Високопланинска обиколна пътека (ВОП)

ХVІ.3. Високопланинска обиколна пътека (ВОП)

Х. „Острица” – х. „Еделвайс” (30 мин.) – х. „Кумата” (1 ч. 10 мин.) – х. „Боерица” (1 ч. 20 мин.) – п.д.”Бор” (1 ч. 55 мин.) – х. „Алеко” (3 ч. 35 мин.) – х. „Физкултурник” (5 ч. 15 мин.).

Продължителност на прехода: 5 ч. 15 мин.
Денивелация: 430 м (изкачване); 270 м (слизане)

Високопланинската обиколна пътека (ВОП) свързва радиалните витошки пътеки в най-високата им част (от 1700 до 2000 м н.в.) и е на границата между платовидните заравнености на главния витошки купол и спускащите се оттам стръмни ридове и речни долини към витошкото подножие. Тя е една от най-панорамните и е сред най-предпочитаните от планинарите. От нея започват почти всички пътища към Черни връх.
Маршрутът започва от х. „Острица” на изток. Минава почти по хоризонтала през стара смърчова гора. Върви се леко и приятно. Стига се пътя, свързващ п.д. „Трендафила” с п.д. „Звездица”. Продължава се около 100 м вдясно по него, после се свива по ляво отклонение и се стига до х. „Еделвайс” (30 мин.).
Оттук, след 100 м на изток има разклон: вляво и надолу е пътеката към м. „Златни мостове”, вдясно – за п.д.”Звездица”, а направо – към х. „Кумата”. Тръгва се направо. Трасето прави голяма дъга през хубава смърчова гора, почти по хоризонтала пресича няколко леви притоци на Владайска река и излиза на ниско било при ново ляво отклонение за м. Златни мостове. Продължава се вдясно и за 10 мин. след пресичането на Владайска река се стига до х. „Кумата” (1ч.10мин.), където минава радиалната пътека от м. Златни мостове за Черни връх.
Продължава се по асфалтираното шосе високо по десния долинен склон на Владайска река. По-надолу, вляво е обширният горист район в поречието на реката. След 10 мин. шосето се съединява с идващия отляво (от м. Златни мостове) павиран път и стига до комплекса “Боерица” при едноименната местност (1ч.20мин.).
Комплекс “Боерица” се състои от няколко сгради. Тук са хижите „Боерица”, „Планинарска песен”, „Борова гора” и п.д. на Столична община. Целият район е благоустроен. Пред х. „Планинарска песен” има малък амфитеатър, където едноименният хор изнася концертите си.
Като стигне до комплекса пътеката завива наляво, спуска през смърчова гора, пресича каменна река, минава покрай чешма и стига до разклон. Вляво е пътеката за х. „Септември”, а вдясно – за п.д. “Бор”. Продължава се вдясно през гората. Пресича се наклонена на запад поляна, прекосява се билото Балабана, пресича се Боянска река и се стига до п.д.”Бор” (1ч.55мин.).
След почивния дом ВОП продължава на югоизток. След 250 м пътеката се съединява с идващата отляво (от х. „Тинтява”) и достига Гьорева чешма, край която има каменен заслон. Продължава се през гората и за 20 мин. се излиза на откритата част при стълб № 139 (първият от стълбовата маркировка до х. „Алеко”). Преодолява се височината, и при стълб № 120 се стига до превала между вр. Камен дел (вляво) и вр. Ушите (вдясно).
Връх Ушите (1906 м н.в.) е на югозапад от вр. Камен дел. Представлява къс рид с направление изток – запад с четири, разположени последователно каменни връхчета. Северозападните му склонове продължават с каменисто било, определящо десния долинен склон на Боянска река. Въпреки незначителното издигане над околния терен, от Ушите могат да се наблюдават големи части от планината в посока към Черни връх и резерват “Торфено бранище”.
Тук може да се направи почивка и да се отиде за няколко минути до вр. Камен дел.
Камен дел (1862 м н.в.) е на юг от кв. Бояна и на югозапад от кв. Драгалевци. Представлява каменен купол, чиято връхна част е съвкупност от няколко каменни групи като най-висока е североизточната. На нея има бетонов триангулачен знак и каменна пирамида. Каменното натрупване в северните и североизточните склонове е с площ от около 600 дка и достига почти до подножието на върха. Това го прави особено величествен и суров. На североизточния му склон се забелязва гористо предвършие с каменна група на най-високата му точка, която наричат Малък Камен дел. На юг върхът преминава в едва забележима седловина, която го отделя от вр. Ушите. На връх Камен дел е наречен Северния (Каменделски) дял на Витоша. Оттук се откриват гледки във всички посоки: азимут 40о – м. Кикиш, азимут 72о – Драгалевски манастир; азимут 130о – Голи връх; азимут 158о – върховете Голям и Малък Резен; азимут 172о – Черни връх; азимут 203о – вр. Ушите; азимут 243о – вр. Черната скала; азимут 303о – вр. Копитото.
От превала започва денудационната заравненост между м. Капакливец и андезитния витошки пояс от Голите върхове до вр. Камен дел, наречена Платото. На запад от него е резерват “Торфено бранище”. ВОП пресича платото в направление северозапад – югоизток.
За 5 мин. се стига до най-високата точка при стълб № 112, а вдясно от пътя, при стълб № 108 е з. „Ушите”.
Продължава се по хоризонталната, ясно очертана пътека на югоизток. Между стълбове № 89 и № 90 вляво е отклонението за местностите Комините и Кикиш (пътеката е силно лавиноопасна и забранена за преминаване през зимата). При стълб № 60 вляво се отделя пътека за х. „Преспа” и м. Комините, която също е забранена за преминаване през зимата. С леко изкачване се пресича начален поток на Драгалевска река и се стига до камионния път за Черни връх. При стълб № 21 е кръстовището с маркирания със стълбове маршрут за Черни връх (вляво по него на 460 м е горната станция на п.в.л. “Бай Кръстьо – Голи връх”). След кръстовището, с леко слизане, първо се пресича каменна река, после – долната част на трасето на ски влек, а след това се стига до х. „Алеко” (3ч.35мин.).
“Алеко” е туристически и ски център. Обхваща голям дял от високите части на Природен парк Витоша между вр. Скопарник и Голите върхове. На територията му попада част от резервата “Бистришко бранище” и мощният масив на Резньовете. Дебелата снежна покривка през зимата, североизточното и северното изложение благоприятстват развитието му като ски център.
Център “Алеко” е най-добре устроеният и най-посещаваният в парка. Всички работещи в момента п.в.л. стигат до него, а автобус № 66 от кв. Хладилника го свързва със столицата.
В център “Алеко” са хижите „Алеко” и ”Сълзица”, п.д. “Ведра” и хотел-ресторантите “Простор” и “Морени”. В района има няколко пункта за хранене и база на ПСС.
След х. „Алеко” ВОП продължава на изток по широка асфалтирана алея като пресича трасето на п.в.л. “Романски – Малък Резен”, учебната ски писта и ски влек и за 10 мин. стига до м. Меча поляна. Оттук до х. „Физкултурник” пътеката преминава през резерват “Бистришко бранище”. След „Меча поляна” наляво се отделя пътеката за с. Бистрица (маршрут V.1.). От този разклон до х. „Физкултурник” ВОП е лавиноопасна през зимата и е абсолютно забранена за преминаване. Тя продължава с леко изкачване, пресича цветни полянки и малки каменни реки. Не след дълго, вляво от нея, се отделя друга пътека, която минава покрай малкото връхче Пиперката и за около 15 – 20 мин. слиза до м. Горен Каркъм, където се съединява с маршрут V.1.
Продължава се покрай чешма и кът за отдих и се навлиза в горния край на Голямата грамада – голяма каменна река, в чийто долен край е радиалната пътека за с. Бистрица. От Голямата грамада започва левият начален поток на Бистришка река. На запад се извисяват настръхналите скални улеи на вр. Голям Резен, носещи общото име Бистришката стена.
Бистришката стена заема източния склон на вр. Голям Резен. Състои се от три ясно очертани скални зъба, разположени един над друг и прекъснати с тревни площи. Долният е най-широк, а горният – най-малък. Посредством два лавиноопасни кулоара, стената се разделя на три части – северна, средна и югоизточна. Общата височина на Бистришката стена е около 250 м. Тя е изцяло на територията на резерват „Бистришко бранище” и използването й като катерачески обект е АБСОЛЮТНО ЗАБРАНЕНО (съгл. Плана за управление на ПП „Витоша“).
Пътеката лъкатуши през скалисти и тревисти места и пресича средния начален поток на Бистришка река, който отводнява източните склонове на понижението на върховете Скопарник и Голям Резен. След 5 мин. се стига до отклонение вдясно (на юг), което води към понижението между върховете Скопарник и Голям Резен и към Черни връх. Почти по хоризонтала се пресичат множество малки поточета, събиращи се по-надолу в м. Падналата маса и оформят десния начален поток на Бистришка река. Стига се до стълбовата маркировка от х. „Физкултурник” за Черни връх. Оттук може да се продължи по пътеката (като се пресече стълбовата маркировка) на юг и после на изток, или да се тръгне покрай стълбовете направо към хижата (по-надолу двете пътеки се събират). Достига се билна заравненост между вр. Скопарник и вр. Голям Купен. Тук спирането е задължително, защото гледките наоколо са омайващи. За няколко минути се слиза до х. „Физкултурник”, където е и краят на ВОП.