Подход от с. Железница

VІ.1. С. Железница – НОП (20 мин.) – м. Алински валог (35 мин.) – м. Шеовица (1 ч. 05 мин.) – х. „Физкултурник” (2 ч.)

Продължителност на прехода: 2 ч. 30 мин.
Денивелация: 880 м (изкачване)

От центъра на с. Железница се минава по моста над Железнишка река и се върви срещу течението на реката по тясна пътека на левия й бряг. След 3 – 4 мин. се пресича шосето София – Самоков и се продължава по черен коларски път. Веднага се забелязва първият стълб (№ 141) от стълбовата маркировка, която стига до края на маршрута. Между стълбове № 140 и 139 на десния бряг на реката има тепавица за пране на килими, китеници и др. До тепавицата се стига по отклонение от шосето София – Самоков по десния бряг на реката.
Изкачването по пътя продължава до достигане на голямо долинно уширение на реката при стълб № 124. Тук се пресича НОП (20мин.). Мястото е удобно за почивка. На десния бряг на реката има заслон, маси и пейки. Оттук пътят напуска течението на Железнишка река и започва да се изкачва по левия й долинен склон. Пресича се друг черен път и при стълб № 100 се достига коритообразната м. Алински валог. При стълб № 97 пътят навлиза в борова гора и, като минава източно от м. Изворите, прави ляв завой в посока към билото.
Местността Изворите е в малък горист дол на левия долинен склон на Железнишка река. Наименованието е свързано със съществувалите в миналото четири извора. Днес цялата местност е залесена с иглолистна гора.
Изкачването продължава и при стълб № 54 се излиза на голото било “Шеовица” (1ч.05мин.) при м. Илчов чукар.
Шеовица е билна местност и определя част от границата на водосборните басейни на реките Бистришка (която отводнява Бистришко – Железнишката котловина) и Железнишка. Според Лука Димитров някои части от Шеовица са изградени от епидиорит и епидиабаз. В някои пътеводители и картни материали местността неправилно е наричана Шевовица. В миналото тук бил айлакът на турчина Мурад Бей от с. Бариево. Той после го продал на училищното настоятелство на с. Железница. През 1926 г. държавата отчуждила витошките айлаци, в т.ч. и Шеовица.
От Шеовица се откриват панорамни гледки към местностите Загорчов дол, Поища, Венеца, вр. Белчева скала, Плана, Лозенска планина и др. Мястото е чудесно за отмора.
Продължава се по голото било и от стълб № 38 маркировката се насочва високо по левия долинен склон на Устружки дол (ляв приток на р. Железнишка). При стълб № 23 пътят и стълбовата маркировка се разделят. Ако се тръгне по пътя, което е удобно само ако няма сняг, след няколко серпентини се достига стълб № 4, където двете маркировки пак се събират. След няколко минути се стига до х. „Физкултурник”. През зимата пътят е само един – по стълбовата маркировка.
От хижата се откриват гледки в много посоки. Вижда се и разположеният над хижата, на север вр. Голям Купен. Той може да бъде достигнат като се изкачи понижението му от запад и оттам на изток се стигне до самия връх.
Връх Голям Купен (1930 м н.в.) е разположен в източния (Купенски) дял на Витоша в горната част на широкото вододелно било на Бистришка и Железнишка реки, източно от вр. Скопарник. Представлява съвкупност от три малки каменни върха като най-висок от тях е североизточният. На него има метална триангулачна пирамида. Южните му склонове са каменисти, а северните и източните са обрасли с естествена смърчова гора. Леко понижение на вододелното било в западна посока го свързва с вр. Скопарник. Изграден е от авгитови сиенити, изветрели на повърхността. Върхът се посещава рядко.

VІ.2. С. Железница – НОП (20 мин.) – водосливът на Загорчов и Устружки дол с Железнишка река (50 мин.) – м. Поища (1 ч. 35 мин.) – вр. Белчева скала (2 ч. 10 мин.)

Продължителност на прехода: 2 ч. 10 мин.
Денивелация: 830 м (изкачване)

Пътят от с. Железница до НОП (20мин.) при стълб № 124 е описан в маршрут VІ.1. От НОП се напуска стълбовата маркировка за х. „Физкултурник” и се продължава по левия бряг и срещу течението на Железнишка река. В този участък реката протича през сравнително широка долина. След 20 мин. от НОП долината се стеснява, а пътят преминава в тясна пътека, която след 5 мин. се прехвърля на десния бряг на реката, където се разклонява. Тръгва се по дясното отклонение. Стига се до водослив. Пътеката се отбива вляво, на югозапад, по десния долинен склон на Загорчов дол, който се отводнява от едноименен поток. Върви се през букова гора като пътеката няколко пъти преминава от единия на другия бряг на потока, след което се изкачва по десния склон и излиза до извор с хубава студена вода (30 мин. от Железнишка река). След пет минути се стига до черен камионен път, идващ отляво (маршрут VІ.3.) и по него за още 10 мин. – до изворния район на Загорчов дол при м. „Поища” (1ч.35мин.). Там има няколко малки извора.
От м. Поища се върви на югозапад и се изкачва билото между върховете Голям Кечек и Белчева скала. След това се продължава на северозапад и се достига понижението между върховете Белчева скала и Котаро, откъдето за няколко минути се изкачва вр. Белчева скала.
Връх Белчева скала (1831 м н.в.) се намира на билото, ограничаващо десния долинен склон на Железнишка река, западно от с. Железница. Връхната му точка представлява малка тревна площадка с няколко каменни купчини и триангулачен знак. Южните и западните му склонове са голи, източните са залесени с иглолистна гора, а върху северните (към м. Казана) има естествени букови гори. На северния склон е характерната голяма скала, дала името на върха, а според преданието, тук намерил смъртта си волът Белчо.
Гледката, която се открива от вр. Белчева скала е внушителна. Оттук се виждат: на азимут 20о – с. Бистрица (долната му част); азимут 40о – билото Шеовица; азимут 80о – с. Железница; азимут 92о – вр. Манастирище (в Плана планина); азимут 120о – с. Плана; азимут 140о – вр. Мусала (Рила); азимут 160о – м. Ярема с вилната й зона; азимут 164о – с. Ковачевци и вр. Мальовица; азимут 190о – вр. Голям Дебелец (Верила); азимут 194о – вр. Острица; азимут 210о – вр. Войчинов рид (Чаролея); азимут 326о „циркус” Казана; азимут 346о – х. Физкултурник и вр. Голям Купен.
Понижението на билото между върховете Белчева скала и Котаро е кръстовище на пътеки. Оттук може да се продължи за: вр. Котаро и вр. Купена (маршрут VІ.3.); вр. Голям Кечек и м. Ярема (маршрут VІІ.3.) и за х. „Физкултурник” (маршрут VІІ.3.).

VІ.3. М. Брезите – вр. Буките (25 мин.) – м. Поища (1 ч. 30 мин.) – понижението между вр. Котаро и вр. Белчева скала (2 ч.) – вр. Котаро (2 ч. 10 мин.) – вр. Купена (3 ч.)

Продължителност на прехода: 3 ч.
Денивелация: 1045 м (изкачване)

Маршрутът започва от последната спирка на автобус № 69 над м. Брезите, там където завършва НОП. При Царевите кошари се тръгва вдясно и нагоре (азимут 280о) по черен камионен път. След 10 мин. се пресича дълбок дол (дотук се върви по трасето на НОП). Продължава се вляво по склона и се стига до вр. Буките.
Връх Буките (1251 м н.в.) се намира на запад от м. Брезите и Царевите кошари и на югозапад от с. Железница. На картата е обозначен като Буките, но железничани го наричат Койлото (трева, с която се украсяват лазарките), а с името Буките назовават покритите с букова гора източни склонове. На връхната му точка има дървена пирамида.
Пътят следи високо левия долинен склон на Брезовишки дол и постепенно се изкачва на билото, ограничаващо десния долинен склон на Железнишка река. Минава се през м. Антови ниви и под вр. Орловец, непосредствено под м. Поища (1ч.30мин.), се съединява с пътеката от Загорчов дол към вр. Белчева скала (маршрут VІ.2.). Пътят оттук до понижението между върховете Белчева скала и Котаро е описан в маршрут VІ.2.
Продължава се нагоре, на северозапад (азимут 300о) по сравнително добре оформен път като се минава северно от вр. Котаро. След това се продължава вдясно от скалните групи в м. „Сиврикая” и общо за 50 мин. от вр. Котаро се достига вр. Купена (2195 м н.в.). Оттук може да се продължи за вр. Скопарник и Черни връх, или да се слезе в с. Чуйпетлово (маршрут ІХ.4.).