„Влажните зони за устойчиво градско развитие“ e темата на Световния ден на влажните зони през 2018 г.
Основните послания на Световният ден тази година са:
- Градските влажни зони са ценна, а не изгубена земя.
- Чрез запазване и възстановяване градовете могат да управляват и опазват градските влажни зони.
- Да превърнем думите в действие: градските влажни зони правят градовете добри за живеене.
Половината от населението днес (около 4 млрд. души) живеят в градовете. До 2050 година този процент ще достигне до 66%. Градовете допринасят за около 80% от световното икономическо производство. Заедно с тяхното разрастване търсенето на земя също се увеличава, а тенденцията е хората да навлизат с дейността си във влажните зони, да ги разрушават, за да строят на тяхно място.
Местните власти и лицата, отговорни за вземането на решения, са изправени пред практическа дилема: как да се отговори на нарастващото търсене на земя в градовете, като същевременно се запази природната среда. Градските влажни зони играят жизненоважна роля за сигурността, гъвкавостта и устойчивостта на градовете.
На 2 февруари 1971 г. в иранския град Рамсар, е приета международната Конвенция за влажните зони, известна и като Рамсарска конвенция. Това е първият международен договор, засягащ опазването на биологичното разнообразие. Обявяването за Рамсарско място не налага специални ограничения при ползването на влажните зони, а напротив, подкрепя риболова и ползване на ресурсите на зоната, в разумни граници, осигуряващо дългосрочното им ползване в бъдеще. Всички влажни зони са включени приоритетно в Националната екологична мрежа.
Влажните зони предоставят редица екосистемни услуги, като:
Поддържат богатството от растения, риби, земноводни, влечуги, птици, бозайници и безгръбначни.
Възстановяват водните запаси и похранват подпочвените води.
Пречистват преминаващите през тях води.
Предпазват от наводнения, като поемат голяма част от повърхностните води.
В утайките им се задържат въглероден диоксид, метан и др. газове, затова са важни за смекчаване на климатичните промени.
Водоизточник, място за риболов, събиране на билки, отдих, туризъм, животновъдство и земеделие.
Влажните зони са източник на храна и редица други селскостопански продукти, като билки, горива и др., благодарение на редица селскостопански дейности, които се осъществяват пряко в границите им, като: оризищата, пашата в крайбрежните блата, както и провеждането на редица селскостопански и аквакултурни дейности в сезонно заливаеми влажни зони. В същото време влажните зони имат и косвено значение за селското стопанство, например чрез осигуряване на плодотворни почви и като сигурен източник на вода с добро качество.
В списъка на Конвенцията за влажните зони с международно значение България е представена с 11 влажни зони, с обща площ 35 487,2 ха, представляващи 0,32 % от територията на страната. Това са “Атанасовско езеро”, комплекс „Беленски острови“, “Дуранкулашко езеро”, “Остров Ибиша”, “Шабленско езеро”, местността „Пода”, “Поморийско езеро”, Комплекс Ропотамо, езеро „Сребърна”, езеро „Вая” и карстов комплекс „Драгоманско блато”.
Повече информация за Световния ден на влажните зони можете да намерите ТУК