Всяка година на 24 юни Православната църква чества рождението на Св. Йоан Кръстител (Еньо и Яне са кратките форми на Йоан), откъдето произлиза и наименованието на празника. От древни езически времена до днес, Еньовден е свързван с култа към слънцето и началото на дългия преход към зимата.
Според поверията слънцето се къпе във водата, като ѝ придава магическа сила, а когато се отърси от водните капки, в тревите заблестява лековита роса. Трептенето на първите слънчевите лъчи носи здраве и благоденствие на този, който ги посрещне при изгрева.
Хората вярвали, че ако по изгрев се обърнат към слънцето, а после през рамо се обърнат към сянката си, ще разберат какво ги очаква – здраве или болест. Ако видят сянката си цяла, за година напред ще се радват на добро здраве, ако сянката е на половина – ще ги сполети болест.
Най-значимото поверие за Еньовден се свързано със събирането на треви и билки. Смята се, че на този ден енергията на слънцето е най-мощна и по магичен начин тя се предава на водата и на лековитите билки. Събирали се седемдесет и седем билки и половина. Така имало лек за всички болести, дори за болестта без име. Всеки лечител и билкар изпълнявал свой ритуал, преди да пристъпи към събирането им, за да съхрани и подсили тяхното действие. Най-често се изкъпвали в реката след залез и минавали под венец от еньовчета, държан от неомъжени момичета.