Дивите скали
- Тип скала: андезитобазалт.
- Подходящи сезони за катерене: целогодишно.
- Тип катерене: традиционно и спортно.
- Брой подмасиви: 3.
- Местоположение и достъп: от междинната станция на Бай Кръстю се тръгва по пътеката за заслона „Кикиш“. Върви се около 10 мин. и се стига до дървените мостчета, където се събират двете реки – Драгалевска (идва от Комините) и неин ляв приток. Продължава се по пътеката за Кикиш още 80 метра. От тук стръмно нагоре се изкачва склона, след това се търси хоризонтал наляво за пресичане на скалистия гребен. Тук има начин за безопасно пресичане, но е трудно да се намери. След пресичането на гребена по скално-тревни и обрасли тук там с храсти участъци се достига основата на скалите. Разстоянието от пътя се взима за около 30 минути.
Алтернативен подход: от края на мостчето на Драгалевска река започва едва забележима пътечка. Пътечката следва малко било между Драгалевска река и потока, който се влива в нея. В първите метри пътечката се вие стръмно около коренища и храсти. След това се достига рядка гора, където ходенето е нормално. На едно място, което е добра обзорна точка за поглед към скалите, трябва да се слезе към реката и да се пресече. Пресичането на моменти е затруднено от храсти и всякакви растения, освен това има няколко по-стръмни пасажа. От другата страна на потока се прави малка серпантина и се достига основата на сипей от различни по големина камъни. Следва се сипея и се достига основата на обекта. Подходът е сравнително труден за намиране и следване.
Стара пътека: началото ѝ в момента е трудно забележимо, но се намира на ок. 100 метра вляво след началото на пътеката за заслона „Кикиш“. Пътеката леко се изкачва и почти хоризонтално навлиза в дълбочина към дерето на Драгалевска река, после продължава почти по хоризонтал до пресичането на ляв приток на реката. От този поток следва кратко диагонално изкачване до основата на скалите.
Обектът представлява три по-компактни скални игли разположени на две нива. Отнасят се към групата на Комините, защото отстоят само на 350 м от тях по права линия. С малки изключения скалите са здрави и с изобилие от удобни хватки и стъпки. Само на отделни места са регистрирани по-ронливи участъци. Слизането от маршрутите става с елементи на обратно катерене по стръмна пътека по сипея вляво от масива (като се гледа отдолу).
- История: не са ни известни писмени исторически сведения за откриването и катерачното развитие на обекта в миналото. По време на акция на Вл. Владов (АК „Планинец“) за описване на обекта в периода 2004 – 2006 г., на три от маршрутите са открити стари скални клинове. Голяма част от тях са били силно корозирали и разхлабени, поради което много са били премахнати, а други са били подменени. Името „Дивите скали“ е дадено от Николай Петков.
- Съвременно състояние: мястото е диво и трудно проходимо поради липса на оформени пътеки. Скалите също са необрушени, но са сравнително здрави. Прокарани са общо около 12 маршрута от 3-та до 6+/7- категория на трудност. Предвид ниската посещаемост на обекта и богатите възможности за осигуряване с клеми, ексцентрици и френдове, сред катерачите преобладава мнението, че обектът трябва да се определи като район за традиционно катерене.
- Необходима екипировка: за лятно изкачване по екипираните маршрути са необходими 10 – 12 примки, 5 – 6 ринга, богат набор от клеми, ексцентрици и френдове. За зимно изкачване, освен споменатия инвентар, са необходими по едно или две сечива на човек. Във всички случаи и сезони препоръчваме носенето на каска! Средното време за изкачване на едно въже от повечето маршрути през лятото е около 10-15 минути за всеки катерач. През зимата скалите може да са напълно обледенени и тогава изкачването може да отнеме и 30 до 60 минути/въже.
- Популярност на обекта: Скалите не са популярен катерачен обект, защото подходът не е маркиран и изисква значително повече усилия за достигането им. Появяването на катерачи в района е рядкост, вероятно по 1 – 2 свръзки/месец през лятото.
