квартал Княжево

княжево

Княжево е най-използваният изходен пункт за навлизане във планината Витоша. Разположен е на средна надморска височина 700 м в най-ниските северни склонове на планината.

В климатично отношение е силно повлиян от заобикалящите го планини Витоша и Люлин, както и от намиращите се около него вековни предимно иглолистни гори. До средата на XIX век горите в района са били предимно широколистни с основен дървесен вид дъб и са слизали чак до сегашния квартал Овча купел.

Поради важното му стратегическо положение Княжево е едно от първите появили се в Софийския район населени места. Историята му се губи далеч в древността. По време на Римската империя жителите му са имали отговорната задача да бранят от вражески нападения прохода между Витоша и Люлин. За тази цел те са били обучавани и снабдявани с оръжие и други амуниции. В замяна на това са получавали значителни облекчения при издължаването на данъци и друг вид налози.

Името на селището в миналото се е променяло неколкократно. През дадени периоди се е наричало Лешница или Елешница, както е била наричана тогава Владайската река, която преминава през средата на селището. По-късно го преименували на Клисура. От втората половина на XVI век и до освобождението на България от турско робство селото се казвало Бали ефенди.

Бали ефенди е живял тук в средата на XVI век. Завършил престижно религиозно училище в Истанбул, бил е мюсюлмански духовник – юрушки дервиш.

По онова време мястото, където сега се намира православният храм “Свети пророк Илия”, е било вакъфски имот. В него се е намирал малък мохамедански молитвен дом – джамия и в източна посока над него са селските гробища.

Бали ефенди е бил много толерантен към православните християни-българи, покровителствал и защитавал ги е от издевателствата на някои турци. Поради това българите го нарекли “Бали ефенди” – добър, благ, сладък човек (“бали” означава пчелен мед). Той починал през 1553 г. и по негово желание е погребан в този вакъфски имот. Сега гробът му се намира непосредствено зад църквата “Св. Илия” източно от нея. Над гроба е изградена малка каменна къщичка за опазването му от неблагоприятни метеорологични въздействия, от животни и т.н.

През първите три години след освобождението на България селото се казвало “Медено село”. Първият княз на новоосвободена България Александър Батенберг неколкократно е посещавал съществуващата вече минерална баня. Той споделял с министър-председателя Стефан Стамболов, че е възхитен от климата, чистия планински въздух и от минералната вода в банята, действаща ободряващо върху нервната система. Князът споделил намерението си тук да построи резиденция. Тогава премиер-министърът казал: щом селото ще бъде главната квартира на Александър Батенберг, то ще се нарича Княжево. Така от 1881 г. и досега това е името на населеното място. По инициатива и указание на Батенберг започнало изграждането на местна православна църква и в близост до нея – поща. Решението за изграждането на православен храм на мястото в този вакъфски имот е взето през 1886 г. и делегация отпътувала до Високата порта в Истанбул да откупи парцела за това строителство. Основният камък за издигането на църквата бил положен през 1888 г.

Православният храм “Свети Пророк Илия” в Княжево е осветен на 20 юли 1893 г. от софийския епископ Партений. На това тържество е присъствал министър-председателят заедно с целия министерски съвет.

Църквата е еднокуполна, трикорабна, но повече може да се определи като кръстообразна във вътрешната си архитектура. През всичките 120 години от нейното изграждане тя не е претърпяла съществени промени. Иконите на иконостаса се отличават с високо художествено майсторство. Тази на Исус Христос е подарена от Поликсена, съпруга на Стефан Стамболов, а иконата на Света Богородица е от Мария, сестрата на министър-председателя. Впечатляват с големината си и начина на изографисване иконите-стенописи на Свети пророк Илия – вдясно пред иконостаса, и тази вляво на светите братя Кирил и Методий. Изографисването на храма е извършено през периода от 1913 г. до 1919 г. Това е обусловено от големите затруднения, произлизащи от непрекъснатите войни, в които е участвала младата българска държава.

Храмът е разположен сред обширен, потънал в зеленина двор на бул. “Цар Борис III” съвсем близо до трамвайната спирка.

В този популярен туристически пътеводител отделяме подчертано внимание на православните храмове и манастири в описаните изходни пунктове към планината, защото, както казва моят по-старши колега и приятел Николай Хайтов в пътеписа си “Светогорски записки” (1987): “Докато другите народи са имали държава, ние сме имали Рилски манастир и Зографски манастир, докато другите са имали университети – ние сме имали Зографски манастир и Рилски манастир”. Това са стълбовете, на които се е крепяла през вековете българската духовност и национално самосъзнание. Затова, независимо от религиозните ни пристрастия, трябва да ги уважаваме, почитаме и опознаваме.

Друг много важен център на духовността, образованието, възпитанието и културата в Княжево е Народното читалище “Братя Миладинови”. То е основано през 1917 г. Въпреки трудните години на т. нар. преход читалището съществува и развива разнообразна, богата културно-масова дейност. То има солиден книжен фонд – над 30 000 тома с различна тематика: художествена, научна и популярна, занимателна, детска и др. литература.

Читалището организира и поддържа дейността на значителен брой самодейни състави в различни области на изпълнителското изкуство – балетна школа, театрален и певчески състав, изучаване на чужди езици и изобразително изкуство. Сградата на читалището се намира в центъра на квартала на бул. “Цар Борис III” №375.

Княжево има заслужено място в историята на организираното туристическо движение в България. Тук, на бул. “Цар Борис III” №353 на 2 август 1899 г. е взето решение за създаването на първото туристическо дружество в България с името “Алеко Константинов”.

През 1958 г. село Княжево добива статут на столичен квартал към община Витоша.

Княжево е известно с термалните минерални извори – пет на брой. Те се намират в центъра на квартала на десния бряг на Владайската река. Температурата на минералната вода при изворите е различна. Тази на намиращите се в южната част на квартала е 23 градуса по Целзий, а в северната част, в градинката при банята, достига до 37 градуса по Целзий. Княжевската минерална вода е много приятна на вкус и може да се пие дълго време. В балнеоложки аспект тя има голям лечебен ефект при заболявания на стомашно-чревния тракт, отделителната и дихателната система.

В най-югозападната част на квартала, на стотина метра от шосето за Перник, се намира манастирът “Покров Богородичен”. От стари времена местността е известна като Църквището. Предание разказва, че по време на турското робство селото се е състояло от три отделни махали. Тази, където сега е манастирът, била опожарена от турците и българите християни били прогонени, а известна част и избити. Бил е разрушен до основи и православният храм. В началото на XX век действащият свещеник отец Мина и неговите двама сина, които впоследствие също станали свещеници, открили основите на унищожения в миналото храм. Върху тези основи със собствени сили и с помощта на българи-християни постепенно въздигнали нов храм, който нарекли “Свети Лука”. През 1926 г. в този храм започнали да се извършват богослужения. Постепенно около църквата били изградени битови помещения, в тях се настанявали монаси и така възникнал днешният манастир “Покров Богородичен”. През 1953 г. българският патриарх Кирил разрешил в манастира да бъдат приютени руски монахини, които дотогава се намирали на територията на съседни до нас държави. Така манастирът добил известност като “руски”.

Понастоящем тази света обител е приютила руски и български монахини. Сградите са основно ремонтирани. През средата на двора се спуска буен поток. Намиращите се там няколко кипариса символизират вечния стремеж на човека към духовно извисяване, към съвършенство.

В съответствие с канона на православието наименованието на Светата обител трябва да бъде еднакво с това на съборната (главната) църква. В този манастир това не е така. Манастирите, в които броят на монасите надвишава пет, са самоуправляеми. Те самостоятелно, ръководени от игумена и игуменския съвет, решават всички въпроси, засягащи съдбата и битовото устройство на светата обител. Този манастир, единствен на българска територия, продължава да се съобразява само с Юлианския календар, докато в България ние вече отдавна сме минали по Григорианския.

Манастир “Покров Богородичен” се намира в дъното на малката уличка “Свети Лука”, която отстои на стотина метра от спирката на автобус №59, който тръгва от центъра на кв. Княжево.

Манастирът приема поклонници само в неделни и празнични дни от 10:30 часа до 16 часа.

От 1 април 1901 г. Княжево е свързано с центъра на София чрез трамвайна линия с дължина 8 км. Разстоянието се изминава от трамвай №5 за 30 минути.

По цялото протежение през средата на населеното място преминава автомобилен път, част от международния – Е 79 по посока към Солун, Атина и през Кюстендил и Гюешево към Република Македония.

Княжево е изходен пункт за по-голямата част от туристическите маршрути към Природен парк “Витоша”. По алеята през Княжевската гора по дола Раковец се отива до м. Копитото и от там до природната забележителност Боянски водопад, до хижите “Камен дел”, “Момина скала”, “Тинтява”, “Септември”, “Планинец”, п.д. “Родина” и туристически център “Златни мостове”. През м. Бялата вода, Златните мостове, х. “Кумата” може да се отиде за 5 часа до първенеца на Витоша – Черни връх (2290 м). От Княжево през м. Бялата вода и м. Старчески поляни за час и половина може да се стигне и да се посетят музеите на мечката, на совите и на водните кончета, Детския екостационар, в който деца, ученици и техни придружители могат да се запознаят със стари занаяти и технологии за практикуването им.

През м. Бялата вода минава нископланинската обиколна пътека на Витоша.

КАРТА КНЯЖЕВО