Имат и допълнителни системи за управление, които допринасят за по-лесно излитане, управление и кацане. За излитането е необходимо засилване, като за целта пилотите обикновено тичат по склоновете на хълмове или специално създадени платформи. След това, използвайки въздушните потоци, делтапланеристите могат да се реят във въздуха в продължение на часове дори и на цял ден, изминавайки стотици километри и издигайки се на хиляди метри надморска височина. За да се практикува спортът е нужно да бъде направено предварително обучение и специализиран инструктаж. За образователни цели има учебни крила, които са безопасни и сигурни, поради по-стабилната конструкция, която не позволява развиване на висока скорост.

Парапланеризмъте най-достъпният и популярен метод за летене, поради възможността летателният апарат да се носи компактно в раница. Разработен е от френската армия на базата на спортните парашути. Съвремните парапланери тежат около 15 килограма. Екипировката включва: меко крило крило, сбруя (седалка), запасен парашут, колани, карабинери и стабилни обувки. Крилото има камери, които се пълнят с въздух, което създава подемна сила и позволява движението по въздушните течения. Парапланерът е безмоторно средство за летене, но въпреки това с помощта на възходящите въздушни течения (термики) добрите пилоти могат да прелетят повече от 400 км и да се издигнат на повече от 7000 метра височина. Лесен е за излитане, управление и приземяване. С парапланер се изпълняват: прецизни полети или целно кацане; тандемни полети – пилот и пасажер, които летят с едно крило; прелети – полети на далечни разстояния и аеробатика – въздушна акробатика.

Началото на безмоторното летене в България поставя Васил Иванов Златаров с полета си с балон, с планер и с аероплан. Делтапланеризмът се заражда през 1974г., а основоположник е Емил Кърлев. През 1982г се провежда и първият курс за инструктори по делтапланеризъм. През 1987г. е внесен първият парапланер и полетите с него се извършват от Огнян Угринов и Стоян Миланов. В началото на 90-те първите инструктори по прапланеризъм в София стават Стоян Войводов, Антон Найденов, Марин Славков и Димитър Вълков. Клубът по безмоторно летене „Синьо Небе”, опериращ на Витоша е основан от Валя Галибардова и Антон Найденов, а в последсвие оттам се сформират млади спортисти по безмоторно летене. Сред тях и до днес са имена като Ясен Савов – европейски шампион по крос кънтри парапланеризъм, Димитър Ралев – европейски шампион по целно кацане с парапланер, Елена Костова – световна шампионка целно кацане с парапланер, Веселин Овчаров – световен рекордьор в дисциплина аеро акробатика с парапланер.

По данни на Българския национален аеро клуб (БНАК) в Българиая има над 1200 активно летящи парапланеристи и над 600 делтапланеристи. Независимо, че безмоторно летене на територията на ПП „Витоша” се практикува от над 30 години, все още липсват информационни и указателни табели за местата подходящи за летене.

През годините, в които се лети от Витоша, подходящи за излитане са били следните райони:

– Вълчата скала – при северен, северозападен и западен вятър (С,СИ,З)

– Комините – при северен и северозападен вятър (С, СИ)

– Копитото – при северозападен вятър и западен (СЗ, З)

– Рудничар – при юг, югозапад, югоизток (Ю, ЮЗ, ЮИ) /старт в района на в. Орловец/

– Романския – при изток, североизток, запад и югозапад ( И/СИ и З/ЮЗ)

– Резньовете – при север изток и североизток (С/И И СИ)

Към момента, за излитане се използва само районът на Комините. От другите райони излитането е невъзможно, поради наличието на буйна растителност или липсата транспорт. Съобразно действащият План за управление на ПП „Витоша” излитане се допуска само в района на местност Комините. Стартът е подходящ за начинаещи и напреднали, но са отчетени следните недостатъци:

1) Неравният терен, наличието на опасни камъни и скали и нарастващата храстовидна растителност, което прави излитането опасно.

2) Отдалечеността от място, до което има достъп с транспорт, в комбинацията със 15-20 кг тежест на екипировка при парапланерите и над 25 кг при делтапланерите, които имат и неудобна за носене форма, затрудняваща допълнително пренасянето на ръка.

3) Обектът е подходящ за излитане само за С, СИ вятър , които са сравнително редки посоки на вятъра за Витоша.

Най-често използваните места за кацане в момента са районите на местностите:

– Царско село

– Драгалевски ливади

– Желева поляна

– Боянско блато

В местностите Царско село и Драгалевски ливади активно тече застрояване, а над Желева поляна се простират електрически кабели, и макар да е на разстояние по-малко от 400 метра, остава вън от границите на парк Витоша.

Местността Драгалевски ливади е едно от малкото места, подходящи за безопасно кацане на делтапланери. Местност Боянско блато е частна собственост.

Всички изброени локации имат особености, които създават проблеми за безопасното кацане, особено в перспективен план. Проблемите на местата за кацане са свързани с:

1) Застрояване

2) Развитие на растителност

3) Частна собственост

Към момента за обучения по парапланеризъм и делтапланеризъм в района на ПП „Витоша“ се използват местностите в района на с. Бистрица:

– Капраля

– Каптажа

И двата обекта са частна собственост и бъдещето им като такива зони е несигурно.