Комините
- Тип скала: андезитобазалт.
- Подходящи сезони за катерене: целогодишно.
- Тип катерене: спортно, традиционно, зимно.
- Брой подмасиви: 4 – Долен комин – северен масив (1) и южен масив (2), Горен комин (3) и Масив под Долен комин (4).
- Местоположение и достъп: изходна точка за Комините е характерен завой на пътя към хижа Алеко (на ок. 11 км от Околовръстния път), точно над междинната станция на лифта Бай Кръстьо. В гънката на завоя е позиционирана тежка снегопочистваща техника и големи купчини с пясък за опесъчаване на пътя през зимата. Пътеката тръгва от най-изпъкналата външна дъга на завоя, преминава под лифта към горната станция на Бай Кръстьо, прави няколко серпентини и почти хоризонтално продължава към дерето на Драгалевската река. Реката се пресича по плочести камъни и след кратко изкачване се достига до основата на Долния комин. Разстоянието от пътя се взима за около 30 минути.
Комините са две закръглени от всички страни скалисти връхчета, издигащи се от дясната страна в пролома на Драгалевската река. Те спадат към върховете на Каменделската група и отдалече приличат на две купи сено, поставени една над друга (по описанието на Цанко Бангиев, 1956).
Долният комин се издига непосредствено от западния бряг на Драгалевската река. Основата му започва от каменното корито на реката, а от около 1550 м започват гранитните му отвеси. Общата височина на масива е ок. 60 – 70 метра. Наклонът на скалите е между 60 до 85 градуса. Сравнително широк, силно наклонен улей разделя Долния комин на два подмасива – северен и южен. До северния се отива по къса скалиста пътечка, която минава в основата на южния масив, слиза леко надолу и пак се изкачва нагоре, като отвежда до основата на “Дамски тур”. Долният комин се свързва с Горния комин посредством добре изразено тревисто седло.
Горният комин е сравнително монолитна скална структура с височина между 30 до 55 метра. Наклонът на централната плоча е ок. 70 градуса. Подходът е по пътека от Долния комин или през седлото между двата „Комина“. Излизането от маршрутите става по пътека, която се свързва с туристическата пътека към Платото.
- История: Комините са едно от местата, където се заражда и развива българският алпинизъм. В описанието Ц. Бангиев (1956) се казва, че „Първите опити за изкачване с въже в България са направени през лятото на 1919 г. от Крум Новаков (Кумата), Панайот Минков (Пиньот), Борис Ковачев и Христо Йорданов, членове на Софийския клон на ЮТС “Витоша”. Употребени били специално въже за алпинизъм, чифт котки и ледокопи, донесени от Крум Новаков от гр. Инсбрук – Австрия. През лятото на 1932 г. членовете на БАК Йордан Йорданов и Борислав Йорданов са направили първото изкачване по източната стена на Големия (Долния) комин и източния ръб на лявото крило на Малкия (Горен) комин. Този тур впоследствие стана един от най-популярните, по които се предприемат изкачвания. Нарича се “Цепката” (“Дюлферът”). Същата година членовете на БАК з. м .с. Александър Белковски, д-р Любен Телчаров и Любен Пенев са направили първото изкачване на най-дясното крило на Долния комин, като трасирали наречения по-късно “Дамски тур”. През м. август 1933 г. членове на БАК, начело с Ивайло Владигеров, направили премиерно изкачване на югоизточната стена на Големия (Долен) комин по ръба. Изкачването продължило 3 часа. На 24 май 1935 година членовете на БАК Ганчо Игнатиев, Нисо Гершон и Симон Шлезингер направили изкачване на южната стена на Комините, като употребили скални клинове. Турът бил изкачен за 2,30 часа, като са били употребени 14 клина“.
След 60-те години на миналия век катерачите прокарват и наковават със скални клинове основните линии по Долния и Горния комин. Голяма част от използваните клинове са били направени от тях или техни приятели, повечето в домашни условия. Липсата на защитно покритие, променливото качеството на използвания за изработката им метал, както и лошите заварки (особено на клиновете с халки) направиха с времето тези осигуровки много несигурни. През годините, по различни причини част от клиновете са били периодично подменяни. До края на 70-те години сигурността се е дължала на големия брой поставени скални клинове и стила на катерене – с използване на изкуствени опорни точки. В началото на 80-те години са били направени първите по-сериозни обрушвания на скалния масив. С навлизането на свободното катерене в края на 80-те години много от маршрутите започват да се преминават изцяло свободно. В този период катерачите започват да използват все повече клеми, ексцентрици, а по-късно и френдове за осигуровка.
В края на 80-те години, бюрото на Българската федерация по алпинизъм на два пъти взима решение да започне поставяне на съвременни, трайни осигурителни точки, но това не се случва главно по финансови и организационни причини. През 2000 г. при падане на катерачка на Горния комин се изваждат няколко стари клинове и за щастие инцидентът не завършва фатално.
Един от участниците в спасителната акция, Петко Тотев става главен инициатор за пълното преекипиране на маршрутите на Комините със съвременни средства. Поради липсата на целево финансиране, в началото на този процес се използват и клинове с „компромисни” качества. Именно проблемите със сигурността на клиновете накара БФКА в последните 10 години да възприеме твърда политика на използване само на най-съвременни материали и технологии при екипирането на всички катерачни обекти в България. Кражбата на планки, използвани за екипиране, основно през 90-те години, и произтичащите от това рискове за катерачите, наложи промяна на технологията към използването на т.нар. лепени клинове. Тяхната отлична изработка, качество на материала, антикорозионното покритие, качествените лепила и невъзможността да бъдат откраднати ги превърнаха в най-предпочитаните съвременни средства за екипиране на всякакви маршрути.
- Съвременно състояние: от 2004 г. е в ход процес на постепенна подмяна на съществуващите стари осигурителни точки с нови лепени клинове. Успоредно с преекипирането се прокарват и нови маршрути, които вече се осигуряват само с лепени клинове. Наред с екипирането и преекипирането през последните години са правени няколко акции за обследване на скалните масиви, тяхното обрушване, обезопасяване, почистване от растителност и пръст. Стремежът е Комините да се превърнат в съвременен, добре осигурен учебен и тренировъчен обект за спортно и традиционно катерене. Тази цел поставя ново ниво на стандартите за сигурност и устройство на прилежащата територия и подхода до обекта.
- Необходима екипировка: за лятно изкачване по екипираните маршрути са необходими 10-12 примки и 1-2 ринга. Ако плановете включват катерене на някои от по-слабо популярните маршрути, трябва да се носят набор от клеми, ексцентрици и френдове. За зимно изкачване, освен споменатия инвентар, са необходими още по едно или две сечива на човек и 4-5 ринга по 60 – 120 сантиметра. Във всички случаи и сезони препоръчваме носенето на каска! Средното време за изкачване на едно въже от повечето маршрути през лятото е около 10 минути за всеки катерач. През зимата скалите може да са напълно обледенени и тогава изкачването може да отнеме и 30 до 60 минути/въже.
- Популярност на обекта: Комините са най-популярният обект за практикуване на скално катерене на Витоша. Добре регулиран, сравнително лесен достъп, наличие на разнообразни и добре екипирани маршрути от II до VIII категория на трудност и добри възможности за напускане на маршрутите в случай на нужда са основните причини за високата популярност на обекта.
По екипирани над 71 маршрута в района се катери целогодишно, като най-активния период е от април до октомври. През почивните дни от началото на юни до края на октомври, на Комините се катерят средно около 40 – 80 човека/ден. В тези дни през района на скалите преминават в посока към Платото или към лифтената станция на Бай Кръстьо над 300 туристи. По-голямата част от тях се спират, за да починат и гледат катерачите по скалите. През делничните дни натовареността на обекта е значително по-ниска – средно около 4-16 катерачи/ден.
