Паметни места
Алеко Константинов Иван Башев Павел Романски
Яворова поляна Георги Раковски
Територията на нашата страна, поради географското си положение и изключително благоприятните природни условия, се е оказала едно от първите човешки поселения на европейския континент. Всички цивилизации, които са възниквали и се развивали по тези географски ширини, са оставили трайни свидетелства в историческата памет на България. Това в най-голяма степен важи за планината Витоша и разположения в нея първи на Балканския полуостров Национален, а впоследствие Природен парк.
В селищата около парка, а и малко по-нагоре все още съществуват останки от земни валове, крепостни стени, религиозни и просветни огнища и т.н. Те трябва да се посещават, опознават и опазват, защото са историческата памет на народа ни.
Нашествията на кръстоносците и османлиите безвъзвратно и непоправимо са унищожили едни от най-ценните исторически и културни паметници в страната ни. През последните две-три десетилетия валякът на туристическата индустрия бързо
и безвъзвратно заличава и това, което е останало до днешно време. Състезанието между бизнеса и духовността, разиграло се в края на XX и началото на XXI век, бе окончателно спечелено от търговците. Вярвам, че в средите на българските интелектуалци има активни и просветени люде, които ще изгонят търговците от “храма на културата”.
Тук ще посочим паметници, сътворени в чест на бележити личности и събития, оставили трайна следа в новата история на България, в създаването и развитието на българското туристическо движение и практикуването на познавателен туризъм на територията на ПП “Витоша”. Паметниците трябва да бъдат опазвани и поддържани независимо от настроенията и желанията на отделни слоеве от днешното поколение.
Паметниците на загинали хора в планината са едно предупреждение към всички, тръгнали по планинските пътеки, да не подценяват опасностите в планината, да ги познават и в най-голяма степен да се съобразяват с тях.
Най-напред обръщаме поглед към Североизточния – Резньовски дял на Витоша. Той изцяло е обърнат към столичния град и може би затова е привличал вниманието на пътешественици и природолюбители. В този район Алеко Константинов на 27 и 28 август 1895 г. извежда за първи път 300 съмишленици, които достигат до Черни връх с благородното и патриотично желание горе, на върха, да поставят началото на туристическото движение у нас.