Семинарът се проведе при изключително голям интерес

Конферентната зала на национален пресклуб София Прес се оказа тясна, за да побере многобройните посетители, дошли да разберат повече за старите български строителни техники, за приложението на естествените строителни материали в Норвегия, както и да споделят своя опит. Темата: «Трансфер на знание и добри практики между България и Норвегия» очевидно предизвика голям интерес.

Инж. Тома Белев – директор на ДПП Витоша, обоснова в презентацията си разработването на точно такъв проект, акцентира върху основните дейности, включени в него, както и върху общите характеристики на проекта – бюджет, краен срок за реализиране, финансиращи организации и начин на управление на дейностите.

Г-н Ейвинд Фалк – директор на организацията „Развитие на норвежките занаяти” (Norwegian Crafts Development), представи дейността и историята на организацията, създадена през 1997 г. с цел подкрепа на застрашени от изчезване стари занаяти. Господин Фалк обясни, че от 1987 г. в Норвегия е създаден регистър на занаятчиите (с над 3000 членове), с интернет-сайт, улесняващ хората при избор на майстор. За двайсет години (от създаването си до 2007 г.), организацията е реализирала близо 500 национални и международни проекти, като е работила с Унгария, Чехия, Латвия, Грузия, скандинавските страни, а сега и с България. В презентацията си г-н Фалк демонстрира особено интересен начин за документиране на работния процес. При започване на изграждането на всеки нов обект, строителният процес се заснема изцяло от камера, поставена на подходящо защитено място. Камерата се включва в началото на работния ден от самия работник и се изключва в края на деня. Заснемането продължава до цялостното изграждане на обекта. Следва обработка на заснетия материал, така че на забързан каданс се представя целия процес. Клипът се публикува на интернет-страницата на организацията и служи за практическо ръководство както на специалистите в областта, така и на широката общественост.

Проф. Д-р Стефан Стамов – архитект и изпълнителен директор на фондация “Никола Фичев – Захарий Зограф” запозна присъстващите с особеностите на традиционната странджанска дървена къща.

Арх. Георги Георгиев акцентира върху видовото разнообразие на стари къщи от района на Велико Търново, Банско, Ивайловград, Казанлък и др.

Интерес предизвика и представянето на Стефан Шишков – майстор-строител, занимаващ се с реставрация на дървени конструкции, член на Българската занаятчийска камара.Той говорù за техниките за градеж и измазване с глина.

Презентацията на норвежкия майстор-строител Еспен Мартенсен беше ориентирана към норвежката традиция в изграждане на къщи. Г-н Мартенсен даде примери от своята практика и сподели интересни моменти от професионалния си опит. От казаното стана ясно, че както в България, така и в Норвегия стари къщи има, но майстори, които да ги реставрират – не. Представени бяха два проекта – единият, свързан с реставрирането на стари къщи в близост до Осло и другият (изследователски) – имащ за цел изследване на видовете глина, употребявани в Норвегия.

Арх. Георги Георгиев представи интересната конструкция на къща в село Баня – бургаско без прави ъгли, с каменни основи, строена по английската технология CUB, с дървена покривна конструкция, покрив от тръстика, под от стари печени тухли и стълби от цели дъбови талпи. Дори на снимка беше очевидно, че заоблените форми на помещенията създават илюзия за повече простор.

С примери от своята практика и илюстрация на строителния процес г-жа Юлия Йорданова представи проекта „Училище за природата”, реализиран в с. Влахи, община Кресна, в подножието на Пирин.

Веско, дърворезбар по професия и строител по дух, разказа за изграждането на своята къща в село Долен (близо до с.Ковачевица).

Показани бяха и множество къщи, строени с глина, дърво и камък в различни части на света.

Последва оживена дискусия. Очевидно беше, че семинарът предизвика огромен интерес, особено сред професионалистите – архитекти и строителни инженери. Може да се направи извод, че в бъдеще все по-голямо внимание ще се обръща на естествените строителни материали, а да се надяваме, че реализацията на този проект на територията на Природен парк Витоша ще помогне за възраждането на старите традиционни начини на строителство в България.

Началото е обнадеждаващо.

Проект „Възраждане и запазване на традиционни строителни техники и умения, използвани в България” е в рамките на приоритетна ос №4: „Опазване на европейското културно наследство” и се осъществява с безвъзмездно финансиране от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и държавния бюджет на Република България на база Грантово споразумение № BG0042-GAE-00078-E-V1-EEA FM.