Биосферен резерват “Бистришко бранище”

Резерватът “Бистришко бранище” е образуван едновременно с парка, със същото Постановление на Министерския съвет от 27.10.1934 година.

Последното разширение е извършено през 1980 г., като площта на резервата сега е 1177,2 хектара. През 1977 год. генералният директор на ЮНЕСКО обявява резервата за биосферен. Наред с 16 други български резервата “Бистришко бранище” съставлява неделима част от световната мрежа биосферни резервати, създадени по програмата “Човек и биосфера” /МАБ/ на ЮНЕСКО. Тази мрежа, изградена от защитени зони, представляващи главните екосистеми на Земята, има за цел опазването на природата и научното й изследване в интерес на човека.

Резерватът е разположен върху източния склон на Витоша, под върховете Малък и Голям Резен и Скопарник. Той обхваща горните течения на Бистришка и Янчевска река, които извират от каменните грамади под споменатите върхове. Неговата най-висока точка е 2286 м, а най-ниската – 1430 метра. Той е дълъг около 4,5 км, а ширината му е около 3 километра.

“Бистришко бранище” е обявен за резерват с цел да се запазят първичните екосистеми от смърч, както и видовете от субалпийската зона. Горите обхващат около 51% от неговата площ, а останалата част са алпийски тревни зони и каменни грамади. Преобладаващ е смърчът с примес от бук. Срещат се още бреза, трепетлика, офика, ива и много рядко ела и бяла мура. Средната възраст на гората е 100 – 120 години, а средната височина на дърветата надхвърля 25 метра. Най-старите смърчови дървета са на 140 – 150 години, с диаметър до 1,30 метра. На сравнително малката площ на резервата се срещат 7 ботанически вариетета. От тревните видове могат да се срещнат лазаркинята, заешкият киселец, вранското око, ежовчето и много други. На няколко изолирани места се срещат и групи от клек, остатъци от някогашния клеков пояс в планината. В сенчестите смърчови гори могат да се видят сапрофитни растения – орхидея и самострък. Климатичните условия в резервата са доста сурови. Средната годишна температура се движи между 10°C и 50°C. Във високопланинската част (над 2000 м) шест месеца от годината (от ноември до април) са с отрицателни средни температури. В среднопланинската част месеците с отрицателни средни температури са четири (от декември до март). Снежната покривка е продължителна – от 80 до 200 дни, с дебелина от 1,5 – 2 метра. Особено характерна е голямата преспа под вр. Голям Резен, която се вижда добре от София и се задържа до юли, а понякога и до август.

Движението през резервата е разрешено само по маркираните пътеки от х. Алеко за с. Железница и с. Бистрица.

Резерват “Торфено бранище”

“Торфено бранище” е обявен за резерват през 1935 година и сега обхваща територия от 784 хектара. Той се намира на около 1800 м н. в. на западния край на втората денудационна заравненост на Витоша. Заравнеността, върху която е образувано торфището е леко наклонена към изток, откъдето води началото си Драгалевската река и към югозапад към Боянската река. Основните скали, върху които са образувани торфищата, са монцонити и левкомонцонити. Образуваните върху тях почви са торфено-блатни и планинско-ливадни. Дебелината на торфената покривка е между 0,60 – 2,00 м и има изключително водозадържащи свойства. Дъждовните води и водите от стопения сняг проникват в торфената покривка и бавно се отцеждат от нея. Затова цялата площ на витошкия резерват е включена във вододайната зона на витошкия водопровод. В границите на резервата се оказват съобщества от сфагнови мъхове. Възрастта на торфището е 1000 – 1500 години и всяка година дебелината му нараства с 1 милиметър.

Тук се намират над 300 вида мъхове и 500 вида водорасли. Тревният етаж на торфището се състои от видовете очиболец, росянка, тинтява, парнасия, острица, пушица синьоглавче, салеп, петлуга, брашнеста иглика, снежна тинтява, каменоломка, пластица, гъжва, бяла чемерика и други. Върху по-отцедливи места се срещат още и храстови съобщества от високопланински върби, хвойна и по-рядко боровинки. Голямото научно значение на резервата се изразява в това, че от времето, когато са се образували торфените слоеве, е запазен и попадналият в тях цветен прашец от заобикалящите го гори. От анализа на поленовите зърна се установява, че в далечните исторически времена на Витоша са виреели смърчът, белият бор, елата и букът, които и до сега се срещат тук. В резервата се проследява торфообразувателния процес и се наблюдават промените на растителността в резултат на този процес. Достъпът на туристи в резервата “Торфено бранище” е забранен.

В границите на Природен парк „Витоша“ и в населените места в подножието на планината попадат следните паметници на културата:

• археологически – с национално и местно значение;
• исторически – със световно, национално и местно значение;
• обявени и декларирани църкви и манастири;
• художествени паметници от Средновековието и непосредствено след него;
• архитектурни паметници.

Най-значимите от тях със световно и национално значение са разположени на територията на Столична община, а в границите на община Перник се намират предимно археологически и архитектурни паметници от национално и местно значение.

А. Паметници на културата на територията на Столична община

І. Археологически паметници с национално значение:

Надгробна могила на 500 м източно от кв. Драгалевци; надгробна могила северно от кв. Драгалевци в местност Могилата; градище южно от кв. Бояна в местност Тухлите; градище източно от кв. Драгалевци, известно под името Калето; градище близо до кв. Драгалевци в местността Зелени връх; останки от крепост южно от кв. Бояна; останки от антична постройка с ограда в гробището на кв. Драгалевци.

ІІ. Археологически паметници с местно значение:

Останки от тракийско светилище в землището на кв. Драгалевци, вр. Кикиш; останки от турска кула в източния край на кв. Симеоново; останки от тракийска крепост източно от с. Мърчаево; градище североизточно от с. Бистрица; градище (тракийско) в м. Ярема над с. Ярлово; градище близо до с. Железница в местността Мачище.

ІІІ. Исторически паметници със световно значение:

Боянска църква “Св. Панталеймон” в кв. Бояна.

ІV. Исторически паметници с национално значение:

Църквата при Драгалевския манастир „Успение Богородично“.

V. Исторически паметници с местно значение:

Гробището “Бали ефенди” в кв. Княжево.

VІ. Историко- революционни паметници:

Историческа местност Трендафила, където се е състояла Витошката конференция през 1924 година; Хижа “Планинец”, където се е събирал Ихтиманският партизански отряд; Къщата на акад. Николай Андреев Стоянов в Драгалевци (кв. 44, парцел І-1) – български ботаник, който е сред основоположниците на ботаниката в България и дългогодишен преподавател в Софийския университет, основател и първи директор на Института по ботаника при БАН (наследен през юли 2010 г. от Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания).

VІІ. Обявени църкви и манастири:

Драгалевски манастир “Успение Богородично”.

VІІІ. Декларирани и проучени църкви:

Църква “Успение Богородично” в с. Бистрица; църква “Св. Георги” в с. Бистрица.

ІХ. Художествени паметници от Средновековието и непосредствено след него:

Църква “Успение Богородично” (1850 г.) в с.Железница; църква “Св. Георги” (1882 г.) в с. Бистрица; църква “Св. Йоан Богослов” (1882 г.) в с. Владая; иконостасът на манастирската църква “Св. Петка” в с. Владая; църква “Св. Илия” (1898 г.) в кв. Княжево; църква “Св. Георги” в с. Мърчаево.

Х. Декларирани паметници на културата: 

Вилата на арх. Асен Михайловски в кв. Драгалевци; къщата на Стоилка Шаранкова в с. Железница (п-л ХІV).

Б. Паметници на културата на територията на община Перник

І. Археологически паметници с национално значение:

Средновековна крепост югозападно от с. Чуйпетлово.

ІІ. Археологически паметници с местно значение:

Средновековна крепост над с. Боснек; славянско селище под пещера Духлата; антично селище в центъра на с. Боснек; средновековна крепост до Кладнишкия манастир; градище източно от с. Кладница; средновековно селище в с. Рударци (в двора на помпената станция); юрушка църква и гробище северно от с. Чуйпетлово.

ІІІ. Архитектурни паметници:

Църква “Св. Теодор Стратилат” в с. Боснек; къща на Тодор Петров Георгиев в с. Кладница; къща на Благой Петрунов Бонев в с. Кладница; къща на Бота Крумова Виданова в с. Кладница; къща на Йордан Миланов Йорданов в с. Кладница; църква в Кладнишкия манастир “Св. Никола”; средновековна църква и некропол в местност Църквище в с. Рударци; марочката воденица в с. Чуйпетлово; къщаПавел Попгеоргиев в с. Чуйпетлово; църква “Св. Петка” в с. Чуйпетлово.

ІV. Архитектурно-художествени паметници:

Кладнишки манастир “Св. Никола”.