fbpx

Детският екостационар „Бели брези“ получи специална награда в конкурса „Сграда на годината 2013“

На 11 декември в София Ивент Център се проведе официалната церемония по награждаване на отличените сгради, участвали в конкурса „Сграда на годината 2013“. Бяха раздадени 25 награди в 12 категории. В категорията „Сгради с елементи на зелена архитектура“ специално отличие получи Детският екостационар „Бели брези“. Детският екостационар „Бели брези” в Природен парк „Витоша” е изграден през 2013 г. по Проект № BG0042 „Възраждане и запазване на традиционни строителни техники и умения, използвани в България”, осъществен от Дирекция на Природен парк “Витоша” в партньорство с Norwegian Crafts Development – Норвегия по приоритетна област № 4: „Опазване на европейското културно наследство”. Проектът е финансиран от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия чрез Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и държавния бюджет на Република България. Сградата съчетава функциите на информационен, образователен и изложбен център, осигуряваща закрити експозиционни площи с възможност за провеждане на учебни беседи на деца и ученици по отношение на биологичното разнообразие в района на Природния парк, етнографската специфичност и др. По своята същност проектът е пилотен и си поставени следните основни цели:

• самата сграда да представлява експозиция с демонстрация на различни екологични строителни методи, в т.ч. и традиционни за района на Витоша отпреди 150-200 години;

• използване на естествени местни строителни материали и нискотехнологичен труд;

• възраждане на стари и въвеждане на нови екологични строителни техники.

В процеса на проектиране и строителство бяха проучени и приложени различни стари строителни техники: каменна зидария, паянтови дървени конструкции, блоков градеж от необработени дървени трупи, стени от непечени тухли (кирпич), стени от плет, дървен гредоред с глинен пълнеж, покрив от дървени шинди, глинени мазилки и др. Използвани са естествени строителни материали: камък, дърво, непечена глина и слама. Експериментирани са строителни конструкции от дървени трупи с малък диаметър, т.н. “ритловици”, които се добиват при санитарното прочистване на гората.

Изтъкнати са някои от основните предимства на непечената глина като строителен материал:

• Естествено поддържане на оптимална относителна влажност в помещенията в диапазона от 40 % до 70 %. Непечената глина е способна да поглъща и изпуска въздушната влага по-бързо и в по-голяма степен от всеки друг материал (например 30 пъти по-вече от печените тухли);

• Съхраняване на топлината поради голямата топлинна инерция на стените;

• Икономия на енергия и намаляване замърсяването на околната среда. Строителството с непечена глина консумира приблизително 1-2 % от енергията, необходима за производството и транспорта на печени тухли или стоманобетон;

• Непечената глина се рециклира многократно без вредни емисии и с минимален разход на енергия;

• Икономисват се транспортни разходи;

• Материал, подходящ за самостроителство. Обикновено методите за строителство с непечена глина са нискотехнологични и могат да се изпълняват от непрофесионалисти;

• Непечената глина съхранява дървените елементи, които се намират в контакт с нея. Това е следствие от ниската влажност от 0,4 % до 6 % и високата капилярност на материала;

• Защитава от високочестотни електромагнитни излъчвания. Използват се стари системи за отопление, като зидана печка (джамал) и въздушно подово отопление (хипокауст). В процеса на проучване и проектиране се извърши пренос на познания и обмяна на опит в областта на традиционните строителни техники, използвани в България и Норвегия.

В съчетание с Музея на мечката, с Музеите на водното конче и совите, разположени в непосредствена близост, и с неотдавна завършената информационна алея в местността Игликина поляна, Детският екостационар предоставя добри възможности за провеждане на зелени училища и допринася за удължаване престоя на посетителите на парка, когато условията възпрепятстват обучението на открито, предлагайки подходящи условия за занимания в уютна атмосфера.