село Владая

landmark_property_20110801130244_P1040930

Село Владая е разположено в северозападните поли на Витоша, на двата бряга на Владайската река при 860 м н.в. През Владая минава международният път Е79 и ж.п. линията за КПП Кулата и за Кюстендил и Гюешево.

Северно от жп линията върху южните склонове на Люлин планина се разпростира значителната по площ вилна зона на Владая. В нея от средата на миналия век насам са построени повече от стотина хубави къщи с добре оформени и поддържани дворни места. По този начин Владая фактически е разположена върху двете планини.

В миналото селището е ползвано като курортно място както на изтъкнати интелектуалци, така и на заможни хора от столицата. То е било предпочитано от Алеко Константинов, проф. Иван Шишманов, а през 1886 г. за известно време във Владая е живяла украинската поетеса Леся Украинка. Понастоящем жителите му многократно се увеличават. Изграждат се големи многоетажни сгради. То е предпочитано за живеене и за краткотраен отдих особено след подобряване на екологичната обстановка в района. Качеството на въздуха се подобри след ликвидирането на големите металургични предприятия в Перник. За това допринася в най-голяма степен и пренасочването на автомобилния трафик от Владайския проход към автомагистрала Люлин.

Владая винаги е бил между най-предпочитаните изходни пунктове за излизане на Витоша или за връщане от нея. Тук се завръща и Алеко Константинов след първото си изкачване на Черни връх през 1889 година. Селището е описано подробно и с много любов и от Иван Вазов и Павел Делирадев след многократни обхождания на околностите му. Независимо от тези предпочитания, Владая притежава свои духовни забележителности, които заслужават да се посещават и опознават. Един от тях е Владайският манастир “Света Петка и Света Неделя”. Той се намира на югоизточния склон на Люлин планина, непосредствено над жп гара Владая. Съществува предание, че манастирът е построен през X век. Многократно е разрушаван. В 1328 г. е бил опожарен и сринат до основи от кръстоносците. Монасите били избити. Преди гибелта си те заровили в земята евангелие и иконите на Света Петка и Света Неделя, като над мястото поставили каменен кръст.

На път за Рилския манастир тук отсядал последният цар на Втората българска държава Иван Шишман и го е дарявал богато.

През турското робство тук е имало подземна църква.

През 1902 г. е възстановен сегашният храм “Света Петка”, върху основите на старата църква. Тя има два престола – на Света Петка и на Света Неделя. Преди двадесет години в манастира бе построен параклис “Света Неделя”. Гостите, които посещават тази света обител, имат възможност да влязат в параклиса, да запалят свещ и отправят своята молитва.

В миналото манастирът се е намирал сред гъста дъбова гора. Сега са останали само десетина дъба, възрастта на които се пресмята на няколко столетия. Владайската света обител е била убежище на хайдути.

Понастоящем манастирът е девически. До него може да се отиде за десетина минути по пътека в северна посока от жп гара Владая или за тридесет минути от центъра на селото по път, минаващ през тунел под жп линията.

През XIX в. и до седемдесетте години на XX в. значителна част от местното население е намирало поминък в рударството и каменоделството. Вече са заличени някогашните кариери, в които се добиваше значително количество обработен камък, предназначен за пътно покритие с каменни блокчета и по-големи блокове за строителството на обществени сгради. Сега за тази дейност говорят само някои топоними като “Рудището”, “Крайните кариери” и т.н. Владайската река е прочута и с това, че в нея се намират златоносни пясъци. Оттам идва и наименованието на местността “Златните мостове”. В тази речна долина, през която преминава една от най-посещаваните витошки алеи, много владайци години наред се занимаваха с промиването на златоносните пясъци.

За това че тук преди повече от един век е живяло жадно за просвета и култура население, говори фактът, че през 1906 г. е основано едно от първите в Софийския район читалища – Владайско читалище “Светлина-1906”. Сега в голямата си масивна и красива сграда то продължава да осъществява своята културна народополезна дейност.

Името на Владая е свързано със събитие, дало голямо отражение върху по-нататъшната съдба на България. В края на месец септември 1918 година Владая и Владайският проход стават арена на ожесточени битки между разбунтувалите се войнишки части и правителствени войски. За боевете напомня паметна плоча на жп гара Владая.

Разбунтувалите се войнишки маси, предвождани от земеделския трибун Райко Даскалов, разочаровани от края на Първата световна война, която завършва гибелно за България, и недоволни от крайно лошото снабдяване на фронта за сметка обогатяването на управляващите, тръгнали към столицата, за да потърсят сметка от правителството. Във Владайския пролом войнишките части са пресрещнати от юнкери от военното училище и немски военни части, разквартирувани в София. Битката е яростна и жестока. Владайската река потекла кървава. Събитието влиза в историята на България като Владайско войнишко въстание и е допринесло за абдикацията на цар Фердинанд в началото на месец октомври 1918 година. Във Владайския проход, на мястото, където се е състояла тази трагична битка, е изграден внушителен мемориален комплекс. Разстоянието от центъра на Княжево до тази местност е три километра. Тук има спирка на автобус №59, известна като “Черния кос”.

До мемориалния комплекс е построена голяма модерна бензиностанция.

Владая е изходен пункт за най-красивите и много практикувани туристически пътеки за цялата северозападна част на Витоша. От центъра на селото все по долината на Владайската река на пет километра, преодолявайки височина от 500 м е Туристически център “Златните мостове”. По тази пътека след последните къщи на Владая вдясно се отклоняват пътеки, по които може да се отиде до х. “Селимица”, до почивните домове на композиторите, на БНР и на артистите. Малко по-нагоре от последните къщи на Владая по малко мостче се преминава вляво на Владайската река и по нископланинската обиколна пътека може да се отиде до мотел “Тихия кът”, м. Бялата вода и т.н. На около десетина минути след мостчето на Владайската река вляво от НОП е м. Св. Иван Рилски. Тук са създадени условия за кратък отдих. Мястото е свързано с предание, което разказва, че когато монасите пренасяли мощите на Светеца от Велико Търново за Рила планина, пренощували тук.

Владая е изходен пункт и към югоизточните склонове на Люлин планина. От центъра на селото, преминавайки през тунел под жп линията, се навлиза в планината и може да се отиде до нейния първенец връх Дупевица, до Горнобанския манастир “Св. Св. Кирил и Методий”.

Разстоянието от центъра на София до село Владая е 15 километра. През селището преминава автобусна линия №59, с начална спирка кв. Княжево и маршрутно такси от кв. Илиенци.

владая