Подход от с. Владая

ХІV.1. С. Владая – м. Златни мостове (1 ч. 30 мин)

Маркировка: лентова, синя
Продължителност на прехода: 1 ч. 30 мин.
Денивелация: 560 м (изкачване)

Маршрутът започва от площада на Владая при р-т “Царевец”, където е и спирката на автобуси № 58 и № 59 за кв. Княжево. Тръгва се нагоре, на изток, по улица “Офелиите” край ресторанта. При изкачване на каменните стъпала, пътеката преминава покрай гробищата и за 10 мин. достига м. Терезиното. Тук, вляво от пътеката, е двуетажната сграда на бивша детска градина. Вдясно, при информационните табели, друга пътека отвежда към хижите „Селимица”, „Острица”, „Еделвайс”, п.д. „Рудничар”, п.д. на Радиото, м. Фонфон и др.
Маршрутът продължава нагоре, по добре оформена алея, успоредна на левия бряг на Владайска река. След 5 мин. се достига ляво отклонение (част от НОП) към Тихия кът и Бялата вода. Продължава се нагоре. След още 5 мин. през дървен мост се минава на десния бряг на реката. Стига се до изоставена каменна кариера. След две серпентини се стига до място с водохващане (45 мин. от площада). Тук мощно хидротехническо съоръжение прегражда реката и чрез подземен канал отвежда водите на Владайска река в яз. „Студена”. През по-голямата част от годината (от началото на лятото до пролетното топене на снеговете) цялата река се отвежда по канала. Над водохващането, вляво от пътеката, има малък кантон, ползван от служители, охраняващи хидротехническото съоръжение.
Алеята продължава нагоре по десния бряг на реката, която в тази си част е изключително красива с буйноспускащите се пенливи води. Тук природата е впечатляваща: естествена горска растителност от различни по възраст дървесни видове. На десетина минути от водохващането алеята преминава покрай кът за отдих – масивен заслон с огнище, пейки и маси.
Малко по-нагоре се стига до местност, известна преди години като Профсъюзите, а още по-отдавна като Самоковището. Вдясно, по дървен мост над Владайската река и после по автомобилен път на югозапад, може да се тръгне към Владая. Над алеята, вляво, на тераски е обособена цветна градина, в горната част на която има сграда със заведение за хранене. Продължава се направо.
За около час от началото на маршрута се стига до м. Корубите, където има заслон с огнище, масички, пейки и каменна чешма. На обширната поляна, вдясно на алеята, преди години е имало люлки, въртележки и дървени пързалки. Мястото е приятно за почивка след продължителното изкачване от Владая.
Вляво на пътеката, непосредствено над чешмата, има насочваща табела, сочеща пътя към п. д. „Металург”.
На около 5 мин. след м. Корубите буйният воден отток на Владайска река, под формата на невисок, но широк колкото реката водопад, стремглаво се спуска надолу. Пътеката минава непосредствено над огромния воден стълб. Тук преминаващите спират да починат и да послушат шума на водата. Мястото е известно като Хайдушкото витло. Вляво на пътеката, на брега, има малка чешмичка, която пресъхва през горещите летни дни. Вдясно, по дървено мостче над реката, може да се стигне до полянка, по която има разпръснати различни по големина каменни отломки. Следва малко по-стръмен участък. Пресича се Изспирска поляна и се стига до м. Пазарището. До алеята вляво има чешма и няколко пейки. Вдясно, по дървен мост и след това по речните камъни може да се отиде до дървена беседка, а после – до м. Фонфон. Това отклонение от алеята за Златни мостове води напряко по т. нар. Кукузелска пътека към п.д. на Радиото и на Артистите. През последните години преминаването над реката, особено при буйни обилни води, е силно затруднено и рядко се практикува.
Алеята преминава през смесена широколистна и иглолистна гора с преобладаващи видове бук и ела, след което за десетина минути извежда на автомобилния път от кв. Бояна. Тук, в м. Златни мостове, е спирката на автобуси № 61 и № 261, където има пейки и чешма.
Маршрутът Владая – м. Златни мостове е един от най-предпочитаните за навлизането пеша в най-урбанизираната част на Витоша. Въпреки 500-метровата денивелация, разстоянието между двата пункта не е голямо и се изминава сравнително бързо. Друга важна причина, която привлича туристите да минат оттук е обстоятелството, че речната долина на Владайска река в този участък е добре защитена от силни ветрове от двата високи рида, които я ограждат. Красотата на природата е основната причина, която привлича туристите към този маршрут.

ХІV.2. С. Владая – кариерите – х. „Селимица” (3 ч. 15 мин.)

Продължителност на прехода: 3 ч. 15 мин.
Денивелация: 400 м (изкачване); 90 м (слизане)

От площада на Владая до м. Терезиното за 10 мин. маршрутът следва описанието в ХІV.1.
От м. Терезиното вдясно се отклонява пешеходна пътека. Указателни табели сочат посоките към хижите „Селимица”, „Острица” и почивните домове „Рудничар”, „Здравец”, на Радиото и на Композиторите. Пътеката се изкачва през смесена гора и за 10 мин. достига ново разклонение, където също има указателна табела. Посоката нагоре и на изток води към х. „Острица”, а лявата – към п.д. Композиторите.
Тръгва се нагоре, на юг, през смесена гора, през м. „Бачища”. За 15 мин. от последното разклонение (или 35 мин. от началото) се излиза на павираното шосе, което свързва Владая с кариерите. Пресича се трасето на канала, отвеждащ водите на Владайска река към яз. „Студена” и се продължава нагоре. Върви се по шосето 15 мин. и се стига до изоставената каменна кариера. Тук, вляво край пътя, има едноетажна постройка, където е било моторното помещение. До нея има висок трафопост, захранващ околните сгради с ел.ток.
Автомобилният път, с няколко остри завоя, набира височина и минава покрай стара овощна градина. Мястото е известно като Стевовото. В недалечното минало емигрантът от Македония Стево построил тук жилищни и работни помещения и разработил каменните кариери. Вдясно на пътя се вижда красивата, но изоставена сега сграда на пионерски лагер. Минава се покрай разклонение вдясно, което отвежда до бившия профилакториум на Кремиковци, вече частен хотел – ресторант. След 10 мин. шосето пресича Бистрата река – ляв приток на Владайска. На левия бряг на реката, до моста, има триетажна сграда и чешма.
Разстоянието от Владая до тук се изминава за около 1 ч. Продължава се нагоре по автомобилния път и след остър завой се стига до разклон, където вляво се отделя пътеката (допреди няколко години добре поддържана алея) за х. „Острица”.
След 45 мин. от Бистрата река се достига отклонение на автомобилен път вдясно към горните махали на с. Мърчаево. Маршрутът за х. „Селимица” продължава по шосето. Вляво минава покрай изоставена каменна кариера, а вдясно – покрай сградата за работниците.
На 1 ч. от Бистрата река (2 ч. от началото на маршрута) вляво на пътя върху голям камък е маркировката, указваща посоката към х. „Острица” и към с. Рударци. След 10 мин. шосето отново минава покрай изоставена сграда, пред която има ляво отклонение за кариерите. Върви се направо и се стига до крайните кариери, където отново има няколко изоставени постройки. Вдясно се открива широка панорама с изглед към цялата Люлин планина, а малко по-наляво – към пернишкото поле и яз. „Студена”.
На 1ч.30мин. от Бистрата река автомобилният път минава над каменната река, която се спуска от подножието на вр. Селимица. Малко след това се достига краят на пътя.
Местността се нарича Крив камък. По-нататък маршрутът продължава по тясна пътека, за намирането на която помагат указателни табели. Тя навлиза първоначално в ниска широколистна гора, след това прекосява три ръкава на каменната река Рударщица и отново навлиза в гъста вековна гора. За кратко пътеката преминава през м. Врелото. После продължава през няколко обширни поляни, известни като м. Борачовица, след това се спуска към вилната зона над х. „Селимица”. Стига се до туристическата алея, свързваща хижите „Селимица” и „Острица”, завива се вдясно и след стотина метра се излиза пред х. „Селимица”.
Този маршрут е характерен със своята продължителност при сравнително малко изкачване по автомобилния път. Той преминава през все още малко посещаваната югозападна част на планината, през каменни реки и буйна растителност.

ХІV.3. С. Владая – х. „Острица” (2 ч. 40 мин.)

Маркировка: лентова, жълта
Продължителност на прехода: 2 ч. 40 мин.
Денивелация: 811 м (изкачване)

Пътят от площада в с. Владая до Бистрата река е описан в ХІV.2. След това се продължава по шосето нагоре и за 5 мин. се стига до място, където вляво и на юг се отделя широка алея към х. „Острица”. Тръгва се по нея през гората и след десетина минути Бистрата река постепенно преминава в каменна река. В тази част на маршрута изкачването е нагоре, по левия бряг на реката. Районът е известен като Овчарския (Юрушкия) мост. На 20 мин. от шосето се пресича каменната река по добре оформена пътека и се продължава нагоре, по десния й бряг. Минава се през м. Мочурището и след 10 мин. от преминаването над реката пътеката преминава покрай изоставен туристически заслон. До тук все още ясно личат останките от някогашна алея. Пътеката навлиза навътре в гъста вековна гора и на серпентини преодолява значителна височина. На 20 мин. от заслона пътеката се губи сред гъстата, почти непроходима гора. Много паднали, изкоренени и пречупени дървета, високи храсти и треви правят движението почти невъзможно, но посоката право нагоре непременно извежда на широката алея, свързваща хижите „ Селимица” и „Острица”.
В последните си 300 – 400 метра пътеката отново става добре очертана и излиза на вече посочената алея. Тръгва се наляво по нея и след 140 м се стига до х. „Острица”.
Маршрутът от Овчарския мост нагоре преодолява значителна височина. Навлизането в гъстата гора е свързано с опасност от изгубване.

ХІV.4. С. Владая – п.д. „Композиторите”(2 ч.) – м. Фонфон (2 ч. 20 мин.)

Маркировка: лентова, зелена
Продължителност на прехода: 2 ч. 20 мин.
Денивелация: 675 м (изкачване)

Маршрутът от с. Владая до м. Терезиното следва описанието в ХІV.1. В м. „Терезиното” вдясно се отклонява пешеходна пътека, където табелки указват посоката за хижите „Селимица”, „Острица” и за почивните домове „Рудничар”, „Здравец”, на Радиото и на Композиторите. Пътеката се изкачва през смесена гора и след 10 мин. достига ново разклонение. Продължава се наляво, към п.д. Композиторите. В тази част на маршрута алеята е широка, с лек наклон нагоре, по левия стръмен склон на Владайска река и движението по нея е приятно. На 30 мин. от м. Терезиното и 40 мин. от площада се пресича трасето на канала, по който водите на Владайска река отиват към яз. „Студена”. Пътеката продължава право нагоре, на югоизток.
Петнадесет минути след пресичане на канала пътеката минава край ниска каменна ограда, зад която има стара овощна градина. След това отново излиза на автомобилен път. Сега тук, на десния бряг на Владайска река, в местност, известна в миналото като каменна кариера „Плочите”, има частен туристически дом и градина.
След автомобилния път пътеката за п.д. на Композиторите продължава по пътя вляво, към Владайска река. След 20 м отново го напуска и със завой надясно поема по стръмнината нагоре и на юг. Преминава през естествена смесена гора с различни по възраст дървета. Петнадесет минути след напускане на автомобилния път за кариера „Плочите” отново се излиза на широка алея – стар автомобилен път, ползван за нуждите на горското стопанство. Продължава се по него вляво и след стотина метра се стига до каменна чешма и висока стара череша. По-възрастните владайци наричат това място Мечата дупка. След това пътеката отвежда до каменна река, която се спуска по северните склонове на Владайски Черни връх (40 мин. след разклонението от автомобилния път). Местността се нарича Задмуро. Пресича се каменната река и се продължава нагоре през гората по добре оформена пътека. Изкачването по стръмнината става с няколко серпентини и след десетина минути се стига до обширната поляна Владайски Конярник. Тя е заобиколена отвсякъде с иглолистни дървета, а в трите й края има неголеми жилищни сгради със стаи за нощуване, трапезарии и кухни. Оттук се открива хубав изглед към всички посоки на този дял на планината.
Поляната Владайски Конярник се намира на 1440 м н.в., преодоляната денивелация от Владая до тук е 645 м, а разстоянието е изминато за 2 часа.
В горната част на поляната минава автомобилен път, свързващ м. Златни мостове с п.д. „Здравец”. Тръгва се по него в посока към „Златни мостове” и след 15 мин. се стига там. След още стотина метра пътят отвежда до м. „Фонфон” (1470 м н.в.). В югоизточния край на поляната има голяма каменна чешма, а вдясно на пътеката е малката х. „Фонфон”, преименувана по-късно на х. „Луничка”. Построена е през 1926 г. Стопанисва се от Съюза на глухите. Ако се пресече потока зад каменната чешма и се навлезе в гъстата смърчова гора, може да се види големия скален отломък, върху който има стихове на Христо Ботев.
През м. Фонфон преминава туристическа алея. Малко по-нагоре тя се разклонява в няколко посоки, които водят към много хижи и почивни домове в Селимишкия дял на Витоша.
Местността Фонфон носи името на италианския дипломат, по чиято инициатива след Първата световна война била построена едноименната хижа, изгоряла по-късно.

ХІV.5. С. Владая – п. д. „Белите брези” (1 ч. 30 мин.)

Продължителност на прехода: 1 ч. 30 мин.
Денивелация: 495 м (изкачване)

Маршрутът започва от площада на селото при р-т „Царевец”. В първите 15 мин. до мостчето над Владайска река се следва описанието в ХІV.1. След това се преминава на десния бряг на реката. Следва стръмно изкачване на горе по серпентините на алеята, която преминава между осемдесетгодишни бели борове. След около 5 мин. се стига до м. Рудището – кръстовище, от което се отклоняват пътища в пет посоки (на 20 мин. от площада на Владая).
Широка алея (в миналото автомобилен път) води надясно и на изток към изоставената преди 30 години каменна кариера „Липата”, откъдето минава маршрут ХІV.1. от Владая за Златни мостове. Широката алея направо и на север отвежда към туристически комплекс „Тихия кът” и м. Бялата вода. Лявата, на запад, слиза надолу към вилната зона на Владая. За п.д. „Белите брези” се тръгва нагоре, на североизток. Пътеката, на серпентини, набира височина през смесена гора от бял бор и самовъзобновили се широколистни дървета. На места все още личи, че до неотдавна тя е била добре оформена. За 20 мин. от м. Рудището (40 мин. от началото на маршрута) се стига м. Шипето, където има каменна чешма. В тази местност до средата на миналия век е имало каменна кариера, която днес не съществува. Сега районът е обрасъл с млада широколистна гора с преобладаваща част на брезите. По-нататък пътеката навлиза в гъста широколистна гора и за още 20 мин. достига до м. Панкьовото- обширна поляна с лек наклон на запад, заобиколена от широколистна гора. През средата на поляната се оттича планински поток, мястото е мочурливо (особено от пролетта до средата на лятото) и трябва внимателно да се преминава. Тук следите от някогашната пешеходна пътека са се заличили. В горния (северен) край на поляната има каменна чешма. До нея са руините на съществувал някога заслон.
Продължава се нагоре, на североизток, през широколистна гора. На места пътеката е заличена, но опасност от изгубване няма. Не след дълго се излиза на шосето Бояна – Златни мостове (20 мин. от чешмата в м. Панкьовото) и се прекосява срещу уширението, служило някога за автобусна спирка. Алеята, вече широка, минава покрай каменна чешмичка и стига до идващата от м. Бялата вода за Златни мостове алея, но не се слива с нея, а след десен завой продължава на югоизток и след 50 м стига п. д. „Белите брези”.
Изминаването на маршрута е свързано с постоянно, но не много стръмно изкачване. Районът, през който се минава, е характерен с дивата си природа, буйно самовъзобновила се на мястото на някогашните каменни кариери, тишината и спокойствието.

ХІV.6. С. Владая – м. Св. Иван Рилски (40 мин.)

Продължителност на прехода: 40 мин.
Денивелация: 90 м (изкачване)

От центъра на Владая до м. Рудището се следва описанието в ХІV.5. (Владая – м. Белите брези).
В м. Рудището се тръгва на север по алеята към Тихия кът. След 5 мин. отляво идва автомобилният път от Владая. По-нататък алеята също добива вида на автомобилен път, но без повърхностно покритие. Тази част от маршрута е изцяло в гориста местност с преобладаващи широколистни видове. След още 10 мин. се стига до място, където отляво личат останки от някогашна беседка. Пътеката се отклонява наляво, на североизток, почти на 90° от алеята за Тихия кът и продължава през гората. В последната си част маршрутът изкачва малка стръмнина по няколко стъпала, оградени с дървен парапет и достига до м. Св. Иван Рилски.
Някои местни хора наричат мястото Оброчището. Според преданието, когато били пренасяни мощите на светеца от Велико Търново към Рилския манастир, монасите пренощували тук, в района на сегашния манастир “Св. Троица”, където е и параклисът, наречен на името на светеца.