История

1932.jpg

Витоша е първият парк в България и на Балканския полуостров. Обявен е една година след Лондонското определение за национални паркове. През 1936 г., под влияние на Съюза за защита на природата – инициатор и за обявяването му, е изготвена и обнародвана Наредба – закон за защита на родната природа, според която паркът не е вече национален, а народен. Едновременно с това до 1952 г. действа специален Правилник за стопанисване и управление на Народен парк Витоша и включените в него бранища.

Тези документи и последвалите лесоустройствени и паркоустройствени проекти способствали за опазване на биологичното и ландшафтно разнообразие и за регулиране на рекреационното ползване на парка.

Хронология в развитието на парк “Витоша”

Витоша представлява един сложен и твърде интересен обект от геоложка, петрографска, растителна, животинска и туристическа гледна точка. Нейното голямо теренно и природно разнообразие от извори, реки, водопади, торфища, морени и гори винаги е привличало и занимавало природолюбителя и туриста. Този интерес и възможност за посещение се засилва и от непосредствената близост на Витоша до столицата. Като начало на модерен и организиран туризъм може да се приеме първият излет до Черни връх на 28 август 1895 г. – дело на писателя Алеко Константинов. По инициатива на Съюза за защита на родната природа високата част на планината – владение на държавата, е обявена за Народен парк – Протокол № 6/02.02.1933 г. на Постоянния горски съвет и постановление III А-15422/1934 г. на Министерство на земеделието и държавните имоти. Общата му площ е 6 410 ха и се състои от три главни части:

иглолистен резерват (бранище) – 759,9 ха, образуван от естествени смърчови насаждения, примесени с бял бор, бяла мура, клек, бреза;

торфен резерват (бранище) – 166 ха, включващ и вододайната зона на Софийския водопровод;

останалата част на парка има площ 5 502,3 ха.

В годините преди и след обявяването на парка са били извършени редица устройствени мероприятия, целящи неговото туристическо съоръжаване:

• създадени са 750 ха изкуствени иглолистни насаждения;

• възобновени са 200 ха остарели иглолистни култури;

• образувани са 4 горски разсадника с площ от 225 ара;

• построени са два пътя – от Бояна до х. “Планинец” с дължина 8 км и от с. Драгалевци до х. “Алеко” – 14,7 км;

• прокарани са 22 км пътеки между по-важните местности и хижи;

• маркиран е скиорски път от Черни връх до х. “Тинтява” с дължина 7 км;

• поставени са 225 указателни стрелки и други табели;

• поставени са пейки за сядане за над 500 души;

• определени са 10 места за огнища;

• построени са 9 хижи с обща площ 1 310 кв. м и 630 легла;

• изработена е карта на територията в М 1: 5 000, а за туристически цели и такава в М 1: 30 000.

По това време паркът е представлявал самостоятелна административна единица с 9 души персонал.

Година след обявяването му с Постановление № III-А 16362 от 1 октомври 1935 г., Министерството на народното стопанство намалява площта с 6 200 дка, които се освобождават за паша на добитъка на селата Бистрица и Железница. През 1939 г. в бр. 5 на ДВ е публикуван Правилник за стопанисване и управление на Народния парк “Витоша” и включените в него бранища, който е действал до 1 август 1952 г., когато с Постановление на МС № 621 планината Витоша е обявена за Народен парк с площ 22 725,8 ха. Постановлението се придружава от карта, която определя границите на парка и се намира в Държавен архив. С последвалите Планово задание за изготвяне на лесоустройствен проект, одобрено от СГНС (намира се в Държавен архив) и самият лесоустройствен проект, одобрен от Комитета по горите и горската промишленост – площта на парка е намалена до 15 807,3 ха (проектът се съхранява в архива на НП Витоша и фирма “Озеленяване” към СГО). Със Заповед на КОПС № 1075/23.11.1981 г. площта на парка е увеличена до 26 547 хектара. На 8 февруари 1991 г. със Заповед на МОС № 82 площта на парка е увеличена до днешните 27 079,114 хектара. През 1989 г. Комисията по земята към МС със свое Решение № КЗ-3 от 28 март изключва от селскостопанския фонд и включва в държавния горски фонд на НП Витоша 1 695 дка залесени силно ерозирани земи на АПК “Средец”. Площите на Бистрица и Железница нямат статут на парк и не се включват в границите му.

Във връзка с бъдещото развитие и стопанисване на парк “Витоша” главната задача на тогавашната управа е било изготвянето на окончателния културно – стопански план. Неговите основни положения по своята същност са много близки до постановките на съвременните планове за управление на защитени територии. Съвременно звучене е имало и намерението на тогавашната администрация да увеличи площта на Народния парк “Витоша” в югоизточна посока и постепенно да присъедини общинските и обществени гори в по-ниските части от Витоша.