Подход от кв. Драгалевци

III.1. Кв. Драгалевци – долна станция на п.в.л. “Драгалевци-Бай Кръстьо” (30 мин.) – м. Паша Бунар (50 мин.) – м. Янкини падини (1 ч. 05 мин.) – м. Кикиш (1 ч. 45 мин.) – м. Водната скала (2 ч. 10 мин.) – м. Платото (3 ч.)

Продължителност на прехода: 3 ч.
Денивелация: 1045 м (изкачване)

Пътеката тръгва от площада на кв. Драгалевци. Има два варианта за достигане на долната станция на п.в.л. “Драгалевци – Бай Кръстьо” и м. Паша бунар.
Първи вариант. Тръгва се по ул. „Генерал Ковачев” по десния бряг на Драгалевска река. Няколко пъти се пресича шосето за х. Алеко и се продължава по добре оформена алея, по протежение на която има кътове за отдих, чешми, насочващи табели и информационни табла. Пресича се отклонението за Драгалевския манастир, минава се вдясно от долната станция на п.в.л. “Драгалевци – Бай Кръстьо” и вляво от ресторант “Воденицата”. След няколко минути пътеката отново достига до шосето за Драгалевския манастир. Тук тя се събира с идващата отдясно (през моста) пътека (30 мин.).
Втори вариант. От долната част на площада се тръгва по ул. „Нарцис” и след моста се продължава нагоре, по левия бряг на Драгалевска река (по ул. „Крайречна”). След 15 мин. се стига до кръстовище, след което се продължава по добре оформена алея, която се изкачва нагоре, пресича шосето за х. „Алеко” (по което на 100 м вдясно е Природозащитният информационен център „Витоша”) и при моста се прехвърля на десния бряг на реката, съединявайки се с пътеката, описана в Първия вариант. Преди моста, вдясно се отделя маркирана пътека за Драгалевския манастир. Оттук двата варианта следват бреговете на Драгалевска река, пресичат шосето за манастира и достигат м. Паша бунар (50 мин.).
Местност Паша бунар (Болярски кладенец) е извор в поречието на Драгалевска река, на около 2 км южно от кв. Драгалевци и на 300 м южно от Драгалевския манастир. В миналото бил предпочитано място за отдих на туристите, които се изкачвали пеша до х. „Алеко”. Температурата на водата му е 5.5оС. Още през 1906 г., въпреки протестите на местното население, бил каптиран за водоснабдяване на Военното училище и Семинарията в София. Сега каптажът му е включен в софийския водопровод. По време на робството изворът бил посещаван от турските големци в София. През „Болярски кладенец” минават пътеките за х. „Алеко”, з. „Кикиш” и Драгалевския манастир.
Пътеката за м. Кикиш започва от водохващането на извора и, по каменни стъпала, се насочва на запад и нагоре. С къси серпентини тя пресича ски пътя “Алеко – кв. Драгалевци”, продължава през гората и излиза при м. Янкини падини (1ч.05мин.), където има каменна чешма. Непосредствено над нея е шосето за х. „Алеко”. Върви се по него нагоре (около 100 м) и при маркировъчния стълб се свива вдясно. Пътеката се изкачва през смесена (предимно букова) гора и излиза при наклонена на североизток малка поляна, заобиколена с брезова гора. В средата на поляната, под пътеката, има извор. След ново изкачване по няколко дълги серпентини се стига до СОП. Продължава се вдясно по нея. След 10 мин. се стига до м. Кикиш (1ч.45мин.), разположена на вододелното било между потоците Папарливец (от запад) и Луканевица (от изток). Къса пътечка на север води до вр. Кикиш (1430 м н. в.). От него се откриват гледки към кв. Симеоново, кв. Бояна, з. „Кикиш”, Драгалевския манастир, вр. Градище, вр. Голямо градище, вр. Камен дел и други.
От тревистата поляна при м. Кикиш се отделя тясна пътека за м. Платото. След 5 мин. тя навлиза в гората, лъкатуши през малки полянки и излиза при каменни грамадки, където маркировката е допълнена с каменни пирамиди. В края на грамадака се минава под м. Водната скала (2ч.10мин.) и, с няколко къси серпентини през полянки и интересни каменни пасажи, се излиза над м. Орлово гнездо. Оттук пътеката се насочва по стръмния ляв склон на потока Голямата фуния – ляв приток на Драгалевска река, откъдето се открива целият район на м. Комините. На изток левият склон на Голямата фуния е осеян със скали и скални групи с причудливи форми, а на югоизток се вижда скалната група на Комините, които оттук не изглеждат така величествени, както от южното им подножие към Драгалевска река. Отгоре са надвиснали скалите на Сухите комини. На юг се открива дълбоко врязаната долина на Драгалевска река, а на хоризонта са трите Голи върхове. Достатъчни са 10 мин., за да се стигне до потока Голямата фуния, в изворния район на който до късна пролет се задържа опасна за преминаване преспа. Тя може да бъде заобиколена много внимателно от горната й страна. След това пътеката излиза на вододела, където се съединява с друга, идваща отляво от м. Бай Кръстьо. С малък наклон на запад тя се изкачва нагоре и пресича предупредителните табели за лавинна опасност. На 10 м преди тях, вляво, има малък извор – начален на потока Голямата фуния. Пътеката излиза на ВОП в местността Платато между маркировъчни стълбове № 89 и № 90. От ВОП може да се продължи към п.д. „Бор” (вдясно) или към х. „Алеко” (вляво). Поради голямата лавинна опасност при преодоляване на двата брегови склона на потока Голямата фуния, преминаването по тази пътека през зимата е абсолютно забранено. Този маршрут се използва рядко.

III.2. Кв. Драгалевци – долна станция на п.в.л. “Драгалевци – Бай Кръстьо” (30 мин.) – м. Паша бунар (50 мин.) – м. Голямо Градище (1 ч. 15 мин.) – м. Бай Кръстьо (1 ч. 30 мин.) – м. Алеково кладенче (2 ч. 25 мин.) – х. „Алеко” (2 ч. 45 мин.)

Продължителност на прехода: 2 ч. 45 мин.
Денивелация: 1050 м (изкачване)

Тръгва се от площада на кв. Драгалевци. Пътят до м. Паша бунар е описан в маршрут III.1. Оттук пътеката навлиза във високата букова гора покрай реката. В района на м. Нанково кладенче тя се изкачва серпентинно по няколко разклоняващи се пътеки, но всички се събират отново при пресичането им със ски пистата (20 мин. от Паша бунар). Пътеката продължава почти успоредно на пистата и постепенно се изкачва до билото на м. Голямо градище (1ч.15мин.), където се слива с идващата отляво през м. Градището (маршрут III.3). Тръгва се на юг по трасето на въжената линя, пресича се шосето за х. „Алеко” и през открита голяма поляна, осеяна тук там с групи дървета, се стига до лифтовата станция в м. Бай Кръстьо (1ч.30мин.) (виж СОП).
Оттук се продължава на юг. Излиза се на шосето, пресича се големия му завой в близост до външната му част и после пътеката се насочва нагоре. Чрез няколко серпентини тя се изкачва през гористата местност Усово и достига до обширна, наклонена на североизток поляна, в северозападния край на която има чешма. Преодолява се малка височина, отминава се отклонението вдясно за х. „Сълзица” и за няколко минути се стига до съществувалото някога (сега каптирано) Алеково кладенче до шосето за х. Алеко (2ч.25мин.). Продължава се по шосето (след около 450 м вдясно е отклонението за Черни връх), минава се покрай хотел “Морени” и се стига до х. „Алеко”.

III.3. Кв. Драгалевци – долна станция на п.в.л. “Драгалевци – Бай Кръстьо” (30 мин.) – м. Градище (50 мин.) – м. Голямо Градище (1 ч. 20 мин.) – м. Бай Кръстьо (1 ч. 35 мин.) – м. Комините (2 ч.) – м. Платото (2 ч. 45 мин.)

Продължителност на прехода: 2 ч. 45 мин.
Денивелация: 1045 м (изкачване)

Пътят от кв. Драгалевци до долната станция на п.в.л. “Драгалевци – Бай Кръстьо” е описан в маршрут III.1.
Оттук се продължава по десния бряг на Драгалевска река и след около 10 мин. се свива наляво. За 10 мин. пътеката се изкачва до НОП, продължава по нея (вляво) до трасето на въжената линия и се отклонява по него нагоре и на юг. Едва забележимият горист връх Градище (50мин.) остава на билото под НОП. Той е по-ясно очертан, гледан от района на кв. Драгалевци. След 50 м пътеката се отклонява вляво от трасето на линията и, през гората, с къси серпентини и голям наклон, започва да се изкачва по вододелното било между Драгалевска река и Търновити дол. Преди връхната точка на м. Голямо градище пътеката отново няколко пъти пресича трасето на линията, достига голата част на билото и се съединява с идващата отдясно пътека (виж маршрут III.2). До м. Бай Кръстьо (1ч.35мин.) се следва пътят, описан в маршрут III.2.
Над м. Бай Кръстьо пътеката излиза на шосето за х. „Алеко” и вдясно и на запад (над големия завой) се насочва по десния долинен склон на Драгалевска река. Продължава през м. Брезова грамада, пресича Драгалевска река и излиза в подножието на м. Комините (2ч.).
Комините са два скални върха (1600 и 1620 м н.в.), разположени в средното течение на Драгалевска река на левия й бряг. Горният (малкият) и Долният (големият) комин представляват две остри скали, разделени с късо седло. Те са интересен природен феномен – андезитна скала в дълбока речна долина. Предпочитан катерачески обект. Изкачени са за първи път през 1919 г. Тук има няколко тренировъчни тура с дължина от 50 до 70 м, по които са започнали своите изкачвания много от големите български алпинисти. От двете страни на билното продължение на Комините се спускат стръмни улеи. Районът е силно лавиноопасен и забранен за преминаване през зимата. Наименованието е плод на планинарската фантазия. В долината на Драгалевска река често има мъгли, които като че ли извират от тези остри върхове.
Пътеката се изкачва вляво от Комините, следвайки тревиста стръмнина, която през зимата е лавиноопасна и до късна пролет задържа големи снежни маси. След преодоляване на голяма денивелация, тя излиза на малка билна заравненост в западното подножие на Комините. Оттук се откриват пленителни гледки във всички посоки и почивката е задължителна. Пътеката преодолява следващия билен праг и се съединява с друга, идваща отдясно по маршрут ІІІ.1. Продължава се по нея до м. „Платото”.
Преминаването по маршрута през зимата е абсолютно забранено.

III.4. Кв. Драгалевци – долна станция на п.в.л “Драгалевци – Бай Кръстьо” (30 мин.) – Драгалевски манастир (50 мин.) – м. Буяка (1 ч. 20 мин.) – з. „Кикиш” (1 ч. 40 мин.)

Продължителност на прехода: 1 ч. 40 мин.
Денивелация: 680 м (изкачване)

Тръгва се от площада на кв. Драгалевци. Пътят до долната лифтова станция е описан в маршрут ІІІ.1. Оттук има два варианта за достигане до манастира.
Първи вариант. Продължава се по шосето, което пресича Драгалевска река и се стига до входа на манастира.
Втори вариант. Преди да се стигне шосето се минава на левия бряг на реката и по широка пътека се отива до поляната на север от манастира (50мин.) (виж V. Манастирите на Витоша).
При големия завой на шосето за х. „Алеко” се излиза над манастира, където се отделя широк черен път (част от ски пътя х. „Алеко” – кв. Драгалевци). След 40 м се тръгва по пътеката вдясно през храсталака. След 10 мин. се пресича шосето за х. „Алеко”, а след още 5 мин. се излиза на широк коларски път при малка заравененост с чешма. Върви се около 10 мин. по пътя, след което се продължава по пътеката вляво. Преминава се през м. Буяка (1ч.20мин.), стига се до подножието на голяма скала, заобикаля се и след това пътеката се изкачва вдясно от нея. Оттук се откриват гледки към Софийското поле, кв. Драгалевци, кв. Симеоново и десния долинен склон на Драгалевска река, м. Градище и м. Голямо Градище. В ниското се виждат шосето за х. „Алеко” и част от манастирските сгради.
Продължава се на запад и се излиза на поляната при з. „Кикиш”. Този маршрут рядко се използва, но е най-прекият път от кв. Драгалевци до з. „Кикиш”, където минава СОП.