История

Витоша е първият парк в България и на Балканския полуостров. Обявен е една година след Лондонското определение за национални паркове. През 1936 г., под влияние на Съюза за защита на природата – инициатор и за обявяването му, е изготвена и обнародвана Наредба – закон за защита на родната природа, според която паркът не е вече национален, а народен. Едновременно с това до 1952 г. действа специален Правилник за стопанисване и управление на Народен парк Витоша и включените в него бранища.

Тези документи и последвалите лесоустройствени и паркоустройствени проекти способствали за опазване на биологичното и ландшафтно разнообразие и за регулиране на рекреационното ползване на парка.

Хронология в развитието на парк “Витоша”

Витоша представлява един сложен и твърде интересен обект от геоложка, петрографска, растителна, животинска и туристическа гледна точка. Нейното голямо теренно и природно разнообразие от извори, реки, водопади, торфища, морени и гори винаги е привличало и занимавало природолюбителя и туриста. Този интерес и възможност за посещение се засилва и от непосредствената близост на Витоша до столицата. На 27 август 1895 г. се състои знаменитият поход на близо 300 туристи, водени от Алеко Константинов към Черни връх. Походът поставя началото на организирания туризъм в България. По инициатива на Съюза за защита на родната природа високата част на планината, с площ 6410 ха е обявена за строгоохранителен периметър и Национален парк (Постановление №15422 от 27.10.1934 г.) на Министерството на народното стопанство. Националният парк се обявява под формата на строгоохранителен периметър по смисъла и по реда на чл. 26 от тогавашния Закон за горите, тъй като по онова време не е имало още специален природозащитен закон. Паркът се е състоял от три главни части:

• иглолистен резерват (бранище) – 759,9 ха, образуван от естествени смърчови насаждения, примесени с бял бор, бяла мура, клек, бреза;

• торфен резерват (бранище) – 166 ха, включващ и вододайната зона на Софийския водопровод;

• останалата част на парка има площ 5 502,3 ха.

В годините преди и след обявяването на парка са били извършени редица устройствени мероприятия, целящи неговото туристическо съоръжаване:

• създадени са 750 ха изкуствени иглолистни насаждения;

• възобновени са 200 ха остарели иглолистни култури;

• образувани са 4 горски разсадника с площ от 225 ара;

• построени са два пътя – от Бояна до х. “Планинец” с дължина 8 км и от с. Драгалевци до х. “Алеко” – 14,7 км;

• прокарани са 22 км пътеки между по-важните местности и хижи;

• маркиран е скиорски път от Черни връх до х. “Тинтява” с дължина 7 км;

• поставени са 225 указателни стрелки и други табели;

• поставени са пейки за сядане за над 500 души;

• определени са 10 места за огнища;

• построени са 9 хижи с обща площ 1 310 кв. м и 630 легла;

• изработена е карта на територията в М 1: 5 000, а за туристически цели и такава в М 1: 30 000.

По това време паркът е представлявал самостоятелна административна единица с 9 души персонал.

Година след обявяването му с Постановление № III-А 16362 от 1 октомври 1935 г., Министерството на народното стопанство намалява площта с 6 200 дка, които се освобождават за паша на добитъка на селата Бистрица и Железница. През 1939 г. в бр. 5 на ДВ е публикуван Правилник за стопанисване и управление на Народния парк “Витоша” и включените в него бранища, който е действал до 1 август 1952 г., когато с Постановление на МС № 621 планината Витоша е обявена за Народен парк с площ 22 725,8 ха. Постановлението се придружава от карта, която определя границите на парка и се намира в Държавен архив. С последвалите Планово задание за изготвяне на лесоустройствен проект, одобрено от СГНС (намира се в Държавен архив) и самият лесоустройствен проект, одобрен от Комитета по горите и горската промишленост – площта на парка е намалена до 15 807,3 ха (проектът се съхранява в архива на НП Витоша и фирма “Озеленяване” към СГО). Със Заповед на КОПС № 1075/23.11.1981 г. площта на парка е увеличена до 26 547 хектара. На 8 февруари 1991 г. със Заповед на МОС № 82 площта на парка е увеличена до днешните 27 079,114 хектара. През 1989 г. Комисията по земята към МС със свое Решение № КЗ-3 от 28 март изключва от селскостопанския фонд и включва в държавния горски фонд на НП Витоша 1 695 дка залесени силно ерозирани земи на АПК “Средец”. Площите на Бистрица и Железница нямат статут на парк и не се включват в границите му.

Във връзка с бъдещото развитие и стопанисване на парк “Витоша” главната задача на тогавашната управа е било изготвянето на окончателния културно – стопански план. Неговите основни положения по своята същност са много близки до постановките на съвременните планове за управление на защитени територии. Съвременно звучене е имало и намерението на тогавашната администрация да увеличи площта на Народния парк “Витоша” в югоизточна посока и постепенно да присъедини общинските и обществени гори в по-ниските части от Витоша.