През различните исторически периоди селището е имало наименования като: Църква, Църквището, Стража, Демиркапия и други, наричани на името на бея, който е владял тези земи, присвоени от прогонените християни.

През 1878 г., след освобождението на България от турско робство, прославеният генерал Гурко “подарява” на населеното място наименованието Цар Симеон Велики.

През 1895 г., с указ 157 от 4 март, тогавашното село е получило името Симеоново. По решение на Столичния народен съвет от 1961 г. селото добива статут на софийски квартал към община Витоша.

На стотина метра от най-източните части на квартала се е намирал минералният извор “Банището”,сочен тогава като природна забележителност на Симеоново. Водата му имала лечебни качества при кожни и очни заболявания. Сега вече той не съществува.

Симеоновските езера са разположени в коритото на малката Стара река при средна надморска височина 890 м. Те са направени в началото на 70-те години на XX в. Тогава езерата бяха пет. Най-долното представляваше басейн за къпане. Около него имаше малка плажна ивица и дървена съблекалня. Мястото беше посещавано от много софиянци, предимно родители с деца, които тук намираха прохлада през горещите летни дни.

През 90-те години езерата бяха изоставени, затлачени и фактически унищожени.

През 2011 г. по инициатива, проект и финансови средства по Оперативна програма „Околна среда“, осигурени от ДПП “Витоша”, четири от езерата, без най-долното, са възстановени. Това е направено с цел увеличаване площите и придобиване местообитания на редки и защитени видове земноводни на територията на парка.

От центъра на квартала към езерата първоначално се минава по ул. “Витошки езера” в западна посока. Малко по-нататък се появява в южна посока алея с настилка, продължава се по нея. Първоначално от дясната страна на алеята има няколко къщи, това е най-горната покрайнина на квартала. Навлиза се в гъста иглолистна гора. Преминава се по няколко дървени мостчета. Това е районът на Симеоновските езера, където има два заслона, дървени масички, пейки и красива каменна чешма.

Непосредствено над първото, горното езеро се отделя в западна посока пътека към х. “Алеко”. Тук преминава и НОП, която вляво на югоизток води към с. Бистрица, а надясно в северозападна посока – до Драгалевския манастир и по-нататък към Боянското езеро.

Сега Симеоново е един от най-престижните квартали на София. Населението му надхвърля 4000 души.

През последните тридесет години Симеоново влезе в туристическия речник на България с първата построена на Витоша кабинкова туристическа въжена линия. Тя е пусната в действие през 1983 г. Дължината й е 6270 м, с две преходни междинни станции. Долната станция на лифта се намира в най-ниските покрайнини на квартала при надморска височина 726 м и преодолявайки изкачване от 1076 м, достига горната лифтова станция 1802 м н.в. в Туристическия център “Алеко”. Тази пътническа кабинкова въжена линия през зимните месеци, когато под Черни връх има достатъчно снежна покривка, превозва голям брой туристи-скиори. Лифтът изпълнява и много важни социални функции. Целогодишно чрез него голям брой млади и по-възрастни туристи, любители на природата, излизат в по-високите части на планината и там, любувайки се на нейната красота, чист въздух, тишина и спокойствие, прекарват във физическа активност свободното си време. Така хората от различни възрасти, съмишленици-природолюбители, създават социални контакти помежду си.

До долната станция на Симеоновската въжена линия може да се отиде с автобус №122, началната спирка на който е кв. Хладилника, или с автобус №123, който тръгва от метростанция “Г. М. Димитров”. На 500 метра северно от лифтената станция, на околовръстния път, е спирката на автобус №111.

Монументът “Знаме на мира” (“Камбаните”) бе тържествено открит през 1979 г. в изпълнение на програмата за достойно отбелязване на Международната година на детето. На голямото неколкодневно тържество присъстваха и участваха със свои програми деца и юноши, техни ръководители и придружители от цял свят. Те донесоха и подариха на комплекса камбани, характерни за техните народи. Монументът изигра важна роля за популяризирането на българската култура, история и бит по цялата планета. След един период на разруха, настъпил след 1990 г., монументът е обновен и сега е в много добро състояние. Той е подходящо място, което трябва да се посещава от децата и юношите, а защо не и от по-възрастните, за да се видят и научат интересни неща за другите народи. Комплексът “Знаме на мира” е разположен сред красива и привлекателна горска обстановка. Създадени са условия за паркиране на лични моторни превозни средства, за кратък отдих на посетителите. Непосредствено пред комплекса преминава околовръстният път, където има спирка на автобус №111.

През кв. Симеоново преминават автобусни линии: №98, която тръгва от метростанция “Джеймс Баучер” и по-нагоре има спирки на бул. Черни връх, и №67- от метростанция “Г. М. Димитров”.