Как 8-годишно момче изкачи с баща си и брат си Черни връх от центъра на София и слезе обратно там за 1 ден по случай 125-годишния юбилей на организираното туристическо движение в България
„Винаги съм мечтал да кача Черни връх от центъра на София за един ден, но или нямах смелост, или нямах време. Но ето че тази година по случай 125-годишнината на организираното туристическо движение в България реших, че трябва да разбера как са се чувствали хората тогава, качвайки върха направо от големия град. Реших да привлека и двамата си синове, единият от тях на 8 години, варненец като мен, а другият на 15 години, също роден във Варна, но живеещ вече над 10 години в София. И двамата от малки ги водя по планини, изминавали сме и по над 25 км на ден.
Първоначално исках голямото качване и слизане да е на 27.08., точно на датата на емблематичното качване на Алеко, но непредвидени обстоятелства ни забавиха и на 28-и в 4:30 ч. потеглихме с колата от място на около 100 км от София, където спахме при роднини. Оставихме колата на Интерекспоцентъра на Цариградско шосе и от метрото слязохме на станция „Сердика“. Оттам започна и нашият дълъг дневен преход. Тъй като посвещаваме похода на 125-годишнината на организираното туристическо движение, решихме официална изходна точка да е паметната плоча в близост до Народния театър „Иван Вазов“, откъдето Алеко е повел група за масовото изкачване на върха. След като си направихме снимки в 6:46 ч. тръгнахме към върха. Избрах да минем по пешеходната зона на бул. „Витоша“, покрай НДК и по тротоара на бул. „Черни връх“. Светофарите бяха малко, а и движението още не беше голямо. Много бързо се стопли и махнахме горните дрехи, а когато слънцето изгря, ние вече бяхме под дебелите буки в началото на Природния парк „Витоша“ след кв. „Драгалевци“. До „Бай Кръстьо“ (междинната станция на неработещия драгалевски лифт) се движехме по червената маркировка, след което тръгнахме по пътеката под лифта, като към нас тримата се присъединиха и две млади жени, бургазлийки, движещи се горе долу с нашето темпо и решили също да качат Черни връх от ниското (от кв. Драгалевци, не от центъра) и така станахме група от 5 човека. По пътеката под лифта хапвахме малини и не вървяхме бързо, лично аз бях в много добра форма и не усетих никакво натоварване през целия път. Сравнително бавният ни темп ни позволи да изкачим върха от центъра на София само с 4 почивки – по една на трите станции на Драгалевския лифт и една на 2050 м н.в., там, където червената маркировка от х. „Алеко“ се свързва с чакъления път от Голи връх нагоре. Времето беше прекрасно, а на откритите поляни над 1800 м не бе така горещо, както в ниското. Зеленината, цветята и гледките така галеха нашите сетива, че хич не искахме да се връщаме към милионния град. Избрахме да вървим по чакъления път, тъй като многократно съм забелязвал, че минавайки по пътеките от Алеко („Стената“) и умората е по-голяма и времето за качването е повече. Последният участък затрудни големия ми син, който макар и 15-годишен, тежеше с повече от 20 кг от мен. Наложи се той да направи извънредна почивка и пристигна 10-15 мин. след нас. И така, в 2 часа следобяд след 7-часов път пеша всички изкачихме върха. Последва заслужена почивка от близо час с прекрасен изглед към Рила и Стара планина и с вкусни супи от чайната. 8-годишният Калоян сякаш изобщо не беше уморен и по свое желание се покатери на някои от камъните около върха. Наистина, за човек като него, който е катерил Рила и Пирин, качването на Черни връх сигурно е като разходка в градския парк. След хубавия обяд, като награда за голямото геройство, реших да подаря на двамата си сина по една банкнота с лика на Алеко Константинов – инициатор за създаването на организирания туризъм в България. Любители на природата е имало тогава, има и сега, но именно обединяването им е дало възможност да се поставят табели, да се строят хижи и заслони, да се маркират маршрути, за да може очарованието на планината да стига до повече сърца. Това е съзрял Алеко преди 125 години и неговите последователи с много любов и труд са утвърдили България вече повече от 100 години за безспорен първенец на Балканите в планинския туризъм.
За дишането надолнището беше по-лесно, но за краката не чак толкова. Движехме се по-бавно от очакванията ми, но все пак за 3 часа и 15 мин. слязохме до кв. „Драгалевци“, минавайки все по същия път. Като цяло през целия ден не видяхме много туристи. Всички усетихме умората, когато стигнахме до Драгалевци. Двете жени, както и големият ми син прекратиха похода там, докато аз и Калоян продължихме до центъра, въпреки напрежението. Слънцето, макар и ниско, печеше силно, температурата беше висока за този час, а изпаренията от колите допълнително затрудняваха движението, но с 1-2 почивки стигнахме до НДК по залез слънце и оттам – до паметната плоча пред Народния театър малко преди да се стъмни. Баткото остана в София, докато аз и Калоян по обратния път напуснахме столицата, уморени, но доволни от прекрасния ден.“.
Историята разказа Галин Генчев, баща на 3-годишните близначки Радомила и Савина и на 8-годишния Калоян
Близначки на по 3 години качиха сами Черни връх, заедно с техния 8-годишен брат и 11-годишна братовчедка
„Малките Радомила и Савина само на 3 години и 5 месеца, родом от Варна, качиха сами Черни връх откъм Голи връх в последната неделя от месец август, в която традиционно се чества годишнината от организираното българско туристическо движение. В подножието на върха (от 39-ти стълб нагоре), скачайки от камък на камък те изпревариха много запъхтени туристи, включили се в масовото изкачване на първенеца на Витоша. Двете малки момичета, водени единствено от баща си, в компанията на своя 8-годишен брат Калоян и 11-годишна братовчедка бяха за първи път на над 2000 м н.в., но се справиха отлично, вземайки разстоянието от Голи връх до Черни връх за 2 часа и 10 минути, само с 1 почивка. На първия си самостоятелно изкачен връх те гледаха как финишират бегачите от състезанието „Витоша рън 2020“, организирано от сдружение „Маратон“, слушаха планинарски песни и се любуваха на Рила и Стара планина, като сладко си похапваха набраните от тях боровинки и приготвените от мама вкусни сандвичи. С батко им, който само преди 2 дни изкачи Черни връх пеш от центъра на София и после се спусна обратно, и с помощта на баща им, се изкачиха на камъните над трибуната, от която се чуха приветствените слова от ръководството на БТС, Дирекцията на Природен парк „Витоша“ и други институции, след като тържествено прозвучаха химнът на България и на туристите. След това гледаха как татко им играе на хорото и с удоволствие се снимаха с българското знаме. След дългата почивка на върха последва трудно за тях слизане – явно умората и желанието им за сън надделяваха. Все пак те геройски стигнаха сами до колата, паркирана на главния път на 1750 м н.в., след което сладко заспаха в нея.“.
Историята разказа Галин Генчев, баща на 3-годишните близначки Радомила и Савина и на 8-годишния Калоян
Забележка: на снимките са отбелязани дата и часът по зимното часово време, т.е. реалното време е часът на снимките + 1
