Георги Раковски
Природен парк Витоша
Нека се спрем пред паметника на Раковски и си спомним за него. Но кой е той?
Раковски е един от най-изтъкнатите синове на българския народ. Основоположник е на българската национална революционна дейност. Поставил началото на българската революционна публицистика. Това е една рядко талантлива личност: писател, публицист, историограф, етнограф. Притежавал дарбата на изкусен дипломат и убедителен оратор.
Георги Стойков Раковски е роден в гр. Котел през април 1821 г. Произхожда от родолюбиво заможно семейство. Учил е в родния си град, в гр. Карлово и в гръцкото училище в Истанбул. Там се сближава с Неофит Бозвели и участва в борбата за национална църковна независимост.
През 1841 г. заедно със Стоян Стоянов Михайловски (Иларион Макариополски) заминава за Атина. Там Раковски се свързва с революционно настроената младеж и основава тайно македонско дружество за организиране на въстание в България. През август същата година отива в град Браила и основава частно училище. Свързва се с българските емигранти, които обединява в идеята за освобождението на родината. Подготвя нов бунт след потушаването на такъв в началото на 1841 г. Заговорът е разкрит от румънските власти и Раковски е осъден на смърт. Понеже е бил гръцки поданик, е предаден на гръцките власти за изпълнение на присъдата. Подпомогнат от Сръбския посланик в Истанбул, Раковски успява да избяга в Марсилия. След година и половина се завръща в Котел, където подпомага баща си в борбата против местните чорбаджии-изедници. Наклеветени от предатели, турските власти ги осъждат и изпращат в затвора в Истанбул. Георги Раковски е освободен от затвора през 1848 г. и се включва активно в помощ на руските войски в Кримската война. Той и организирани от него други предимно млади българи извършват значителна разузнавателна работа и предават информация относно дислокацията и придвижването на турските войски в щаба на руската армия.
Прочети още
В Истанбул заедно с други будни българи активно участва в борбата за установяване на самостоятелна независима българска църква.
Организира чета от 12 души, с която през юни 1854 г. се прехвърля в Източна Стара планина. Желанието му е да повдигне духа на българите за въстание срещу поробителя. Раковски се стреми да се свърже с руските войски, които вече са прехвърлили Дунава. Поради оттеглянето им във Влашко, той разпуска четата и се укрива в Котел през есента на 1854 г. През зимата прави първата редакция на поемата “Горски пътник”. Работи и върху мемоарите си, писани в истанбулския затвор.
Георги Раковски постоянно пътува и посещава Австро-унгария, Румъния, Гърция, Османската империя и Русия. Целта на тези негови обиколки е да организира будни български емигранти в подготовката им за участие в борбата за освобождение от турско робство и самостоятелна българска църква. Наред с това се изявява като успешен дипломат, способен да печели подкрепата на властите в тези страни за българската кауза.
Раковски е основател на българската революционна публицистика – пионер в областта на националната пропаганда сред чужденци. След като прави няколко редакции на “Горски пътник”, тя се утвърждава като първата революционна поема у нас. Книгата му “Показалеца” е първата, поставила началото на научни издирвания в областта на етнографията и фолклора. Раковски е автор на ценни изследвания по история на българското минало. Водещи европейски редакции търсят сътрудничеството му.
Негови са поредица от планове за вдигане на общонародно въстание. Допринася за развиване на тенденциите в революционната ни дейност, които така сполучливо подхванаха и разработиха по-късно Каравелов, Левски и Ботев.
В началото на 1860 г. се установява в Белград, където намира по-благоприятна обстановка за революционна, публицистична и писателска дейност. Тук издава вестник “Дунавски лебед”. През 1861 г. започва още по-активна борба за политическото освобождение на своя народ.
За осъществяване на революционните си планове през 1862 г. създава и ръководи Първата българска легия в Белград. Нейната цел е подготовката на обучени млади революционери в борбата за освобождението на народа. Сръбските власти разпускат легията. Раковски заминава в Букурещ, където продължава активна издателска работа в няколко вестника и списания като: “Бъдещност”, “Бранител”, списание “Българска старина”. Подготвя и изпраща малки чети в България. В основата на неговата идеология за освобождението на родината е четническото движение. Раковски разработва “Привременен закон за народните горски чети” през 1867 г. С него предвижда създаването на Върховно ръководство на четите. Същата година били подготвени за минаване през Дунава четите на Панайот Хитов и Филип Тотю.
До края на живота си Раковски работи за осъществяване на революционните си планове и написва последното си съчинение “Българските хайдути”.
Георги Раковски умира от туберкулоза на 9 октомври 1867 година. Тленните му останки се съхраняват в пантеон, изграден в негова памет в родния му Котел, който ще напомня на поколенията за първия идеолог и организатор на национално-освободителното движение в България.
Като писател и публицист той оказва благотворно влияние върху българската възрожденска революционна литература.