квартал Бояна

бояна

В полите на Витоша сини,

где скачат потоци игриви –

красиво селце се е сгушило там,

зове се Бояна отвеки насам;

красиво селце се е сгушило там,

зове се Бояна, Бояна…

Всички населени места в подножието на Витоша имат своите достойнства като изходни пунктове за планината, но единствено столичният квартал Бояна е възпят в чудесно стихотворение, което е претворено в прекрасната туристическа песен “Бояна”. След музикалната й обработка от Христо Тонев, хор “Планинарска песен” я разнасяше по света. Повече от 50 години тя се пее от малки и големи, тръгнали из нашите планини.

Изтъкнати български общественици, писатели, публицисти като Иван Вазов, Найчо Цанов, Павел Делирадев и много други са изразявали възхищението си от живописната и уникална природна красота, както на самото селище, така и на околностите му.

Някогашното село, а от 1961 г. квартал на София към община Витоша, е разположено в най-ниските северни склонове на планината от двете страни на Боянската река при средна н.в. 750 м.

Историята на селището се корени далеч в древността. При останките от крепостните стени са намерени монети от римско време. Някогашното селище е било разположено на височинката около природната забележителност Момина скала, издигаща се на 1087 м н.в. над левия бряг на Боянската река. Било е оградено с високи крепостни стени. Те са били част от веригата отбранителни съоръжения, защитаващи Средецкия район. В писмени документи Бояна се споменава за първи път през 1015 г. при завладяването на България от Византия.

В средата на XIII век Боянската крепост е била под господството на севастократор Калоян. Той управлявал цялата Средецка област. По негово време тук са били владенията на български боляри, чиито потомци се издигат до висотата на Търновския престол.

През втората половина на XVIII век и целия XIX век българите от Бояна са имали ангажимента да отбраняват Владайския пролом. В замяна са получили известна самостоятелност и данъчни облекчения.

Най-голямата културна и духовна ценност не само за Бояна, но и за всички българи по света е Националният музей “Боянската църква”.

Разположена в южната част на кв. Бояна, тя е една от уникалните културно-исторически забележителности в България. През 1968 г. е обявена за национален музей, паметник на културата. През 1979 г. е включена в списъка към Конвенцията за опазване световното културно и природно наследство под закрилата на ЮНЕСКО. Включена е в списъка на 100-те национални туристически обекта.

Боянската църква е филиал на Националния исторически музей.

Боянската църква “Св. Никола и Св. Пантелеймон” се състои от три части, изграждани по различно време. Най-старата, източната част е изградена в края на X и началото на XI век. Тя представлява малка, кръстокуполна църква. През 1259 г. към нея е пристроена двуетажна църква. Построяването и изографисването на тази част е извършено по поръчка и със средствата на местния управител – севастократор Калоян. Третата част е каменна постройка, изградена през XIX век.

Най-ценното в Боянската църква са стенописите й от 1259 г., считани за едни от шедьоврите на Европейската средновековна живопис. Някои специалисти ги определят като предвестник на проторенесанса в Италия. Фреските са създадени с изключително зографско майсторство, в което умело се преплитат утвърдените традиции и новият реалистичен поглед към света. Те са най-забележителното постижение на Българската средновековна живопис от XIII век. Стенописите са разпределени в три хоризонтални пояса. Двата горни са заети от евангелски сцени. В най-долния ред са изобразени 16 светци, между които 10-те светци воини. Севастократор Калоян е търсил тяхното покровителство по време на война. В купола е изписан образа на Христос Вседържител, заобиколен от ангели и евангелисти.

Интерес предизвикват сцените “Разпятие”, “Слизане в ада”, “Тайната вечеря”, “Влизане в Ерусалим” и “Носенето на Кръста”.

В предверието са изобразени сцени от живота на патрона Свети Никола, монаси, ктиторите на църквата, царското семейство и др.

Забележителна като композиционно изграждане е сцената “Христос сред книжниците в храма”. От особен интерес като художествени творения с историко-документално значение са портретите на цар Константин Тих Асен (1257-1277 г.), царица Ирина Ласкарина, както и портретите на ктиторите местният севастократор Калоян и съпругата му Десислава, създадени с тънко психологическо майсторство.

Боянската църква е разположена сред потънал в зеленина двор с висока каменна ограда. Веднага правят впечатление трите големи секвои, засадени през 1905 г. по поръчка на княз Фердинанд.

Непосредствено до църквата, от южната й страна е гробът на царица Елеонора, съпруга на Фердинанд, починала на 12 септември 1917 г.

До Боянската църква, ул. “Боянско езеро” №1-3, е спирката на автобус №107, който идва по бул. “Никола Петков” от начална спирка “Карпузица” в кв. Княжево.

Положително явление и много добър атестат за работещите в музея е фактът, че през последните години броят на посетителите постоянно нараства. Така например през 2011 г. обектът е бил посетен от 37 313 души, а през 2012 г. туристическият поток нараства на 44 875 души. Боянската църква се посещава освен от български и от много италиански, френски, германски туристи, а напоследък и от постоянно увеличаващият се поток японски посетители.

През 1950-52 г. в най-западната част на Бояна е изградена новата църква “Свети Пантелеймон”. Тя е кръстокуполна с висока камбанария, разположена сред неголям, потънал в зеленина двор на ул. “Десислава” №4.

Иконостасът на църквата представлява прекрасна дърворезба, изпълнена в средновековен византийски стил от XV век. Дърворезбите са дело на преподавателя Ангел Атанасов и на студенти от Националната художествена академия.

Изографисването на църквата е дело на художника Стефан Стефанов, също преподавател в Художествената академия. То е започнато през 2000 г. и продължава и досега.

За най-голяма духовна забележителност в църквата се счита иконата на свети Пантелеймон от 1884 г. Тя е пренесена от старата църква “Св. Св. Никола и Пантелеймон”, сега вече национален музей.

През 1919 г. в Бояна е основано читалище “Виделина”, което и понастоящем продължава да разнася просвета и духовност.

През 1923 г. е пусната в експлоатация Боянската водноелектрическа централа с мощност 2 мегавата. Нейното предназначение е било да допринесе за електрификацията на столичния град. Тя се намира в югоизточната част на квартала на ул. “Поп Евстатий Витошки” №25.

Бояна има принос и във водоснабдяването на София чрез изградения Боянски водопровод през 1908 г. Във връзка с водопровода е направен изкуствен водоем – Боянско езеро. То се намира в югоизточна посока от центъра на Бояна в м. Ралевица при надморска височина 1027 м, на площ от 2000 кв.м. Съществува информация, че в миналото тук е имало римски водопровод. Покрай езерото минава нископланинската обиколна пътека на Витоша. До него може да се отиде по пешеходна пътека от центъра на Бояна за 40 минути.

През квартал Бояна преминава автобусна линия №64, с начални спирки в кв. Хладилника и Институт по хигиена на бул. “Академик Иван Гешов”. До Бояна отива и автобусна линия №63, началната спирка на която е на бул. “Академик Иван Гешов” на 50 м от бул. “Цар Борис III”, където са спирките на автобус №74 и трамвай №4 и №5.

От центъра на Бояна в югозападна посока за около 1 час и 30 минути се отива пешком по долината на Боянската река до природната забележителност Боянския водопад (1260 м н.в. и воден пад – 18 м). Този природен феномен е изключително красив през пролетта, когато се топят снеговете под Черни връх и реката е пълноводна. Преди обяд слънчевите лъчи се пречупват във водните пръски и изпарения и се наблюдава прелестната многоцветна дъга.

На около 200 м по пътека с много стъпала след моста над Боянската река в западната част на квартала е м. Семовица (870 м н.в.). Тук има чешма с вода за пиене, дървени маси и пейки и малко езерце. Тази местност е кръстовище на две пътеки: право на горе на югозапад е туристическият комплекс Копитото, а вдясно е нископланинската обиколна пътека към м. Бялата вода.

В землището на кв. Бояна се намира Националният исторически музей. Той се помещава в бившия дом №1 на правителствената резиденция. Тук е преместен през 2000 г. В подножието на Витоша, непосредствено край околовръстния път, на площ около 6000 кв.м е представена материалната и духовна култура на хората, живели по днешните Български земи, от VII хилядолетие преди Христа до наши дни в контекста на европейската история.

Националният исторически музей е създаден на 5 май 1973 г. с разпореждане №90 на бюрото на Министерския съвет. Той е национална съкровищница на Република България, хранилище на реликви от световен мащаб и един от най-големите музеи на Балканския полуостров. В него се съхраняват над 650 000 паметници на културата и огромен археологически и исторически архив.

Първата представителна експозиция на музея е открита през 1984 г. в сградата на Съдебната палата в София.

В пет отделни зали са представени експонати, даващи богат исторически материал за живота на хората населявали днешните български земи през различните епохи. Всичко показано в НИМ има своята висока историческа стойност, но сред най-впечатляващите са: златен пръстен 60 грама с печат на цар Калоян (1197-1207), златен венец на Тракийски владетел от края на III век пр.Хр., митра на Охридските архиепископи (злато, сребро, скъпоценни камъни, емайл) от XVII-XVIII век, орден “Св. Св. Равноапостоли Кирил и Методий” (малко огърлие) от 1909 г., златна монета от XII в. Сред най-ценните паметници са златни накити и украси на племенен вожд, открити в с. Дъбене, Карловско. Те са датирани към 3200 г.пр.Хр. и се състоят от над 25 000 елемента.

Сградата на музея е разположена в приятна паркова обстановка, в която се срещат представители на ценни храстови и дървесни видове.

Националният исторически музей се намира на ул. “Витошко лале” №16, кв. Бояна. До него може да се отиде с автобуси на градския транспорт №63 и №111, които спират непосредствено пред музея, и тролейбус №2, чиято крайна спирка е на стотина метра от входа на музея.

По шосето в източна посока към Драгалевци е входът на Киноцентъра. Тук са създадени стотици високохудожествени игрални, документални и публицистични филми.

БОЯНА