Боянска църква
Природен парк Витоша
Разположена е на границата с парка.
Тя е уникален паметник на българския дух, изключителен пример на средновековната българска иконопис и архитектура от този период. Като забележителност от световно значение тя е обявена за обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Тази църква не е изолиран феномен, а е свързана с верига от паметници в България, много от които са били разрушени от османските завоеватели.
Архитектурно църквата е много интересна и е строена по план, прилаган в българските земи през V-VI век . Комплексът се състои от три последователно изградени части, като най-старата църква – източната, е строена през Х и ХI век. Пристроената към нея през ХIII в. двуетажна църква в архитектурно отношение е великолепно свързана с първата. Третата част е изградена през ХIV в. от камък и няма архитектурна и художествена стойност. Истинска ценност за българското културно наследство са световно известните стенописи на Боянската църква, доказателство за достиженията на българската иконописна школа от Средновековието. Те са изработени през 1259 г. по поръка на севастократор Калоян.
Прочети още
Най-старата част – източната, датира от времето на Боянската крепост. Изградена е от тухли. В план представлява равнораменен вписан кръст. Куполът й стъпва върху четири арки на кръстните рамене. Абсидата има полукръгла форма и един прозорец.
Боянската църква е известна в България и чужбина главно с високата художествена стойност на стенописите от 1259 г., които следват декоративната система и иконографията на византийското изкуство от XI – XII век. По стил и по смесената фресково – темперна техника стенописите на Боянската църква са много близки до стенописите в Търново от ХIII век. Те са създадени от неизвестен художник – българин, работил в стила на Търновската художествена школа. Със своя жизнен, хуманистичен реализъм те са ренесансово явление, и то в кулминационната му за цялото европейско изкуство фаза. Заемат едно от първите места в средновековната живопис на Европа през ХIII век.
Боянският майстор е успял да вложи изключителен за онова време реализъм и нова за Средновековието хуманистична естетика. В центъра на вниманието е човекът – умен, благ, състрадателен. Многобройни са образите и на Христос, представен в различни роли, състояния и възраст. В Боянската църква се наблюдават 89 различни сцени, в които заедно или самостоятелно, са изписани 240 човешки образа. Връх на творчеството на боянския майстор са четирите портрета на ктиторите на църквата – севастократор Калоян и жена му княгиня Десислава и на българския цар Константин Асен (1257-1277) и царица Ирина. Образите са точно индивидуализирани, а облеклата и украсата ни дават точна представа за официалното дворцово облекло през ХIII век. Калоян е изобразен с модела на построената от него църква в ръце.
До средата на XIX век тук са били съхранени и много старобългарски книги. Векове наред при църковни богослужения тук са споменавани имената на български царе, патриарси и боляри, с което е поддържано народното съзнание.
От 1968 г. Боянската църква е национален паметник на културата.