в м. Белите брези (отново в близост до Дендрариума). Тук се представя информация за 10-те вида сови, срещащи се в България (горска ушата сова, блатна сова, бухал, горска улулица, уралска улулица, забулена сова, домашна кукумявка, пернатонога кукумявка, врабчова кукумявка и чухал) и дейностите, които Дирекцията на парка предприема за тези тайнствени и невидими обитатели на гората.
Тук посетителите могат да научат някои любопитни подробности за тези нощни грабливи птици, като например че:
• През деня те се опитват да не издават присъствието си, защото ако ги усетят, другите птици се опитват да ги прогонят;
• Очите им са големи колкото човешките, но са закрепени неподвижно в очните ямки и за да се огледат настрани, те използвата изключително голямата гъвкавост на врата си;
• Те имат много силно развит слух и могат да определят местоположението на жертвата само по шума, който тя издава;
• Хранят си с едри нощни пеперуди, мишки, плъхове, катерици, различни по големина птици, таралежи, зайци и др. Жертвите биват сграбчвани с ноктите на краката и обикновено умират моментално. Ако жертвата е малка, тя бива поглъщана цяла. Едрата плячка се отнася на по-спокойно място и се разкъсва с помощта на клюна и ноктите. След усвояване на хранителните части на тялото на жертвата, несмлените остатъци биват повърнати под формата на плътно по консистенция пакетче. То се нарича погадка.
• За 1 година двойка размножаващи се забулени сови може да улови и изяде около 3000 плъха.
• Совите не градят гнезда като другите птици, а използват вече направени и изоставени чужди гнезда на свраки, врани, ястреби, или използват хралупи на стари дървета, както и запустели сгради (домашната кукумявка).
Експонатите в музея не са препарирани животни, а са от епоксидна смола и размерите и външният им вид се доближават максимално до оригиналите.