В началото на средните векове селото се е намирало в местността Ширината, южно от вилната зона Бункера. През XVI век селището се е изместило на сегашното място, където условията за земеделие и скотовъдство са били много по-добри. При това преселение част от бистришките фамилии се заселили в село Железница.

В по-далечното минало поминъкът на бистричани е бил свързан с рудо- и златодобива, каменоделството, скотовъдството и земеделието. След Освобождението на България край двете реки са действали повече от десет воденици, а в селото е имало голям брой кръчми. В края на XX век в по-горните, южни части на селището се появиха големи, модерни вилни сгради. За разлика от други селища в покрайнините на планината, тук броят на жителите расте. През 2013 г. той надхвърля 5000. С малко изключение болшинството от работоспособното население работи в столичния град.

Бистрица е село към столичния район Панчарево. Отстои на 15 км от София и на 4 км от квартал Симеоново. Като се има предвид чистотата на въздуха, тишината и спокойствието, преминаващите две витошки реки, в които текат снежните води от върховете на планината, добре уредената търговска мрежа, здравеопазване и редовна автобусна връзка с големия град, може без преувеличение да се каже, че качеството на жизнената среда в село Бистрица е на високо ниво. Всичко това и възможността да се навлезе в планината по различни маршрути правят селището желан изходен пункт към територията на ПП “Витоша”.

Като имаме предвид определението, дадено от Павел Делирадев, че туризмът е движение с цел опознаване на културни, исторически и природни забележителности, препоръчваме на туристите, слизайки от планината или идвайки в Бистрица само за няколко часа през празничните или ваканционни дни, непременно да се запознаят с неговите културни и исторически забележителности.

Манастир “Св. Св. Йоаким и Анна” се намира в местността Мали дол на 2 км в югоизточна посока от село Бистрица. До него може да се отиде по път без повърхностно покритие, който започва от гробищния парк на селото. Археологически находки, допълнени от предания, свидетелстват, че тук по време на Римската империя е имало крепост. По-късно тя е превърната в християнски храм. По времето на българския цар Иван Александър на това място възниква манастир “Св. Петър”. В края на XIV век той бил разрушен от турските завоеватели. Мястото запазило своята святост като оброчище и каменен кръст, забит в земята, напомнял на поколенията, че тук е съществувал християнски храм. Този каменен кръст и сега си стои на мястото до източната стена на манастирската църква.

През 1925 г. са разкрити основите на някогашната манастирска църквица. По решение на църковното настоятелство в Бистрица и с активното участие на местното население през периода 1939 – 1946 г. била изградена нова църква върху основите на някогашната. Нейният покрив се саморазрушил и видимо такава била съдбата и на цялата сграда. През следващите години върху тези основи бил построен сегашният православен храм “Св. Св. Йоаким и Анна”, който е осветен през 1950 година. Вътрешната му уредба, иконостасът, полилеите, олтарът и цялата църковна утвар е от 1950 година. През следващите години в дворното пространство са построени битови сгради. В двора, непосредствено до църквата, има няколко големи, високи, красиви, повече от стогодишни церови дървета. Манастирът е обитаем, мъжки и се поддържа в много добро състояние.

Манастир “Св. Петка” се намира в местността Калугерско ливаге, близо до левия бряг на река Янчовска и на около 15 минути пешком в югозападна посока от центъра на селото. Археологически находки и намерени други предмети на територията на днешния манастир показват, че той е изграден върху или в близост до стара римска крепост, съществувала през IV-V век. По времето на Византийската империя в Средецкия район активно и ускорено са изграждани мощни крепостни отбранителни съоръжения. В тях са създавани православни християнски храмове. Такава е била и съдбата на храма, който се е намирал на територията на сегашния манастир. През XII – XIV век манастирът е бил в икономически и духовен разцвет. Има данни, че тогава тук се е намирал център на книжовен и просветен живот. Цялата света обител била разрушена до основи от завоевателите турци в края на XIV век.

Когато през 1869 г. в Бистрица за свещеник идва бистричанинът Стоян Попгеоргиев, на това място направил малка, схлупена наполовин в земята църквица от речен камък и съзидана с кал. През 1951 г. тя рухнала. По инициатива на свещеник Драгомир местните хора построили сградата на днешния храм “Свети пророк Илия”, който бил тържествено осветен на 5 август 1956 г. от Левкийски епископ Партений. Вътрешната уредба на храма вдъхва уважение и респект, стенописите са изпълнени с високо художествено майсторство, а част от иконите са от средните векове. Над притвора на храма се издига камбанарията.

Манастирските битови жилищни сгради са построени на няколко етапа. Дворното пространство е потънало в зеленина и няколко групи цветя и цъфтящи храсти.

Манастирът “Света Петка” е обитаем, мъжки.

В центъра на Бистрица, съвсем близо до площада, се намира църквата “Свети Георги Победоносец”. Тя е издигната на място, където през средните векове е бил разположен манастир със същото име. За неговото значение говори фактът, че през онези времена е считан за главния манастир в Софийската Мала Света гора.

Спираме вниманието на бъдещия посетител в село Бистрица върху тези три култови обекта, защото те имат основен принос в оцеляването ни като народ.

Село Бистрица притежава един културен център, който категорично я отличава от всички останали населени места в подножието на планината. Това е селското читалище, започнало своята културна и просветна дейност през 1909 г. с 40 тома книги, за да достигне днес до богата библиотека с повече от 20 000 тома. Това обаче не е силата на читалището, нито на бистричани като население. Изключителна популярност получи уникалният, самобитен, фолклорен състав “Бистришките баби”, който след като обиколи Япония, Мароко, САЩ и всички европейски столици, заслужено получи правото през 2005 г. да бъде включен в списъка на Световното културно нематериално наследство към ЮНЕСКО. Понастоящем състав от десет жени продължава да разнася славата не само на Бистрица, но и на България, като участва в най-авторитетни фестивали, конкурси, концерти в различни страни и преди всичко в родината. Този състав е създаден и започнал активна дейност в началото на 60-те години на XX век. В читалищната самодейна музикална дейност има и други състави – някои от които притежават история от по-далечно време. Бистришкият самобитен инструментален състав, известен като Бистришката четворка, е съществувал през периода от 1936 г. до 1962 г. и е бил търсен по всички авторитетни сцени в страната и за много изпълнения по Националното радио. Наследник на някогашния музикален състав е сегашният ансамбъл “Бистрица”.

В своята разностранна и високопатриотична дейност читалището има за основна задача да издирва, опазва и популяризира автентичния бистришки фолклор. Понастоящем към читалището развиват своята дейност три групи за изучаване на народни танци, две детски школи за народни танци, една певческа група отделно от “Бистришките баби” и група от млади момичета – наследнички или още ги наричат внучките на Бистришките баби. Към читалището са създадени две групи коледари и три групи от млади момичета, които през пролетта изпълняват характерните танци, наречени лазаруване.

Бистрица предлага възможности за практикуване на маршрути във Витоша с различна продължителност и натовареност като: центъра на селото – НОП (30 минути), до село Железница (още 1 ч. и 30 мин.) или до Симеоново (1 час); НОП по р. Бистришко бранище до х. “Алеко” – 3 часа; НОП по Янчовска река и втора междинна станция на кабинковия лифт до х. “Алеко” – 2 часа.

Село Бистрица се обслужва с редовни автобусни линии на градския транспорт. Автобус №98 има спирки при метростанция “Джеймс Баучер” и в кв. Хладилника при последната спирка на трамвай №10 и автобус №69, тръгващ от метростанция “Г. М. Димитров”.