Кладница
Природен парк Витоша

Село Кладница е разположено на югозападните склонове на Витоша, на двата бряга на Кладнишката река при средна надморска височина 1000 метра. За произхода на името на селото съществуват няколко версии. Една от тях разказва, че през втората половина на XIX и началото на XX в. местни храбреци, въоръжени в едната ръка с дълги ножове, а другата – навита с дебели въжета, нападали мечките още в техните леговища. Когато мечката в положение на отбрана се нахвърляла срещу нападателя си, той подавал ръката с навитото въже, а с другата нанасял силен удар с ножа в гърлото й. Може да е имало смели мечкоубийци в района, но този произход на името е малко вероятен. Друг вариант за произхода на името са били натрупаните клади от дърва, предназначени за овъгляване, необходими в металообработването. На нас ни се струва като най-приемливо името Кладница на селището да произхожда от голямото изобилие на този вид ядлива гъба по преобладаващите в района букови дървета.
Прочети още
Кладница е едно от най-старите селища в подножието на Витоша. В местността Градище, на 200 м северно над кладнишкия манастир “Св. Николай Мирликийски Чудотворец” на скалисто възвишение, завършващо с малко плато, през праисторическата епоха е имало селище. Сега на повърхността видими останки няма, но археолозите са събрали достатъчно убедителни доказателства в това отношение. Праисторическото селище в м. Градище може би е било укрепено, подобно на близките му селища на Витоша, но над него е била изградена късноантична крепост и днес на терена няма следи от праисторическото селище. Изграждането на праисторическото селище, както и на късноантичната крепост в местността Градище, на 1,5 км северно от с. Кладница, се счита, че са свързани с рудодобива и металообработването.
През целия XIX и значителна част от XX в. към поминъка на хората от с. Кладница се отнасят каменодобивът и каменоделството. През XX в. почти цялата част от работоспособното население на селото бе заето в каменовъглените мини и металургичния комбинат на гр. Перник.
От началото на XXI-то столетие болшинството кладничани, с различни професии, работят в столичния град. Въпреки това броят на населението в селото не намалява. Докато в началото на XX век той е бил 730 жители, в средата на века – 1014, а през 2014 г. – 1150 жители. Нека се има предвид, че през 1960 г. най-голямата махала се е отделила от с. Кладница и е образувано самостоятелно село Рударци.
В Кладница действа добре уредена здравна служба, а училището е до VII клас включително.
Местното читалище “Пробуда” е създадено през 1937 година. Книжният фонд в библиотеката му надхвърля 8500 тома. През 2013 г. към читалището има 6 самостоятелни самодейни състава – фолклорна шесторка, група за обичаи, детска група за словесен фолклор и детски игри, детска певческа група, 2 танцови състава за младежи и за по-възрастни. Някои от тези състави ние сме гледали и сме се възхищавали на изкуството им на чествания на ПП “Витоша”. Ежегодният празник на селото е на предпоследната неделя на м. август, когато тук се чества и християнският празник Преображение Господне. По инициатива на на читалището и местната общественост в Кладница традиционно се провежда регионален фолклорен събор на селата около Витоша и поречието на р. Струма. През есенно-зимния сезон в читалището се организира курс по компютърна грамотност.
Поради красотата на природата, здравословния климат, обуславян от заобикалящите широколистни и иглолистни гори и преминаващите две реки през и покрай селото, Кладница привлича все повече посетители и пешеходни туристи, които оттук тръгват или се завръщат от различните маршрути из Витоша.
През последните десетилетия един от най-посещаваните обекти край Кладница е манастирът “Свети Николай Мирликийски Чудотворец”. Той се намира на десния долинен склон на Кладнишката река, на 1,5 км над селото, по пътя за х. “Селимица” на 1185 м н. в. Според едно предание първоначално манастирът бил разположен в средновековната крепост в м. Градище, на 200 м над сегашното му място. Постепенно манастирът се отделил от крепостта и се установил на сегашното си местоположение. По данни на Националният църковен историко-археологически музей в София Кладнишкия манастир е заемал важно място между останалите в Софийската Мала Света гора. Други автори го причисляват към Витошката Мала Света гора. Възможно е и двете твърдения да са верни, по-важно е, че тази Света обител е била уважавана и много посещавана. Окончателното отделяне на манастира от крепостта е приключило в края на XIV век. Малко по късно манастирът, както и крепостта, били разрушени до основи от турските завоеватели. Повторното изграждане на манастира станало през 1841 година със средства на родолюбивия мърчаевец Спас Бурнов. Малко по-късно за това му деяние той бил убит от турците в манастирската църква. Преустроен през 1866 г., манастирът бил изографисан през 1883 година.
Малката църква е разположена в средата на манастирския двор. Стенописите в храма се отличават с наивитет и илюстративност и повечето от тях са придружени със списъци на дарителите, благодарение на които манастирът е изписан. В двора има няколко битови сгради. Той е обитаем, мъжки с храмов празник 6 декември – Никулден. От двора на манастира се открива хубав изглед към югозападните склонове на планината, покрити с буйна горска растителност. Наблизо има три вековни дъба, единият от които е на 300 г. и обиколката на ствола му е над 300 сантиметра.
Местно предание разказва за събитието, при което средновековната крепост е била превзета и разрушена от турците. Крепостта притежавала огромни владения от гори, пасища, ниви и мадани. Тя била под попечителството на Кладнишкия болярин Горан. Крепостта била опасана с два реда високи каменни стени и се считала за непревземаема. При нахлуването на османлиите боляринът и подчинените му от околните села се затворили в крепостта. С него се скрила и любимата му от с. Студена. Крепостта била запасена с храна, а с вода се снабдявали чрез подземен водопровод, по който идвали водите от далечен планински поток. Това не е било известно на турците, обсадили крепостта, които се чудели как обсадените българи издържат толкова дълго.
Един ден болярската възлюбена поискала да слезе до родното си село Студена. Горан я пуснал, ала турците я заловили и след дни и нощи на мъчения я принудили да покаже мястото, откъдето минавала водата за крепостта. Отбили турците водата и след няколко дни, изтощени от жажда, болярските хора не успели повече да задържат крепостта. Мястото, където водата била отбита, сега се нарича Еничерски камък. Там, където били посечени болярските хора – Плачи камък.
По автомобилен път, успореден на Кладнишката река, може да се отиде до язовир “Студена”. Разстоянието до язовира е 4 км и се изминава пешком за малко повече от 1 час. Движението е приятно покрай сенчести дървета по брега на реката. По този път рядко минават автомобили. Язовир “Студена” е главният водоизточник за град Перник и селищата в областта. По бреговете му може да се практикува спортен риболов.
От центъра на селото по автомобилен път в източна посока на 3 км се намира хижа Селимица (1285 м).
В най-ниската част на селото в северозападна посока започва НОП на Витоша, която в тази част минава все по трасето на канала, който отвежда водите на Владайската река в язовир “Студена”. Маршрутът се ползва много активно целогодишно от пешеходни туристи и колоездачи. Разстоянието от село Кладница до водохващането на Владайската река се изминава за 3,15 ч., а до с. Владая – за 4 часа.
От центъра на Кладница по автомобилен път може да се навлезе в долината на р. Матница, където на 3 км има малък заслон и условия за еднодневен престой. По-нагоре по пътека за 1,30 ч. се отива до “Даин кладенец”, където водата е приятна за пиене, има маса и пейки за кратък престой.
От Кладница през м. Три кладенци за 4 ч. по частично маркирана пътека може да се изкачи първенеца на планината – Черни връх.
Село Кладница е кметство към Пернишка община. Селото е на 16 км източно от Перник и на 22 км югозападно от София. До Кладница има постоянна автобусна линия от Перник, а маршрутно такси осъществява връзките със София.