Боснек
Природен парк Витоша
Село Боснек се намира на южните склонове на Витоша при н. в. 930 метра. Разположено е на долинно уширение на р. Струма, където приема водите на десния си приток р. Добри дол.
Едно от предположенията за възникването на селището е, че първите заселници били босненци, откъдето идва и неговото наименование.
Основен поминък на хората в онези далечни времена е бил рудодобивът и металообработването. За това говорят намиращите се и сега значителни археологически доказателства.
Прочети още
На територията на днешното село са живели хора още от времето на траките. Те са имали важната стратегическа задача да отбраняват подходите от към долината на р. Струма. Доказателства в това отношение може да се намерят в градския исторически музей в Перник, където са показани ценни и интересни археологически находки от района на селото.
Западно от центъра на селото на около 1 км е местността Кръста. Тук е съществувала антична крепост върху площ от 7 декара. Археолозите са открили, че тя е с правоъгълна форма; имала дебели каменни стени с крепостни кули в четирите й краища. Сега само дълбоки сондажни проучвания доказват нейното съществуване. Видимо на повърхността са останали големи земни отбранителни валове. В най-високата част, където се срещат западната и северната отбранителни стени, има стабилен бетонен триангулъчен знак. Районът е обрасъл с нискостъблени предимно дъбови и габърови горички. Намерени са голям брой археологически материали, които доказват, че крепостта е съществувала още през IV и III век преди Христа.
Антично село е съществувало и в центъра на сегашното селище – м. Ридо. Понастоящем тук се намира канцеларията на кметското наместничество, малка библиотека и към нея етнографска сбирка с инструменти и уреди за труда и бита на хората в близкото минало. Това е най-високото място на днешното село Боснек. На обширния площад е издигнат паметник на загиналите босненци във войните и красива чешма с много добра за пиене вода.
Съвсем близо до центъра на селото се намира старата малка каменна сграда на църквата “Св. Св. Козма и Дамян”. Тя е изградена през 1878 г. и е обявена за паметник на културата. На вратата на църквата има голяма табела с надпис “Паметник на културата, охранява се от Закона”. Интересно къде е този Закон и защо го няма тук да защитава тази светиня. От години тя се намира в окаяно състояние и в положение на саморазрушаване. Ако малките повреди на сградата, нанесени от земетресението през месец май 2012 г., са лесно поправими, то ограбването на иконостаса и цялата църковна уредба вече нищо не ще може възстанови. На иконостаса, а и в олтара няма нито една икона. Някога обаче тези икони са се отличавали с високо качество и са били обявени за културна забележителност.
Малко по-нататък широка уличка отвежда до действащата църква “Св. Теодор Стратилат”. Тя е въздигната през 1866 г., това показва надписът горе високо над олтара. На иконостаса има много икони с висока художествена стойност – на Св. Теодор Стратилат, на Св. Йоан Предтеча, а горе високо е “Тайната вечеря”. Тази църква се намира в много добро състояние и внушава респект с вътрешната си уредба и чистотата на сградата и двора, ограден със стабилна ограда.
През първата половина на XX в. босненци намираха поминък предимно в каменовъглените мини на гр. Перник. След края на Втората световна война в района се изгради голям металургичен комбинат. Той заедно с ТЕЦ “Република” и завода за стъкло създаваше големи възможности за работа на населението. След 1990 г. всичко това премина в историята.
В Боснек живеят постоянно 150 възрастни хора. Селото придоби характер единствено на курортно място, но като такова, предвид на своите географски и природни дадености, има големи възможности.
Преди да поеме по долината на Добри дол към природната забележителност Живата вода или още по-нататък към Меча чешма, Даин кладенец и долината на р. Матница, пътникът може да се изкачи за 15 – 20 минути до м. Кръста. Тук все още съществуват земните отбранителни валове. Това е много обзорно място. Открива се изглед към планината Голо бърдо, Вискяр планина, а при хубаво и ясно време погледа опира на запад чак до Осогово.
Селата Боснек и Чуйпетлово са кметско наместничество към община Перник. Разстоянието от с. Боснек до гр. Перник по автомобилния път е 25 км, а това до с. Чуйпетлово – 7 км.
На входа на с. Боснек непосредствено над пътя вляво се намира дъб на възраст над 600 години, обявен за природна забележителност.
Боснешкият карстов район, заемащ площ от 30 кв.км, е разположен на южните склонове на Витоша при средна надморска височина 900 метра. Той е изключително интересен. Релефът е планински, силно пресечен с остри била и стръмно спускащи се склонове, въртопи и валози, сухи долини, ниши и отделни изолирани скали. Към тази характеристика на геоложкия строеж непременно трябва да се добавят пещерите и пещерните пропасти.
Боснешкия карстов район попада изцяло в територията на ПП “Витоша”.
Тук е най-красивата и най-дълга (18 км) пещера в България – Духлата. Поради своите уникални в красотата си пещерни образувания и исторически находки от най-далечни времена тя е обявена за природна забележителност. Сложна, многоетажна, лабиринтна пещера с подземни галерии, срутища, зали, пропасти и реки с обща денивелация от 70 метра. Част от пещерата се намира под сегашното легло на р. Струма. Голямо е богатството от сталактити, сталакмити и сталактони. Синтрови езера, кристали и пещерни бисери, драперии и завеси причудливо декориращи стените.
На 3 км от с. Боснек по пътя към с. Чуйпетлово е входът на пещерата “Духлата”. На няколко метра по-надолу над пътя е зазиданият вход на пещерата. Над него е изграден временен заслон на пещерняка.
Малкият вход на пещерата е ограден с метална врата, която постоянно е заключена. Влизането в пещерата е забранено. Това е направено във връзка с безопасността на евентуалните посетители и от друга страна за опазването на уникалните пещерни образувания, създавани от природата в продължение на хилядолетия. Влизането в пещерата може да се разреши от упълномощени органи и организации само на правоспособни, подготвени пещерняци.
Пещерата “Врелото” е втора по дължина – 5,3 км в района. В нея се намира най-голямата подземна зала в България, известна като “Приятели мои”. Нейните размери са 230/40/30 метра. Интересна е “Залата на магьосниците” и залата на “Големите сипеи”.
В района около изворите Живата вода се намира входа на пещерата Живата вода. Нейната дължина е 240 метра.
Хоризонталната водна пещера “Академик” с дължина 320 м е част от подземната хидроложка система на пещерата Духлата. Изключително красива, тя завършва с голяма зала дълга около 60 метра. В нея се срещат едни от най-дългите цевични сталактити в района. Пещерите са носители на разностранна информация за развитието на материалната и духовна култура на човечеството, животинския и растителния свят, населявал планетата в доисторическо и историческо време.
Изворът Живата вода е обявен за природна забележителност. Тук е изграден заслон с пейки и маси. До тази местност може да се отиде от центъра на с. Боснек за 1 ч. и 30 минути.
Селата Боснек и Чуйпетлово имат уникалния шанс, притежавайки природното богатство на Боснешкия карстов район, да се развият като големи много посещавани туристически центрове. Необходимо е да се изготви проект и намерят финансови инвестиции част от пещерата Духлата да бъде устроена за посещения от туристически групи. Туризмът в благоустроените пещери е изключително интензивен през всички годишни сезони.
Редица селища, които бяха пред загиване, благодарение на превръщането в туристически дестинации на намиращите се до тях пещери, сега процъфтяват и успешно се развиват заради постоянно нарастващия туристически интерес към тях. Например с. Ягодина с Ягодинската пещера или с. Триград с пещерата Дяволското гърло в Западните Родопи са най-посещаваните туристически обекти целогодишно от хиляди български и чуждестранни туристи. Там всяка къща се превърна в малък или по-голям хотел, всеки двор – в ресторант или механа.
Боснек е изключително подходящо място да се създаде Колеж за подготовка на туристически кадри, екскурзоводи и планински водачи.