Подход от кв. Княжево

I.1. Кв. Княжево – м. Бялата вода – м. Златни мостове

Маркировка: лентова, жълта
Продължителност на прехода: 2 ч. 30 мин.
Денивелация: 690 м (изкачване)

Маршрутът започва от последната спирка на трамвай № 5 в кв. Княжево, при чешмата с минерална вода. След изкачването на десетина стъпала, се минава в източната част на малка квартална градинка и покрай голяма каменна чешма и отново по стъпала, се преминава през княжевската гора. Пресича се шосето Княжево – Бояна и се продължава право нагоре към планината по широка, настлана с каменни плочи алея, от двете страни на която има пейки. Пред ресторант „Бор”, вляво, по посока на движението, има 3 – 4 вековни дъбови дървета – останки от някогашната княжевска вековна дъбова гора.
Пешеходната алея преминава вляво от ресторанта, продължава право нагоре и достига дола „Раковец”. След около 15 мин. (от трамвайната спирка) той се пресича по дървено мостче и пътеката отново продължава нагоре. След още 10 мин. се излиза на стария Беловодски път, продължава се по него нагоре, пресича се шосето Бояна – „Златни мостове” и се стига до м. Бялата вода.
Тук има голяма каменна чешма с няколко чучура. Някои шегобийци наричат чешмата „Белята вода” затова, че стигайки до тук, уморените и запотени туристи понякога пият веднага от ледено студената вода и се разболяват (докарват си беля). Около чешмата има няколко дървени маси и пейки.
От Бялата вода се отделят няколко пътеки. След дървеното мостче, вдясно, в западна посока, може да се продължи по стария автомобилен път към хотел – ресторант „Тихия кът” (част от нископланинската обиколна пътека).
Покрай чешмата и по левия бряг на потока, който се спуска край нея има каменни стъпала, откъдето започва пътеката към хижите „Планинец”, „Момина скала” и Копитото.
Друг начин за достигане до м. Бялата вода е ползването на автобус № 63 до кв. Бояна, след което се продължава нагоре по шосето за „Златни мостове”. Минава се по моста над дола „Раковец” и след 15 мин. се стига до кръстовището със стария Беловодски път. Тръгва се по него вляво по десния бряг на Малък дол и след още 5 мин. се достига до каменната чешма в м. Бялата вода. По този начин се избягва продължителното изкачване от Княжево до Бялата вода.
За м. Златни мостове се тръгва от дървеното мостче в западна, а после в югозападна посока. Продължава се нагоре, покрай изоставената кариера, в подножието на която има масички с пейки. Алеята, която е с голям наклон нагоре, прави остър завой наляво и през смесена широколистна гора достига (след 15 мин.) до обширна поляна, известна на туристите като м. Старчески поляни. В някои пътеводители и туристически карти тази поляна е обозначена като Голямата ливада. Ако се тръгне надясно, се стига до хотел – ресторант „Тихия кът”. Лявата пътека отвежда до м. Карпузов валог и оттам, през Планинишките ливади, продължава за хижите „Планинец”, „Момина скала”, „Септември” и почивните домове „Тинтява”, „Родина”, „Бор” и „Средец”. Друга пътека прекосява диагонално поляната в южна посока и, през гъста букова гора, за 20 мин. достига до м. Мечката, където се намира Музеят на мечката.
Пътеката за Златните мостове минава в най-долния край на поляната. Тя е добре оформена и поддържана. След поляната алеята навлиза в широколистна гора, минава покрай “подпрения” камък, пресича десния приток на Планинишката река, а след десетина метра и шосето за Златни мостове. Продължава нагоре с остър завой наляво, а след това вдясно се доближава до десния бряг на Планинишка река. Тук алеята пресича асфалтиран път и в западна посока след 1 км достига до м. Игликина поляна и п.д. „Иглика”. Пътеката за Златни мостове продължава нагоре по левия бряг на Планинишка река като вляво от нея, на изток, е Дендрариума. Няколко пътеки, отклоняващи се вляво на маршрута, позволяват влизането в него. След два стръмни и остри завоя отново и за последен път се пресича автомобилния път за Златните мостове. С умерен наклон и плавен завой надясно пътеката преминава в горната част на обширна поляна, заобиколена с широколистна гора, където преобладават брезите. Достига се до разклонение с табелка, сочеща посоката към х. „Планинец”. След около стотина метра и леко отклонение вдясно се достига до п.д. „Белите брези” (1320 м н. в.).
П. д. „Белите брези” е масивна двуетажна постройка. До него може да се стигне и по автомобилен път, който се отклонява от този за Златните мостове при една чешма вляво. Разстоянието от разклона с чешмата до почивния дом е 900 метра.
След разклона за п. д. „Белите брези” алеята за м. Златни мостове продължава в югоизточна посока. Първоначално наклонът е много голям, но постепенно намалява. След около 1000 м се излиза на асфалтирания автомобилен път от м. Златни мостове за хижите „Септември”, „Момина скала”, хотел „Елица” и почивните домове „Тинтява”, „Родина”, „Бор” и „Средец”. Тук е ресторант „Елените”. Пред него има обширна поляна със заслон, огнище, пейки и маси. Поляната и заслонът са разположени непосредствено под м. „Бели бряг”.
Маршрутът за Златни мостове” продължава по автомобилния път в югозападна посока и след още 400 м достига до каменната река в м. Златни мостове.

І.2. Кв. Княжево – м. Бялата вода – малинарския път – м. Карпузов валог – Планинишки поляни – х. „Планинец”

Продължителност на прехода: 2 ч.
Денивелация: 655 м (изкачване)

Изкачването от Княжево до м. Бялата вода е описано в маршрут І.1. Оттук, непосредствено след мостчето над потока, вляво нагоре, по каменни стъпала стръмна пътека повежда към обширните Планинишки поляни. Само след десетина метра от мостчето пътеката се разклонява: вляво, на изток води към нископланинската обиколна пътека. За преход по горния маршрут трябва да се тръгне по отклонението вдясно, по голото било, известно като Яворов рид. Оттук има изглед към Княжево, Бояна, кв. Люлин и към по-голямата част от столицата. Тази малка площадка е известна като Балкончето. Тук всеки неволно се спира да поеме дъх след краткото, но стръмно изкачване, за да огледа милионния град. Пътеката продължава нагоре, първо на запад, а след това на юг. Тя е все още добре очертана, въпреки рядко преминаващите по нея туристи.
Тази местност в миналото е била известна на туристите като “малинажа” поради съществувалите преди гъсти малинови храсти. Сега такива почти няма. Горската растителност тук е оскъдна, представена от габър, зимен дъб, а малко по-нагоре и от бук.
След няколко плавни серпентини се достига м. Черешата, където има останки от стара каменна чешма. Малко по-нагоре се излиза на широка алея – някога автомобилен път за извозване на дървен материал. Тя, през м. Старчески поляни, свързва м. Дупката с ресторант „Тихия кът”.
Маршрутът продължава по алеята вляво и нагоре, в източна посока. След още 15 мин., след остър завой на дясно, се достига м. Карпузов валог. Широката алея свършва и по малка стръмна пътека след около 20 м се стига до най-долната част на Планинишки поляни.
Планинишки поляни са най-долната витошка заравненост. Те имат лек наклон на запад и северозапад. В най-горната си част започват от м. Букака, където се пресичат няколко алеи за: м. Златни мостове”, х. „Момина скала”, хотел-ресторант „Копитото” и телевизионната кула на вр. Копитото. Друга пешеходна пътека пресича асфалтирания автомобилен път за Копитото и свързва м. Карпузов валог с това кръстовище, където има голяма чешма. „Планинишки поляни” са навярно най-обширните в северния Каменделски дял на Витоша. На север са ограничени от шосето за Копитото, на юг достигат до х. „Планинец” и се спускат малко под асфалтирания път за хижата. В ранно лято тук изобилства от киселец. В по-късна есен множество шипкови храсти допълват пейзажа с червеникавите си плодове.
След като се излезе от м. Карпузов валог в долния край на поляните, вдясно, съвсем наблизо се вижда асфалтираният път за Копитото. Тръгва се към него и след 50 м в западна посока се излиза на шосето, след което се продължава по него нагоре. След още 100 м се отклонява автомобилен път, по който за 15 мин. се достига до х. „Планинец”. Преминаването по тази последна част от маршрута е морална награда за усилията от продължителното изкачване, тъй като оттук се откриват впечатляващи гледки към Владайски Черни връх и вр. Острица на юг, към Пернишкото поле на запад, а на север може да се види цялата Люлин планина. Приятното пътуване се допълва и от красивите млади брезички от двете страни на пътя.
Хижа „Планинец” (1355 м н. в.) се намира в м. Сврачар сред смесена гора и представлява двуетажна постройка, като на долния етаж са кухнята и санитарните помещения, а на втория етаж са спалните помещения. До нея има и по-малка помощна сграда.
Хижата е изходен пункт за: м. Златни мостове (40 мин.); горната станция на пътническата въжена линия „Княжево – Копитото” (40 мин.); кв. Княжево и кв. Владая (2 ч.).
Обекти за посещение: х. „Момина скала” (20 мин.), х. „Тинтява” (1 ч.), х. „Септември” (20 мин.), х. „Планинарска песен” (1 ч.) и други.

І.3. Х. „Планинец” – х. „Септември”

Маркировка: лентова, червена
Продължителност на прехода: 30 мин.
Денивелация: 130 м (изкачване)

Тръгва се по пътеката пред х. „Планинец” нагоре през Планинишки поляни. След 10 мин. се достига алеята, свързваща Златни мостове с Копитото. Пресича се и изкачването продължава нагоре през гората. След още 10 мин. се достига автомобилния път Златни мостове – п.д. „Бор”. Поема се по него в посока към х. „Момина скала”. Продължава се по първото дясно отклонение и след 200 м се стига до х. „Септември”.
Хижа „Септември” се намира на малка поляна сред смесена широколистна гора, на 1485 м н. в. На това място през 1937 г. е изграден горският дом „Мандрата”. По-късно той е разрушен и на негово място през 1953 – 1955 г. е построена сегашната х. „Септември”.
От х. „Септември” могат да се посетят: хижите „Боерица”, „Планинарска песен”, „Кумата” (в югозападна посока); х. „Момина скала” (на север); п. д. „Бор” (на изток) и хотел-ресторант „Елица” (на 5 мин. на юг по автомобилния път).

І.4. Кв. Княжево – м. Бялата вода – х. „Момина скала” – п. д. „Родина” – х. „Тинтява” – п.д. „Бор”

Маркировка: лентова, жълта; колова
Продължителност на прехода: 2 ч. 30 мин.
Денивелация: 940 м (изкачване)

От кв. Княжево до излизането от м. „Карпузов валог” се следва маршрут І.2. (1ч. 40 мин.). След това се продължава нагоре, в източна посока. Пътеката е добре очертана и минава успоредно на най-горния горски пояс. Тази местност е най-ниската северозападна част на Планинишки поляни.
След 5 – 6 мин. се прекосява шосето за вр. Копитото и, по добре очертана пътека, се продължава през поляните в същата посока. Преди години тази част от маршрута е била известна като “диреците” или “стълбовете”, тъй като е минавала покрай дървени стълбове, поддържащи телефонните кабели за хижите по-нагоре. След 20 мин. се достига м. Букара, където има чешма. Тук се кръстосват няколко алеи: за Златни мостове (вдясно, на югозапад), за вр. Копитото с телевизионната кула (вляво, на север) и за хотел-ресторант „Копитото” (на североизток).
Добре оформена алея на югоизток отвежда туристите за 20 мин. до м. Стамболовото (Стамболова ливада), в източния край на която се намира х. „Момина скала”. Тази част от прехода преминава през млада смесена широколистна гора, в която преобладават бук и габър. С приближаване към х. „Момина скала”, все по-силно се чува шумът на бързоспускащите се към Боянския водопад буйни, пенливи води на Боянската река. Хижа ”Момина скала” се намира на левия й бряг. Пред хижата има обширна поляна, в северния край на която, в малка едноетажна сграда се помещават ресторант и кафе-сладкарница. На поляната има пейки и маси. В горния й край преминава автомобилният път от Златни мостове към п. д. „Родина”, „Тинтява”, „Бор” и „Средец”.
Сегашната х. „Момина скала”(1485 м н. в.) е построена през 1949 г. на мястото на стара сграда. Хижата е двуетажна. На долния етаж са салонът за хранене, кухнята и сервизните помещения, а на втория етаж – спалните. Разстоянието от хижата до м. Златни мостове се изминава за 30 мин. по пешеходна алея, като почти успоредно на нея преминава автомобилен път. Тя е част от среднопланинската обиколна пътека.
От х. „Момина скала” се отделят три пътеки, които водят към други хижи и почивни домове, сравнително близко разположени едни до други.
Минава се по моста до хижата и, на разклона, се продължава вдясно през смесена гора (с вековни смърчови дървета). Пресича се автомобилния път и след 10 мин. се стига до п.д. „Родина” (1565 м н. в.).
П. д. „Родина” е построен от железничарското туристическо дружество на два етапа: през 1937 г. и през 1950 година. Сега сградата е масивна, триетажна и предлага добри условия за кратък и по-продължителен отдих в планината. Пред почивния дом има площадка с беседка, масички, пейки и каменна чешма.
От п. д. „Родина” в южна посока, след изкачване по няколко каменни стъпала, алеята повежда към разположената на северозападния склон на вр. Камен дел. х. „Тинтява”(1616 м н. в.). До нея се стига за 10 минути. Маршрутът изцяло преминава през иглолистна гора, като отново пресича автомобилния път.
Хижа ”Тинтява” е построена е през 1935 година. Представлява масивна четириетажна сграда с каменна чешма отпред. Собственост е на софийското туристическо дружество “Алеко Константинов”. От 80-те години на 20-ти век тя е част от международната верига за младежки туризъм.
Оттук се отделят три пътеки: едната води на североизток, пресича на два пъти автомобилния път, преминава през обширна поляна и след 15 мин. достига до п. д. „Средец”. Втората алея е насочена на югоизток и първо преминава през гъста иглолистна гора, след това продължава покрай малък заслон и Гьоревата чешма. По-нататък следва пешеходна пътека и покрай метални маркировъчни колове и заслон „Ушите”, за 1 ч. 30 мин. достига до х. „Алеко”. Алеята е част от ВОП, минаваща покрай резерват „Торфено бранище”. Третата пътека води на югозапад през „Платото” и иглолистна гора, пресича шосето и след 10 мин. стига до п. д. „Бор”.
П. д. „Бор” (1640 м н. в.) се намира на десния бряг на Боянска река. Представлява триетажна сграда, строена през 1943 г. и преустроявана в периода 1952 – 1954 година. Покрай п. д. „Бор” преминава ВОП, която на югоизток, малко преди Гьоревата чешма, се съединява с пътеката от х. „Тинтява” и п. д. „Средец” за х. „Алеко”.
От п. д. „Бор” може за 45 мин. да се отиде до „Златни мостове”, като се мине по дървеното мостче зад дома и се тръгне по пътеката надолу. Дясно отклонение води към хотел-ресторант „Елица” и х. „Септември”. Има отклонение и за х. „Септември” (10 мин.). Вляво са хижите „Планинарска песен”, „Боерица” и „Кумата”.
След моста при х. „Момина скала”, в източна посока се отклонява пътека, която е вляво от тази за п. д. „Родина”. По нея за около 10 мин. с леко изкачване нагоре през иглолистна гора може да се стигне до п. д. „Средец” (1555 м н. в.).

І.5. М. Разклона – х. „Планинец”

Маркировка: указателни табелки
Продължителност на прехода: 15 мин.

Местността Разклона е там, където автомобилният път от Бояна се разклонява на две: направо – за Златни мостове и наляво и нагоре – към вр. Копитото и едноименния хотел-ресторант. От м. Разклона започва Дендрариума. Тук спират автобуси № 61 и № 261. Има информационни табели и пейки за отдих. На изток, през смесена гора и умерено изкачване, пътеката излиза на асфалтов път, който отвежда до х. „Планинец”.

І.6. Х. „Планинец” – п.д. „Белите брези”

Маркировка: указателни табелки
Продължителност на прехода: 30 мин.
Денивелация: 35 м (изкачване)

Пътеката е предпочитана през горещите летни дни, защото преминава изцяло през стара, разредена, предимно букова гора. Има много малинови и къпинови храсти. Не се преодоляват големи разлики във височините.
От х. „Планинец” се тръгва на юг, пресичат се няколко десни притока на Планинишка река и след 5 – 6 мин. се достига разклон. Пътеката нагоре за 10 мин. стига до алеята между м. Златни мостове и хотел-ресторант „Копитото”. Пътеката вдясно стига до п. д. „Белите брези”.
Мостът над Планинишка река сега е срутен и това значително затруднява преминаването на реката, особено през пролетта и след обилни валежи. Повалените от вятъра вековни дървета затрудняват още повече движението в тази част на планината, в един от най-посещаваните й райони.
След лек завой надясно и на запад, пътеката излиза на алеята, която свързва Бялата вода със Златни мостове. Продължава се по нея нагоре и след малко, на отклонението, се продължава по широката алея. След стотина метра тя достига до п. д. „Белите брези”.

І.7. Кв. Княжево – дол Раковец – вр. Копитото

Продължителност на прехода: 1 ч. 30 мин.
Денивелация: 648 м (изкачване)

От спирката на трамвай № 5 в кв. Княжево до мостчето над потока на дола Раковец се следва описанието в І.1. На десетина метра преди мостчето се тръгва по тясна пътека вляво, която минава през поляна и продължава нагоре покрай телена ограда. Върви се през млада смесена гора и за около 20 мин. се стига до стария Беловодски път, където е пресечната точка с просеката на пътническата въжена линия, която от 1990 г. не работи. След 20 м се продължава по автомобилния път нагоре и, преди моста на дола Раковец, се поема нагоре по добре оформена пътека на десния бряг. След 5 – 6 мин. пътеката пресича потока по бетонен водосток и с остър завой наляво се изкачва на автомобилния път Бояна – Златни мостове. Разстоянието от трамвайната спирка до тук се изминава за 30 минути. Слиза се по пътеката надолу на десния бряг на дола и се стига до каменна чешма. След това се продължава нагоре край брега. Достига се до ляво широко отклонение, което води към кв. Бояна (част от НОП).
Маршрутът продължава по тясна пътечка напред в дола, стига до малко водопадче, пресича потока и преминава на левия му бряг като поема нагоре по билото на левия склон на дола Раковец. Билото се издига стръмно нагоре, изкачването по него е трудно, затова добре оформената пътека позволява преодоляването на височината да става чрез серпентини. Прави впечатление доброто състояние на заобикалящата смесена гора, в горните части на която преобладава букът. Пътеката излиза няколко пъти на малки площадки на самото било, откъдето се открива обширна панорама към Княжево, Горна баня, по-голямата част от софийското поле и към почти всички квартали на столичния град, чак до далечните склонове на Стара планина. Колкото по-нагоре се изкачва пътеката, толкова по-впечатляваща е гледката.
Наклонът на пътеката постепенно намалява в горната част на маршрута, после се съединява с една от пътечките, които идват от малинарския път, излиза от гората и с лек наклон продължава през покрайнините на най-северната част на Планинишки поляни. Малко по-нататък пътеката се съединява с друга, идваща от м. Карпузов валог, минава покрай малко бетонно водохващане и излиза на асфалтираното шосе за Копитото. Разстоянието от моста на дола Раковец до тук се изминава за 50 мин. Наред с обзорните гледки към подножието на планината и населените места, маршрутът впечатлява със силно пресечените склонове, спускащи се към дола Раковец и телевизионната кула на вр. Копитото.
По-нататък се продължава по автомобилния път и след 700 метра по него и 10 мин. път се стига до вр. Копитото.
Връх Копитото (1348 м н. в.) се вижда от всички краища на софийското поле и от голяма част от билото на Западна Стара планина.
През 1962 г. е била построена и пусната в експлоатация кабинкова пътническа въжена линия. Сега тя не функционира. Слизането и изкачването на туристи по просеката на въжената линия е изключително трудно и опасно.
Описаният маршрут е най-краткият път от Княжево до Копитото.
До моста над дола Раковец може да се стигне и с автобус № 63 от последната му спирка в кв. Бояна. След 5-минутен преход пеша нагоре по шосето, се достига дола Раковец. Този вариант е удобен за всички, които желаят да избегнат продължителното изкачване от кв. Княжево до шосето Бояна – Златни мостове и е част от маршрута, описан в І.1.