Директива за птиците 79/409/EEC
Извадка от текста на
ДИРЕКТИВА на Съвета 79/409/ЕИО
от 2 април 1979 г. за опазването на дивите птици.
Големият брой видове диви птици, естествено срещащи се на Европейската територия на държавите членки, намалява, в някои случаи много бързо. Този спад представлява сериозна заплаха за съхраняването на природната среда, особено поради застрашеното биологично равновесие.
Видовете диви птици, естествено срещащи се на Европейската територия на държавите членки, са главно мигриращи птици и представляват общо наследство. Ефективната им защита е типичен трансграничен екологичен проблем, изискващ общи отговорност.
Основна цел на съхраняването е дългосрочна защита и управление на природните ресурси като неразделна част от наследството на народите на Европа и това създава възможности за контролирането на природните ресурси и управлението на тяхното използване, необходими за поддържането и регулирането на естественото равновесие между видовете.
Имайки предвид високото популационно ниво, географско разпространение и репродуктивен потенциал в Общността като цяло, определени видове могат да бъдат ловувани, като то трябва да бъде в съответствие с поддържането на популациите на тези видове на задоволително ниво.
Директивата се отнася до съхраняването на всички видове естествено срещащи се в диво състояние птици на Европейската територия на държавите членки. Тя включва защитата, управлението и контрола на тези видове и определя правилата за тяхното използване. Тя ще се прилага за птиците, техните яйца, гнезда и местообитания.
Държавите-членки ще предприемат необходимите мерки за поддържане популациите на споменатите видовете на ниво, което отговаря на екологичните, научните и културните изисквания, като се отчитат икономическите и рекреационните изисквания, или за адаптиране популациите на тези видове към това ниво.
Опазването, поддържането и възстановяването на биотопите и местообитанията ще включват основно следните мерки:
– създаване на защитени територии;
– поддържане и управление в съответствие с екологичните нужди на местообитанията в и извън защитените зони;
– възстановяване на разрушените биотопи;
– създаване на биотопи.
Видовете, включени в Приложение I ще бъдат предмет на специални консервационни мерки, отнасящи се до техните местообитания, за да се осигури тяхното оцеляване и размножаване в района на разпространението им.
Тенденциите и измененията в популационните нива ще бъдат използвани като база за оценки.
Държавите-членки подробно ще определят най-подходящите територии по брой и размери като специални защитени зони(1) за съхраняването на тези видове, взимайки предвид техните изисквания за защита в териториите и акваториите, където тази Директива се прилага.
Държавите-членки трябва да предприемат подобни мерки за редовно срещащите се мигриращи видове, които не са споменати в Приложение I, имайки предвид тяхната нужда от защита в териториите и акваториите, където тази Директива е в сила, дотолкова, доколкото това засяга техните райони на размножаване, линеене, зимуване и почивка по техните миграционни маршрути.
Държавите-членки ще изпращат на Комисията цялата необходима информация, така че тя да има възможност да поеме необходимите инициативи с оглед на необходимата координация за осигуряване на условия, необходими за превръщането на териториите, в едно цяло, отговарящо на изискванията за защита на тези видове в географските акватории и територии, където тази Директива е в сила.
По отношение на защитените територии, държавите-членки ще вземат подходящи мерки за избягване на замърсяването или влошаване условията в местообитанията, или всякакъв вид безпокойство, засягащо птиците. Извън тези защитени територии държавите-членки също ще се борят за избягване на замърсяването и влошаване условията в местообитанията.
Поради своето популационно ниво, географско разпространение и репродуктивен потенциал в границите на Общността, видовете, включени в списъка на Приложение II могат да бъдат ловувани в съответствие с националното законодателство. Държавите-членки трябва да гарантират, че ловуването на тези видове в техния район на разпространение не излага на опасност консервационните действия.
По отношение на лова, пленничеството и убиването на птици, по силата на тази Директива, държавите-членки ще забранят използването на всички средства, мерки и методи, и по-специално тези, включени в списъка на Приложение IV (a), които се използват за широко-мащабно или неизбирателно улавяне или убиване на птици, които биха предизвикали изчезване на даден вид от определени територии.
Държавите-членки ще забранят всякакъв вид лов чрез използването на транспортни средства и при условията, споменати в Приложение IV (б).
Специално внимание ще бъде обърнато на изследванията и дейностите посочени в Приложение V. Държавите-членки ще изпращат на Комисията всяка информация, необходима за вземането на съответните мерки за координацията на изследванията и дейностите. Държавите-членки ще следят интродукцията на видове птици, които не се срещат естествено в диво състояние на Европейската територия на държавите-членки, да не нанасят вреда на местната флора и фауна. В тази връзка те ще се консултират с Комисията.
Изготвена в Люксембург, 2 април 1979 г.
Защитена зона по директивата за птиците
http://natura2000.moew.government.bg/Home/ProtectedSite?code=BG0000113&siteType=BirdsDirective