десния долинен склон на Подрогов дол. Пътят е почти успореден на р. Палакария като подсича високо северните склонове на вр. Големи рид (1459 м н.в.). Разстоянието от м. Шупли камик до м. Кокалови егреци се изминава за 25 мин. Под Кокалови егреци пътят се събира с идващия отдясно от м. Смильо и с. Чуйпетлово. След 10 мин. се напуска широкия камионен път, продължава се наляво по пряка пътека и се слиза до р. Палакария. Преминава се на левия й бряг и след 15 мин. се стига до центъра на с. Ярлово.

ІХ.2. С. Чуйпетлово – м. Смильо (1 ч.) – м. Кокалови егреци (1 ч. 15 мин.) – с. Ярлово (2 ч.)

Продължителност на прехода: 2 ч.
Денивелация: 100 м (изкачване); 215 м (слизане)

От центъра на с. Чуйпетлово се тръгва по шосето за с. Боснек. След 100 м се свива вляво по добре оформен черен път. Това е старият път, свързващ с. Чуйпетлово със с. Ярлово (6,5 км). Той се изкачва с малък наклон нагоре през смесена гора и пресича последователно потоците Сичкова бара и Челище. След 1 ч. стига до м. Смильо.
Местност Смильо представлява обширна билна поляна ниско в южните склонове на вр. Големи рид. Кръстовище на пътища. Тук се пресичат черният път от м. „Кайо”, през вр. Дамян (Даута) и вр. Големи рид за седловината Бука преслап и Верила, и пътят от с. Чуйпетлово за с. Ярлово. Мястото е удобно за почивка. В миналото тук на православния празник Свети Дух е имало големи събори.
От м. Смильо се тръгва на югоизток (азимут 120о) и надолу. По пътя се откриват гледки към върховете Малък Ветрен, Голям Ветрен, Войчинов рид (Чаролея), Сива грамада и Ярловски Купен. След 15 мин. под м. „Кокалови егреци” пътят се събира с идващия отляво (от с. Чуйпетлово, през м. Кайо, за с. Ярлово). Оттук до с. Ярлово се следва маршрут ІХ.1.

ІХ.3. С. Чуйпетлово – м. Кайо (45 мин.) – превала между вр. Войчинов рид и вр. Сива грамада (2 ч. 15 мин.) (Чупетловско вървище)

Продължителност на прехода: 2 ч. 15 мин.
Денивелация: 630 м (изкачване)

Чупетловско (Планско) вървище е пътека, свързваща с. Чуйпетлово с м. Ярема и със с. Плана. В миналото след разселването на с. Чуйпетлово към с. Плана по тази пътека се осъществявала връзката между двете селища. Нуждата от контакти между жителите наложила намиране на най-прекия път между двете села. Планско вървище започва от с. Чуйпетлово и, през м. Кайо и южните склонове на вр. Ярловски Купен, достига превала между върховете Сива грамада и Войчинов рид (оттук виж маршрут VІІ.1.). От м. Ярема по стари коларски пътища се стига до с. Плана.
От с. Чуйпетлово до м. Кайо се следва пътя, описан в маршрут ІХ.1. Минава се покрай малки скални грамади и отделни големи камъни. Общата посока е североизточна на азимут 40о като, за да се набере бързо височина, се следи заобленото било към върховете Ярловски Купен и Купена. След около 20 мин. билото се напуска и по сравнително добре очертана пътека вдясно (азимут 70о) се продължава високо по десния долинен склон на изворния район на р. Палакария. Стига се до сравнително пълноводен извор. Мястото е удобно за почивка, тъй като е преодоляна по-голямата част от денивелацията. Посоката постепенно се ориентира на изток. Пресичат се многобройни малки водни потоци, захранващи горното течение на р. Палакария. Тази местност носи името Водите. На север хоризонтът се закрива от Балканското вододелно било с върховете Ярловски Купен и Купена, а на изток е най-южният двухилядник на Витоша вр. Сива грамада (2003 м н.в.). При подсичане на неговите склонове се достига пълноводен извор, а посоката се променя в югоизточна. По добре оформената вече пътека след 15 мин. се достига превала между върховете Сива грамада и Войчинов рид (Чаролея). Оттук до м. Ярема виж маршрут VІІ.1.
Палакария е река в Южна Витоша. Тя е ляв приток на р. Искър с дължина 39 км и водосборна площ 402 км2. Водите й се използват за напояване. Част от тях (в горното течение на реката) се прехвърлят изкуствено през Балканското вододелно било към поречието на р. Струма и яз. „Студена”. Водосборният басейн на р. Палакария се определя от върховете Сива грамада, Ярловски Купен и Дамян (Даута), продължението на Балканското вододелно било към седловината Бука преслап и Верила, вододела през Плана планина, м. „Ярема”, вододела между Ярловска и Гръчка реки и вр. Сива грамада. Десни притоци на реката са: Борска падина, Цангалов дол, Подрогов дол, Докьов дол, Любов дол, Дълбоки дол и притоците от Верила: Кумански дол, Станин дол, Божин дол, Сливов дол, Тодоров дол, р. Клисурата, Коритника, Копривщица, Турски дол, Еньов дол, Братолов дол, Широки дол, Стара река и р. Клисурица. Леви притоци: р. Езедина, р. Старата кория, р. Киселица, Ковачев дол, дол Ракьовец, р. Чегарица, р. Лустра и притоците от Плана – Просени дол, Селска река, Ковачки дол и Проданов дол. Поречието на реката се е обособило като историко-географска област “Палакарията”, а живеещите в нея се наричат палакарци. Константин Иречек смята, че наименованието е от гръцки произход и означава “стар орех”. Според същия автор е възможно и испанското “палакурна” (кюлче злато) по някакъв начин да е дало името на реката. Добивът на злато от наносите на р. Палакария се извършвал от незапомнени времена. Има данни, че през 1842 г. около 80 семейства от с. Ярлово изкарвали прехраната си от златодобив. Река Палакария се посещава рядко.

ІХ.4. С. Чуйпетлово – м. Кайо (45 мин.) – Черно (Карачаирско) плато (3 ч.) – понижението между върховете Купена и Скопарник (3ч.20мин.) – вр. Скопарник (3 ч. 30 мин.) – Черни връх (4 ч. 30 мин.)

Продължителност на прехода: 4 ч. 30 мин.
Денивелация: 1040 м (изкачване)

Пътят от с. Чуйпетлово до м. Кайо е описан в маршрут ІХ.1. Оттук следва преодоляване на повече от 500 м денивелация по слабо изразеното вододелно било (между реките Палакария и Струма) на вр. Купена. Посоката е североизточна (азимут 40о). Сравнително добре оформената пътека се насочва право нагоре като след малко повече от час стръмнината постепенно намалява. Трудното изкачване дотук си заслужава усилието, тъй като панорамата към Югозападния дял на Витоша е прекрасна. Тук е добре да се направи дълга почивка.
Постепенно наклонът намалява и не след дълго на север се забелязва характерна каменна група, наречена „Черната скала”, която дава и наименованието на местността около нея. Пресича се обширното тревисто Черно (Карачаирско) плато, от което събира водите си Купенска река – ляв начален поток на р. Струма (3ч.). На някои места пътеката се губи в тревата, но общата посока е североизточна (азимут 40о). Напред по пътя (в южната част на Черното плато) се забелязва характерен голям камък, покрай който трябва да се мине. До него има пълноводен извор, наречен Черен (Карачаирски). Той се счита за начало на Купенска река и водата му е една от най-студените на Витоша. Черното плато попада във вододайната зона на р. Струма.
Вдясно и на юг от пътя се вижда каменната грамада на вр. Ярловски Купен (2173 м н.в.), разположен на Балканското вододелно било. Заслужава си да се отиде до него, заради хубавата панорама, която се открива оттам.
Пътят се насочва на североизток и за около 20 мин. достига лекото понижение между върховете Купена и Скопарник (3ч.20мин.). Продължението на маршрута е през югозападните склонове на вр. Скопарник (3ч.30мин.). При желание, за няколко минути може да се изкачи и самия връх. Оттук до Черни връх виж маршрут VІІІ.1.

ІХ.5. С. Чуйпетлово – м. Кайо (45 мин.) – м. Смильо (1 ч. 25 мин.) – м. Ушек (2 ч. 25 мин.) – седловината Бука преслап (2 ч. 55 мин.)

Продължителност на прехода: 2 ч. 55 мин.
Денивелация: 100 м (изкачване); 210 м (слизане)

Пътят от с. Чуйпетлово до м. Кайо и южно от нея до тройния разклон е описан в ІХ.1.
От тройния разклон се тръгва по пътеката на юг към купола на вр. Дамян (1514 м н.в.). Връхната му точка е гола, а склоновете му са обрасли със смесена гора. Пътеката изкачва върха, слиза до лекото понижение между него и връх Големи рид (1459 м н.в.) и, следвайки високо неговите склонове, се спуска до м. Смильо (1ч.25мин.).
Черният път от м. Смильо до седловината Бука преслап следва Балканското вододелно било. Той е насочен главно в южна посока, а продължението му е в южната част на поляната Смильо. След около 800 м във второто дере и вдясно под пътя се вижда открит канал с хубава студена вода. Тук минава хидросъоръжението, което прехвърля водите на р. Палакария в Рибни дол, и чрез р. Струма ги насочва към яз. ”Студена”. По-нататък пътят продължава на югозапад, изкачва седловината при стълбовете за високо напрежение. Тук, вляво до него има характерни скали, които са ориентир за правилната посока. След около 100 м се достига асфалтовия път, свързващ с. Ярлово с вр. Петрус. Тръгва се по него и се следи за отклонението на черния коларски път насреща, който прави дъга на югозапад и при м. Петрусо, след преодоляването на малка седловина, се спуска към м. Манзурица. На около 100 м вдясно в ниското е едноименният студен извор – начало на поток, който след водослива с потока Дългио валог отдава водите си на р. Крапечка клисура (Речието) – ляв приток на р. Мартинова. Продължава се по билото, което прави завой на запад и се спуска до м. Ушек (2ч.25мин.). Местността е разположена в горната част на изворния район на р. Крапечка клисура (Речието). Оттук е минавал наричаният от местните хора “крапецки път”, който е свързвал Самоковското поле с Боснек и Крапец. Боснечани наричат реката Речието, а ярловчани – Крапечка клисура. В югозападната част на м. Ушек се намира м. Орльови егреци, а на отсрещния скат – м. Пульови егреци.
Пътят леко се изкачва, заобикаля дерето на р. Дълбоки дол и, след разклона вдясно за с. Горна Диканя, се насочва на югоизток. Оттук надолу по билото много важен ориентир са електрическите стълбове. Те минават ту от едната, ту от другата страна на пътя и стигат чак до Бука преслап. От м. Ушек до седловината Бука преслап се стига за около 30 мин.
Този маршрут се използва главно, когато неговото продължение е към Верила.

ІХ.6. С. Чуйпетлово – м. Меча чешма (1 ч.) – м. Накев камък (2 ч.) – х. „Селимица” (3 ч.) – х. „Острица” (4 ч.)

Продължителност на прехода: 4 ч.
Денивелация: 450 м (изкачване); 175 м (слизане)

Тръгва се от центъра на с. Чуйпетлово в северна посока. Пътят минава покрай бившата туристическа хижа и се насочва срещу течението на р. Големи дол – десен приток на р. Струма. Широката пътека следва реката. В началото наклонът не е голям, но след навлизане в изворния район на Големи дол се увеличава. Минава се през гората и се стига до Вуча чешма. След няколко минути се достига и седловината на вододелното било между реките Струма и Матница, източно от вр. Кръста.
Връх Кръста (1561 м н.в.) е разположен северно от вр. Асланов рид (1478 м н.в.). Връхната му точка, южните и източните му склонове са голи, а северните са заети от широколистна гора. Наименованието е свързано с поставения там оброчен кръст.
От седловината се открива чудесна панорама във всички посоки: на изток се наблюдават поречията на реките Върла и Купенска, на юг са вр. Петрус и целият витошки дял, носещ неговото име. Съвсем наблизо е вр. Асланов рид, а на север – пищната широка долина на р. Матница.
Оттук пътеката следва поречието на р. Клисурата, отводняваща едноименния дол. Реката събира водите си от източните склонове на вр. Кръста и се влива по-надолу като ляв приток в река Матница. На 5 мин. от билото в м. Вада е Меча чешма – място, удобно за почивка (1ч.). Пътеката се насочва към долината на р. Матница. Там, на левия бряг на р. Клисурата, има каменна чешма с два чучура, наречена Даин кладенец. Пресича се долината на р. Матница през разположена на двата й бряга поляна Цапени орници.
Река Матница (Поповска) протича южно от с. Кладница и е десен приток на р. Струма. Изворният й район е в западните склонове на Черни връх и вр. Седлото и в южните склонове на вр. Селимица. Водосборният й басейн се определя от билото, определено от м. Могилата, вр. Селимица, Черни връх, м. Сухото езеро, вр. Кръста и вр. Острица. Протича в западна посока през девствена гориста долина. Неин десен приток е р. Босочка (Босячка). Леви притоци са реките Клисурата и Жедна. В миналото долината на р. Матница е била един от центровете на рудодобива. Голяма част от рудата за мадана (ковачница на желязо) и самокова (голям чук, тежък около 200 кг, задвижван от водно колело) в с. Крапец била доставяна от района на Матница по съществувалия в миналото Железарски път. Според Павел Делирадев Сухото езеро (някога естествен водоем) било източено за нуждите на матнишкото рударство. Наименованието Матница се свързва с мътните води на реката от промиване на рудата, а другото й име (Поповска) – с бившето с. Попово, през което е преминавала. Успоредно на реката има коларски път, който слиза до с. Кладница.
След пресичането на няколко потока пътеката се изкачва по десния долинен склон на реката, пресича Босочка река и достига м. Накев камък (2ч.).
Изворният район на Босочка река е в м. Сива грамада (Чупетловска уструга) над черния път, свързващ с. Кладница с пазачницата на Матница (в района са водохващанията на горното течение на р. Матница за водоснабдяване на гр. Перник).
Сива грамада е каменна река, която се спуска по южните склонове на вр. Селимица. По протежението й има тревни площи, върху които са обособени групи от смърчови дървета. Каменните спусъци в двата й края не позволявали на добитъка да напусне района. Протичащите под нея водни потоци на няколко места излизат на повърхността й. Добитъкът излизал на паша откъм горната страна на Сива грамада. Кладничани наричат тази местност Сива грамада, а чуйпетловци – Чупетловска уструга.
Босочка река се влива в Матница южно от горския разсадник.
Накев камък (Накевец) е малък хълм на десния долинен склон на р. Босочка. Северните му склонове са голи, а другите са покрити с букова гора. Връхната му точка е голяма отвесна скала. Наименованието е свързано с дядо Наке от с. Кладница, който се славел като голям мечкоубиец.
Пътеката минава на запад под Накев камък и веднага се свързва с идващия отдясно (от пазачницата на Матница) път. След като прехвърли вододелното било под м. Могилата пътеката слиза към друга речна долина – долината на р. Танчовица. Пресичат се няколко начални потока на реката, преминава се през открити и гористи местности и се слиза до бившия пионерски лагер в поречието на Танчовица (1350 м н.в.). Реката отводнява едноименен дол. Преминава се през смесена гора и за 20 мин. се стига до х. „Селимица” в м. Ленището. Мястото е удобно за почивка.
Продължението на маршрута е в северна и североизточна посока с леко изкачване. След 20 мин. се пресича спускащата се от м. Марков нож каменна река, където е левият начален поток на р. Рударщица. По-високо и вдясно от пътеката е чешмата, построена от туристическо дружество “Кракра” – гр. Перник по повод 90-годишнината на БТС. Малко след това се излиза на обгледната местност Голината, разположена на Балканското вододелно било. Тя заема голото понижение между върховете Острица на югоизток и Венеца на северозапад. От Голината се откриват чудесни гледки към Люлин, Пернишката котловина и яз. “Студена”.
Наклонът намалява и пътеката се ориентира на изток. Отминава се идващата отляво (от с. Владая) пътека и след 150 м се стига до х. „Острица”.