Директива за хабитатите 92/43/EEC
Извадка от ДИРЕКТИВА на Съвета 92/43/ЕИО
за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна от 21.05.1992 г.
Главната цел на настоящата Директива е да съдейства за запазването на биологичното разнообразие, зачитайки икономическите, социалните, културните и регионалните изисквания, тази Директива допринася за общата цел на устойчивото развитие; Като се има предвид, че запазването на биологичното разнообразие може в определени случаи да изисква продължаването или също да способства за развитието на определени човешки дейности.
Състоянието на природните местообитания в европейската територия на държавите-членки се влошава непрестанно. Все по-голям брой от различните видове диви видове са сериозно застрашени; Застрашените местообитания и видове са част от природното наследство на Общността и заплахата, на която са изложени, често преминава границите на отделните държави, което налага мерките за тяхното опазване да се вземат на нивото на Общността.
Определени природни местообитания и определени видове имат приоритет с оглед заплахата, на която са изложени, което налага да се определят, като приоритетни за да се приложат бързо мерките за тяхното съхранение.
За възстановяване или съхранение на природните местообитания и видове от интерес за Общността в добър консервационен статус е необходимо да се обявят територии със специален режим на защита, за да може да се създаде взаимосвързана европейска екологична мрежа по точно установен хронологичен план.
Взети са предвид, всички определени територии, които трябва да се включат в единната европейска екологична мрежа, включително и тези, определени преди или предстоящи да бъдат определени занапред като специални защитени зони съгласно Директива 79/409/ЕИО на Съвета от 02. 04. 1979 за съхранение на видовете диви птици (5).
Определения на понятията
“Съхранение” означава: серия мерки, необходими за поддържане или възстановяване на природните местообитания и популациите на диви животински и растителни видове в благоприятно състояние по смисъла на буква д) и и).
“Природни местообитания” означава: напълно естествени или полу-естествени сухоземни или акваториални области, характеризиращи се с географски, абиотични и биотични особености.
“Приоритетни типове местообитания” означава: типове природни местообитания, застрашени от изчезване, срещащи се на територията, за чието съхранение Общността носи особена отговорност с оглед на естественото разпространение. Тези приоритетни типове природни местообитания са означени в Приложение I със звездичка (*).
“Консервационен статус на природно местообитание” означава: съвкупността от въздействия, които оказват влияние върху едно природно местообитание и типичните за него видове, и които могат да въздействат върху дългосрочното му естествено разпространение, структура и функции, както и на дългосрочното оцеляване на характерните видове за територията.
“Консервационен статус на вид” означава: съвкупността от въздействия, които могат да повлияят върху дългосрочното разпространение и големината на популациите на съответните видове.
С цел съхранение на природни местообитания и местообитани на видове се изгражда единна европейска екологична мрежа на територии със специален режим на защита, наречена “Натура 2000”. Тази мрежа се състои от райони, обхващащи природните местообитания от Приложение I, както и хабитатите на видовете от Приложение II. Тя трябва да гарантира по-нататъшното съществуване или евентуалното възстановяване до благоприятен консервационен статус на тези типове природни местообитания на видовете в техния естествен район на разпространение.
Мрежата “Натура 2000” обхваща също специални защитени зони, определени от страните-членки въз основа Директива 79/409/ЕИО.
Държавите членки вземат необходимите мерки за въвеждане на строга система за опазване наживотинските видове в техните естествени области на разпространение, като се забраняват всички форми за умишлено залавяне или убиване на екземпляри от тези видове в природата; умишлено обезпокояване на тези видове, особено през периодите на размножаване, отглеждане на малките, зимуване и миграция; умишлено унищожаване или вземане на яйца от природата; всяко повреждане или унищожаване на места за размножаване или почивка.
За тези видове членуващите държави забраняват притежаване, транспортиране, търговия или размяна и предлагане за продажба, или размяна на взети от природата екземпляри. За правомерно взети от природата екземпляри преди началото на прилагане на тази Директива се прави изключение.
Държавите членки изготвят доклад на всеки шест години. Този доклад съдържа информация относно споменатите мерки за съхраняване, както и оценка за въздействията на тези мерки върху консервационния статус на типовете природни местообитания от Приложение I и видовете от Приложение II, а така също и най-важните резултати от контрола по изпълнение на директивата. Този доклад, изготвен съгласно изработения от Комитета модел, се представя на комисията и се прави достояние на обществеността.
Държавите членки привеждат в сила необходимите закони, регламенти и административни разпоредби, които да осигурят изпълнението на тази Директива в рамките на две години след нейното оповестяване. Относно това, те незабавно уведомяват Комисията.
Брюксел, 21.05.1992 г.
Защитена зона по директивата за местообитанията