Така например при преброяването на населението през 1977 г. в Железница са регистрирани 1708 жители, а през 2013 г. техният брой е 1784. Около 90% от работоспособното население практикува своята професия в столичния град.
В селото има училище “Отец Паисий”, където учат децата до VII клас. Има добре обзаведена детска градина и здравна служба със стоматолог, общопрактикуващ лекар и медицинска сестра. В селото има добре развита търговска мрежа, която дава поминък на около 20 души и задоволява населението и преминаващите със стоки от първа необходимост. В бившия стопански двор на ТКЗС има мандра с 15 души персонал и дървообработващо предприятие, което произвежда предимно буков фурнир с 30 души работници.
Въпреки че в редица писания Железница се счита за най-младото селище в подножието на Витоша, съществува твърдение, че е заселено през XV век и началото на XVI век. Първите му жители дошли и намерили тук спасение от варварствата на турците след един бунт срещу тиранията, предвождан от воеводата Доброта. Дотогава те живели в с. Железница, намиращо се високо в Малашевската планина, Горноджумайска област (сега Благоевградска). Това село и сега съществува, с тази съществена промяна, че в края на 50-те години на XX век жителите му слезнаха долу край р. Струма, където преминава пътя и жп линията за Петрич и КПП Кулата. Това село Железница е в рамките на община Симитли.
Старите българи от Пиринска Македония създали тук ново село Железница, защото вече знаели, че това е едно свято място. В района са съществували няколко православни манастира, които са били считани за основни във Витошката Мала Света гора. Останки от онази християнска духовност сега са Кокалянски манастир “Св. Архангел Михаил”, който се намира на 7 км от центъра на с. Железница, и няколко оброчища: “Свети Георги”, “Свети Петър”, “Свети Спас”, “Света Троица”, “Свети Илия”. Когато тук идват хората от Горноджумайското село Железница, в тази местност е имало само монаси и никакви турци или хора от други етноси. Впрочем такива и в момента няма. В потвърждение на този произход на село Железница кметът на селото през 2013 г. сочи и обстоятелството, че диалектът на коренното население няма нищо общо със шопския, а напълно се покрива с този на хората от Пиринска Македония. Някои местни краеведи твърдят, че във витошкото село Железница се заселили и няколко бистришки фамилии след преместването им от местността Ширината. В потвърждение на това се сочи сходство във фамилни имена.
Основният поминък на железничани в миналото е бил скотовъдството и рудодобивът. Някои автори свързват името на селото с добрите възможности за добив на желязна руда в тази местност.
За първи път селището се споменава в така наречения Зографски поменик от 1527-28 г., оригиналът на който се съхранява в българския Светогорски манастир “Св. Георги Победоносец” в Атонската планина.
Местната интелигенция се гордее с читалище “Пробуда – 1926”. Понастоящем в неговата самодейност има три танцови формации. Към едната от тях участва и певческа група. Те се явяват на голям брой фестивали, надпявания и конкурси. Към читалището развива активна дейност оркестър, съставен от 4 души, които свирят на кавал, гъдулка, акордеон и барабан. Те изпълняват само фолклорна музика. Самодейните читалищни състави имат изяви в страната и извън нея, например: Чехия, Гърция, Турция и други.
Една битова забележителност за Железница е тепавицата. Тя се намира в горния край на селото на десния бряг на реката. Създадена е в средата на XX век и оттогава без прекъсване продължава да действа. Тук по един оригинален начин се изпират килими, губери, одеяла, черги и др. Тепавици понастоящем в България много рядко може да се видят. Тази забележителност вече има етнографско и историческо значение. Тя трябва да се познава преди всичко от младото поколение и от учащите се. Полезно ще бъде тук организирано да се довеждат ученически групи, които наред с красотите на все още дивната природна среда, ще научат нещо, за което туристи от България и чужбина плащат, за да наблюдават в етнографския музей край Габрово.
Железница има отколешна слава с термалните си извори. Те се намират на около 2 км източно от селото на брега на Железнишката река, ляв приток на р. Ведена. По мостче може да се премине на десния бряг на реката, където от средата на XX век и досега съществува малка каменна сграда, в която има басейн с минерална лековита вода. Тя оказва оздравителен ефект при различни видове рани по тялото, екземи и други кожни заболявания. Доказано е, че като питейна вода лекува стомашно-чревни заболявания като колити, гастрити, язви и т.н. Температурата на минералната вода е 26 градуса с богато съдържание на сяра. Банята и минералните извори се намират сред гъста широколистна гора. Горският автомобилен път, който минава по левия бряг на Железнишката река, по-нататък продължава до манастир “Свети Архангел Михаил”.
В селото има православен християнски храм “Успение на Пресвета Богородица”. Той е изграден през 1841 г. на мястото на съществуващ в миналото православен манастир под същото име. Сега църквата е в много добро състояние. Тя е вписана в списъка на Паметниците на културата. Иконите от иконостаса са изографисани в стила на Самоковската иконописна школа. Тяхното изографисване е извършено около 1870 г., което личи от оставените надписи върху тях в долния им край. Църквата е трикорабна, безкуполна. На мястото на някогашната стара дървена камбанария през 2010 г. бе завършена и осветена нова масивна постройка на камбанарията. В по-ниския етаж към нея има гостна стая, кабинет за свещеника и библиотека.
Напълно естествено празник на храма, както и на селото, е 15 август, деня на Успение на Пресвета Богородица. Тогава в двора на храма се раздава курбан за здраве. В най-празнична обстановка в селото през целия ден има богата програма, представяна от различни фолклорни състави, включително и много гости.
До село Железница може да се отиде с автобус №69, началната спирка на който е при метростанция “Г. М. Димитров”, и автобус №98, който има спирки при метростанция “Джеймс Баучер” и нагоре по булевард “Черни връх”.
Железница предлага няколко интересни пешеходни туристически маршрути. В началото на селището, при чешмата с минерална вода е първата спирка на автобусите. Оттук започва НОП. От центъра на селото в южна посока нагоре за два часа се отива до туристическа база “Академика”. Оттам може да се продължи по маркирана пътека през връх Скопарника до Черни връх. По почти хоризонтална пътека, минавайки над резервата Бистришко бранище, подсичайки връх Голям резен, се отива до туристически комплекс “Алеко”.
Заслон “Синята стрела”. Ние горещо препоръчваме да посетите заслон “Синята стрела” и се насладите на една вече малко срещаща се у нас дивна природа в почти непознатата източна част на Витоша, откъдето се открива чудесен простор и изглед към с. Железница, Плана и Лозенска планина.
Заслонът е построен през 1998 г. и е с надморска височина 1667 метра. Той представлява две малки еднотипни бели къщички с островърхи покриви, алпийски тип. Те са разположени една под друга на разстояние около 20 метра. До всяка от тях е направена чешмичка, вътре и вън има масички и пейки за сядане. Над двете къщички се вее българският трикольор.
През 2013 – 2014 г. на самодейни начала в иглолистната гора непосредствено до по-долната къщичка се изгражда трета – изцяло от дървен материал.
За заслона е най-добре да се тръгне от последната спирка на автобус №69 в местността Цареви кошари над с. Железница. Първоначално се върви по път в западна посока и само след 5 мин. се достига кръстовище, на което има табела, която показва, че се навлиза в територията на ПП “Витоша”. Минава се по пътя вляво и известно време маршрутът продължава сред смесена млада широколистна гора. По-нагоре на няколко пъти се достигат кръстовища в голите части на планината. Трябва да се върви на югозапад по отработените пътища (по които видимо е повече минавано). Редуват се долини, широколистни и иглолистни горички, а непосредствено преди заслона се минава през чудесна млада борова култура. За два часа от автобусната спирка се идва до заслона.