На 13 януари (1 януари стар стил) 1863 година в Свищов се ражда един от най-значимите български писатели, Алеко Константинов. Той пише оригинални и прекрасни творби, описващи следосвобожденската действителност в България, като не спестява и нейните отрицателни черти.

Писателят обича да пътешества и посещава различни части на света. Взема участие в международните изложения в Париж (1889), Прага (1891) и Чикаго (1893). По време на пътуванията си търси добрите примери от европейската и американската култура, за да ги приложи у дома. От тези визити авторът черпи идеи и за някои от най-емблематичните си произведения, голяма част от които съдържат критика към типичните балкански черти на българина. Въпреки това творецът продължава силно да вярва в България и да работи за нея.

Алеко Константинов развива активна обществена дейност. Той е училищен настоятел, член на Върховния македонски комитет и на редица други организации като настоятелството на дружество „Славянска беседа“, Българското народообразователно дружество, Комисията за насърчаване на местната индустрия, Дружеството за насърчаване на изкуствата, Музикалното общество, Театралния комитет.

По негова инициатива се основава първото туристическо дружество в България. Поставя началото на организирания туризъм с изкачването на Черни връх на 27 август 1894 година.

Щастливеца среща смъртта си на 23 май 1897 година при неуспешен атентат срещу неговия съпартиец Михаил Такев. В землището на село Кочагово, на пътя между Пещера и Пазарджик, наемните убийци Милош Топалов и Петър Салепов стрелят по файтона на писателя и го пронизват смъртоносно.

Така на 34 година си отива Алеко Константинов – юрист, писател, публицист, демократ, любител на природата и музиката, планинар, пътешественик, бохем, един от малцината духовни аристократи и безспорно между най-големите таланти в българската литература.

източник: https://bulgarianhistory.org/