Поведение при нещастен случай в планината

Ако станете свидетели на нещастен случай в планината, първата ви задача е да се погрижите за сигурността, вашата собствена и на пострадалия. След като се уверите, че няма риск от последващо нараняване, трябва да пристъпите към трезв анализ на ситуацията и да осигурите подходяща помощ. Най-добрият начин е да изпратите някого до най-близкия телефон или хижа, оборудвана с радиотелефон и да алармирате Планинската спасителна служба на телефон 0881470 или на 02 963 2000. Добре е куриерът да има списък със симптомите на пострадалия, за да се осигури адекватна лекарска намеса. След като установите контакт, изчакайте пристигането на спасителния екип, като имате предвид, че в планинските терени това не винаги може да стане бързо. Ако сте близо до пострадалия, следете за състоянието му и записвайте промените му. Това ще бъде от полза на лекарите. Ако вие се обаждате за помощ, изчакайте и посрещнете спасителния екип, за да ги заведете до мястото на нещастието.
При продължително изчакване и след падането на нощта започва постепенното охлаждане на пострадалия, а и на придружаващите го здрави хора. Не забравяйте да поддържате жизнения ритъм на пострадалия, като го завиете с топли дрехи и му давате калорична храна и вода (освен ако не е противопоказно).

Първа помощ при ухапване от змии

В света са познати около 3000 вида змии, от които отровни са около 120 (вкл. и някои морски змии). В България няма естествено разпространени представители на силно-отровните тропически змии. Отровните змии у нас са Усойницата и разновидностите на пепелянката.
Усойницата е с дължина до 35 – 40 см, с тъмно синя или черена окраска, с характерна „Х“ образна шарка по гърба, изключително бърза, напада само при самозащита. Среща се по гористи и обрасли с храсталаци хълмове до около 2000 м н.в.
Пепелянката е сивокафява до тъмнокафява, с точки на гърба, с триъгълна глава и характерно рогче на горната челюст. Дълга е до 45 – 50см. Среща се по открити и сухи, пясъчни и каменисти терени, до около 1500 м н.в. Понякога напада спонтанно около края на деня, когато тръгва на лов.

При здрави хора, ухапването на змиите в България предизвиква предимно тъканна реакция – болка на мястото на ухапването, бързо прогресиращ оток и инфекция на ухапаното място след известно време. Допълнителни симптоми:

• промяна на цвета на кожата на по-голяма площ около мястото на ухапването;
• рядко, при алергични хора е възможно да има и обща реакция след ухапването (повръщане, гадене, до краткотраен припадък).

Какво не трябва да се прави

• не се поставя турникет и не се пристяга тъканта над мястото на ухапването – би предизвикало тъканна реакция с оток;
• не се разрязва тъканта с режещи инструменти и не се изсмуква раната – има опасност от вкарване на отровата направо в кръвоносната система;
• не се поставя противозмийски серум, освен при специални случаи и само в болнично заведение.

Първа помощ

• сваля се всичко, което пристяга тъканта в близост до засегнатото място;
• измива се ухапаното място със студена вода и сапун за дезинфекция;
• при уплаха или обща реакция на пострадалия, да се транспортира до лечебно заведение легнал при леко обездвижване на засегнатия крайник;
• при наличие на медицинско лице и медикаменти в групата, да се постави 40 – 80 мг Урбазон мускулно или венозно, или да се включи система с физиологичен серум венозно;
• по време на транспорта се наблюдава пострадалия и се допуска поставяне на охлаждащи компреси на мястото на ухапването. Допуска се и даването на обезболяващи медикаменти, при липса на противопоказания.

Профилактика при пребиваване в районите, типични за змиите

• носене на дълги панталони, здрави обувки, гети и чорапи;
• да не се прави опит за хващане и убиване на забелязани змии.

Първа помощ при топлинен и слънчев удар

Разликата между двете състояния е в това, че топлинен удар може да се получи не само на слънце. При него най-неприятното усложнение е, че спира отделянето на пот в следствие на дехидратация, за разлика от слънчевия удар, където потоотделянето е запазено.

Симптоми на топлинния удар

• начална фаза – отпадналост, главоболие, гадене, повръщане, неволно треперене на отделни мускулни групи (крампи);
• поседваща фаза – нарушение на тонуса и съзнанието до степен на топлинен припадък. Рязко повишаване на телесната температура до стойности над физиологичните. Общо зачервяване на кожата, без изпотяване. Внимание – ако не се лекува, това състояние води до спиране на дишането и смърт.

Първа помощ при топлинен удар

• изолация от въздействието на топлината;
• предприемане на физикално охлаждане – след сваляне на дрехите, увиване с изстискан влажен чаршаф, обтриване на тялото с мокра изстудена кърпа (гъба), поставяне на торбички и бутилки със студена вода и лед под мишниците, на чатала и корема;
• ако пострадалият е в безсъзнание и наблизо има медицинско лице с медикаменти, телесната температура се понижава посредством венозно вливане на охладен физиологичен серум или поставяне на инжекция аналгин/антиалерзин, мускулно;
• ако пострадалият е в съзнание, необходимо е да поема подсладени и охладени течности.

Симптоми на слънчевия удар

Отпадналост, главоболие, гадене, повръщане, световъртеж, до припадък, но, за разлика от топлинния удар, не спира потоотделянето.

Първа помощ при слънчев удар

• изолация от въздействието на топлината, като пострадалия се поставя в полуседнало положение;
• поставя се студен компрес на главата;
• ако пострадалият е в състояние да приема течности, му се дава обилно да пие охладени и подсладени напитки;
• при липса на подобрение, е необходимо да се предприеме транспорт до лечебно заведение, където ще се води борба с мозъчния оток.

Предпазване от топлинен и слънчев удар при пребиваване в топла среда, слънчево греене, както и при продължително физическо натоварване

• Използване на защитни средства, носене на дрехи от синтетични леки материи, шапка и слънчеви очила;
• Обилно поемане на течности.

Първа помощ при ужилване от пчели и оси

Ужилванията крият по-сериозна опасност при алергични към отровата хора, при които се наблюдава усилена обща реакция.
Най-опасно е ужилването по лигавицата на устната кухина – език, гърло, небце и бузи, поради силния оток, който затруднява дишането, гълтането и слюноотделянето.

Симптоми на ужилването – болка, зачервяване и силен оток на мястото на ужилването.

Първа помощ

• изваждане на жилото;
• измиване със студена вода и сапун на ужиленото място;
• поставяне на навлажнена сода за хляб на ужиленото място, с последващо поставяне на хлабав компрес от спирт и риванол в равни части на марля, а отгоре памук, обилно напоен със студена вода;
• ако отока и болката продължават, може да се приемат през устата обезболяващи и противоалергични средства.

Първа помощ при поражения от мълния и токов удар

Електрическият ток предизвиква местни поражения (изгаряне, до овъгляване) и общи (спиране на сърцето и последващо спиране на дишането в следствие на сърдечни камерни фибрилации).

Първа помощ

На преден план е борбата за възстановяване на сърдечния ритъм (сърдечен масаж), успоредно с провеждане на изкуствено дишане. На по-късен етап се предприема обработка на нараняванията и имобилизация, обезболяване и транспорт до болнично заведение за лечение на късните последици от електрошока.

Профилактика

• да не се предприемат планирани излети при опасност от гръмотевична буря;
• при попадане в гръмотевична буря да се търси подслон далеч от била, самотно растящи дървета, стърчащи скали и метални конструкции;
• по възможност да се търси изолираща от мократа земя повърхност за стъпване;
• временно освобождаване от метални предмети (ножове, пикели, карбонови щеки, клинове и др.)

ПРЕПОРЪКИ ЗА ПРАВИЛНО ПОВЕДЕНИЕ КЪМ ТУРИСТИТЕ В ПЛАНИНИТЕ
Анализът на нещастията по нашите планини дава основание да се твърди, че причините за тях са най-често комбинирани, но в повечето случаи те се свеждат до няколко субективни фактора: недостатъчна предварителна подготовка: обща организация, физическа подготовка, технически знания и умения; неподходяща за сезона и терена екипировка и съоръжения; неподходяща тактика, съобразно конкретните теренни и метеорологични условия, метеорологичната прогноза, състоянието на участниците; психологическа бариера за взимане на адекватно решение за изчакване, връщане, прекратяване на проявата (екскурзия, излет) при рязка промяна на условията за движение в планината. По-надолу са посочени някои елементарни правила, създадени и проверени още от предците на планинарството у нас.

•  Организирайте предварително много старателно вашето туристическо начинание – набавете си туристическа карта, пътеводител; проучете маршрута, направете консултация; съставете план на движение, съобразете продължителността на преходите в светлото време на денонощието; съобразете се със сложната зимна обстановка;

• Подберете внимателно участниците в групата – обикновено това могат да бъдат ваши близки, роднини, приятели, колеги, но с едно условие – да са с почти еднаква физическа и техническа подготовка и да притежават добра екипировка. Не формирайте големи групи. Много често съставът на такива групи е разнороден, групата става трудно подвижна, възникват и допълнителни промени. От значение е и психологическата съвместимост. При наличието на деца и по-слабо подготвени участници техните възможности определят и поведението на цялата група. Обявете ръководителя, водача на групата. Дори и в една по-тясна приятелска или семейна компания следва да има водач, лидер, който да проведе посочените мероприятия;

• Информирайте се за особеностите на маршрута – това означава да имате сведения за опасните зони и пътищата за аварийно напускане; създайте и спазвайте тактиката на движение в зависимост от терена, метеорологичните условия и вашите възможности; тръгвайте рано, за да завършите дневния преход по светло;

• Направете прецизен подбор на екипировката и съоръженията – не пропускайте да вземете с вас санитарна торбичка с най-необходимите лекарствени препарати и превързочни материали, добре подбрани кремове за лице с висок фактор на защита от слънчевото греене, специалните високопланински очила с голям фактор на защита, които ще предпазят очите ви от ултравиолетовото лъчение, карта и GPS, фенерче с резервни крушки и батерии, резервни топли дрехи и обувки, предпазно фолио (найлон) в случай на принудителен бивак, калорични подсилващи храни (бонбони, шоколад, лиофилизирана храна и др.)

• Тръгвайте на път само ако сте здрави – поддържайте целогодишно добра физическа кондиция;

• Не се движете сами в планината. Информирайте се за метеорологичната обстановка – следете съобщенията за нейното развитие и изменение. Имайте предвид, че времето в планината търпи резки и неочаквани промени. Следете информациите на ПСС за състоянието на терена в ски-центровете, пистите. Информирайте се за работата на лифтовите съоръжения и лавинната опасност;

Надеждни сайтове за следене на метеорологичната прогноза:

ПЛАНИНСКА СПАСИТЕЛНА СЛУЖБА

www.gismeteo.ru

•  Движете се с умерен ход – не бързайте излишно и почивайте така, че след излета или дневния преход да почувствате приятна умора, без мускулна треска; постепенно увеличавайте натоварването и надморската височина; при поява на неразположение направете почивен ден или слезте на хижа с по-ниска надморска височина; усложнявайте и удължавайте преходите постепенно с придобиване на опитност и тренираност;

• Обявете вашия маршрут с вероятните отклонения – обявете графика на движение. Той трябва да се знае от вашите близки, приятели и колеги. Съобщете го в поделенията на ПСС. Регистрирайте се в хижите по маршрута;

• Внимавайте за опасността от изгубване – при мъгла, силен вятър и снеговалеж, особено в откритите части на планината има реална опасност от изгубване. Затова запомнете: движението при подобни условия да става по маркировката, като се използват азимутни скици, GPS и карта за допълнително ориентиране; движението да става бавно, без разкъсване на групата. Следете за броя на хората, не допускайте изоставане; при много тежки условия мислете за аварийно напускане на маршрута. В случай, че не сте сигурни къде се движите, слезте по безопасен път в горската част на планината и организирайте принудителен бивак; не допускайте паника и разногласия. Вслушвайте се в разумните съвети;

• Внимавайте за опасността от измръзване – откритите части на тялото могат да измръзнат не само при много ниски температури, но и при комбинация на нулеви и отрицателни температури със силен вятър и валеж на дъжд и суграшица. Затова си осигурете сухи дрехи, шапки и ръкавици; при умора не спирайте. Намалете темпото, но не лягайте и не сядайте на снега; при загуба на чувствителност на различните части на тялото, ако няма получени мехури, разтривайте до възстановяване на чувствителността и то само със суха дреха. Почивката на снега крие опасност от „бяла смърт“, в следствие на общото изтощение на организма. Поемайте повече течности, калорична храна, но не и алкохол;

• Внимавайте за лавинната опасност – при наличието на определени условия – сняг, наклонени терени и подходяща температура се свличат огромни снежни маси и формират природния феномен снежна лавина. Туристите, които навлизат във високите части на планината при зимни условия трябва много добре да познават лавинната опасност, условията и правилата за преминаване през лавиноопасните участъци. Трябва да се знае, че лавиноопасни улеи и склонове има и в по-ниската част на планините, както и в близост до ски-писти. Обикновено последните са обозначени със специализирана маркировка с шахматно разположени жълти и черни квадрати;

• Обърнете особено внимание на храната и поддържане на водния баланс на организма;

• Любувайте се на заобикалящата ви природа, но я и пазете.  Опаковките с хранителни отпадъци, стъклени буркани и бутилки прибирайте в подходяща торбичка и ги връщайте обратно за изхвърляне в градски условия. Пазете горските насаждения и редките растителни видове;

• Намерете начин да попълните и обогатите знанията си по отношение на: постигане на целогодишна физическа кондиция; познания за качествена, ефективна екипировка и съоръжения, оптимално хранене; познания по топография, ориентиране и метеорология, оказване на другарска помощ и самопомощ, първа долекарска медицинска помощ.