Обекти със специална защита

Природен парк "Витоша"

Резерват “Бистришко бранище”

Резерватът “Бистришко бранище” е образуван едновременно с парка, със същото Постановление на Министерския съвет от 27.10.1934 година. Последното разширение е извършено през 1980 г., като площта на резервата сега е 1177,2 хектара. През 1977 год. генералният директор на ЮНЕСКО обявява резервата за биосферен. Наред с 16 други български резервата “Бистришко бранище” съставлява неделима част от световната мрежа биосферни резервати, създадени по 

Прочети още

програмата “Човек и биосфера” /МАБ/ на ЮНЕСКО. Тази мрежа, изградена от защитени зони, представляващи главните екосистеми на Земята, има за цел опазването на природата и научното й изследване в интерес на човека. Резерватът е разположен върху източния склон на Витоша, под върховете Малък и Голям Резен и Скопарник. Той обхваща горните течения на Бистришка и Янчевска река, които извират от каменните грамади под споменатите върхове. Неговата най-висока точка е 2286 м, а най-ниската – 1430 метра. Той е дълъг около 4,5 км, а ширината му е около 3 километра.

“Бистришко бранище” е обявен за резерват с цел да се запазят първичните екосистеми от смърч, както и видовете от субалпийската зона. Горите обхващат около 51% от неговата площ, а останалата част са алпийски тревни зони и каменни грамади. Преобладаващ е смърчът с примес от бук. Срещат се още бреза, трепетлика, офика, ива и много рядко ела и бяла мура. Средната възраст на гората е 100 – 120 години, а средната височина на дърветата надхвърля 25 метра. Най-старите смърчови дървета са на 140 – 150 години, с диаметър до 1,30 метра. На сравнително малката площ на резервата се срещат 7 ботанически вариетета. От тревните видове могат да се срещнат лазаркинята, заешкият киселец, вранското око, ежовчето и много други. На няколко изолирани места се срещат и групи от клек, остатъци от някогашния клеков пояс в планината. В сенчестите смърчови гори могат да се видят сапрофитни растения – орхидея и самострък. Климатичните условия в резервата са доста сурови. Средната годишна температура се движи между 10°C и 50°C. Във високопланинската част (над 2000 м) шест месеца от годината (от ноември до април) са с отрицателни средни температури. В среднопланинската част месеците с отрицателни средни температури са четири (от декември до март). Снежната покривка е продължителна – от 80 до 200 дни, с дебелина от 1,5 – 2 метра. Особено характерна е голямата преспа под вр. Голям Резен, която се вижда добре от София и се задържа до юли, а понякога и до август.

Движението през резервата е разрешено само по маркираните пътеки от х. Алеко за с. Железница и с. Бистрица.

Природен парк "Витоша"

Резерват “Торфено бранище”

“Торфено бранище”е обявен за резерват през 1935 година и сега обхваща територия от 784 хектара. Той се намира на около 1800 м н. в. на западния край на втората денудационна заравненост на Витоша. Заравнеността, върху която е образувано торфището е леко наклонена към изток, откъдето води началото си Драгалевската река и към югозапад към Боянската река. Основните скали, върху които са образувани торфищата, са монцонити и левкомонцонити. Образуваните върху тях 

Прочети още

почви са торфено-блатни и планинско-ливадни. Дебелината на торфената покривка е между 0,60 – 2,00 м и има изключително водозадържащи свойства. Дъждовните води и водите от стопения сняг проникват в торфената покривка и бавно се отцеждат от нея. Затова цялата площ на витошкия резерват е включена във вододайната зона на витошкия водопровод. В границите на резервата се оказват съобщества от сфагнови мъхове. Възрастта на торфището е 1000 – 1500 години и всяка година дебелината му нараства с 1 милиметър.

Тук се намират над 300 вида мъхове и 500 вида водорасли. Тревният етаж на торфището се състои от видовете очиболец, росянка, тинтява, парнасия, острица, пушица синьоглавче, салеп, петлуга, брашнеста иглика, снежна тинтява, каменоломка, пластица, гъжва, бяла чемерика и други. Върху по-отцедливи места се срещат още и храстови съобщества от високопланински върби, хвойна и по-рядко боровинки. Голямото научно значение на резервата се изразява в това, че от времето, когато са се образували торфените слоеве, е запазен и попадналият в тях цветен прашец от заобикалящите го гори. От анализа на поленовите зърна се установява, че в далечните исторически времена на Витоша са виреели смърчът, белият бор, елата и букът, които и до сега се срещат тук. В резервата се проследява торфообразувателния процес и се наблюдават промените на растителността в резултат на този процес. Достъпът на туристи в резервата “Торфено бранище” е забранен.

Природен парк "Витоша"

Пещера Духлата

В подножието на южните склонове на Витоша, в Боснешкия карстов район се намира най-дългата пещера в България – Духлата. Тази природна забележителност има галерии с дължина около 17,5 км, разположени на седем основни нива, с шест подземни реки и потоци. С разнообразните си сталактитни и сталагмитни образувания Духлата се смята за една от най-красивите пещери у нас. Боснешкият карстов район се характеризира със специфичен комплекс от подземни 

Прочети още

видове (стигобионти) от 15 вида. Това са предимно низши ракообразни от подклас Copepoda (11 вида), висши ракообразни от подкласове Amphipoda (2 вида), от подклас Syncarida (1 вид) и един представител на водните кърлежи (Acari). Bathynella sp. е без съмнение реликтен вид с морски произход, чието присъствие тук все още не е било обект на палеозоогеографски анализ. Напълно непроучени на видово ниво са групите на червеите (Nematoda, Oligochaeta), охлювите (Mollusca) и мидените рачета (Ostracoda). Боснешките пещери се обитават от една сравнително много бедна подземна сухоземна фауна. Досега е познат и описан само един вид троглобионт (типичен подземен обитател) от псевдоскорпионите (Pseudoscorpionida) – Neobisium kwartirnikovi. Обект на изследване са били само двете пещери Духлата и Живата вода. В пещерите от Боснешкия карст често се среща керамика, намерени са и тракийски монети около входа на Духлата. Погребение, вероятно от Х век, и златарски рог са намерени в пещерата Малката Духла.

Влизането в пещерата е изрично забранено поради влиянието на човека върху крехките пещерни екосистеми. Допускат се само научни групи с цел проучване на галериите и опитни пещерняци след допитване до Дирекцията на Природен парк “Витоша”.