Среднопланинска обиколна пътека (СОП)

ХVІ.2. Среднопланинска обиколна пътека (СОП)

М. Златни мостове – х. „Момина скала” (40 мин.) – м. Бай Кръстьо (2 ч. 25 мин.) – м. Долен Каркъм (4 ч. 20 мин.)

Продължителност на прехода: 4 ч. 20 мин.
Денивелация: 385 м (изкачване); 135 м (слизане)

Тръгва се от м. Златни мостове на север по асфалтирания път за п.д. “Бор”. От ляво на шосето е ресторант “Елените”, а зад него се отделя алея за х. „Белите брези”. Тук пътеката се отклонява вдясно от големия завой и пресича обширна поляна – любимо място за почивка. В югоизточния й край има масивен заслон с огнище, а наоколо – пейки и маси. Пътеката продължава вдясно от шосето и го следи почти до х. „Момина скала”. Тук, ляво късо отклонение води към природонаучната станция на БАН. Веднага след него е м. Бели бряг, откъдето надясно се отклонява пътека за хотел ”Елица” и х. „Септември”. След около 180 м наляво се отделя пътека за Копитото. След 10 мин. се пресича късото шосейно отклонение вдясно, което извежда до х.”Септември” и хотел ”Елица”. След нови 10 мин. се пресича асфалтирания път и се стига до м. „Стамболовата ливада”.
Местност Стамболовата ливада е обширна поляна на запад от х. „Момина скала”. В източния й край има чешма, а многото маси и пейки създават отлични условия за отдих. В северозападния й край е ресторант “Момина скала”. Наименованието на местността е свързано с името на следосвобожденския политически деец Стефан Стамболов, чиято собственост е била.
Оттук се продължава по пътеката, идваща от кв. Княжево. За 40 мин. се стига до х. „Момина скала”. На север от хижата се отделя пътека за х. „Есперанто” и кв. Бояна. Пътят за п.д. „Средец” е на изток през Боянска река и се изминава за 10 мин. От почивния дом се продължава на изток. Малко след това има ляво отклонение за х. „Камен дел”, а след 10 мин. – още едно ляво за същата хижа. Продължава се направо към з. „Кикиш” (1ч.10мин.), където е добре да се направи почивка. За 5 мин. се стига до обгледната м. „Кикиш” (на 300 м от заслона). На изток и югоизток погледът обхваща вр. Камен дел, м. Брезовица, м. Бай Кръстьо, вр. Църква (северно от с. Бистрица), кв. Симеоново, вр. Градище и Софийското поле.
От м. Кикиш, на югозапад се отделя пътека за м. Платото (маршрут ІІІ.1.). След малко се преминава покрай чешма вдясно и на 10 мин. от м. Кикиш се забелязва отклонение на пътека вляво и надолу за Драгалевския манастир и кв. Драгалевци (маршрут ІІІ.1.). Продължава се през смесена букова гора и голяма грамада. Откриват се гледки към долината на Драгалевска река и Комините. Върви се по камениста пътека по левия долинен склон на Драгалевска река, пресича се неин ляв приток и след 10 мин. се преминава по мост на десния долинен склон на реката. Стига се до м. Бай Кръстьо (2ч.25мин.), където късо отклонение вляво води надолу до станцията на п.в.л. Продължението на СОП е вдясно.
М. Бай Кръстьо се намира в средната част на Головръшки рид, южно от кв. Драгалевци и западно от р. Скакавица. Носи името на известния в миналото планинар Кръстьо Димов. През зимата на 1924 г. под х. „Алеко” той попаднал в лавина и само късметът го спасил от неизбежна смърт. Затова през 1936 г. със собствени средства и с помощта на приятели изградил малък спасителен заслон в местността, носеща сега неговото име. Заслонът вече не съществува, но дълги години бил спасително убежище за изпаднали в беда планинари. Тук са междинните станции на двуотсечковата п.в.л. “Кв. Драгалевци – Голи връх”. Районът е добре устроен с необходимите за почивка паркови елементи и заведения за хранене. Кръстовище е на туристически пътеки в много посоки: за х. „Алеко”, м. Комините, м. Платото, з. „Кикиш”, х. „Средец”, кв. Симеоново и др. Източно от м. „Бай Кръстьо” е шосето от кв. Драгалевци за х. „Алеко”.
От м. Бай Кръстьо се продължава вдясно, на изток и се търси продължението на пътеката под големия завой на шосето за х. „Алеко”. След пресичане на шосето, се стига до обширна поляна под комплекса “Елпромтрафо – Хюндай” и се продължава на югоизток. В м. Железни врата се излиза североизточно от п.д. “Полиграфически комбинат” (маршрут ІV.2.). Продължението за горски дом “Брезовица” е в същата посока. Върви се по камениста пътека, която пресича два пъти пистата за ски бягане “Универсиада 83”, минава през м. Лехите и при шосето за х. „Алеко” (маршрут ІV.2.) достига горски дом “Брезовица” (3ч.05мин.).
Оттук се продължава по шосето. След малко вляво се отделя асфалтиран път, който е продължение на СОП. Следва нов разклон. Наляво е пътят за п.д. „Водно стопанство”. Тръгва се надясно по асфалтираното шосе, което слиза по левия долинен склон на Янчовска река, минава в долния югоизточен край на м. Цветна поляна и при финала на пистата “Витошко лале” достига поречието на Янчовска река (3ч.25мин.).
Местност Цветна поляна е с наклон на юг и е разположена между шосето за х. „Алеко” и отклонението от него за п.д.”Ведра”. Неизвестно по какви причини тя не е била залесена при създаването на изкуствената иглолистна гора в района през 20-те години на миналия век. През нея е минавала известната в миналото Ашикова вада, по която са се прехвърляли част от водите на Янчовска към Симеоновска река. От Цветна поляна се откриват омайващи гледки към резерват “Бистришко бранище”, долините на Янчовска река и нейния десен приток – р. Станциите, билото Катунище, м. Стената при х. „Алеко” и билото на Резньовете. Наименованието е свързано с богатото разнообразие на цветя през лятото. Поради това, че в миналото тя е била част от държавния горски фонд, бистричани я наричат Държавната ливада.
От Янчовска река шосето продължава на югоизток и с леко изкачване през смесена гора стига до п.д.”Ведра” (3ч.50мин.). Продължението на маршрута е на юг по широк коларски път, който следва левия долинен склон на р. Станциите. След като пресече реката, пътеката се отклонява вдясно и нагоре (наляво е т.н. Стефанов път – широк коларски път, който извежда до билото Катунище) и за десет минути стига до разклона при м. Погледец. На североизток късо отклонение води до х. „Погледец”. Продължава се на юг и след 10 мин. изкачване се стига до м. Долен Каркъм. Тук пътеката се съединява с идващата от с. Бистрица за х. „Алеко” (маршрут V.1.).