Нека припомним, че понятието “лев”, “левци” е означавало лъв – лъвове. Така, например, Апостолът на свободата Васил Кунчев става Васил Левски, а селището – Драгалевци. Историците правят това предположение на базата на автентични средновековни документи. Един от тях е Витошката златопечатна грамота на цар Иван Шишман (1371-1393).

Тези двама български царе се явяват и като основатели и градители на Драгалевския манастир “Успение на Пресвета Богородица”. Той е един от най-престижните, включени в понятието “Софийска мала Света гора”. По данни на Националният църковен историко-археологически музей в това понятие се включват 14 манастира. От тях 4 са в подножието на Витоша; 4 в Люлин планина; 4 в Лозенската планина; 1 в Плана – “Свети Архангел Михаил” и 1 в кв. Курило – “Свети Иван Рилски”. През последните години се появиха на пазара няколко книги със заглавието “Софийска мала Света гора”. В тях са посочени много манастири, които в действителност не се включват в това понятие. Много хубаво е да се пише за българските манастири и църкви, за да се познават, посещават и подпомагат. Но трябва задължително да се придържаме към достоверните данни на оторизираните институции.

Драгалевската Света обител била разрушена от османските нашественици през 1382 г. при завладяването на София.

Както в по-далечното минало, така и до деветдесетте години на XX век, животът на коренното население е бил свързан с манастира.

През XIV век той отново е издигнат и се превръща в център на Софийската книжовна школа.

След безкрайните погроми от страна на турците върху християнските църкви и манастири като по чудо е оцеляла старата средновековна църква в Драгалевския манастир. Тя е изографисана през 1476 г. в стила на Търновската живописна школа. Стенописите са дарение от софийския болярин Радослав Мавър. Тези стенописи трябва да се опознават и изучават. Те са гордост за България и ценностен принос в средновековното европейско изобразително изкуство. Изографисаните сцени “Отричането на Петър”, “Пророк Илия в пещерата, хранен от гарван”, “Обесването на Юда” и други впечатляват с реалистичния подход в изобразяването на лицата на светиите. Стенописът “Страшният съд” е уникален за православния свят. През XVII век църквата е обновена. Предполага се, че зограф на фреските е свети Пимен Софийски. Запазени са икони от Никола Образописов. Иконостасът е обновен в края на XVIII век.

На северната и западната страна в притвора на църквата са изографисани образите на ктитора Радослав Мавър, на съпругата му Вида и на синовете им Никола Граматик и Страхил. Техните фигури са представени с характерните за онова време носии от Софийско. При изписването на образите на ктиторите художникът е пресъздал истински светски лица. Това е израз на проявен смел творчески реализъм.

През XIV и XV век манастирът е средище на Софийската книжовна школа. В манастирския скрипториум са запазени книги, които доказват, че Никола Граматик е основал оригинална манастирска книжовна школа. Две от написаните тогава книги понастоящем се съхраняват в българския Зографски манастир “Свети Георги победоносец” в Света гора в Атонската планина. През XVII век в манастира е имало килийно училище.

Историята на манастира е тясно свързана с национално-освободителните борби. Монахът Генадий Скитника е бил знаменосец в четата на Ильо войвода. Неговото светско име било Иван Ихтимански. Той се е познавал с Васил Левски от времето, когато двамата участвали в легията на Раковски. Това тяхно познанство дава възможност на Левски често да отсяда необезпокояван в Драгалевския манастир, за да обхожда Софийско с цел създаването на революционни комитети.

Днешните манастирски постройки са изградени след освобождението на България.

Драгалевският манастир е действащ, девически, ставропигиален – Патриаршески. Той е разположен на левия бряг на Драгалевската река при надморска височина 1020 метра. Някога е бил заобиколен от гъста букова гора. Тя била изсечена в началото на XX век.

Манастирът, както и съборната му църква, са наречени на света Богородица. Той е обявен за паметник на културата. До него по пешеходна пътека и автомобилен път от площада на Драгалевци може да се отиде пешком за 45 минути. На стотина метра над манастира, в западна посока минава шосето за Туристически център “Алеко”.

Най-тясна християнска и родолюбива е била винаги взаимната връзка на Светата обител с местното население. Така например през 1935 г. манастирът подарява имота, където се е намирала манастирската воденица, на село Драгалевци. На това място е построена сградата на читалище “Св. Св. Кирил и Методий-1921”. То се намира на площад цар Иван Александър №6. Сега читалището притежава библиотека с богат книжен фонд, надхвърлящ 15 000 тома. То развива разнообразна художествена самодейност. Има школа за чужди езици.

В центъра на Драгалевци, непосредствено до училището, през 1893-1898 г. е построена църквата “Света Троица”. В нея се съхраняват ценни богослужебни книги. На освещаването на църквата е присъствал цар Фердинанд. Той подарил иконите “Свети княз Борис I” и “Св. Св. Кирил и Методий”. В храма се пазят частици от мощите на Св. Йоан Златоуст, Св. Трифон и Св. Пантелеймон.

Драгалевското основно училище “Васил Левски” има повече от 170-годишна история.

От някогашното село Драгалевци и помен не остана. Няма ги вече онези селяни-шопи, които отглеждаха говеда и овце, косяха манастирските ливади, отглеждаха в нивите си ръж и овес. Сега този столичен квартал е един от най-престижните и предпочитани за живеене не само в София, но може би и в цяла България. Нивите и ливадите се разпродадоха. Тук дойдоха финансово заможни хора. Построиха се малки или по-големи дворци. Дворните пространства се превърнаха в цветни градини и малки семейни паркове.

Селището е разположено в ниските северни склонове на Витоша на десния бряг на Драгалевската река при средна надморска височина 750 метра. Съществуват публикации, в които се разказва, че първоначално селото се е намирало в местността Рустемов кладенец. Това е районът, където сега е разположена Софийската зоологическа градина.

Поради своите културни и духовни забележителности, красиви околности, наличие на автомобилни пътища Драгалевци винаги е било желано селище като изходен пункт за по-високите части на планината. Това е причина веднага след края на Втората световна война да се разработи проект за построяване на пътническа въжена линия с долна станция в покрайнините на Драгалевци. През 1956 г. тържествено е открит първия клон на пътническата двуседалкова туристическа въжена линия. Долната станция на лифта се намира на около 30 минути пешком в южна посока от площада в центъра на квартала, при надморска височина 925 метра. Преодолявайки височина от 445 м, първият клон на лифта завършва в местността Бай Кръстьо – м н.в. 1370 метра. В тази местност са създадени условия за краткотраен отдих и прехрана. Наблизо преминава шосето за Туристически център “Алеко”. В западна посока се отклонява пътека, по която за 20 минути може да се достигне природната забележителност Комините – катерачен обект.

Вторият клон на пътническата въжена линия е открит през 1968 г. и преодолява височина от 448 метра. Той свързва местността Бай Кръстьо с местността Голи връх – 1818 м н. в. От тази местност започват няколко туристически пътеки: към ТК “Алеко” – 15 минути; към Черни връх (2290 м) – един час; през Платото и заслон “Ушите” към вр. Камен дел и ТК “Златните мостове”.

До долната станция на Драгалевския лифт стига автобусна линия №66, която започва от автобусната спирка “Хладилника” и преминава през центъра на квартала.

В най-южната част на Драгалевци, по шосето за ТК “Алеко”, през 1994 г. бе открит Природозащитен информационен център “Витоша”. Той изпълнява функциите на посетителски център. Предназначението му, по подобие на такива центрове към национални и природни паркове на много места из Европа, е да допринася за опознаването на природата на планината, начините за опазването й, историята и географията на района, развитието на туристическата дейност и безопасните начини на придвижване по време на излети и походи.

В обширния салон на Центъра на различни по големина фототабла и картни схеми е дадена информация за пейзажа, растителността, дивите животни, птиците, влечугите и пеперудите в планината. В отделен кът може да се добие представа за геоморфоложкия състав и неговото развитие в миналото на Витоша.

На туристически карти са посочени маршрути за различни пунктове в планината. В друг кът в салона се научава за културно-историческото минало в района на Драгалевци, като специално внимание е отделено на Драгалевския манастир. Обособена е малка зала, където по желание на посетителите се прожектират видеофилми и се изнасят беседи на природозащитна тематика. Центърът предоставя възможности за провеждане на часове по учебната програма на “Зеленото училище”. Отделен е кът за организиране на изложби на детски рисунки, фототабла и други материали на природозащитна тематика. Към сградата е построена цилиндрична кула, от площадката на която посетителите могат да наблюдават пейзажа към близките столични квартали и чак до билото на Стара планина.

Центърът се стопанисва от Регионалната инспекция по околната среда и водите, която се намира в гр. София – бул. “Цар Борис III” 136, етаж 10, телефони: 02/940 64 33; 02/955 54 40 и 02/955 92 62.

Телефон за контакти с Информационния център в Драгалевци: 02/967 31 40.

Пред сградата на Центъра има обширен паркинг за автомобилите на посетителите. До него може да се отиде с автомобил, като разстоянието от центъра на Драгалевци е два километра по пътя за ТК “Алеко”. До Центъра може да се отиде и пешком за 30 минути от площада на Драгалевци.

Този най-туристически квартал на столицата предоставя големи възможности за навлизане в планината по разнообразни пътеки: на 15 минути в южна посока над Драгалевския манастир е красивата местност Болярски кладенец. Там преминава Драгалевската река, има заслон и чешма с вода за пиене. От тази местност се отделят пътеки към заслон “Кикиш” и х. “Камен дел” и право нагоре към м. Бай Кръстьо и х. “Алеко”. Над Драгалевския манастир минава нископланинската обиколна пътека.

През кв. Драгалевци преминават автобусни линии с номера 66 и 93, началната спирка на които е “Хладилника”. Автобус №98 тръгва от метростанция “Джеймс Баучер” и има спирка при крайната такава на трамвай №10. През този столичен квартал преминава и автобус №64, едната начална спирка на който е в кв. Хладилника, а другата – при Института по хигиена на бул. “Академик Иван Гешов”.