Седмица на гората

Скъпи приятели,

Традиционното честване на Седмицата на гората няма да се състои по разбираеми причини. Празникът на гората, който се провежда от 1925 година като Празник на залесяването и няколко години по-късно, от 1934 година като Седмица на гората, доби голяма популярност и всички ние го чакаме с нетърпение всяка година. Втората световна война спира провеждането на Седмицата на гората за повече от десетилетие, но от април 1956 г. до днес празникът се провежда всяка първа пълна седмица на месец април, обединявайки хората в цялата страна за благородната кауза да се грижат за гората. Всички знаем колко важни са горите за защита на почвата от ерозия, за осигуряване на местообитания за множество видове, за водния кръговрат и климата. Днес горите заемат 35% от територията на България а в Европейския съюз – 43 %. Старите документи показват, че допреди няколко века Витоша е била покрита с останки от непроходимата Magna Silva Bulgarica (Великата българска гора). За бранището на Бали ефенди (около Княжево) османският пътешественик, пътеписец, поет и историк Евлия Челеби (1611-1682 г.) казва: „То е една гъста гора, през която стрела не прониква, куршум не работи. Тази гора е красива със своите високи до небесата чинари, дъбове и тополи“. И по-нататък: „Тук тя е толкова гъста, и дърветата образуват такава дебела сянка, че нивга слънчеви лъчи не проникват“. Унищожаването на тези гъсти вековни гори е станало през ХVII, XVIII и особено през ХIX век. През 1859 г. Осман паша не само е позволил, но е заповядал на селяните от подвитошките села да унищожават горите. Контрабандата продължила опустошението, а нуждата от горивен материал за многобройните видни и самокови наложила превръщането в дървени въглища на хиляди вековни дървета. В годините след Освобждението страстният поклонник на природата и голям поет Иван Вазов упреква народ и държава за безотговорното отношение към витошките гори: „Всяка година е бил пропъждан по един влажен, оплодотворителен облак от тези висоти; всяка година, цели векове наред е било пресушавано по едно изворче, е била убивана една рекичка, е била унищожавана една хубост, е бил изгонван рой славеи, едно царство на благодат“.

Обявяването на първия парк в България и на Балканите на 27.10.1934 година е важна стъпка за опазване на витошката природа, за залесяване на обезлесените територии. Вече почти век продължават усилията на лесовъдите и обществеността за съхраняване на витошките гори, за опазването им от вредители и природни бедствия. И този процес ще продължи независимо от временните затруднения.

Днес Природен парк „Витоша“ е „под карантина“, той е затворен за посетители, но работата на експертите от парковата администрация продължава и ще продължи и в бъдеще. Може би сега всички ние си даваме сметка каква липса изпитваме поради невъзможността да се разходим по туристическите пътеки в планината, да вдъхнем кристално чистия въздух, да чуем песента на птиците и усетим свежестта на пробужащата се природа. След като отмине трудният за България и целия свят период, след като забраната за посещение на Витоша отпадне, може би в още по-голяма степен ще оценим богатството, което имаме на половин час от София и ще положим още по-големи усилия да го пазим, за да му се радват и онези, които ще дойдат след нас. Слоганът на несъстоялата се Седмица на гората „Създай, отгледай и предай!“ носи послание, което въплъщава в няколко думи благородната кауза, на която са се посветили лесовъдите от цялата страна, приканвайки всички нас към грижа и любов към Гората.

Честит празник!

Честита Седмица на гората!

Нека виртуалната разходка из Витоша, срещата с някои от нейните обитатели и емблематични местности да ви достави наслада и удоволствие.

Eсен, сн. Добрин Керестелиев

Балканска дива коза (Rupicapra rupicapra balcanica)

Сн. Ангел Дюгмеджиев

В Парка се завърна балканската дива коза, изчезнала преди повече от век от планината. В миналото дивата коза се е срещала и на Витоша. Не е ясно кога точно видът е изчезнал от планината, но през последните стотина години са наблюдавани много рядко само единични екземпляри, най-вероятно идващи от Рила. С цел връщане на дивата коза на Витоша и опазване на генетичния фонд на вида, през 2002 г. ДПП „Витоша“ започва изпълнението на проекта „Възстановяване на балканската дива коза в Природен парк „Витоша”. Една от основните причини за избора на Природен парк „Витоша“ като място за възстановяване на дивите кози и за създаване на постоянно развъдно стадо е наличието на подходящи местообитания с обща площ над 8000 ха, отлична хранителна база и свободни от засилено човешко присъствие зони по южните склонове на планината. Естествената връзка между Витоша и Рила е предпоставка за обмен на индивиди, което е изключително ценен фактор за бъдещето развитие на популацията.

Проектът стартира с изграждането на аклиматизационно заграждение в планината при средна надморска височина 1500 м и площ 300 декара. Животните за разселване на Витоша се улавят първоначално в Родопите, а по-късно в Пирин. Уловът започва през 2003 г. на територията на Държавните дивечовъдни станции „Извора” и „Борово”. Улавянето на живи диви кози е труден процес, изискващ различни умения и познания. Затова в процеса на улова се изпробват и използват различни методи.

За периода 2003-2010 г. са уловени и транспортирани до парка 27 диви кози. Първото „витошко” яре се ражда през пролетта на 2004 г., а през 2010 г. броят на новородените достига десет. През целия период на изпълнение на проекта се провеждат редовни наблюдения на дивите кози. Следи се процесът на адаптация, прирастът, движението на животните и влиянието на различни фактори върху развитието на популацията. За да се улесни мониторингът, на животните се поставят нашийници с радио- (VHF) и GPS-GSM предаватели. През 2019 г. над 50 диви кози живеят на територията на Парка.

Тис

Тисова фиданка за засаждане, сн. архив ДПП „Витоша“

Тисът (Taxus baccata L.) е терциерен реликт. Това означава, че този вид е много стар и е преживял последното заледяване през плейстоцена. Той е вечнозелено, бавнорастящо дърво, достигащо до 30 м височина.

В границите на Природен парк “Витоша” има едно единствено находище на тис, което е остатък от по-обширна формация. През годините тази формация е била постепенно унищожавана от човека. Находището на вида се намира на около 800 м от Боянския водопад, там където Петровичка река пресича алеята от Бояна за х. “Есперанто”. Насаждението е с издънков произход и индивидите са мозаично разпръснати на площ около 30 дка с наклон около 25о, със северно изложение и на 1200 м н. в. Предполагемата възраст на насаждението е около 70 години. В нашата страна видът е защитен и е включен в Червената книга на Република България, с категорията “застрашен”, както и в Приложение №3 на Закона за биологичното разнообразие. Поради слабото естествено възобновяване се наложи да се вземат мерки за съхраняване на популацията на тиса. За целта Дирекция на Природен парк “Витоша” извършва дейности за разширяване и създаване на нови находища на вида.

Биосферен резерват “Бистришко бранище”

Сн. архив ДПП “Витоша”

Резерватът „Бистришко бранище“ е един от първите резервати в България. Обявен е през 1934 г. върху площ от 1061,6 ха. Най-голямата забележителност в него са представителните смърчови екосистеми, субалпийските и скалните съобщества. Той е обявен за биосферен през 1977 г. по международната програма „Човек и биосфера“ на UNESCO. Широко разпространени в смърчовите гори на резервата са обикновената хвойна, леската, червената и черната боровинка и др. Сред редките видове с висока консервационна стойност са витошкото лале, нарцисовидната съсънка, жълтата тинтява, мечото гроздеи кръглолистната мурава, която у нас се среща само на Витоша. Резерват „Бистришко бранище“ е под строг режим на защита. Движението на туристите се разрешава само по маркираните пешеходни маршрути.

Витошко лале

Сн. Йордан Дамянов

Витошкото лале (Trollius europaeus) е многогодишно тревисто растение. Неговите стройни, високи до един метър стъбла са неразклонени, облистени по цялата си дължина и завършват с 1–2 златистожълти цвята, кичести като градинските божури. Планинският божур се среща по влажните поляни, торфищата, край потоците под връх Черната скала, както и в резервата „Бистришко бранище“.  Цъфти през юни и юли.

Кафява мечка

Сн. Владимир Тодоров

Кафявата мечка (Ursus arctos) е най-големият хищник у нас. Мъжките достигат тегло от 250 кг. Мечката е била доста срещана на Витоша, като през студената зима на 1879 – 1880 г. мечки са стигали до Владайския проход и дори до Бояна. Мечките на Витоша са концентрирани главно в южната, слабо населена част на планината, която е свързана с ДЛС „Витошко-Студена“, където животните се възползват и от храната, залагана за подхранване на дивеча. Отделни индивиди обитават и резервата „Бистришко бранище“. Макар и рядко мечките могат да се срещнат почти из цялата планина, където те бродят в търсене на храна. Дирекцията на Природен парк „Витоша“ работи успешно за определяне и защита на важни за мечката територии от Парка, проучване на мечите бърлоги, картиране на местата, обитавани от мечки и предприемане на мерки за опазване на вида. Кафявата мечка е включена като застрашен вид в Червената книга на България. Включена е в Приложение №3 на Закона за биологичното разнообразие. 

Боянски водопад

Сн. Йордан Дамянов

Разположен е на Боянска река, на около 4 км югозападно от кв. Бояна, на 1260 м н.в. При по-голям речен дебит той може да бъде наблюдаван ясно от центъра на гр. София. Откроява се като сребърна нишка по средата на витошкия склон.
Изходен пункт за Боянския водопад е квартал Бояна. Тръгва се по пътя от центъра покрай Боянското ханче, продължава се нагоре по ул. „Белите брези”, завива се вдясно по ул. „Поп Евстати Витошки”, минава се покрай ВЕЦ “Бояна” и се стига до гората в горния край на квартала. В началото на пътеката ще видите насочващите табели.
До водопада може да се стигне по две пътеки. И двете са обозначени с насочващи табели. Едната води покрай реката, стръмна е и на много места има трудни за преминаване участъци. Изкачването по нея трае около 50 минути. Другата пътека е по-полегата и постепенно се изкачва на горе, като на места се откриват чудни панорамни гледки. Маркирана със зелен цвят. Изкачването до водопада по тази пътека трае 1 час и половина. Тя преминава през единственото естествено тисово находище на Витоша.

Каменна река в местността Златни мостове

Сн. Добрин Керестелиев

Най-характерната геоморфоложка особеност на Витоша са каменните реки, наричани от туристите „морени“. Най-красива е каменната река в местността Златни мостове. За произхода на каменните реки са изказвани различни мнения. Някои автори ге приемат за типични морени – скални материали, продукт на ледниковата ерозия. Сега преобладаващите хипотези са, че тези каменни блокове дължат своето образуване на блоковото напукване на сиенита и сферичното му изветряне, при което скалните блокове се заоблят. Златни мостове са може би най-посещаваната местност на Витоша. Намира се в средното течение на Владайска река, на 1390 м н.в. Много са туристическите пътеки в тази част на планината: към връх Копитото, към хижите „Момина скала” и „Септември”, към п. д. „Бор” и оттам, през платото – към х. „Алеко”, към хижите „Кумата”, „Острица” и „Селимица”.
Местност Златни мостове е един от най-често използваните изходни пунктове към Черни връх. Разстоянието е с дължина 8.5 км, което се преодолява за около 2 ч. 30 мин., като се минава през х. „Кумата”, м. Конярника и заслон Самара.

Планинско котенце

Сн. Десислава Гюрова

Планинското котенце (Pulsatilla montana ) е многогодишно тревисто растение. Височината на растението над земята е от 15 до 45 см. Цялото растение е копринесто влакнесто. Цъфти февруари-май. Местообитанието му са пасищата, сухите ливади и редките дъбови гори.

Боянско езеро

Сн. Добрин Керестелиев

Боянското езеро се намира на 1,5 км югоизточно от кв. Бояна, в близост до обиколната пътека кв. Драгалевки – кв. Бояна. До него се достига за около 50 мин. от кв. Бояна, докъдето може да се стигне с автобуси на градския транспорт. Езерото е изкуствено и е създадено през 1906 година на мястото на голяма влажна зона. Боянското езеро е важно местообитание на редица земноводни видове като кафява крастава жаба, голяма водна жаба, малък и голям гребенест тритон. Наличието на тези видове придава особена стойност на Боянското езеро, тъй като те са сред обектите на опазване на европейското природно наследство. Приятно място за отдих. Кръговият маршрут кв. Бояна – Боянско езеро – Боянски водопад – кв. Бояна е подходящ за полудневна разходка в планината през почти всички сезони.