В средищната част на селото се намират две обществени сгради, свързани с духовността и културата на местното население. Тук е и автобусната спирка на линия №59, известна като “Училището”. Спирката е точно пред сградата на училището, в което децата учат до осми клас. Над спирката в обширен двор с много зеленина, храсти и цветя е разположен храм “Свети великомъченик, Чудотворец Георги победоносец”. Той е изграден през периода 1908-1914 година. Тогава е бил тържествено осветен с Божествена света литургия от левкийския епископ Партений. По това време той е бил викарий на Софийската митрополия. Финансите за построяването на храма са дадени от братя Рокоманови, българи от Дебърско, преселили се тук през 1903 година. С безплатен труд и други дарения е участвало местното население. Приятели на Рокоманови са оставили дарове на църквата, които и сега съществуват и напомнят за онези времена. Два каменни свещника, изкусно изработени от майстори каменоделци, се намират от двете страни на входа на църквата. Вътрешната уредба на храма е повече от скромна. На иконостаса има само четири икони – на Исус Христос, Света Богородица, Свети Йоан Кръстител и на Свети Георги. Те са изографисани в цял ръст, което рядко се среща в православните храмове. На иконата на Исус Христос личат в краката му следи от гвоздеи, с които е бил прикован към Светия кръст.

В двора има няколко войнишки паметника на местни млади мъже, загинали по време на войните от 1912 до 1918 година.

При строителството на църквата е намерен в разкопките дискос от 1872 година. Това говори, че и в по-старо време тук е съществувал православен храм.

През последните десетилетия все повече туристи и последователи на Петър Дънов посещават село Мърчаево с желание да видят къщата и обстановката, в която той е живял от 10 януари до края на месец септември 1944 година. Интересът към живота и учението на Петър Дънов многократно нарасна след като при национално допитване, проведено от БНТ, той бе посочен на второ място след Васил Левски като най-велика личност за XX век. Сега тази къща е превърната в музей и целогодишно, през всички дни на седмицата, приема посетители. Собствениците на имота са гостоприемни и в двора са създадени условия за кратък отдих и закуска. Дънов е имал подчертано уважение към водата и усет къде и как тя може да се открие. Така например в двора на къщата на Темелко Гьорев не е имало източник на вода и стопаните са я пренасяли отдалеч. На 28 май 1944 г. Дънов посочва място непосредствено над къщата, където ще излезе вода. Тук той собственоръчно открива малко изворче, което нарича “Изворче на доброто”. Оттогава всяка година в последния неделен ден на месец май тук идват негови последователи и поклонници на събор, след което се изкачват на Церова поляна, където изпълняват паневритмия.

Къщата на Темелко Гьорев, в която е живял по време на бомбардировките над София Петър Дънов, се намира на ул. “Касис” №33.

Петър Дънов е роден през 1864 г. и е напуснал този свят на 27 декември 1944 г. Той е основател на българско духовно движение, в основата, на което е стремежът към нова духовна култура. Това философско учение за съвършенство на човека в единство на ум, сърце и воля според Учителя Дънов ще се осъществи с истина, мъдрост, любов, правда, добродетел. Целта му е да се събуди в човечеството стремеж към любовта и отказ от егоизъм, жажда към мъдростта и прогонване на мракобесието и невежеството, устрем към истината и отвращение от лъжата. Това е духовността на една нова епоха, изгревът на нова космическа култура. Учението на Дънов препоръчва живот в съзвучие с природата и нейните закономерности. Той почти ежедневно е излизал сред природата, където е посрещал изгрева на слънцето. Последователите му изпълняват ритуален танц (паневритмия) на Седемте Рилски езера, на Витошките поляни и на други места.

Велики личности на XX в., като Айнщайн, са се прекланяли пред учението на Дънов и са го считали за изключителен духовен принос в световната култура с епохално значение.

Забележителен обект в района на с. Мърчаево е манастирът “Света Троица”. Той се намира на 15 минути пешком от крайната спирка на автобус №59 по пътя към село Драгичево.

Манастирът е възстановен в началото на 70-те години на XX век. Открит е за посещение през 1975 година. Мястото, на което са издигнати манастирските постройки, е известно открай време като Манастирище. Преданието разказва, че в далечния XI в., когато селянинът бай Манол от Мърчаево разоравал нивата си, изровил от земята малко ковчеже. В него намерил малка детска фигурка с размерите на бебе, цялата от злато. Върху фигурката имало надпис “Аз съм Богинята на плодородието”. Слисаният бай Манол хукнал към селото да извика хората, за да видят чудото. Когато се върнали отново на нивата, от ковчежето нямало и следа. Наоколо нямало жива душа и нямало кой да вземе ценната фигурка. Разбрали хората, че това чудо е знак небесен. Бай Манол решил – няма повече да оре нивата и я дарява за построяване на манастир. Брат му, както и синовете му, които имали ниви в съседство до неговата, постъпили по същия начин. По-нататък преданието разказва, че на това място действително имало манастир, но през годините на турското робство многократно бил разрушаван.

Хората от Мърчаево разказват, че инициативата за възстановяването на манастира била на една жена от селото. Нейният син заболял от тежка болест. На него на няколко пъти насън един глас му казвал, че на това място трябва отново да се изгради манастир. По настояване на майката хората почнали да копаят за построяването на Светата обител. Небесният глас непрекъснато напътствал болното момче и посочвал къде трябва да копаят основите на манастирските постройки. Така била издигната сградата на сегашната църква “Св. Троица”. Срещу входа на църквата е изграден параклис “Успение на Свети Иван Рилски”. Покровителят на българската държава, когато обикалял по тези места, през онези далечни времена често се отбивал и нощувал в манастира.

Игуменката на манастира, майка Михаила, разказва, че когато монаси пренасяли мощите на Св. Иван Рилски от Велико Търново за Рила планина, пренощували тук. Това се приема като висша благодат за светата обител.

Манастирът “Света Троица” се разпростира на площ от 11 декара. Ограден е със стабилна зидана ограда. Манастирската порта е изработена във възрожденски стил. Дворът на манастира представлява китна градина с много цветя. Има чешма с обилно течаща вода. Малка сграда е пригодена за кратък отдих на поклонниците.

От улицата, където е кметството, започва маршрут, по който за 45 минути в югоизточна посока се отива до заслон “Каменоделеца”. За още 15 минути с леко изкачване може да се излезе на Церова поляна. Този маршрут е известен като “Дъновата пътека”.

През Мърчаево преминава автобусна линия №59, началната спирка на която е в центъра на кв. Княжево.