Около чешмата има няколко дървени маси и пейки.
От Бялата вода се отделят няколко пътеки. След дървеното мостче, вдясно, в западна посока, може да се продължи по стария автомобилен път към хотел – ресторант „Тихия кът” (част от нископланинската обиколна пътека).
Покрай чешмата и по левия бряг на потока, който се спуска край нея има каменни стъпала, откъдето започва пътеката към хижите „Планинец”, „Момина скала” и Копитото.

Друг начин за достигане до м. Бялата вода е ползването на автобус № 63 до кв. Бояна, след което се продължава нагоре по шосето за „Златни мостове”. Минава се по моста над дола „Раковец” и след 15 мин. се стига до кръстовището със стария Беловодски път. Тръгва се по него вляво по десния бряг на Малък дол и след още 5 мин. се достига до каменната чешма в м. Бялата вода. По този начин се избягва продължителното изкачване от Княжево до Бялата вода.
За м. Златни мостове се тръгва от дървеното мостче в западна, а после в югозападна посока. Продължава се нагоре, покрай изоставената кариера, в подножието на която има масички с пейки. Алеята, която е с голям наклон нагоре, прави остър завой наляво и през смесена широколистна гора достига (след 15 мин.) до обширна поляна, известна на туристите като м. Старчески поляни. В някои пътеводители и туристически карти тази поляна е обозначена като Голямата ливада. Ако се тръгне надясно, се стига до хотел – ресторант „Тихия кът”. Лявата пътека отвежда до м. Карпузов валог и оттам, през Планинишките ливади, продължава за хижите „Планинец”, „Момина скала”, „Септември” и почивните домове „Тинтява”, „Родина”, „Бор” и „Средец”. Друга пътека прекосява диагонално поляната в южна посока и, през гъста букова гора, за 20 мин. достига до м. Мечката, където се намира Музеят на мечката.
Пътеката за Златните мостове минава в най-долния край на поляната. Тя е добре оформена и поддържана. След поляната алеята навлиза в широколистна гора, минава покрай “подпрения” камък, пресича десния приток на Планинишката река, а след десетина метра и шосето за Златни мостове. Продължава нагоре с остър завой наляво, а след това вдясно се доближава до десния бряг на Планинишка река. Тук алеята пресича асфалтиран път и в западна посока след 1 км достига до м. Игликина поляна и п.д. „Иглика”. Пътеката за Златни мостове продължава нагоре по левия бряг на Планинишка река като вляво от нея, на изток, е Дендрариума. Няколко пътеки, отклоняващи се вляво на маршрута, позволяват влизането в него. След два стръмни и остри завоя отново и за последен път се пресича автомобилния път за Златните мостове. С умерен наклон и плавен завой надясно пътеката преминава в горната част на обширна поляна, заобиколена с широколистна гора, където преобладават брезите. Достига се до разклонение с табелка, сочеща посоката към х. „Планинец”. След около стотина метра и леко отклонение вдясно се достига до п.д. „Белите брези” (1320 м н. в.).
П. д. „Белите брези” е масивна двуетажна постройка. До него може да се стигне и по автомобилен път, който се отклонява от този за Златните мостове при една чешма вляво. Разстоянието от разклона с чешмата до почивния дом е 900 метра.
След разклона за п. д. „Белите брези” алеята за м. Златни мостове продължава в югоизточна посока. Първоначално наклонът е много голям, но постепенно намалява. След около 1000 м се излиза на асфалтирания автомобилен път от м. Златни мостове за хижите „Септември”, „Момина скала”, хотел „Елица” и почивните домове „Тинтява”, „Родина”, „Бор” и „Средец”. Тук е ресторант „Елените”. Пред него има обширна поляна със заслон, огнище, пейки и маси. Поляната и заслонът са разположени непосредствено под м. „Бели бряг”.
Маршрутът за Златни мостове” продължава по автомобилния път в югозападна посока и след още 400 м достига до каменната река в м. Златни мостове.

І.2. Кв. Княжево – м. Бялата вода – малинарския път – м. Карпузов валог – Планинишки поляни – х. „Планинец”

Продължителност на прехода: 2 ч.
Денивелация: 655 м (изкачване)

Изкачването от Княжево до м. Бялата вода е описано в маршрут І.1. Оттук, непосредствено след мостчето над потока, вляво нагоре, по каменни стъпала стръмна пътека повежда към обширните Планинишки поляни. Само след десетина метра от мостчето пътеката се разклонява: вляво, на изток води към нископланинската обиколна пътека. За преход по горния маршрут трябва да се тръгне по отклонението вдясно, по голото било, известно като Яворов рид. Оттук има изглед към Княжево, Бояна, кв. Люлин и към по-голямата част от столицата. Тази малка площадка е известна като Балкончето. Тук всеки неволно се спира да поеме дъх след краткото, но стръмно изкачване, за да огледа милионния град. Пътеката продължава нагоре, първо на запад, а след това на юг. Тя е все още добре очертана, въпреки рядко преминаващите по нея туристи.
Тази местност в миналото е била известна на туристите като “малинажа” поради съществувалите преди гъсти малинови храсти. Сега такива почти няма. Горската растителност тук е оскъдна, представена от габър, зимен дъб, а малко по-нагоре и от бук.
След няколко плавни серпентини се достига м. Черешата, където има останки от стара каменна чешма. Малко по-нагоре се излиза на широка алея – някога автомобилен път за извозване на дървен материал. Тя, през м. Старчески поляни, свързва м. Дупката с ресторант „Тихия кът”.
Маршрутът продължава по алеята вляво и нагоре, в източна посока. След още 15 мин., след остър завой на дясно, се достига м. Карпузов валог. Широката алея свършва и по малка стръмна пътека след около 20 м се стига до най-долната част на Планинишки поляни.
Планинишки поляни са най-долната витошка заравненост. Те имат лек наклон на запад и северозапад. В най-горната си част започват от м. Букака, където се пресичат няколко алеи за: м. Златни мостове”, х. „Момина скала”, хотел-ресторант „Копитото” и телевизионната кула на вр. Копитото. Друга пешеходна пътека пресича асфалтирания автомобилен път за Копитото и свързва м. Карпузов валог с това кръстовище, където има голяма чешма. „Планинишки поляни” са навярно най-обширните в северния Каменделски дял на Витоша. На север са ограничени от шосето за Копитото, на юг достигат до х. „Планинец” и се спускат малко под асфалтирания път за хижата. В ранно лято тук изобилства от киселец. В по-късна есен множество шипкови храсти допълват пейзажа с червеникавите си плодове.
След като се излезе от м. Карпузов валог в долния край на поляните, вдясно, съвсем наблизо се вижда асфалтираният път за Копитото. Тръгва се към него и след 50 м в западна посока се излиза на шосето, след което се продължава по него нагоре. След още 100 м се отклонява автомобилен път, по който за 15 мин. се достига до х. „Планинец”. Преминаването по тази последна част от маршрута е морална награда за усилията от продължителното изкачване, тъй като оттук се откриват впечатляващи гледки към Владайски Черни връх и вр. Острица на юг, към Пернишкото поле на запад, а на север може да се види цялата Люлин планина. Приятното пътуване се допълва и от красивите млади брезички от двете страни на пътя.
Хижа „Планинец” (1355 м н. в.) се намира в м. Сврачар сред смесена гора и представлява двуетажна постройка, като на долния етаж са кухнята и санитарните помещения, а на втория етаж са спалните помещения. До нея има и по-малка помощна сграда.
Хижата е изходен пункт за: м. Златни мостове (40 мин.); горната станция на пътническата въжена линия „Княжево – Копитото” (40 мин.); кв. Княжево и кв. Владая (2 ч.).
Обекти за посещение: х. „Момина скала” (20 мин.), х. „Тинтява” (1 ч.), х. „Септември” (20 мин.), х. „Планинарска песен” (1 ч.) и други.

І.3. Х. „Планинец” – х. „Септември”

Маркировка: лентова, червена
Продължителност на прехода: 30 мин.
Денивелация: 130 м (изкачване)

Тръгва се по пътеката пред х. „Планинец” нагоре през Планинишки поляни. След 10 мин. се достига алеята, свързваща Златни мостове с Копитото. Пресича се и изкачването продължава нагоре през гората. След още 10 мин. се достига автомобилния път Златни мостове – п.д. „Бор”. Поема се по него в посока към х. „Момина скала”. Продължава се по първото дясно отклонение и след 200 м се стига до х. „Септември”.
Хижа „Септември” се намира на малка поляна сред смесена широколистна гора, на 1485 м н. в. На това място през 1937 г. е изграден горският дом „Мандрата”. По-късно той е разрушен и на негово място през 1953 – 1955 г. е построена сегашната х. „Септември”.
От х. „Септември” могат да се посетят: хижите „Боерица”, „Планинарска песен”, „Кумата” (в югозападна посока); х. „Момина скала” (на север); п. д. „Бор” (на изток) и хотел-ресторант „Елица” (на 5 мин. на юг по автомобилния път).

І.4. Кв. Княжево – м. Бялата вода – х. „Момина скала” – п. д. „Родина” – х. „Тинтява” – п.д. „Бор”

Маркировка: лентова, жълта; колова
Продължителност на прехода: 2 ч. 30 мин.
Денивелация: 940 м (изкачване)

От кв. Княжево до излизането от м. „Карпузов валог” се следва маршрут І.2. (1ч. 40 мин.). След това се продължава нагоре, в източна посока. Пътеката е добре очертана и минава успоредно на най-горния горски пояс. Тази местност е най-ниската северозападна част на Планинишки поляни.
След 5 – 6 мин. се прекосява шосето за вр. Копитото и, по добре очертана пътека, се продължава през поляните в същата посока. Преди години тази част от маршрута е била известна като “диреците” или “стълбовете”, тъй като е минавала покрай дървени стълбове, поддържащи телефонните кабели за хижите по-нагоре. След 20 мин. се достига м. Букара, където има чешма. Тук се кръстосват няколко алеи: за Златни мостове (вдясно, на югозапад), за вр. Копитото с телевизионната кула (вляво, на север) и за хотел-ресторант „Копитото” (на североизток).
Добре оформена алея на югоизток отвежда туристите за 20 мин. до м. Стамболовото (Стамболова ливада), в източния край на която се намира х. „Момина скала”. Тази част от прехода преминава през млада смесена широколистна гора, в която преобладават бук и габър. С приближаване към х. „Момина скала”, все по-силно се чува шумът на бързоспускащите се към Боянския водопад буйни, пенливи води на Боянската река. Хижа ”Момина скала” се намира на левия й бряг. Пред хижата има обширна поляна, в северния край на която, в малка едноетажна сграда се помещават ресторант и кафе-сладкарница. На поляната има пейки и маси. В горния й край преминава автомобилният път от Златни мостове към п. д. „Родина”, „Тинтява”, „Бор” и „Средец”.
Сегашната х. „Момина скала”(1485 м н. в.) е построена през 1949 г. на мястото на стара сграда. Хижата е двуетажна. На долния етаж са салонът за хранене, кухнята и сервизните помещения, а на втория етаж – спалните. Разстоянието от хижата до м. Златни мостове се изминава за 30 мин. по пешеходна алея, като почти успоредно на нея преминава автомобилен път. Тя е част от среднопланинската обиколна пътека.
От х. „Момина скала” се отделят три пътеки, които водят към други хижи и почивни домове, сравнително близко разположени едни до други.
Минава се по моста до хижата и, на разклона, се продължава вдясно през смесена гора (с вековни смърчови дървета). Пресича се автомобилния път и след 10 мин. се стига до п.д. „Родина” (1565 м н. в.).
П. д. „Родина” е построен от железничарското туристическо дружество на два етапа: през 1937 г. и през 1950 година. Сега сградата е масивна, триетажна и предлага добри условия за кратък и по-продължителен отдих в планината. Пред почивния дом има площадка с беседка, масички, пейки и каменна чешма.
От п. д. „Родина” в южна посока, след изкачване по няколко каменни стъпала, алеята повежда към разположената на северозападния склон на вр. Камен дел. х. „Тинтява”(1616 м н. в.). До нея се стига за 10 минути. Маршрутът изцяло преминава през иглолистна гора, като отново пресича автомобилния път.
Хижа ”Тинтява” е построена е през 1935 година. Представлява масивна четириетажна сграда с каменна чешма отпред. Собственост е на софийското туристическо дружество “Алеко Константинов”. От 80-те години на 20-ти век тя е част от международната верига за младежки туризъм.
Оттук се отделят три пътеки: едната води на североизток, пресича на два пъти автомобилния път, преминава през обширна поляна и след 15 мин. достига до п. д. „Средец”. Втората алея е насочена на югоизток и първо преминава през гъста иглолистна гора, след това продължава покрай малък заслон и Гьоревата чешма. По-нататък следва пешеходна пътека и покрай метални маркировъчни колове и заслон „Ушите”, за 1 ч. 30 мин. достига до х. „Алеко”. Алеята е част от ВОП, минаваща покрай резерват „Торфено бранище”. Третата пътека води на югозапад през „Платото” и иглолистна гора, пресича шосето и след 10 мин. стига до п. д. „Бор”.
П. д. „Бор” (1640 м н. в.) се намира на десния бряг на Боянска река. Представлява триетажна сграда, строена през 1943 г. и преустроявана в периода 1952 – 1954 година. Покрай п. д. „Бор” преминава ВОП, която на югоизток, малко преди Гьоревата чешма, се съединява с пътеката от х. „Тинтява” и п. д. „Средец” за х. „Алеко”.
От п. д. „Бор” може за 45 мин. да се отиде до „Златни мостове”, като се мине по дървеното мостче зад дома и се тръгне по пътеката надолу. Дясно отклонение води към хотел-ресторант „Елица” и х. „Септември”. Има отклонение и за х. „Септември” (10 мин.). Вляво са хижите „Планинарска песен”, „Боерица” и „Кумата”.
След моста при х. „Момина скала”, в източна посока се отклонява пътека, която е вляво от тази за п. д. „Родина”. По нея за около 10 мин. с леко изкачване нагоре през иглолистна гора може да се стигне до п. д. „Средец” (1555 м н. в.).

І.5. М. Разклона – х. „Планинец”

Маркировка: указателни табелки
Продължителност на прехода: 15 мин.

Местността Разклона е там, където автомобилният път от Бояна се разклонява на две: направо – за Златни мостове и наляво и нагоре – към вр. Копитото и едноименния хотел-ресторант. От м. Разклона започва Дендрариума. Тук спират автобуси № 61 и № 261. Има информационни табели и пейки за отдих. На изток, през смесена гора и умерено изкачване, пътеката излиза на асфалтов път, който отвежда до х. „Планинец”.

І.6. Х. „Планинец” – п.д. „Белите брези”

Маркировка: указателни табелки
Продължителност на прехода: 30 мин.
Денивелация: 35 м (изкачване)

Пътеката е предпочитана през горещите летни дни, защото преминава изцяло през стара, разредена, предимно букова гора. Има много малинови и къпинови храсти. Не се преодоляват големи разлики във височините.
От х. „Планинец” се тръгва на юг, пресичат се няколко десни притока на Планинишка река и след 5 – 6 мин. се достига разклон. Пътеката нагоре за 10 мин. стига до алеята между м. Златни мостове и хотел-ресторант „Копитото”. Пътеката вдясно стига до п. д. „Белите брези”.
Мостът над Планинишка река сега е срутен и това значително затруднява преминаването на реката, особено през пролетта и след обилни валежи. Повалените от вятъра вековни дървета затрудняват още повече движението в тази част на планината, в един от най-посещаваните й райони.
След лек завой надясно и на запад, пътеката излиза на алеята, която свързва Бялата вода със Златни мостове. Продължава се по нея нагоре и след малко, на отклонението, се продължава по широката алея. След стотина метра тя достига до п. д. „Белите брези”.

І.7. Кв. Княжево – дол Раковец – вр. Копитото

Продължителност на прехода: 1 ч. 30 мин.
Денивелация: 648 м (изкачване)

От спирката на трамвай № 5 в кв. Княжево до мостчето над потока на дола Раковец се следва описанието в І.1. На десетина метра преди мостчето се тръгва по тясна пътека вляво, която минава през поляна и продължава нагоре покрай телена ограда. Върви се през млада смесена гора и за около 20 мин. се стига до стария Беловодски път, където е пресечната точка с просеката на пътническата въжена линия, която от 1990 г. не работи. След 20 м се продължава по автомобилния път нагоре и, преди моста на дола Раковец, се поема нагоре по добре оформена пътека на десния бряг. След 5 – 6 мин. пътеката пресича потока по бетонен водосток и с остър завой наляво се изкачва на автомобилния път Бояна – Златни мостове. Разстоянието от трамвайната спирка до тук се изминава за 30 минути. Слиза се по пътеката надолу на десния бряг на дола и се стига до каменна чешма. След това се продължава нагоре край брега. Достига се до ляво широко отклонение, което води към кв. Бояна (част от НОП).
Маршрутът продължава по тясна пътечка напред в дола, стига до малко водопадче, пресича потока и преминава на левия му бряг като поема нагоре по билото на левия склон на дола Раковец. Билото се издига стръмно нагоре, изкачването по него е трудно, затова добре оформената пътека позволява преодоляването на височината да става чрез серпентини. Прави впечатление доброто състояние на заобикалящата смесена гора, в горните части на която преобладава букът. Пътеката излиза няколко пъти на малки площадки на самото било, откъдето се открива обширна панорама към Княжево, Горна баня, по-голямата част от софийското поле и към почти всички квартали на столичния град, чак до далечните склонове на Стара планина. Колкото по-нагоре се изкачва пътеката, толкова по-впечатляваща е гледката.
Наклонът на пътеката постепенно намалява в горната част на маршрута, после се съединява с една от пътечките, които идват от малинарския път, излиза от гората и с лек наклон продължава през покрайнините на най-северната част на Планинишки поляни. Малко по-нататък пътеката се съединява с друга, идваща от м. Карпузов валог, минава покрай малко бетонно водохващане и излиза на асфалтираното шосе за Копитото. Разстоянието от моста на дола Раковец до тук се изминава за 50 мин. Наред с обзорните гледки към подножието на планината и населените места, маршрутът впечатлява със силно пресечените склонове, спускащи се към дола Раковец и телевизионната кула на вр. Копитото.
По-нататък се продължава по автомобилния път и след 700 метра по него и 10 мин. път се стига до вр. Копитото.
Връх Копитото (1348 м н. в.) се вижда от всички краища на софийското поле и от голяма част от билото на Западна Стара планина.
През 1962 г. е била построена и пусната в експлоатация кабинкова пътническа въжена линия. Сега тя не функционира. Слизането и изкачването на туристи по просеката на въжената линия е изключително трудно и опасно.
Описаният маршрут е най-краткият път от Княжево до Копитото.
До моста над дола Раковец може да се стигне и с автобус № 63 от последната му спирка в кв. Бояна. След 5-минутен преход пеша нагоре по шосето, се достига дола Раковец. Този вариант е удобен за всички, които желаят да избегнат продължителното изкачване от кв. Княжево до шосето Бояна – Златни мостове и е част от маршрута, описан в І.1.

При м. Горна череша пътеката отново пресича Гушева бара и след голяма серпентина излиза на десния й долинен склон. Преминава през м. Леските, пресича долния край на каменна река (началото на потока Гушева бара) и първо на запад, а след това на север, достига подножието на вр. Копитото при едноименния хотелски комплекс (1 ч. 30мин.). После маршрутът продължава на юг по хубава алея към хижите „Момина скала” и „Есперанто”. След 7 мин. се стига до широка поляна вдясно, с много маси, пейки и голяма чешма, с поставена върху нея каменна глава. Тук пътеката се разклонява за х. „Момина скала” и за х. „Есперанто”. Тръгва се на югоизток към х. „Есперанто”. Пътеката преминава през букова гора и, при поляната в м. Панкова ливада, изкачва билото на левия долинен склон на Боянска река. След 5 мин. се достига реката под малък водоскок, преминава се, след това се пресича пътеката, идваща от Боянския водопад за х. „Момина скала”. След 2 мин. се пресича втора пътека от водопада за х. „Момина скала” и неусетно се стига до х. „Есперанто” (2 ч.). Оттук тръгват туристически пътеки за кв. Бояна, вр. Копитото, х. „Момина скала”, п. д. „Средец” и х. „Камен дел”.
Следва посока югоизток. С малък наклон широката пътека пресича Петровичка река, съединява се с идващата отляво (от м. Яневица) пътека и излиза при х. „Камен дел”. Оттук може да се продължи в две посоки:
– на югозапад за 10 мин. се стига до НОП и оттам на запад (200 м) – до п. д. „Средец”;
– на изток за 10 мин. се стига до НОП, откъдето може да се продължи за з. „Кикиш”, м. „Бай Кръстьо” и кв. Драгалевци.

II.2. Кв. Бояна – НОП (15 мин.) – отклонение за Боянско езеро (30 мин.) – м. Яневица (55 мин.) – м. Дренска скала (1 ч. 20 мин.) – Боянски водопад (1ч. 30 мин.) – пътеката “Копитото – х. „Есперанто” (1 ч. 55 мин.) – х. „Момина скала” (2 ч. 05 мин.)

Продължителност на прехода: 2 ч.
Денивелация: 750 м (изкачване)

Тръгва се по пътя от центъра на кв. Бояна покрай Боянското ханче. След това се продължава нагоре по ул. „Белите брези”, завива се вдясно по ул. „Поп Евстати Витошки”, минава се покрай ВЕЦ “Бояна” и се стига до гората в горния край на квартала, където минава НОП (15 мин.). Каменни стълби водят нагоре през добре оформен парков кът. На 50 м след тях две маркирани пътеки последователно се отделят вляво. Първата е продължение на НОП, а втората, която е по-високо, но в същата посока, води към Боянското езеро и м. Яневица. След няколко серпентини през смесена гора се стига до разклон. Направо, по дървените стълбички, е пътеката за Боянското езеро. Тръгва се вдясно по пътеката, която се насочва високо през гората по десния долинен склон на Боянска река. След 5 мин. се стига до ново (немаркирано) ляво отклонение за Боянското езеро в м. Долна Магарщица. Пътеката продължава да се изкачва серпентинно, заобикаля Сухи връх, и на поляната при м. Яневица се съединява с друга, идваща отляво от Боянското езеро (55мин.).
Сухи връх (1146 м н. в.) е на запад от Боянското езеро. Гористият му купол, гледан от кв. Бояна, се откроява ясно на фона на главния витошки склон. Връхната му точка е скалиста, а склоновете му във всички посоки са заети от смесена широколистна гора.
Местността Яневица е разположена на билото на десния долинен склон на Боянска река. Представлява продълговата поляна, в левия край на която преминава туристическата пътека. Западно от нея е Жълтата скала, от която се откриват изгледи към долината на Боянска река, р. Петровичка и вр. Копитото с едноименния хотелски комплекс.
В горния край на м. Яневица пътеката се разклонява: вляво – за х. „Камен дел“, а вдясно – за х. „Есперанто”, Боянския водопад, п. д. „Средец”, х. „Момина скала” и вр. Копитото. Тръгва се надясно. След кратко изкачване се излиза на малко възвишение, вдясно от което е Борова скала. Оттук се откриват изгледи към вр. Копитото и района на водослива на реките Петровичка и Боянска. Боянският водопад се крие зад гористия вододелен хребет между реките.
Продължава се по стръмния десен долинен склон на р. Петровичка. След около 200 м пътеката пресича реката и започва да изкачва левия й долинен склон, като от двете й страни е разположено единственото на Витоша тисово находище.
Тисовото находище е разпръснато на около 30 дeкара. Голяма част от тисовите екземпляри се развиват под стволовете на високите букови дървета. Тисът е иглолистно дърво, чиято височина достига до 12 м, а отделни негови представители могат да надхвърлят 500-годишна възраст. В началото на находището, над пътеката, доскоро е растяла Чудната (Боянската) ела, но сега тя вече не съществува.
За 10 мин. се стига до нов разклон в м. Дренска скала (1ч. 20 мин.). Ако се върви направо, се стига до х. „Есперанто”, а дясната каменлива пътека след 5 мин. отвежда до Боянския водопад.
Боянският водопад (Скоко) е на Боянска река, на около 4 км югозападно от кв. Бояна, на 1260 м н. в., в зоната на андезитния скален венец на Витоша. Височината на пада му е 18 метра. При по-голям речен дебит той може да бъде наблюдаван ясно от София. Откроява се като сребърна нишка по средата на витошкия склон.
Чрез къси серпентини по десния бряг на реката пътеката отново се съединява с тази за х. „Момина скала”. После тя се разделя на два успоредни клона, които, след пресичането на пътеката “Копитото – х. „Есперанто”(1ч.55мин), се съединяват при м. „Гаджовица” с пътеката от х. „Есперанто” за х. „Момина скала”, и достигат крайния пункт. От х. „Момина скала” може да се продължи за:
– СОП в югозападна посока за м. Златни мостове или в източна посока за п.д. „Средец”, з. „Кикиш” и м. Бай Кръстьо;
– п.д. „Родина” и п.д. „Бор” с продължение за х. „Кумата” или х. „Алеко”.

II.3. Кв. Бояна – НОП (15 мин.) – отклонение за Боянско езеро (30 мин.) – Боянско езеро (50 мин.) – м. Яневица (1 ч. 05 мин.) – х. „Камен дел” (1 ч. 55 мин.)

Продължителност на прехода: 1 ч. 55 мин.
Денивелация: 750 м (изкачване)

Пътят от кв. Бояна до отклонението за Боянското езеро е описан в маршрут II.2. Продължава се по дървените стълби и с равномерен наклон пътеката се насочва по левия, обрасъл с букова гора, долинен склон на дерето Скокчето (по него минават железните стълбове на електропровода). По-нагоре дерето се пресича и се изкачва десния му долинен склон. После пътеката продължава на югоизток, където наклонът й намалява, и се достига западния край на Боянското езеро до полуразрушената сграда на пазачницата в м. Ралевица (50 мин.). Тук е удобно място за почивка. Продължава се на югозапад по добре очертана пътека, която се изкачва серпентинно и за 15 мин. достига северния край на билната поляна Яневица (1ч. 05 мин.). Там тя се събира с идващата отдясно пътека от кв. Бояна. Пресича се левия край на поляната и следва нов разклон. Дясното отклонение е описано в маршрут ІІ.2. Тръгва се наляво, на югоизток към х. „Камен дел”. Върви се през смесена гора и след 5 мин. се стига до закътана поляна. От нея пътеката се изкачва серпентинно и излиза високо над билната част на десния долинен склон на р. Петровичка (20 мин. от м. Яневица). Тук късо отклонение на 20 м вдясно води до Голямата скала с изгледи към долините на реките Петровичка и Боянска и към вр. Копитото. След малко се стига до поляна. Пътеката прави няколко завоя, доближавайки се до р. Петровичка и излиза на поляните под х. „Камен дел”. След няколко минути се стига и до хижата.
От х. „Камен дел” може да се продължи за п.д. „Средец” (15 мин.), или за 10 мин. да се стигне до НОП и след това да се продължи към з. „Кикиш” и м. Бай Кръстьо.

II.4. Кв. Бояна – НОП (15 мин.) – отклонение за Боянско езеро (30 мин.) – м. Яневица (55 мин.) – Дренска скала (1 ч. 20 мин.) – х. „Есперанто” (1 ч. 45 мин.) – п.д. „Средец” (2 ч. 10 мин.) – х. „Тинтява” (2 ч. 2 0мин.) – п.д. „Бор” (2 ч .25 мин.)

Продължителност на прехода: 2 ч. 25 мин.
Денивелация: 870 м (изкачване)

Пътят от кв. Бояна до м. „Дренска скала” (1ч.20мин.) е описан в маршрут ІІ.2. От „Дренска скала” пътеката се изкачва серпентинно по разширяващото се вододелно било между реките Петровичка и Боянска, минава през м. „Свиньовете” и достига западния край на двора на х. „Есперанто” в м. „Каранова ливада” (1ч.45мин.). Хижа „Есперанто” е кръстопът на туристически пътеки – на запад е посоката за Боянския водопад, м. Панкова ливада и вр. Копитото, на югозапад през м. „Гаджовица” – за х. „Момина скала”, на изток – за х. „Камен дел”, а на юг – за п.д. „Средец”.
Тръгва се на изток, по изоставена пътека, успоредна и малко над тази за х. „Камен дел”. След няколко завоя с обща посока юг се минава край голяма скала, после с изкачване през смърчова гора се стига до СОП откъм западната страна на п.д. „Средец” (2ч. 10 мин.). Продължението за п. д. „Бор” е в южна посока. Пресича се шосето за п. д. „Бор” и преди да се пресече за втори път, пътеката минава през обширна поляна, в западния край на която е сградата на ПСС (сега не функционира като такава). За няколко минути се стига до х. „Тинтява” (2ч.20мин.). От нея, на северозапад, има пътека за п.д. „Родина” и х. „Момина скала”, а в обратна посока – за м. Гьорева чешма. Маршрутът продължава на юг. Пресича се шосето и се достига северния край на двора на п. д. „Бор”. От почивния дом на запад е пътеката за х. „Септември” и м. Златни мостове. Тук минава и ВОП, която води на изток към х. „Алеко”.

при моста се прехвърля на десния бряг на реката, съединявайки се с пътеката, описана в Първия вариант. Преди моста, вдясно се отделя маркирана пътека за Драгалевския манастир. Оттук двата варианта следват бреговете на Драгалевска река, пресичат шосето за манастира и достигат м. Паша бунар (50 мин.).
Местност Паша бунар (Болярски кладенец) е извор в поречието на Драгалевска река, на около 2 км южно от кв. Драгалевци и на 300 м южно от Драгалевския манастир. В миналото бил предпочитано място за отдих на туристите, които се изкачвали пеша до х. „Алеко”. Температурата на водата му е 5.5оС. Още през 1906 г., въпреки протестите на местното население, бил каптиран за водоснабдяване на Военното училище и Семинарията в София. Сега каптажът му е включен в софийския водопровод. По време на робството изворът бил посещаван от турските големци в София. През „Болярски кладенец” минават пътеките за х. „Алеко”, з. „Кикиш” и Драгалевския манастир.
Пътеката за м. Кикиш започва от водохващането на извора и, по каменни стъпала, се насочва на запад и нагоре. С къси серпентини тя пресича ски пътя “Алеко – кв. Драгалевци”, продължава през гората и излиза при м. Янкини падини (1ч.05мин.), където има каменна чешма. Непосредствено над нея е шосето за х. „Алеко”. Върви се по него нагоре (около 100 м) и при маркировъчния стълб се свива вдясно. Пътеката се изкачва през смесена (предимно букова) гора и излиза при наклонена на североизток малка поляна, заобиколена с брезова гора. В средата на поляната, под пътеката, има извор. След ново изкачване по няколко дълги серпентини се стига до СОП. Продължава се вдясно по нея. След 10 мин. се стига до м. Кикиш (1ч.45мин.), разположена на вододелното било между потоците Папарливец (от запад) и Луканевица (от изток). Къса пътечка на север води до вр. Кикиш (1430 м н. в.). От него се откриват гледки към кв. Симеоново, кв. Бояна, з. „Кикиш”, Драгалевския манастир, вр. Градище, вр. Голямо градище, вр. Камен дел и други.
От тревистата поляна при м. Кикиш се отделя тясна пътека за м. Платото. След 5 мин. тя навлиза в гората, лъкатуши през малки полянки и излиза при каменни грамадки, където маркировката е допълнена с каменни пирамиди. В края на грамадака се минава под м. Водната скала (2ч.10мин.) и, с няколко къси серпентини през полянки и интересни каменни пасажи, се излиза над м. Орлово гнездо. Оттук пътеката се насочва по стръмния ляв склон на потока Голямата фуния – ляв приток на Драгалевска река, откъдето се открива целият район на м. Комините. На изток левият склон на Голямата фуния е осеян със скали и скални групи с причудливи форми, а на югоизток се вижда скалната група на Комините, които оттук не изглеждат така величествени, както от южното им подножие към Драгалевска река. Отгоре са надвиснали скалите на Сухите комини. На юг се открива дълбоко врязаната долина на Драгалевска река, а на хоризонта са трите Голи върхове. Достатъчни са 10 мин., за да се стигне до потока Голямата фуния, в изворния район на който до късна пролет се задържа опасна за преминаване преспа. Тя може да бъде заобиколена много внимателно от горната й страна. След това пътеката излиза на вододела, където се съединява с друга, идваща отляво от м. Бай Кръстьо. С малък наклон на запад тя се изкачва нагоре и пресича предупредителните табели за лавинна опасност. На 10 м преди тях, вляво, има малък извор – начален на потока Голямата фуния. Пътеката излиза на ВОП в местността Платато между маркировъчни стълбове № 89 и № 90. От ВОП може да се продължи към п.д. „Бор” (вдясно) или към х. „Алеко” (вляво). Поради голямата лавинна опасност при преодоляване на двата брегови склона на потока Голямата фуния, преминаването по тази пътека през зимата е абсолютно забранено. Този маршрут се използва рядко.

III.2. Кв. Драгалевци – долна станция на п.в.л. “Драгалевци – Бай Кръстьо” (30 мин.) – м. Паша бунар (50 мин.) – м. Голямо Градище (1 ч. 15 мин.) – м. Бай Кръстьо (1 ч. 30 мин.) – м. Алеково кладенче (2 ч. 25 мин.) – х. „Алеко” (2 ч. 45 мин.)

Продължителност на прехода: 2 ч. 45 мин.
Денивелация: 1050 м (изкачване)

Тръгва се от площада на кв. Драгалевци. Пътят до м. Паша бунар е описан в маршрут III.1. Оттук пътеката навлиза във високата букова гора покрай реката. В района на м. Нанково кладенче тя се изкачва серпентинно по няколко разклоняващи се пътеки, но всички се събират отново при пресичането им със ски пистата (20 мин. от Паша бунар). Пътеката продължава почти успоредно на пистата и постепенно се изкачва до билото на м. Голямо градище (1ч.15мин.), където се слива с идващата отляво през м. Градището (маршрут III.3). Тръгва се на юг по трасето на въжената линя, пресича се шосето за х. „Алеко” и през открита голяма поляна, осеяна тук там с групи дървета, се стига до лифтовата станция в м. Бай Кръстьо (1ч.30мин.) (виж СОП).
Оттук се продължава на юг. Излиза се на шосето, пресича се големия му завой в близост до външната му част и после пътеката се насочва нагоре. Чрез няколко серпентини тя се изкачва през гористата местност Усово и достига до обширна, наклонена на североизток поляна, в северозападния край на която има чешма. Преодолява се малка височина, отминава се отклонението вдясно за х. „Сълзица” и за няколко минути се стига до съществувалото някога (сега каптирано) Алеково кладенче до шосето за х. Алеко (2ч.25мин.). Продължава се по шосето (след около 450 м вдясно е отклонението за Черни връх), минава се покрай хотел “Морени” и се стига до х. „Алеко”.

III.3. Кв. Драгалевци – долна станция на п.в.л. “Драгалевци – Бай Кръстьо” (30 мин.) – м. Градище (50 мин.) – м. Голямо Градище (1 ч. 20 мин.) – м. Бай Кръстьо (1 ч. 35 мин.) – м. Комините (2 ч.) – м. Платото (2 ч. 45 мин.)

Продължителност на прехода: 2 ч. 45 мин.
Денивелация: 1045 м (изкачване)

Пътят от кв. Драгалевци до долната станция на п.в.л. “Драгалевци – Бай Кръстьо” е описан в маршрут III.1.
Оттук се продължава по десния бряг на Драгалевска река и след около 10 мин. се свива наляво. За 10 мин. пътеката се изкачва до НОП, продължава по нея (вляво) до трасето на въжената линия и се отклонява по него нагоре и на юг. Едва забележимият горист връх Градище (50мин.) остава на билото под НОП. Той е по-ясно очертан, гледан от района на кв. Драгалевци. След 50 м пътеката се отклонява вляво от трасето на линията и, през гората, с къси серпентини и голям наклон, започва да се изкачва по вододелното било между Драгалевска река и Търновити дол. Преди връхната точка на м. Голямо градище пътеката отново няколко пъти пресича трасето на линията, достига голата част на билото и се съединява с идващата отдясно пътека (виж маршрут III.2). До м. Бай Кръстьо (1ч.35мин.) се следва пътят, описан в маршрут III.2.
Над м. Бай Кръстьо пътеката излиза на шосето за х. „Алеко” и вдясно и на запад (над големия завой) се насочва по десния долинен склон на Драгалевска река. Продължава през м. Брезова грамада, пресича Драгалевска река и излиза в подножието на м. Комините (2ч.).
Комините са два скални върха (1600 и 1620 м н.в.), разположени в средното течение на Драгалевска река на левия й бряг. Горният (малкият) и Долният (големият) комин представляват две остри скали, разделени с късо седло. Те са интересен природен феномен – андезитна скала в дълбока речна долина. Предпочитан катерачески обект. Изкачени са за първи път през 1919 г. Тук има няколко тренировъчни тура с дължина от 50 до 70 м, по които са започнали своите изкачвания много от големите български алпинисти. От двете страни на билното продължение на Комините се спускат стръмни улеи. Районът е силно лавиноопасен и забранен за преминаване през зимата. Наименованието е плод на планинарската фантазия. В долината на Драгалевска река често има мъгли, които като че ли извират от тези остри върхове.
Пътеката се изкачва вляво от Комините, следвайки тревиста стръмнина, която през зимата е лавиноопасна и до късна пролет задържа големи снежни маси. След преодоляване на голяма денивелация, тя излиза на малка билна заравненост в западното подножие на Комините. Оттук се откриват пленителни гледки във всички посоки и почивката е задължителна. Пътеката преодолява следващия билен праг и се съединява с друга, идваща отдясно по маршрут ІІІ.1. Продължава се по нея до м. „Платото”.
Преминаването по маршрута през зимата е абсолютно забранено.

III.4. Кв. Драгалевци – долна станция на п.в.л “Драгалевци – Бай Кръстьо” (30 мин.) – Драгалевски манастир (50 мин.) – м. Буяка (1 ч. 20 мин.) – з. „Кикиш” (1 ч. 40 мин.)

Продължителност на прехода: 1 ч. 40 мин.
Денивелация: 680 м (изкачване)

Тръгва се от площада на кв. Драгалевци. Пътят до долната лифтова станция е описан в маршрут ІІІ.1. Оттук има два варианта за достигане до манастира.
Първи вариант. Продължава се по шосето, което пресича Драгалевска река и се стига до входа на манастира.
Втори вариант. Преди да се стигне шосето се минава на левия бряг на реката и по широка пътека се отива до поляната на север от манастира (50мин.) (виж V. Манастирите на Витоша).
При големия завой на шосето за х. „Алеко” се излиза над манастира, където се отделя широк черен път (част от ски пътя х. „Алеко” – кв. Драгалевци). След 40 м се тръгва по пътеката вдясно през храсталака. След 10 мин. се пресича шосето за х. „Алеко”, а след още 5 мин. се излиза на широк коларски път при малка заравененост с чешма. Върви се около 10 мин. по пътя, след което се продължава по пътеката вляво. Преминава се през м. Буяка (1ч.20мин.), стига се до подножието на голяма скала, заобикаля се и след това пътеката се изкачва вдясно от нея. Оттук се откриват гледки към Софийското поле, кв. Драгалевци, кв. Симеоново и десния долинен склон на Драгалевска река, м. Градище и м. Голямо Градище. В ниското се виждат шосето за х. „Алеко” и част от манастирските сгради.
Продължава се на запад и се излиза на поляната при з. „Кикиш”. Този маршрут рядко се използва, но е най-прекият път от кв. Драгалевци до з. „Кикиш”, където минава СОП.

х. „Алеко” (3 ч. 15 мин.).

Продължителност на прехода: 3 ч. 15 мин.
Денивелация: 1020 м (изкачване)

От последната спирка на автобус № 67 в кв. Симеоново се тръгва нагоре по ул. „Витошки езера”. Продължава се по пътеката между гората и вилите и се стига до Старата река (15мин.). Тук пътеката се съединява с идващата отдясно, продължава по левия бряг на реката и за 5 мин. стига до м. Езерата.

Местността Езерата се намира в долинното уширение на Стара река. Представлява парков кът с две изкуствени езера, разположени едно над друго. Посещава се много, особено през лятото. Наименованието е ново и е възникнало след изграждането на езерата.
Отминават се отклоненията към п.д. “Монтана” и п.д. “Св. Георги” и след 5 мин. пътеката се прехвърля на десния бряг на реката, а малко след това се стига до нов кът за отмора. Тук също има изкуствено езеро с няколко пейки и навес. Пресича се НОП (30мин.), където трябва да се внимава, тъй като посоката й към кв. Драгалевци е на около 50 м по-високо от тази за с. Бистрица. По-нагоре пътеката се прехвърля ту на левия, ту на десния бряг на реката и накрая продължава само по десния й долинен склон през м. Корията . За 20 мин. се стига до билната местност Совато (1ч.35мин.). В миналото Совато (от турското “соват” – лятно пасище за добитък) е била притежание на жителите на с. Слатина (сега квартал на София).
При маркировъчен стълб на най-високата точка от билото, посоката на пътеката се ориентира на юг и постепенно навлиза в разредената смесена гора при м. „Писан камик”. Тя намалява наклона си и излиза на междинната станция на кабинковата п.в.л. “Симеоново – х. „Алеко” (1ч.50мин.), където има чешма. Продължава се по широка алея над м. Барища и се достига поляната в м. Поповчо, където е построен п.д. “Водно стопанство”. Оттук се върви по хоризонтала по левия долинен склон на Янчовска река с изгледи към билото Катунище и м. Дервишка бачия. Стига се до финала на ски пистата “Витошко лале” (2ч.15мин.). В западния край на финалната площадката е долната станция на триседалковата п.в.л. “Академика І”. Върви се покрай нея, срещу течението на Янчовска река, която се пресича неколкократно и, след преодоляване на стръмен участък, при паметника в м. „Романски” се излиза на шосето за х. „Алеко” (2ч.45мин.).
Романски е местност в горното течение на Янчовска река, непосредствено до шосето от кв. Драгалевци за х. „Алеко”. Там е била известната в миналото Ашикова (Шикова) вада, прехвърляла част от водите на Янчовска река през Симеоновския хребет към Старата река. Наименованието е свързано със студента Павел Романски, загинал на това място при снежна буря през 1931 г. В негова памет е скулптурата на студента, представяща го в туристическа екипировка с прилепнали до тялото му ски. Оттогава старото наименование Острова постепенно се замества с Романски. През 1936 г. там бил изграден едноименен спасителен заслон, който по-късно бил разрушен. При м. Романски е долната станция на двуседалковата п.в.л.”Романски-Малък Резен”, а над нея е хотел “Простор”.
От м. Романски се оформя алея, която минава вдясно от ски пистата и след преодоляването на няколко стръмни пасажа, излиза при х. „Алеко”.

IV.2. Кв. Симеоново (училището) – Старата река (20 мин.) – м. Долна плоча (30 мин.) – НОП (50 мин.) – м. Мала Брезовица (1 ч. 10 мин.) – м. Железни врата (1 ч. 35 мин.) – г.д. „Брезовица” (2 ч.)

Продължителност на прехода: 2 ч.
Денивелация: 710 м (изкачване)

Слиза се на предпоследната спирка на автобус № 67. Тръгва се нагоре, покрай училищната сграда. След това се продължава по ул. „Погледец” и се стига до малък площад. Оттук има два варианта да се продължи. При първия вариант (не е за предпочитане) се тръгва по шосето към п.д. “Монтана” и “Св.Георги” (1.7 км). При втория вариант се тръгва наляво по ул. „Мишова орница” и след като се отминат последните къщи, се стига до Старата река (20 мин.). Тръгва се срещу течението й и след 200 м се поема по отклонението вдясно към м. „Долна плоча”, в западния край на която е п.д. “Монтана”, а малко по-високо в гората е и сградата на п.д. “Св.Георги”(30мин.).
От м. Долна плоча, в западна посока, продължава пътеката за г.д. “Брезовица”. 20 минути след отминаване на отклонението вдясно и след дълги серпентини по десния долинен склон на Сухата река пътеката извежда на обширна билна поляна в м. „Горна плоча”, където се пресича със НОП (50мин.). Тук има каменна чешма. Пътеката продължава да се изкачва на югоизток през смесена гора, достига билото и с дълъг завой пресича изворния район на Сухата река (тук има чешма) при м. Мала Брезовица (1ч.10мин.).
Брезовица е често използван топоним за някои местности на Витоша. Освен Мала Брезовица Брезовица се нарича и местността по двата склона на горното течение на р. Скакавица (под м. Железни врата”, както и част от гората над м. Лехите и г.д. “Брезовица”.
Пътеката се изкачва високо по десния долинен склон на р. Сакавица, минава вляво на обширна билна поляна с изглед към високите части на планината (Голи връх, Комините и вр. Камен дел) и се доближава до дълбокото корито на реката в м. Железни врата (1ч.35мин.).
Железни врата се намира на северозапад от изворния район на Старата река. Заема част от десния долинен склон на р. Скакавица (в средното й течение) и вододелното било между р. Скакавица и главния начален поток на Симеоновска река. Покрита е със смесена гора. В източната част на Железни врата има билна поляна с характерна скална група. В южния долен край на поляната има чешма – извор на главния начален поток на Старата река.
След малко вдясно се отделя пътеката за м. „Бай Кръстьо”, а вляво – за г.д. “Брезовица”. Пътеката става камениста, пресича два пъти пистата за ски бягане “Универсиада 83”, минава през м. Лехите (многобройни водни поточета набраздяват терена, наподобяващ градински лехи) и след неколкостотин метра достига до г.д. “Брезовица”. Маршрутът от м. Железни врата до г.д. “Брезовица” е част от СОП.
Горски дом “Брезовица”(1511 м н.в.) в едноименната местност е построен през 1938 г. от Дирекция на горите. Представлява комплекс от няколко битови и стопански сгради. Къса пешеходна пътека и 200 м шосе го свързват с асфалтирания път за х. „Алеко”.
Оттук по СОП може да се продължи към пистата “Витошко лале” и п.д. “Ведра” или към х. „Алеко” (по шосето до м. „Романски” и след това по маршрут IV.1).

IV.3. Кв. Симеоново – автобусна спирка “Боровец”(15 мин.) – м. Киселица (35 мин.) – м. Дудов преслап (1 ч.) – м. Попов камик (1 ч. 20 мин.) – м. Совато (1 ч. 45 мин.)

Продължителност на прехода: 1 ч. 45 мин.
Денивелация: 440 м (изкачване)

Този маршрут е за предпочитане, когато излетниците търсят повече обгледност и слънце, тъй като преминава по билото на Симеоновския дял от Симеоновския хребет.
Тръгва се от последната спирка на автобус № 67 по шосето за с. Бистрица и се стига до спирка “Боровец” (15мин.). По-разумно е да се използва автобус № 98, който спира на същата спирка. Върви се около 100 м назад към Симеоново и се продължава по ул. „Зелен бор”, която насочва туристите нагоре между вилите. След 3 мин. се стига до трасето на стария коларски път между кв. Симеоново и с. Бистрица. Тръгва се по него вляво и след няколко минути се изоставя. Продължава се на юг по широк коларски път през висока смесена гора. След няколко завоя се излиза на обширна и равна билна поляна в м. Киселица (35мин.), която се пресича в посока запад. В северния край на поляната, вдясно от пътя, има малък извор. Широкият път отново навлиза в гората и, с непрекъснато изкачване, достига НОП при м. Дудов преслап (1ч.). Тук мястото е удобно за почивка.
Пътят продължава в югозападна посока. След десен завой пресича наклонена на североизток поляна и стига до друга билна поляна, през която минава трасето на кабинковата п.в.л. “Симеоново – х.”Алеко”. В долния й край (южно от линията) има характерна скална група, наречена “Попов камик” (1ч.20мин.). Пресича се трасето на линията и се излиза на обширната гола билна местност Совато, в горния край на която е пътеката от кв. Симеоново за х. „Алеко” (маршрут IV.1).

Продължителност на прехода: 3 ч. 15 мин.
Денивелация: 910 м (изкачване)

Тръгва се от центъра на с. Бистрица по улица „Стефан Стамболов” на запад към вилната зона. След 25 мин. се пресича Старата река и се минава на десния й бряг. На около 250 м след малък паркинг, вдясно от пътя се отделя алея, която след стотина метра минава покрай разположената вляво Месалска чешма (строена през 1930 г. при изграждането на водопровода Рила – София). Продължава се в същата посока и след 10 мин. се пресича НОП (45мин.). Излиза се на поляна с наклон на север, където е удобно да се направи почивка. Пътеката прави завой и след малък стръмен пасаж излиза високо на десния долинен склон на р. Бистришка и през смесена гора и ляв наклон достига до водопада в м. „Самоковището” (1ч.15мин.). Тук коритото на реката рязко се понижава, водата скача по силно наклонените камъни и представлява живописна гледка. Мястото е великолепно за отмора, особено през летните месеци. Оформен е уютен кът за почивка с навес, маси и пейки.
Малко над водопада пътеката навлиза в резервата “Бистришко бранище”, а от НОП до м. Каркъмите водата на реката е добра за пиене, тъй като по течението й няма никакви замърсители. Върви се първо по десния, а след това по левия й бряг. Пътеката е с умерен наклон и за 40 мин. от водопада се стига до м. Менчето, при водослива на десния и средния начални потоци на Старата река (1ч.55мин.).
Местността Менчето (Механчето) се намира в резерват “Бистришко бранище”. Стари бистричани наричат мястото Ваказовото менче. Според спомените им тук била колибата на Стоян Ваказов (Домишляро) от с. Бистрица. Той пасял добитъка си наоколо и не слизал в селото. До колибата имало поток със студена вода и когато бистричани минавали оттук на път за планината, спирали за отмора и казвали на подигравка: “Стигнахме Ваказовото менче и можем да се почерпим със студена вода” (“Ваказовото механче” на шопски диалект е “Ваказовото менче”, тъй като шопите не използват буквата “х” в говора си).
От м. Менчето пътеката продължава рязко на север. След 10 мин. има ляво отклонение, което извежда до долния край на Голямата грамада, пресича се начален поток на р. Бистришка, след което пътеката отново се включва в главната.
Голямата грамада е разположена в резерват “Бистришко бранище”. По форма наподобява равнобедрен триъгълник с връх, отстоящ на 200 м над пътеката за х. „Алеко” и основа върху ВОП. Площта на местността е около 300 дка. Заета е от грамадни скални блокове.
След 400 м следва ново отклонение (което почти не се използва) вдясно по хоризонталата, което отвежда до м. „Погледец” на билото Катунище.
След 15 мин. се достига до билна поляна при м. Долен каркъм (2ч.30мин.). Оттук посоката се ориентира на запад. След 10 мин. се достига до м. „Горен Каркъм” (2ч.40мин.). Мястото е удобно за почивка. Следва отклонение вляво с дължина около километър, което прави връзка с ВОП над малкото скалисто връхче Пиперката.
Върви се вдясно през гората и за 15 мин. се достига 50-метровия мост над каменна река, заела поречието на р. Станциите – десен приток на р. Янчовска. Туристите са я нарекли Триъгълна грамада, поради формата й. От моста се открива хубава гледка към върховете Малък и Голям Резен. С леко изкачване и преминаване през м. Присоите след 10 мин. се достига ВОП при началото на м. „Меча поляна” (3ч.05мин.).
Местността Меча поляна е с наклон на изток и е заобиколена с естествена смърчова гора. Намира се на югоизток от х. „Алеко”, на северозападната граница на резерват “Бистришко бранище”. В северозападния й край минава трасето на седалковата п.в.л. “Академика І” и ски пистата “Витошко лале”. В обратна посока е лобното място на Иван Башев, министър на външните работи на България, загинал при снежна буря и неясни обстоятелства. На мястото е издигнат паметник.
От Меча поляна до х. „Алеко” има алея, която е част от ВОП и се изминава за 10 минути.

V.2. С. Бистрица – НОП (45 мин.) – Ръбовски извор (1 ч .20 мин.) – вр. Малък Купен (1 ч. 50 мин.)

Продължителност на прехода: 1 ч. 50 мин.
Денивелация: 750 м (изкачване)

Пътят от центъра на с. Бистрица до НОП е описан в маршрут V.1. Тръгва се по НОП вляво към с. Железница. След 5 мин. НОП се пресича от черен коларски път. Тръгва се по него нагоре през поляната в западна посока. Следва къса серпентина, която преодолява малък напречен праг и пътеката се насочва към м. Правец”. След 100 м се достига малък поток и, срещу течението му, за около 15 мин. се стига до пълноводен студен извор (Ръбовски извор) в подножието на Ръбовска грамада (1ч.20мин.). Тук е удобно за почивка.
Пътеката продължава с увеличен наклон вляво от грамадата като криволичи през смесена широколистна и млада иглолистна гора. На някои места тя се губи, но като цяло е ориентирана нагоре и на юг. Връхната точка на едва забележимия на склона на планината връх Малък Купен се достига за 30 мин. след отминаване на извора.
Връх Малък Купен (1650 м н.в.) се намира на източните склонове на Витоша, на късото било, разделящо м. Ръбовска грамада (на север) от м. Кукульска грамада (на юг). Представлява малък, скалист и леко издаден на склона купол, трудно забележим от подножието на планината. На около 200 м югозападно от върха започва естествената смърчова гора на резерват “Бистришко бранище”. От връх Малък Купен се открива чудесна панорама на север и изток: азимут 20о – вр. Църква, северно от с. Бистрица; азимут 80о – вр. Полувраг в Лозенската планина; азимут 116о – близкият вр. Кукуль; азимут 120о – вр. Манастирище в Плана планина; азимут 140о – билото Гърбежете; азимут 330о – близката м. „Бели камик” и билото Катунище. От върха се виждат голяма част от Стара планина с вр. Мургаш, Рила, с.Бистрица, долината на Ведена и др.
Връщането от вр. Малък Купен става по същия път.

V.3. С. Бистрица – НОП (40 мин.) – м. Гьоловете (1 ч. 05 мин.) – билото Катунище (1 ч. 25 мин.) – п.д. “Погледец” (1 ч. 45 мин.) – м. Долен Каркъм (2 ч.)

Продължителност на прехода: 2 ч.
Денивелация: 850 м (изкачване)

Ако се изминава при хубаво време, трасето на този маршрут е почти непрекъснато огряно от слънцето. Пътува се по голото било Катунище (вододел на реките Янчовска и Бистришка). Той скъсява значително пътя до х. „Алеко”, а гледките във всички посоки са великолепни.
Тръгва се от центъра на Бистрица по главната улица „Стефан Стамболов” в западна посока. В горния край на селото (преди вилната зона) се завива вдясно по ул. „Черни връх”. След 100 м при разклона се поема вляво между вилите и след нови 100 м вдясно започва алея, която минава през широколистна гора. По-нагоре тя се пресича от идващ отляво стръмен коларски път. Тръгва се по него нагоре, в западна посока. След 3 мин. се пресича НОП (40мин.), след което наклонът се увеличава. Пътят следи десния долинен склон на Ковачев дол и след стръмно изкачване излиза при малък извор (вляво). Оттук до п.д. “Погледец” вода няма. Пътят се изкачва постепенно до наклонена на югоизток поляна в м. Гьоловете (1ч.05мин.). След достигане на билната част на Катунище (1ч.25мин.), посоката се променя в югозападна и следва голото тревисто било. Вдясно остава едноименният връх, от който се спускат стръмни гористи склонове към с. Бистрица. Наименованието Катунище идва от времето, когато хубавите пасища по билната му част били използвани от юрушките пастири. Те живеели със семействата си в построени временни поселения – катуни. Твърди се, че катуните наброявали 12.
Гледките, които се откриват от Катунище, са пленителни. Високо горе хоризонтът се закрива от билото на Резньовете. На юг е десният долинен склон на р. Бистришка с върховете Малък и Голям Купен и м. Тодорово гюбре с великолепните си смърчови гори. На север е левият долинен склон на р. Янчовска. Виждат се п.д. “Водно стопанство” и м. Буда с преминаващите кабинки на лифта “Симеоново – х. „Алеко”.
Следвайки билото, пътеката навлиза в рядка смърчова гора и се изкачва до поляната Погледец, в северния край на която на 1677 м н.в. е едноименният почивен дом (1ч.45мин.). Преодолява се нов смърчов горист пояс и за 15 мин. се достига м. Долен Каркъм, където пътеката се съединява с идващата отляво от с. Бистрица за х. „Алеко” (виж маршрут V.1.).

V.4. С. Бистрица – Плажа (30 мин.) – НОП (40 мин.) – м. Славеева поляна (50 мин.) – водосливът на р. Станциите с р. Янчовска (1 ч. 15 мин.) – отклонение за п.д. “Ведра” (1 ч. 30 мин.) – финал на писта “Витошко лале” (1 ч. 40 мин.) – м. Романски (2 ч. 10 мин.) – х. „Алеко” (2 ч. 40 мин.)

Продължителност на прехода: 2 ч. 40 мин.
Денивелация: 910 м (изкачване)

Тръгва се от центъра на с. Бистрица, нагоре, по ул. „Стефан Стамболов”. При третата пресечка се завива надясно, минава се през моста на Бистришка река и се продължава по ул. „Шипка”. В края й се тръгва нагоре по ул. „Алеко”, а при разклона се завива вдясно по ул. „Върла поляна”. Върви се по нея до достигане на Янчовска река. Продължава се по алеята на десния бряг на реката и след няколко минути се стига до речно уширение, където има обширен парков кът с голямо сърцевидно езеро, огнища, пейки и маси (30мин.). Пътеката продължава вляво от езерото и за 10 мин. извежда до НОП (на левия бряг на реката има беседка). По-нататък тя следва десния бряг на реката, срещу течението й. След 10 мин. (при водохващането) се прехвърля на левия й бряг и извежда до м. Славеева поляна, разположена вдясно от пътеката (50мин.). В края на поляната има навес с пейки и огнище, а до пътеката – каменна чешма. Името Славеева поляна е дадено от туристите (бистричани не я наричат така). След поляната пътеката с умерен наклон се прехвърля на десния бряг на реката, после на левия и извежда до водослива на реките Станциите и Янчовска (1ч.15мин.). Следва зигзагообразно изкачване по вододела между двете реки, а след това пътеката се насочва по десния долинен склон на Янчовска река. Върви се през висока естествена букова гора в м. Стамболовото. Стига се до разклон (1ч.30мин.). Вляво се отделя пътека, която за 15 мин. през м. Самодивска поляна (името й е плод на туристическата фантазия) достига до п.д. “Ведра” в м. Дервишка бачия. След отклонението пътеката се доближава до реката, прехвърля се на левия й бряг и за няколко минути достига пистата за дълго бягане “Универсиада 83” при финала на пистата “Витошко лале” (1ч.40мин.). Оттук до м. Романски и х. „Алеко” се следва описанието в маршрут V.1.

V.5. С. Бистрица – манастир “Св. Петка” (15 мин.) – НОП (40 мин.) – м. „Буда” (55 мин.) – междинна станция на кабинковата п.в.л. “Симеоново – х. „Алеко” (1 ч. 20  мин.)

Продължителност на прехода: 1 ч. 20 мин.
Денивелация: 477 м (изкачване)

Отправна точка е площадът в с. Бистрица. Тръгва се от автобусната спирка в посока София. След моста на р. Гъбешница се поема нагоре по левия бряг на реката. След 200 се отминава водослива на Бистришка и Янчовска реки, стига се до мост и по него се преминава на десния бряг на Янчовска река. Върви се покрай реката до появата на указателна табелка, сочеща посоката за манастира “Св. Петка”. Пресича се реката и след около 200 м за 15 мин. се стига до входа на манастира (виж ХV.3.).
От манастирската порта се продължава по коларския път на запад. Преминава се по източните и южните склонове на вр. Скърчим. Опасност от изгубване няма. Хоризонтът се разширява и гледките стават все по-привлекателни. На юг може да се види цяла огърлица от върхове – Малък Резен, Голям Резен, Скопарник и малко под него – каменистият Голям Купен. Вляво от тях се виждат надиплените била на Плана планина с първенеца й вр. Манастирище, а зад него – гористият Мухчел (Вука тепе). Ниско долу като на длан се е разположило с. Бистрица.
Излиза се на заравнената м. Марина поляна, в горния югозападен край на която, над пътя, има извор с хубава вода за пиене. След малко се пресича НОП (40мин.) и после пътят се изкачва към м. Буда, минавайки през смесена гора и множество поляни. На север са гористата местност Горни Раковец и едноименната река, която на изток очертава двата дяла на Симеоновския хребет – Бистришки и Симеоновски. Зад реката се виждат кабинките на п.в.л. “Симеоново – х. „Алеко”.
С малки извивки пътят се изкачва до билна заравненост, над която има разклон. Тръгва се по дясното отклонение (лявото навлиза в гората) и, като се върви на запад, постепенно се стига до междинната станция на кабинковата п.в.л. “Симеоново – х. „Алеко” (1ч.20мин.). Непосредствено над нея минава пътеката от кв. Симеоново за х. „Алеко” (маршрут ІV.1.).

Железнишка река и се върви срещу течението на реката по тясна пътека на левия й бряг. След 3 – 4 мин. се пресича шосето София – Самоков и се продължава по черен коларски път. Веднага се забелязва първият стълб (№ 141) от стълбовата маркировка, която стига до края на маршрута. Между стълбове № 140 и 139 на десния бряг на реката има тепавица за пране на килими, китеници и др. До тепавицата се стига по отклонение от шосето София – Самоков по десния бряг на реката.
Изкачването по пътя продължава до достигане на голямо долинно уширение на реката при стълб № 124. Тук се пресича НОП (20мин.). Мястото е удобно за почивка. На десния бряг на реката има заслон, маси и пейки. Оттук пътят напуска течението на Железнишка река и започва да се изкачва по левия й долинен склон. Пресича се друг черен път и при стълб № 100 се достига коритообразната м. Алински валог. При стълб № 97 пътят навлиза в борова гора и, като минава източно от м. Изворите, прави ляв завой в посока към билото.
Местността Изворите е в малък горист дол на левия долинен склон на Железнишка река. Наименованието е свързано със съществувалите в миналото четири извора. Днес цялата местност е залесена с иглолистна гора.
Изкачването продължава и при стълб № 54 се излиза на голото било “Шеовица” (1ч.05мин.) при м. Илчов чукар.
Шеовица е билна местност и определя част от границата на водосборните басейни на реките Бистришка (която отводнява Бистришко – Железнишката котловина) и Железнишка. Според Лука Димитров някои части от Шеовица са изградени от епидиорит и епидиабаз. В някои пътеводители и картни материали местността неправилно е наричана Шевовица. В миналото тук бил айлакът на турчина Мурад Бей от с. Бариево. Той после го продал на училищното настоятелство на с. Железница. През 1926 г. държавата отчуждила витошките айлаци, в т.ч. и Шеовица.
От Шеовица се откриват панорамни гледки към местностите Загорчов дол, Поища, Венеца, вр. Белчева скала, Плана, Лозенска планина и др. Мястото е чудесно за отмора.
Продължава се по голото било и от стълб № 38 маркировката се насочва високо по левия долинен склон на Устружки дол (ляв приток на р. Железнишка). При стълб № 23 пътят и стълбовата маркировка се разделят. Ако се тръгне по пътя, което е удобно само ако няма сняг, след няколко серпентини се достига стълб № 4, където двете маркировки пак се събират. След няколко минути се стига до х. „Физкултурник”. През зимата пътят е само един – по стълбовата маркировка.
От хижата се откриват гледки в много посоки. Вижда се и разположеният над хижата, на север вр. Голям Купен. Той може да бъде достигнат като се изкачи понижението му от запад и оттам на изток се стигне до самия връх.
Връх Голям Купен (1930 м н.в.) е разположен в източния (Купенски) дял на Витоша в горната част на широкото вододелно било на Бистришка и Железнишка реки, източно от вр. Скопарник. Представлява съвкупност от три малки каменни върха като най-висок от тях е североизточният. На него има метална триангулачна пирамида. Южните му склонове са каменисти, а северните и източните са обрасли с естествена смърчова гора. Леко понижение на вододелното било в западна посока го свързва с вр. Скопарник. Изграден е от авгитови сиенити, изветрели на повърхността. Върхът се посещава рядко.

VІ.2. С. Железница – НОП (20 мин.) – водосливът на Загорчов и Устружки дол с Железнишка река (50 мин.) – м. Поища (1 ч. 35 мин.) – вр. Белчева скала (2 ч. 10 мин.)

Продължителност на прехода: 2 ч. 10 мин.
Денивелация: 830 м (изкачване)

Пътят от с. Железница до НОП (20мин.) при стълб № 124 е описан в маршрут VІ.1. От НОП се напуска стълбовата маркировка за х. „Физкултурник” и се продължава по левия бряг и срещу течението на Железнишка река. В този участък реката протича през сравнително широка долина. След 20 мин. от НОП долината се стеснява, а пътят преминава в тясна пътека, която след 5 мин. се прехвърля на десния бряг на реката, където се разклонява. Тръгва се по дясното отклонение. Стига се до водослив. Пътеката се отбива вляво, на югозапад, по десния долинен склон на Загорчов дол, който се отводнява от едноименен поток. Върви се през букова гора като пътеката няколко пъти преминава от единия на другия бряг на потока, след което се изкачва по десния склон и излиза до извор с хубава студена вода (30 мин. от Железнишка река). След пет минути се стига до черен камионен път, идващ отляво (маршрут VІ.3.) и по него за още 10 мин. – до изворния район на Загорчов дол при м. „Поища” (1ч.35мин.). Там има няколко малки извора.
От м. Поища се върви на югозапад и се изкачва билото между върховете Голям Кечек и Белчева скала. След това се продължава на северозапад и се достига понижението между върховете Белчева скала и Котаро, откъдето за няколко минути се изкачва вр. Белчева скала.
Връх Белчева скала (1831 м н.в.) се намира на билото, ограничаващо десния долинен склон на Железнишка река, западно от с. Железница. Връхната му точка представлява малка тревна площадка с няколко каменни купчини и триангулачен знак. Южните и западните му склонове са голи, източните са залесени с иглолистна гора, а върху северните (към м. Казана) има естествени букови гори. На северния склон е характерната голяма скала, дала името на върха, а според преданието, тук намерил смъртта си волът Белчо.
Гледката, която се открива от вр. Белчева скала е внушителна. Оттук се виждат: на азимут 20о – с. Бистрица (долната му част); азимут 40о – билото Шеовица; азимут 80о – с. Железница; азимут 92о – вр. Манастирище (в Плана планина); азимут 120о – с. Плана; азимут 140о – вр. Мусала (Рила); азимут 160о – м. Ярема с вилната й зона; азимут 164о – с. Ковачевци и вр. Мальовица; азимут 190о – вр. Голям Дебелец (Верила); азимут 194о – вр. Острица; азимут 210о – вр. Войчинов рид (Чаролея); азимут 326о „циркус” Казана; азимут 346о – х. Физкултурник и вр. Голям Купен.
Понижението на билото между върховете Белчева скала и Котаро е кръстовище на пътеки. Оттук може да се продължи за: вр. Котаро и вр. Купена (маршрут VІ.3.); вр. Голям Кечек и м. Ярема (маршрут VІІ.3.) и за х. „Физкултурник” (маршрут VІІ.3.).

VІ.3. М. Брезите – вр. Буките (25 мин.) – м. Поища (1 ч. 30 мин.) – понижението между вр. Котаро и вр. Белчева скала (2 ч.) – вр. Котаро (2 ч. 10 мин.) – вр. Купена (3 ч.)

Продължителност на прехода: 3 ч.
Денивелация: 1045 м (изкачване)

Маршрутът започва от последната спирка на автобус № 69 над м. Брезите, там където завършва НОП. При Царевите кошари се тръгва вдясно и нагоре (азимут 280о) по черен камионен път. След 10 мин. се пресича дълбок дол (дотук се върви по трасето на НОП). Продължава се вляво по склона и се стига до вр. Буките.
Връх Буките (1251 м н.в.) се намира на запад от м. Брезите и Царевите кошари и на югозапад от с. Железница. На картата е обозначен като Буките, но железничани го наричат Койлото (трева, с която се украсяват лазарките), а с името Буките назовават покритите с букова гора източни склонове. На връхната му точка има дървена пирамида.
Пътят следи високо левия долинен склон на Брезовишки дол и постепенно се изкачва на билото, ограничаващо десния долинен склон на Железнишка река. Минава се през м. Антови ниви и под вр. Орловец, непосредствено под м. Поища (1ч.30мин.), се съединява с пътеката от Загорчов дол към вр. Белчева скала (маршрут VІ.2.). Пътят оттук до понижението между върховете Белчева скала и Котаро е описан в маршрут VІ.2.
Продължава се нагоре, на северозапад (азимут 300о) по сравнително добре оформен път като се минава северно от вр. Котаро. След това се продължава вдясно от скалните групи в м. „Сиврикая” и общо за 50 мин. от вр. Котаро се достига вр. Купена (2195 м н.в.). Оттук може да се продължи за вр. Скопарник и Черни връх, или да се слезе в с. Чуйпетлово (маршрут ІХ.4.).

Този преход е част от Планското (Чуйпетловско) вървище (виж маршрут ІХ.3.). Тръгва се от ханчето “Ярема” и се върви по шосето за с. Железница. След 50 м се продължава наляво и нагоре по ясно очертан черен път по десния бряг на Ярловска река. След 5 мин. се достига отклонението на изкуствената вада от Ярловска река (виж описанието за м. Ярема). Продължава се срещу течението на реката през смесена иглолистна и букова гора и се стига до водослива на двата начални потока на Ярловска река (15 мин.).

Куртова река е гранична между Източен (Купенски) и Югозападен (Ветренско-Боснешки) дялове на Витоша. Тя е ляв приток на р. Егуля. В горното си течение (до пресечната точка с шосето за Самоков) носи името Ярловска река. Нейните начални потоци са два. Десният събира водите си от източните склонове на вр. Сива грамада. Билото на десния му долинен склон с вр. Лашова могила е вододел с р. Бяла вода (начален поток на Гръчка река). Билото на левия му долинен склон с вр. Градището е вододел с левия начален поток на Ярловска река, който води началото си от южните склонове на вр. Белчева скала. Водосливът на двата потока е непосредствено под вр. Градището. Протича в източна посока и под шосето за с. Плана се влива в р. Егуля. По поречието на Куртова река минава черен път. Той стига до пресечната й точка с асфалтирания път за с. Плана.

Оттук се тръгва по левия бряг на десния начален поток. След няколко минути потока се пресича и пътят се отправя с леко изкачване по десния му долинен склон, минавайки през смесена широколистна гора. Десет минути след пресичане на потока се излиза на билна поляна, оградена с изкуствена борова гора. След прекосяването й пътят се насочва на северозапад високо по левия долинен склон на р. Бяла вода като подсича южните склонове на вр. Лашова могила. Стига се до голото вододелно било над Лашова могила. Отминава се дясно отклонение и се върви право нагоре на северозапад (азимут 290^о) по слабо очертана пътека. Високо напред ясно се очертава превалът между върховете Войчинов рид и Сива грамада. След около 200 м вдясно от пътя има извор. Тук може да се направи почивка. Пътеката завива на запад към превала (азимут 260^о), минава покрай извори и потоци и достига малка вдлъбнатина в м. „Сакън дупка” – главен изворен район на р. Бяла вода. След 20 мин. се стига превала.

Оттук може да се продължи за селата Чуйпетлово (виж маршрут ІХ.3.) и Ярлово или за вр. Скопарник (виж маршрут VІІІ.1.).

VІІ.2. М. Ярема – водосливът на двата начални потока на Ярловска река (15 мин.) – вр. Градището (50 мин.)

Продължителност на прехода: 50 мин.

Денивелация: 300 м (изкачване)

Този преход се осъществява при еднодневен излет с малко натоварване, без преодоляване на големи височини и без да се напуска района на м. Ярема.

Пътят от Ярема до водослива на двата начални потока на Ярловска река е описан в маршрут VІІ.1. От водослива се продължава срещу течението на левия поток. Върви се по добре очертана пътека на десния му бряг. Пресича се долинна поляна и се върви през букова гора. Посоката постепенно се променя от северна в западна. Левият склон на потока е гол и определя южните склонове на вр. Белчева скала. Достига се обширна поляна, разположена на двата бряга на потока. Продължава се на юг (тук е важна правилната ориентация, тъй като няма пътека) и се излиза на билото. След това се продължава на югоизток и след 5 мин. се стига до вр. Градище.

Връх Градище е разположен над водослива на двата начални потока на Ярловска река. На голата му връхна част се забелязват няколко концентрични тераси, очевидно изкуствено създадени и добре запазени. Предполага се, че те са били част от отбранителна система. Южните и югоизточните склонове на върха са обрасли с букова и иглолистна гора. От върха се откриват великолепни гледки към целия район на Ярема: азимут 66^о – вр. Голям Кечек; азимут 90^о – вр. Манастирище в Плана планина; азимут 146^о – м. Ярема; азимут 220^о – вр. Лашова могила и вр. Голяма Острица; азимут 240^о – вр. Войчинов рид (Чаролея); азимут 276^о – вр. Сива грамада; азимут 324^о – вр. Котаро и азимут 350^о – вр. Белчева скала.

За връщане в м. Ярема се върви по същия път.

VІІ.3. М. Ярема – водосливът на двата начални потока на Ярловска река (15 мин.) – вр. Голям Кечек (55 мин.) – понижението между вр. Белчева скала и вр. Котаро (1 ч. 25 мин.) – х. „Физкултурник” (3 ч.)

Продължителност на прехода: 3 ч.

Денивелация: 600 м (изкачване)

Пътят от м. Ярема до водослива на двата начални потока на Ярловска река е описан в маршрут VІІ.1. След това се продължава срещу течението на левия начален поток. След 15 мин. на около 20 м по левия долинен склон на потока се забелязва пътека, която се изкачва през гората нагоре по склона на югоизток (азимут 130^о). Тръгва се по нея. След 10 минути се стига до поляна, продължава се на север и след още 15 мин. се изкачва вр. Голям Кечек (55 мин.). Оттук пътят следва билото в северозападна посока (тя се определя от върховете Голям Кечек и Белчева скала). По билото последователно се появяват три каменни пирамиди. След няколко минути започва изкачване на масива на вр. Белчева скала, като се следва южната му страна. По-високо, вдясно, няколко каменни пирамиди водят към най-високата точка на върха, а пътят се насочва към превала между вр. Белчева скала и вр. Котаро (1ч.25мин.), където почивката е задължителна.

След това се пресича големия циркус Казана (изворен район на Железнишка (Селска) река), като се върви по т. нар. “Влашка пътека”.

Казана наподобява добре оформен циркус, ограден от билото, определено от върховете Белчева скала, Котаро, Купена и билото на десния долинен склон на Устружки дол с двете скалисти връхчета, носещи същото име – Казана. Долната му част е заета от хубава букова гора с площ от 2450 дка. Над гористия пояс на Казана минава Влашката пътека, по която в миналото били прехвърляни стадата от пасищата под вр. Голям Купен към вр. Белчева скала.

В началото пътеката е ясно очертана и опасност от изгубване няма. Нейното трасе следва голата част на циркуса непосредствено над гората. За 50 мин. се достига билото между двете скалисти връхчета (Казана), откъдето на североизток се прекосява горния край на Устружки дол, където има извор с хубава вода. Пресича се р. Устружки дол и се стига до стълб № 21 от стълбовата маркировка на маршрута от с. Железница за х. „Физкултурник”. По-нататък се следва стълбовата маркировка и след 15 мин. се стига до х. „Физкултурник”.

VІІ.4. М. Ярема – пътят за с. Плана (55 мин.) – м. Брезите (1 ч. 20 мин.) – с. Железница (1 ч. 35 мин.)

Продължителност на прехода: 1 ч. 35 мин.

Денивелация: 30 м (изкачване); 310 м (слизане)

Този маршрут може да се комбинира с някои от другите маршрути в района на м. Ярема и да се осъществи удобна автобусна връзка със София.

От ханчето в м. Ярема се тръгва по шосето към с. Железница. Преминава се моста на Куртова река и се продължава вдясно по левия й бряг. Пътуването е леко и приятно. На някои места са оформени кътове за отмора. След 40 мин. се стига до изкуствено езеро, при което има заслон. Мястото е удобно за почивка.

Продължава се по широкия път, който след 10 мин. се прехвърля на десния бряг на реката, а след 5 мин. достига моста на Куртова река (55мин.), където е спирката на автобус № 70 от с. Плана за кв. Дървеница. Може да се продължи пеша за м. Брезите и с. Железница като се свие наляво по пътя. За 25 мин. се стига до ханче „Брезите”. Оттук има две възможности: едната е да се слезе по пряка пътека в с. Железница, а другата – да се тръгне по шосето за Самоков и след около 300 м да се стигне до крайната спирка на автобус № 69 за кв. Дървеница. Може да се продължи и надясно по нископланинската обиколна пътека (НОП).

Тръгва се от центъра на Ярлово на изток и зад черковния двор се завива веднага наляво. След около 100 м пътят продължава надясно и се насочва към боровата гора в края на селото. Следва се широката просека през гората, която минава покрай един каптаж. За 30 мин. по голям наклон се стига до югозападните склонове на вр. Погледец (1188 м н.в.). Продължава се по изоставен коларски път, който следва вододелното било, свързващо върховете Погледец и Малък Ветрен. Хоризонтът се разширява и постепенно се откриват големи части от южните склонове на планината. Минава се покрай билната м. Чардако (източно от пътя) и м. Попови егреци (100 м вляво). След леко изкачване се достигат западните склонове на вр. Малък Ветрен (1312 м н.в.), над м. „Фичерови егреци”. Тук отляво идват два други пътя от долината на р. Палакария през доловете Малък Ракьовец и Голям Ракьовец. Те също могат да се използват за достигане на тази точка от маршрута. Подсичат се западните склонове на вр. Малък Ветрен и се излиза на понижението между него и вр. Голям Ветрен. Тук пътеката се разделя. Лявото отклонение води към м. „Бели Соп”, билото Ридо и вр. Войчинов рид. Продължава се надясно, на североизток. Южните склонове на вр. Голям Ветрен (1629 м н.в.) са залесени и там изкачването е трудно. Върви се по западните му склонове, между боровата гора и букака. Пътеката постепенно набира височина по левия долинен склон на левия начален поток на р. Старата кория (ляв приток на р. Палакария) и излиза на превала северно от вр. Голям Ветрен. Оттам се продължава без пътека, вдясно от иглолистната гора. Върви се по билото, определящо вододела между р. Страторищница на изток и р. Палакария на запад и постепенно се излиза на голото теме на вр. Войчинов рид (Чаролея) (2ч.20мин).
Връх Войчинов рид (1877 м н.в.) се намира на изток от с. Чуйпетлово и на север от с. Ярлово. Той е на билото, ограничаващо левия долинен склон на изворния район на р. Палакария. Представлява късо било с направление североизток – югозапад с три ясно очертани връхчета по него. Най-висок е североизточният (на него има триангулачен знак без пирамида), а най-нисък – югозападният (с каменна пирамида). Възприето е целият масив да се счита като един връх. От Войчинов рид започват няколко мощни била: на запад е насочено билото Ридо (вододел между дол Езедина и изворния район на р. Палакария); на югоизток (азимут 146о) късо било завършва с конусовидния връх Голяма Острица; на север се редят върховете Сива грамада, Купена и Скопарник, а на юг – Голям Ветрен, Малък Ветрен и Погледец. Склоновете му определят изворните райони на няколко реки и потоци: Палакария, Станчов дол, Страторищница, Старата кория и Езедина. Източните и югоизточните му склонове са голи, северните и северозападните са заети от естествена букова гора, а по югозападните има иглолистни насаждения. Войчинов рид е обгледен връх. От него се открива панорама във всички посоки: азимут 16о – Хайдушка скала; азимут 24о – вр. Котаро; азимут 36о – вр. Белчева скала; азимут 62о – вр. Градището и вр. Голям Кечек; азимут 82о – вр. Лашова могила; азимут 110о – м. Ярема; азимут 146о – вр. Голяма Острица; азимут 190о – първенецът на Верила вр. Голям Дебелец; азимут 240о – вр. Петрус; азимут 344о – вр. Сива грамада.
Войчинов рид е естествено кръстовище на туристически пътеки към: с. Ярлово – през Ветрените и вр. Погледец; с. Ярлово – по билото Ридо и м. Бели Соп; с. Чуйпетлово – по десния долинен склон на горното течение на р. Палакария; вр. Скопарник – през вр. Сива грамада; м. Ярема – през вр. Лашова могила (Планско вървище); вр. Белчева скала и др.
От Войчинов рид се продължава на север по късото било (то се пресича от Чуйпетловското вървище – виж маршрут VІІ.1.), което извежда до скалистия вр. Сива грамада (2003 м н.в.). Той е най-южният двухилядник на Витоша и представлява скална грамада от монцонити, изветрели на повърхността. От върха се откриват панорамни гледки във всички посоки. Особено величествен е, гледан от м. Ярема. Може да се избегне изкачването му, ако се върви косо по западните му склонове и така да се стигне до билото.
След връх Сива грамада билото губи ясните си очертания и преминава в терасовидни заравнености и ориентацията е трудна, особено при лоша видимост. Ориентири могат да бъдат Ярловски Купен – скалист връх вляво от Сива грамада и северната посока на движение. Пътеката минава западно от вр. Купена и подсича западните склонове на следващия, разположен на билото, вр. Скопарник (4ч.10мин.).
Връх Скопарник (2226 м н.в.) се намира югоизточно от Черни връх и южно от вр. Голям Резен, на Балканското вододелно било. Седловината Преслапа го отделя от вр. Голям Резен, а на юг едва забележимо понижение го свързва със слабо изразеното издигане на билото. Връхната му точка представлява каменист купол с две, изградени от туристите, каменни пирамиди и триангулачен знак. Североизточните му склонове са стръмни и определят част от изворния район на Бистришка река. Загражда от североизток обширното Черно (Карачаирско) плато – изворен район на Купенска река. По североизточните му склонове минава стълбовата маркировка от х. „Физкултурник” за Черни връх. Оттук има широка панорама във всички посоки: азимут 30о – м. Катунище; азимут” 36о – вр. Църква; азимут 46о – с. Бистрица; азимут 80о – вр. Голям Купен; азимут 165о – вр. Купена; азимут 180о – вр. Ярловски Купен; азимут 206о – вр. Петрус; азимут 250о – вр. Кръста; азимут 340о – вр. Голям Резен. Наименованието е от тракийски произход и означава “остра, стръмна планина”. Поради отдалечеността му рядко се посещава.
От връх Скопарник в посока север се слиза до м. Преслапа (най-ниската точка между върховете Скопарник и Голям Резен). Тук се събират идващата отдясно пътека и стълбовата маркировка от х. „Физкултурник”. Продължава се по пътеката (или по стълбовата маркировка през зимата), изкачват се южните склонове на вр. Голям Резен (2277 м н.в.), след което се достига и разположения на запад Черни връх.

VІІІ.2. С. Ярлово – р. Чегарица (25 мин.) – м. Шаламанови егреци (1 ч. 25 мин.) – м. Тошови егреци (2 ч.) – Гръчка река (2 ч. 10 мин.) – м. Ярема (2 ч. 50 мин.)

Продължителност на прехода: 2 ч. 50 мин.
Денивелация: 300 м (изкачване)

Тръгва се от центъра на с. Ярлово по шосето към с. Ковачевци. След няколко минути то се напуска и се продължава на изток по асфалтираната улица покрай у-ще “В. Левски”. В края на селото (под гробищата) се тръгва по черен камионен път, който се насочва на североизток. Хоризонтът се разширява и се откриват гледки във всички посоки. На юг, отвъд полето, погледът се спира на ниската Верила с нейния първенец вр. Голям Дебелец (1415 м в.н.), а по-високо надничат приоблачните върхове на ненагледната Рила. На север се издигат главните върхове на южна Витоша – Голям Ветрен, Войчинов рид и Острица. Вляво от Голям Ветрен се вижда скалистата шапка на вр. Ярловски Купен. За няколко минути се слиза в долината на р. Чегарица при водослива на трите й начални потока (25 мин.).
Река Чегарица с трите си начални потока отводнява южните склонове на върховете Малък и Голям Ветрен. Първият поток събира водите си от м. Велчеви падини, вторият води началото си от м. Папре (при Тарийските егреци), а третият отводнява южните склонове на вр. Голям Ветрен. Реката протича в южна посока и, на югоизток от с. Ярлово, се влива в р. Палакария.
Тук пътят се разклонява. Дясното отклонение слиза надолу и продължава през м. Побиен камик, м. Дабо и Гръчка река към шосето София – Самоков. Това е старият коларски път от с. Ярлово за София.
Върви се по лявото отклонение на североизток. Веднага след излизане от коритото на реката, на север се отделя път, който води към изоставени селскостопански постройки. Минава се през ниви в м. Чикевица. След няколко отклонения, насочени нагоре към планината, се пресича десния начален поток на р. Слатина (Гайденица). Над пътя се забелязват постройките на Станчовите егреци. Пресича се далекопровода “Бобовдол – София” и вляво от пътя се забелязва самотен вековен бук, а след малко и останки от стопански постройки. Тук се формира левият начален поток на р. Слатина. По-ниско той се събира с десния и двата потока дават начало на реката.
Река Слатина (Гайденица) отводнява южните склонове на вр. Голям Ветрен, протича в югоизточна посока и се влива като десен приток на р. Страторищница в района на с. Ковачевци. Според български тълковен речник „слатина” има две значения: извор, от който водата изтича бавно и ниско място, където се стичат водите от околните места. Ярловчани назовават реката Гайденица, а жителите на с. Ковачевци – Слатина.
Постепенно с леко изкачване пътят навлиза в букова гора. След това пресича част от изворния район на р. Страторищница и излиза при голяма наклонена поляна, заета от смрикови храсти и плодни дървета. В източния край на поляната се забелязват останки от съществували някога постройки. Местността се казва Шаламанови егреци (1ч.25мин.). До нея минава главният начален поток на р. Страторищница.
Река Страторищница, отводнява югоизточните склонове на върховете Голям Ветрен и Войчинов рид чрез двата си начални потока: Първа крайна река и Втора крайна река. Техният водослив е на около 200 м под стария път от с. Ярлово за м. Ярема и София. В горното си течение, при м. Дабо, реката приема още два безименни притока, а в района на с. Ковачевци и десния си приток – р. Слатина (Гайденица). При с. Поповяне Страторищница се влива в Гръчка река.
Оттук се тръгва на север, по десния бряг на потока. След 100 м пътят го пресича и се насочва на серпентини под буковата гора. След 15 мин. се стига до неравен открит район, зает от множество каменни групи и смрикови храсти. Ниско под пътеката тече Гръчка река. Продължава се нагоре и при м. Тошови егреци се стига до голяма, наклонена на изток поляна (2ч.). Вляво е извисил снага вр. Голяма Острица (1708 м н.в.). На географските карти върхът е означен като Острица, но за ярловчани върховете са два – Голяма и Малка Острица. Малка Острица е предвършие в югоизточните склонове на Голяма Острица.
От Тошови егреци пътеката се насочва по хоризонтала, минава над водослива на р. Станчов дол с Гръчка река и, през буковата гора, постепенно слиза в поречието на Гръчка река (2ч.10мин.).
Гръчка река отводнява югоизточните склонове на вр. Сива грамада и североизточните склонове на върховете Войчинов рид и Голяма Острица. Началните й потоци са два. Левият (Бяла вода) събира водите си от района на м. „Сакън дупка”. Прилагателното “бяла” се използва за обозначаването на чиста, хубава вода. С този топоним ярловчани назовават и десния начален поток на Ярловска река. Десният е по-маловоден и отводнява Станчов дол. При водослива на двата потока под Станчов чукар започва Гръчка река. Тя тече на юг, през живописна девствена долина, минава на север от с. Ковачевци и, след село Поповяне, под името Лустра, се влива в р. Палакария. Леви притоци: реките Деркевица, Бела вода и Вучанов дол. Десен приток е р. Страторищница. Ярловчани наричат Гръчка река и с името Стари дол. Може да се приеме, че Стари дол е голямото уширение на долината на Гръчка река, източно от м. Шаламанови егреци.
Върви се около 200 м срещу течението на реката, пресича се и на около 20 м по левия й долинен склон се забелязва добре оформена пътека. Тръгва се по нея на югоизток. Тя изкачва постепенно левия долинен склон на Гръчка река. При разклона се тръгва наляво и се излиза на шосето Самоков – София. Оттам се продължава отново наляво и за 10 мин. се стига до ханче “Ярема”.

VІІІ.3. С. Ярлово – седловината Бука преслап (1ч.) – водосливът на р. Добри дол с р. Клисурата (2ч.45мин.) – махала “Клисурата” на с. Горна Диканя (2ч.55мин.)

Продължителност на прехода: 2 ч. 55 мин.
Денивелация: 140 м (изкачване); 330 м (слизане)

Тръгва се от центъра на Ярлово на юг, по асфалтираната улица. След 10 мин. се свива вдясно по пътя, който след моста на р. Палакария напуска селото и продължава да се вие през равнината. Стига се до моста на р. Дълбоки дол (30 мин. от Ярлово), откъдето на северозапад се вижда вр. Бога глава, а малко по-назад и вдясно от пътя е старото оброчище “Св. Петър”. Продължава се по шосето и след преодоляване на малко възвишение се пресича трасето на старото и изоставено вече шосе, свързващо Самоков със седловината Бука преслап, долината на р. Добри дол, с. Горна Диканя, с. Долна Диканя и гр. Радомир. Сега по шосето вече не вървят автомобили и то може да служи като идеална туристическа пътека в този граничен район между Витоша и Верила. Двата пътя ту се раздалечават, ту се съединяват и при седловината Бука преслап достигат най-южната точка на Витоша (1ч.). Седловината е кръстовище на много пътища. Първият води на север към вр. Петрус, м. Смильо и с. Чуйпетлово, югозападният е продължение на шосето за махала Лисец (Верила), на юг води пътека по билото на Верила, а в западна посока продължава трасето на изоставеното шосе Самоков – Радомир, което слиза към с. Горна Диканя. Тръгва се по него. В началото то слиза с няколко завоя по десния склон на изворния район на р. Добри дол. В тази част е обрасло с трева и е доста изровено. Тук автомобили не могат да се движат. За около 20 мин. се слиза до коритото на р. Добри дол, продължава се на запад по десния й бряг, пресичат се няколко нейни притока и се стига до водослива й с Мартинова река (1ч.40мин. от Бука преслап). След като се отмине чешмата (строена през 1986 г.), се стига до мястото, където р. Добри дол приема десния си приток р. Клисурата (2ч.45мин.). След десет минути се слиза до махала “Клисурата” на с. Горна Диканя.

Под Кокалови егреци пътят се събира с идващия отдясно от м. Смильо и с. Чуйпетлово. След 10 мин. се напуска широкия камионен път, продължава се наляво по пряка пътека и се слиза до р. Палакария. Преминава се на левия й бряг и след 15 мин. се стига до центъра на с. Ярлово.

ІХ.2. С. Чуйпетлово – м. Смильо (1 ч.) – м. Кокалови егреци (1 ч. 15 мин.) – с. Ярлово (2 ч.)

Продължителност на прехода: 2 ч.
Денивелация: 100 м (изкачване); 215 м (слизане)

От центъра на с. Чуйпетлово се тръгва по шосето за с. Боснек. След 100 м се свива вляво по добре оформен черен път. Това е старият път, свързващ с. Чуйпетлово със с. Ярлово (6,5 км). Той се изкачва с малък наклон нагоре през смесена гора и пресича последователно потоците Сичкова бара и Челище. След 1 ч. стига до м. Смильо.
Местност Смильо представлява обширна билна поляна ниско в южните склонове на вр. Големи рид. Кръстовище на пътища. Тук се пресичат черният път от м. „Кайо”, през вр. Дамян (Даута) и вр. Големи рид за седловината Бука преслап и Верила, и пътят от с. Чуйпетлово за с. Ярлово. Мястото е удобно за почивка. В миналото тук на православния празник Свети Дух е имало големи събори.
От м. Смильо се тръгва на югоизток (азимут 120о) и надолу. По пътя се откриват гледки към върховете Малък Ветрен, Голям Ветрен, Войчинов рид (Чаролея), Сива грамада и Ярловски Купен. След 15 мин. под м. „Кокалови егреци” пътят се събира с идващия отляво (от с. Чуйпетлово, през м. Кайо, за с. Ярлово). Оттук до с. Ярлово се следва маршрут ІХ.1.

ІХ.3. С. Чуйпетлово – м. Кайо (45 мин.) – превала между вр. Войчинов рид и вр. Сива грамада (2 ч. 15 мин.) (Чупетловско вървище)

Продължителност на прехода: 2 ч. 15 мин.
Денивелация: 630 м (изкачване)

Чупетловско (Планско) вървище е пътека, свързваща с. Чуйпетлово с м. Ярема и със с. Плана. В миналото след разселването на с. Чуйпетлово към с. Плана по тази пътека се осъществявала връзката между двете селища. Нуждата от контакти между жителите наложила намиране на най-прекия път между двете села. Планско вървище започва от с. Чуйпетлово и, през м. Кайо и южните склонове на вр. Ярловски Купен, достига превала между върховете Сива грамада и Войчинов рид (оттук виж маршрут VІІ.1.). От м. Ярема по стари коларски пътища се стига до с. Плана.
От с. Чуйпетлово до м. Кайо се следва пътя, описан в маршрут ІХ.1. Минава се покрай малки скални грамади и отделни големи камъни. Общата посока е североизточна на азимут 40о като, за да се набере бързо височина, се следи заобленото било към върховете Ярловски Купен и Купена. След около 20 мин. билото се напуска и по сравнително добре очертана пътека вдясно (азимут 70о) се продължава високо по десния долинен склон на изворния район на р. Палакария. Стига се до сравнително пълноводен извор. Мястото е удобно за почивка, тъй като е преодоляна по-голямата част от денивелацията. Посоката постепенно се ориентира на изток. Пресичат се многобройни малки водни потоци, захранващи горното течение на р. Палакария. Тази местност носи името Водите. На север хоризонтът се закрива от Балканското вододелно било с върховете Ярловски Купен и Купена, а на изток е най-южният двухилядник на Витоша вр. Сива грамада (2003 м н.в.). При подсичане на неговите склонове се достига пълноводен извор, а посоката се променя в югоизточна. По добре оформената вече пътека след 15 мин. се достига превала между върховете Сива грамада и Войчинов рид (Чаролея). Оттук до м. Ярема виж маршрут VІІ.1.
Палакария е река в Южна Витоша. Тя е ляв приток на р. Искър с дължина 39 км и водосборна площ 402 км2. Водите й се използват за напояване. Част от тях (в горното течение на реката) се прехвърлят изкуствено през Балканското вододелно било към поречието на р. Струма и яз. „Студена”. Водосборният басейн на р. Палакария се определя от върховете Сива грамада, Ярловски Купен и Дамян (Даута), продължението на Балканското вододелно било към седловината Бука преслап и Верила, вододела през Плана планина, м. „Ярема”, вододела между Ярловска и Гръчка реки и вр. Сива грамада. Десни притоци на реката са: Борска падина, Цангалов дол, Подрогов дол, Докьов дол, Любов дол, Дълбоки дол и притоците от Верила: Кумански дол, Станин дол, Божин дол, Сливов дол, Тодоров дол, р. Клисурата, Коритника, Копривщица, Турски дол, Еньов дол, Братолов дол, Широки дол, Стара река и р. Клисурица. Леви притоци: р. Езедина, р. Старата кория, р. Киселица, Ковачев дол, дол Ракьовец, р. Чегарица, р. Лустра и притоците от Плана – Просени дол, Селска река, Ковачки дол и Проданов дол. Поречието на реката се е обособило като историко-географска област “Палакарията”, а живеещите в нея се наричат палакарци. Константин Иречек смята, че наименованието е от гръцки произход и означава “стар орех”. Според същия автор е възможно и испанското “палакурна” (кюлче злато) по някакъв начин да е дало името на реката. Добивът на злато от наносите на р. Палакария се извършвал от незапомнени времена. Има данни, че през 1842 г. около 80 семейства от с. Ярлово изкарвали прехраната си от златодобив. Река Палакария се посещава рядко.

ІХ.4. С. Чуйпетлово – м. Кайо (45 мин.) – Черно (Карачаирско) плато (3 ч.) – понижението между върховете Купена и Скопарник (3ч.20мин.) – вр. Скопарник (3 ч. 30 мин.) – Черни връх (4 ч. 30 мин.)

Продължителност на прехода: 4 ч. 30 мин.
Денивелация: 1040 м (изкачване)

Пътят от с. Чуйпетлово до м. Кайо е описан в маршрут ІХ.1. Оттук следва преодоляване на повече от 500 м денивелация по слабо изразеното вододелно било (между реките Палакария и Струма) на вр. Купена. Посоката е североизточна (азимут 40о). Сравнително добре оформената пътека се насочва право нагоре като след малко повече от час стръмнината постепенно намалява. Трудното изкачване дотук си заслужава усилието, тъй като панорамата към Югозападния дял на Витоша е прекрасна. Тук е добре да се направи дълга почивка.
Постепенно наклонът намалява и не след дълго на север се забелязва характерна каменна група, наречена „Черната скала”, която дава и наименованието на местността около нея. Пресича се обширното тревисто Черно (Карачаирско) плато, от което събира водите си Купенска река – ляв начален поток на р. Струма (3ч.). На някои места пътеката се губи в тревата, но общата посока е североизточна (азимут 40о). Напред по пътя (в южната част на Черното плато) се забелязва характерен голям камък, покрай който трябва да се мине. До него има пълноводен извор, наречен Черен (Карачаирски). Той се счита за начало на Купенска река и водата му е една от най-студените на Витоша. Черното плато попада във вододайната зона на р. Струма.
Вдясно и на юг от пътя се вижда каменната грамада на вр. Ярловски Купен (2173 м н.в.), разположен на Балканското вододелно било. Заслужава си да се отиде до него, заради хубавата панорама, която се открива оттам.
Пътят се насочва на североизток и за около 20 мин. достига лекото понижение между върховете Купена и Скопарник (3ч.20мин.). Продължението на маршрута е през югозападните склонове на вр. Скопарник (3ч.30мин.). При желание, за няколко минути може да се изкачи и самия връх. Оттук до Черни връх виж маршрут VІІІ.1.

ІХ.5. С. Чуйпетлово – м. Кайо (45 мин.) – м. Смильо (1 ч. 25 мин.) – м. Ушек (2 ч. 25 мин.) – седловината Бука преслап (2 ч. 55 мин.)

Продължителност на прехода: 2 ч. 55 мин.
Денивелация: 100 м (изкачване); 210 м (слизане)

Пътят от с. Чуйпетлово до м. Кайо и южно от нея до тройния разклон е описан в ІХ.1.
От тройния разклон се тръгва по пътеката на юг към купола на вр. Дамян (1514 м н.в.). Връхната му точка е гола, а склоновете му са обрасли със смесена гора. Пътеката изкачва върха, слиза до лекото понижение между него и връх Големи рид (1459 м н.в.) и, следвайки високо неговите склонове, се спуска до м. Смильо (1ч.25мин.).
Черният път от м. Смильо до седловината Бука преслап следва Балканското вододелно било. Той е насочен главно в южна посока, а продължението му е в южната част на поляната Смильо. След около 800 м във второто дере и вдясно под пътя се вижда открит канал с хубава студена вода. Тук минава хидросъоръжението, което прехвърля водите на р. Палакария в Рибни дол, и чрез р. Струма ги насочва към яз. ”Студена”. По-нататък пътят продължава на югозапад, изкачва седловината при стълбовете за високо напрежение. Тук, вляво до него има характерни скали, които са ориентир за правилната посока. След около 100 м се достига асфалтовия път, свързващ с. Ярлово с вр. Петрус. Тръгва се по него и се следи за отклонението на черния коларски път насреща, който прави дъга на югозапад и при м. Петрусо, след преодоляването на малка седловина, се спуска към м. Манзурица. На около 100 м вдясно в ниското е едноименният студен извор – начало на поток, който след водослива с потока Дългио валог отдава водите си на р. Крапечка клисура (Речието) – ляв приток на р. Мартинова. Продължава се по билото, което прави завой на запад и се спуска до м. Ушек (2ч.25мин.). Местността е разположена в горната част на изворния район на р. Крапечка клисура (Речието). Оттук е минавал наричаният от местните хора “крапецки път”, който е свързвал Самоковското поле с Боснек и Крапец. Боснечани наричат реката Речието, а ярловчани – Крапечка клисура. В югозападната част на м. Ушек се намира м. Орльови егреци, а на отсрещния скат – м. Пульови егреци.
Пътят леко се изкачва, заобикаля дерето на р. Дълбоки дол и, след разклона вдясно за с. Горна Диканя, се насочва на югоизток. Оттук надолу по билото много важен ориентир са електрическите стълбове. Те минават ту от едната, ту от другата страна на пътя и стигат чак до Бука преслап. От м. Ушек до седловината Бука преслап се стига за около 30 мин.
Този маршрут се използва главно, когато неговото продължение е към Верила.

ІХ.6. С. Чуйпетлово – м. Меча чешма (1 ч.) – м. Накев камък (2 ч.) – х. „Селимица” (3 ч.) – х. „Острица” (4 ч.)

Продължителност на прехода: 4 ч.
Денивелация: 450 м (изкачване); 175 м (слизане)

Тръгва се от центъра на с. Чуйпетлово в северна посока. Пътят минава покрай бившата туристическа хижа и се насочва срещу течението на р. Големи дол – десен приток на р. Струма. Широката пътека следва реката. В началото наклонът не е голям, но след навлизане в изворния район на Големи дол се увеличава. Минава се през гората и се стига до Вуча чешма. След няколко минути се достига и седловината на вододелното било между реките Струма и Матница, източно от вр. Кръста.
Връх Кръста (1561 м н.в.) е разположен северно от вр. Асланов рид (1478 м н.в.). Връхната му точка, южните и източните му склонове са голи, а северните са заети от широколистна гора. Наименованието е свързано с поставения там оброчен кръст.
От седловината се открива чудесна панорама във всички посоки: на изток се наблюдават поречията на реките Върла и Купенска, на юг са вр. Петрус и целият витошки дял, носещ неговото име. Съвсем наблизо е вр. Асланов рид, а на север – пищната широка долина на р. Матница.
Оттук пътеката следва поречието на р. Клисурата, отводняваща едноименния дол. Реката събира водите си от източните склонове на вр. Кръста и се влива по-надолу като ляв приток в река Матница. На 5 мин. от билото в м. Вада е Меча чешма – място, удобно за почивка (1ч.). Пътеката се насочва към долината на р. Матница. Там, на левия бряг на р. Клисурата, има каменна чешма с два чучура, наречена Даин кладенец. Пресича се долината на р. Матница през разположена на двата й бряга поляна Цапени орници.
Река Матница (Поповска) протича южно от с. Кладница и е десен приток на р. Струма. Изворният й район е в западните склонове на Черни връх и вр. Седлото и в южните склонове на вр. Селимица. Водосборният й басейн се определя от билото, определено от м. Могилата, вр. Селимица, Черни връх, м. Сухото езеро, вр. Кръста и вр. Острица. Протича в западна посока през девствена гориста долина. Неин десен приток е р. Босочка (Босячка). Леви притоци са реките Клисурата и Жедна. В миналото долината на р. Матница е била един от центровете на рудодобива. Голяма част от рудата за мадана (ковачница на желязо) и самокова (голям чук, тежък около 200 кг, задвижван от водно колело) в с. Крапец била доставяна от района на Матница по съществувалия в миналото Железарски път. Според Павел Делирадев Сухото езеро (някога естествен водоем) било източено за нуждите на матнишкото рударство. Наименованието Матница се свързва с мътните води на реката от промиване на рудата, а другото й име (Поповска) – с бившето с. Попово, през което е преминавала. Успоредно на реката има коларски път, който слиза до с. Кладница.
След пресичането на няколко потока пътеката се изкачва по десния долинен склон на реката, пресича Босочка река и достига м. Накев камък (2ч.).
Изворният район на Босочка река е в м. Сива грамада (Чупетловска уструга) над черния път, свързващ с. Кладница с пазачницата на Матница (в района са водохващанията на горното течение на р. Матница за водоснабдяване на гр. Перник).
Сива грамада е каменна река, която се спуска по южните склонове на вр. Селимица. По протежението й има тревни площи, върху които са обособени групи от смърчови дървета. Каменните спусъци в двата й края не позволявали на добитъка да напусне района. Протичащите под нея водни потоци на няколко места излизат на повърхността й. Добитъкът излизал на паша откъм горната страна на Сива грамада. Кладничани наричат тази местност Сива грамада, а чуйпетловци – Чупетловска уструга.
Босочка река се влива в Матница южно от горския разсадник.
Накев камък (Накевец) е малък хълм на десния долинен склон на р. Босочка. Северните му склонове са голи, а другите са покрити с букова гора. Връхната му точка е голяма отвесна скала. Наименованието е свързано с дядо Наке от с. Кладница, който се славел като голям мечкоубиец.
Пътеката минава на запад под Накев камък и веднага се свързва с идващия отдясно (от пазачницата на Матница) път. След като прехвърли вододелното било под м. Могилата пътеката слиза към друга речна долина – долината на р. Танчовица. Пресичат се няколко начални потока на реката, преминава се през открити и гористи местности и се слиза до бившия пионерски лагер в поречието на Танчовица (1350 м н.в.). Реката отводнява едноименен дол. Преминава се през смесена гора и за 20 мин. се стига до х. „Селимица” в м. Ленището. Мястото е удобно за почивка.
Продължението на маршрута е в северна и североизточна посока с леко изкачване. След 20 мин. се пресича спускащата се от м. Марков нож каменна река, където е левият начален поток на р. Рударщица. По-високо и вдясно от пътеката е чешмата, построена от туристическо дружество “Кракра” – гр. Перник по повод 90-годишнината на БТС. Малко след това се излиза на обгледната местност Голината, разположена на Балканското вододелно било. Тя заема голото понижение между върховете Острица на югоизток и Венеца на северозапад. От Голината се откриват чудесни гледки към Люлин, Пернишката котловина и яз. “Студена”.
Наклонът намалява и пътеката се ориентира на изток. Отминава се идващата отляво (от с. Владая) пътека и след 150 м се стига до х. „Острица”.

водата. Хората са го смятали за свещен. Още в средата на ХVІІ в. турският пътешественик Евлия Челеби го нарекъл Чешмата на щастието. В миналото хората посещавали Живата вода, считайки водата му за лечебна. Изворът наистина е чудо на природата – феномен, наблюдаван само на едно място във френските Алпи. В зависимост от общия дебит на подземната вода, тя има свойството да прекъсва изтичането си за определено време и после отново да го възстановява. Чисто научното обяснение се свързва с физическия закон за скачените съдове и влиянието на атмосферното налягане върху нивото на водата в широката част на сифона. Обикновено прекъсването е за около 1 мин. В периоди на засушаване интервалите се увеличават, като през най-сухите месеци могат да стигнат и до 1ч. При пълноводие е обратното – възможно е изворът въобще да не спира, а само да променя дебита си. Температурата на водата е постоянна. Изворът бил каптиран много отдавна, а през 1952г. районът – облагороден. На извора е поставена гранитна драконова глава, от чиято уста изтича водата.
От извора Живата вода може да се продължи в няколко посоки: обратно към с. Боснек (1ч.20мин.), към с. Кладница (2ч.), или с. Чуйпетлово (1ч.30мин.) и др.
От долния извор, по добре очертан път в източна посока (азимут 80о),се продължава по левия склон на дола. След 100 м се стига до разклон. Върви се по лявото отклонение. След 12 минути следва нов разклон. Продължава се вляво, пресича се малко дере и се изкачва отсрещния долинен склон. Отминава се следващото дясно отклонение и се излиза на открита поляна. Продължението на пътя е в горния й югоизточен край. След 15 мин. се излиза на обширна гола местност, откъдето на югоизток се вижда заобленият тревист купол на вр. Асланов рид (1478 м н.в.). При него се кръстосват пътеки в различни посоки: за селата Чуйпетлово и Боснек, за Живата вода, за вр. Кръста (Чука) и долината на р. Матница. Минава се вдясно от връхната точка на Асланов рид (2ч.20мин.). Пътят прави лек завой на изток и стига до чешма, от която за 30 мин. в същата посока се слиза в с. Чуйпетлово.

Х.2. С. Боснек – с. Горна Диканя (2 ч.)

Продължителност на прехода: 2 ч.
Денивелация: 100 м (изкачване); 200 м (слизане)

Този маршрут в голямата си част следва поречието на р. Клисурата (Суха) – на границата между Витоша и Голо бърдо. Тук е бил т.нар. “пазарски път” на горнодиканци, използван при пътуванията им до София. В миналото пътят свързвал Горна Диканя и Боснек. Сега може да се използва за подстъп към Верила, а също и за опознаване на този девствен район на Витоша с най-висок връх Петрус (1454 м н.в.).
От центъра на Боснек се тръгва в южна посока по ул. „Бор” и се излиза в края на селото при р. Струма. Минава се по моста над реката и се продължава по широк черен път, като се отминава отклонението вляво за с. Ярлово. На 3 мин. след отклонението следва ново ляво отклонение, което също се отминава. Заобикаля се хълма Косматица и за 25 мин. от Боснек се стига до чешма с 3 чучура. След кратка почивка се продължава по десния път. След 100 м има нов разклон. Дясното отклонение води към Голо бърдо и егреците. Тръгва се наляво и надолу. Тук е последният от поредицата телефонни стълбове на с. Боснек. На 8 мин. път от чешмата следва нов разклон. Поема се наляво, към изворния район на р. Клисурата. Пътят минава покрай Ковачките и Биковите егреци. Местността е гола, с редки смесени насаждения. След няколко минути се стига до водослив на потоци. Продължава се по левия бряг на р. Клисурата. След 200 м се стига до широк черен път, който идва отдолу, срещу течението на реката и прави остър завой нагоре по левия й долинен склон към м. „Шумето”. Върви се към с. Горна Диканя, по течението на реката. Оттук долината на р. Клисурата става тясна и гориста. Широкият черен път пресича няколко пъти реката и за 30 мин. достига моста при водослива на р. Клисурата с идващата отляво р. Добри дол (1ч.50мин.). При големи засушавания р. Клисурата понякога пресъхва. Затова горнодиканци я наричат Суха. При водослива на двете реки минава старият изоставен път от Самоков за Радомир – чудесна туристическа пътека. Тя води вляво за седловината Бука Преслап и Ярлово и вдясно – за Горна и Долна Дикани. Оттук за 10 мин. се стига до махала Клисурата на с. Горна Диканя.
Село Горна Диканя обхваща шест махали: Парталина, Брескьето, Клисурата, Джорговица, Селото и Мартинова. Те са пръснати в обширен район в подножието на Верила, Витоша и Голо бърдо. Намира се на 5 км от с. Долна Диканя. През Горна Диканя минават три реки: Добри дол, Драгал и Таранинска река. Те захранват Диканския язовир. Долна Диканя има автобусни връзки с Дупница, Радомир, Перник и София.

15 минути. Пътят прави няколко остри завоя, пресича два от притоците на Кладнишка река и достига до м. Плачи камък. Тук, на юг от шосето, по десния бряг на реката, се отделя алея. Изкачването продължава по нея през вековна букова гора. В най-горната си част маршрутът преминава по дървени мостчета над реката и отвежда до паркинга пред хижата.
Хижа „Селимица” (1305 м н.в.) е разположена в м. Ленище в западното подножие на вр. Селимица. Построена през 1934 г., тя е една от най-старите хижи на Витоша. Сградата е двуетажна. На първия етаж има ресторант, а на втория са спалните помещения.
От х. „Селимица” могат да се предприемат излети до Черни връх (4 ч.), до х. „Острица” и до кв. Владая през м. „Кариерите”.

ХІ.2. С. Кладница – м. Три кладенци (3 ч. ) – Черни връх (4 ч.)

Маркировка: лентова, червена
Продължителност на прехода: 4 ч.
Денивелация: 1290 м (изкачване)

Разстоянието от автобусната спирка в центъра на с. Кладница до м. Плачи камък се изминава за 15 минути по шосето (виж маршрут ХІ.1.).
От Плачи камък се тръгва се на юг, по алеята нагоре и се върви все по десния бряг на Кладнишка река. Стига се до място с побит насред реката християнски кръст. Местните хора го наричат “Св. Йордан”, тъй като тук всяка година на Богоявление, се извършва богослужение с хвърляне на кръст в реката за здравето на онзи, които пръв успее да го извади оттам.
Малко по-нагоре е отклонението за х. „Селимица” и манастира “Св. Никола”. Маршрутът за Черни връх продължава право нагоре по десния бряг на Кладнишка река. Нататък речната долина на широк фронт е запълнена от големи морени. Само по бученето на водата се разбира, че отдолу тече река. Широка каменна алея прекосява морените и продължава през оредяла гора и поляни. След стръмно изкачване добре маркираната пътека излиза на автомобилния път, свързващ х. „Селимица” с някогашния пионерски лагер „Танчовица”. Реката, която преминава край лагера носи същото име. Непосредствено над лагера има водохващане – голям каптаж, изграден в началото на ХХ век. Дотук може да се стигне за час и по автомобилния път от х. „Селимица”. Веднага след каптажа вляво и на изток се отделя пътеката за Черни връх. Продължава се по нея през смесена широколистна гора. Пътеката е стръмна и преодолява значителна височина. На места се минава през малки полянки, където може да се отдъхне. На 15 мин. път от пионерския лагер „Танчовица” има 25 вековни, около 300-годишни букови дървета, които впечатляват с големината си. В добро състояние са и дават представа за величествените гори, съществували в по-далечното минало в тази част на планината. След още 30 минути се излиза над горната граница на гората и пътеката продължава през поляни, обсипани с планински цветя. Има и безброй храсти на малини и червени боровинки.
С изкачването панорамата става все по-впечатляваща. Тя кара туриста да спре и да се възхити на пейзажа наоколо. На юг белеят върховете на Рила, малко по-вдясно са далечните очертания на Осогово, а напред е Коневската планина, на билото на която се виждат очертанията на телевизионната кула. Още по-надясно, на северозапад, при ясно време се виждат Руй планина и целият район на Краището. Долу, в подножието на Витоша, на запад, блести огледалната повърхност на яз. „Студена”, а малко по-нататък са очертанията на ниското Голо бърдо.
От тази височина добре се открояват трите рида, които се спускат от билото на Витоша към с. Кладница. Вляво е Стамировият рид, в средата е Брезовица а вдясно – Смядовица. След около 2 ч.30 мин. от началото на маршрута, пътеката навлиза в най-високата заравненост и доближава билото на планината. Вляво, на изток, са очертанията на Черната скала – малък връх с остри, високо изправени скални блокове, непосредствено преди вр. Селимица. Оттук се вижда Черни връх с метеорологичната станция. На изток и югоизток е резерватът „Торфено бранище”.
Връх Селимица е на Балканското вододелно било, северозападно от Черни връх, в Северозападния дял на Витоша. Издига се само на 50 м над седловината, отделяща го от вр. Самара. Западните му склонове се спускат стръмно към поречието на Кладнишка река с денивелация над 800 м. Той е важен хидрографски възел, тъй като в северните му склонове са изворните райони на реките Владайска и Даутица, а в южните – на Кладнишка и Босочка.
От вр. Селимица се открива панорама във всички посоки. Виждат се върховете Малък Резен, Черни връх, Самара, Ярловски Купен, Петрус, Кръста, Острица, Острец и Владайски Черни връх.
Пътеката напуска билото и с леко спускане стига до м. Три кладенци, където се съединява с тази от м. Конярника към Черни връх. Маркировката е колова, зимна. Разстоянието от с. Кладница до м. Три кладенци се изминава за 3ч. и се преодолява денивелация от 1000 метра.
Разстоянието от м. Три кладенци до Черни връх се изминава за 1 час по маршрута, описан вХV.2.

ХІ.3. С. Кладница – Владайска река ( водохващането ) (3 ч. 15 мин.) – с. Владая (4 ч.)

Маркировка: лентова, жълта
Продължителност на прехода: 4 ч.
Денивелация: 175 м (изкачване); 300 м (слизане)

Маршрутът е част от нископланинската обиколна пътека на Витоша. Преди да се тръгне по трасето на канала, отвеждащ водите на Владайска в Кладнишка река и чрез нея – в яз. „Студена”, е добре да се отбележат няколко подробности. Каналът минава под автомобилния път и под селскостопански обработваеми земи и частни имоти. В м. Тинята (935 м н.в.) той се влива в Кладнишка река. На това място е изградено бетоново съоръжение – преливник с утаител. Предназначението му е да задържа влачените от водата инертни материали.
Маршрутът започва в най-долната част на с. Кладница, където трасето на канала от дясно плътно се доближава до автомобилния път. Върви се на изток през иглолистна гора. Тя се състои от борови култури, залесявани при строителството на язовира и има противоерозионни функции. По-нататък всички потоци, спускащи се от дясно на планината, както и двете по-големи реки, се вливат в канала и водите им се отвеждат към язовира по големи бетонни тръби. За 30 мин. се достига характерна местност, където Рударска река също се влива в канала. Мястото тук е удобно за почивка – има маси и пейки. Пречиствателната станция е разположена на стотина метра по трасето на канала, на десния бряг на Рударска река. Малко по-надолу преминава шосето от с. Рударци за с. Кладница. Ако се тръгне по него надолу се стига до първите къщи на с. Рударци.
Върви се нагоре по тясна пътечка, която се отделя вдясно от канала. След 50 м се преминава по дървено мостче над Рударска река. С леко изкачване се стига до м. Самара, където има заслон с маси, пейки и огнище. Оттук се открива изглед към част от Пернишкото поле, а долу, в ниското е с. Рударци. Възможно е преди преминаването по мостчето над реката да се продължи нагоре по десния й бряг и за около 20 мин. да се стигне до м. „Змиярника”, където също има кът за отдих. Пътеката надолу към селото е била ползвана в миналото като коларски път за превоз на каменните блокчета от кариерите.
Маршрутът към Владайската река продължава по трасето на канала и на 15 мин. от пречиствателната станция в м. Ясена се пресича от добре маркираната пътека (обозначена с табела) от с. Рударци за х. „Острица” – виж ХІІ.1. За 50 мин. от пречиствателната станция (1ч. 20 мин. от началото на маршрута) се стига до автомобилен път, който се спуска източно от някогашните кариери и слиза на запад към центъра на с. Мърчаево. По този път за 20 мин. може да се слезе до автобусната спирка.
За 1 ч. 30 мин. от пречиствателната станция (2 ч. от началото) се стига до широка поляна, оградена от няколко вековни дървета. В средата на поляната има голямо водохващане, чрез което водите на Бистра река се включват в канала. В края на поляната стар автомобилен път отвежда до горните махали на с. Мърчаево и спирката на автобус № 59.
Трасето на канала пресича автомобилен път, който върви нагоре и на юг, минава през гората и отвежда към каменните кариери, а надолу и на север – към най-ниските покрайнини на с. Мърчаево. След това трасето на канала преминава в автомобилен път, който минава покрай дървена беседка с маса и пейки, пресича буен планински поток и стига до триетажната сграда на хотел „Водпроект”.
По-нататък трасето на канала е с асфалтово покритие и достъпът на автомобили до хотела е възможен през всички сезони. Излиза се на автомобилния път Владая – каменните кариери. За слизане до с. Владая има две възможности. Едната, по-пряката, отвежда направо на площада, където е и автобусната спирка в селото. За да се използва този вариант трябва да се тръгне по павираното шосе по описанието в маршрут ХІV.2.
Другата възможност е да се продължи по трасето на канала. Достига се до голямото водно съоръжение, чрез което водите на Владайска река се отвеждат към яз. „Студена”. Оттук, право надолу покрай Владайска река, се слиза до центъра на с. Владая – маршрут ХІV.1. По пътя към Владая, в м. Кариера Липа, вдясно се отделя изоставен автомобилен път. Той минава покрай каменна сграда, обслужвала в миналото работниците от кариерата. Ако се тръгне по този път, който е почти хоризонтален, се стига в м. Рудището, където е кръстовището на няколко пътеки. Пътеката напред и надолу отвежда към центъра на Владая. Дясната, по-широката, е нископланинската обиколна пътека, която стига до м. Бялата вода през туристическия комплекс „Тихия кът” и по-нататък продължава към Княжево и Бояна.
Описаният маршрут е продължителен, но без преодоляване на големи денивелации. От София до Кладница може да се ползва маршрутно такси № 22, а от Перник до селото се стига с градски автобуси. От крайната точка на маршрута в с. Владая има удобен начин за връщане в столицата с автобусите на градския транспорт.

където при главния вход на плажа има минерална чешма, а около нея е кътът за почивка „Разклона”. Тук спират автобусите от гр. Перник и маршрутните таксита от гр. София за с. Кладница и обратно. Върви се в на североизток като се минава покрай входа на предприятието за бутилиране на минерална вода. След кръстовището се продължава нагоре по ул. „Кало”, която отвежда над селото. Тази част от пътя е известна като „пазарския път”. Тук маршрутът напуска асфалтираната улица, отклонява се вляво по стръмна пътека през иглолистна гора и започва да се изкачва. Гористата местност е известна като м. Ясена. Допреди 50 – 60 години тук е имало ясенови дървета, които после са били изсечени. Сега целият район е залесен предимно с черен бор за укрепване на стръмните планински склонове и против ерозията.

Разстоянието от началото на маршрута до разклона, при който се напуска асфалтираната улица, се изминава за 20 мин. След 50 мин. от началото пътеката пресича трасето на канала, отвеждащ водите на Владайска река към яз. „Студена” и продължава нагоре през гората на североизток. По трасето на канала има указателна табела, сочеща пътя към х. „Острица”. След още 10 мин. (1 ч. от началото) пътеката излиза на изоставен автомобилен път в м. Погледец. Продължава се по него нагоре през някогашните мърчаевски кариери, известни с наименованието „Каменоделец”. Непосредствено под пътя има чешма с питейна вода. Маркираната пътека се отклонява от автомобилния път. След стръмно изкачване се стига до м. Церова поляна (1160 м н.в.). От западния й край се открива широка панорама към Пернишкото поле и с. Рударци. На поляната, под сенчести дървета, има огнище с пейки и маси.

Разстоянието от началото на маршрута до Церова поляна се преодолява за 1ч.30мин. След това пътеката продължава на изток през поляната и преминава през млада широколистна гора. В горния край на поляната пътят се разклонява. Лявото отклонение отвежда към каменната кариера „Антена”, а добре маркираното дясно – към х. „Острица”. Продължава се надясно. След 1ч.50 мин. от началото на маршрута пътеката излиза на автомобилния път Владая – крайните кариери, по който минава маршрутът за х. „Селимица” (ХІV.2.). Тук, на изток и нагоре, пътеката продължава за х. „Острица”, а шосето напред – към х. „Селимица”. Местността над автомобилния път се нарича Бранкова бачия. На 5-6 мин. след автомобилния път, от ляво, идва пътека от с. Мърчаево. Тя се съединява с тази от с. Рударци и продължава нагоре към х. „Острица”. Пътеката преминава покрай м. Крив камък -изоставени сгради, обслужвали кариерата в миналото. Известно време се върви по някогашния автомобилен път и след 40 мин. от „Церова поляна” (2ч.10 мин. от началото на маршрута) отново се минава покрай изоставена кариера. Районът над нея е известен с наименованието „Венеца”. След още 10 мин. (50 мин. от Церова поляна или 2ч.20 мин. от началото на маршрута) се излиза на обзорно място, откъдето се открива панорама в различни посоки. Напред, на юг, се чернее характерното връхче Тепето. Малко по-надолу, на запад, е м. Врелото. Минава се през м. Пейчинов валог. По-нататък (2ч.30 мин. от началото) пътеката извежда на високопланинска поляна в м. Вадата. Надолу, по билото, в северозападна посока, са скалистите очертания на вр. Венеца, а нагоре, на юг, ясно се очертава вр. Острица, а вляво от него, на югоизток, се вижда Владайски Черни връх. Местните хора са наричали билото от м. Вадата до вр. Острица Голината. До 60-те години на миналия век в този район от ранна пролет до късна есен били извеждани на паша многобройни стада едър рогат добитък. “Голината” вече е заета от буйна растителност с все още млади иглолистни и широколистни дървета, много боровинкови и малинови храсти и различни треви. След леко изкачване нагоре към вр. Острица се излиза на алеята, идваща от х. „Селимица” за х. „Острица”. Тръгва се по нея наляво и след около 15 мин. се стига до х. „Острица” (1636 м н.в.).

Маршрутът преминава през един съхранен кът на планината, с богата и разнообразна растителност, диви животни, птици и впечатляващи изгледи.

Алеята продължава нагоре по десния бряг на реката, която в тази си част е изключително красива с буйноспускащите се пенливи води. Тук природата е впечатляваща: естествена горска растителност от различни по възраст дървесни видове. На десетина минути от водохващането алеята преминава покрай кът за отдих – масивен заслон с огнище, пейки и маси. Малко по-нагоре се стига до местност, известна преди години като Профсъюзите, а още по-отдавна като Самоковището. Вдясно, по дървен мост над Владайската река и после по автомобилен път на югозапад, може да се тръгне към Владая. Над алеята, вляво, на тераски е обособена цветна градина, в горната част на която има сграда със заведение за хранене. Продължава се направо.
За около час от началото на маршрута се стига до м. Корубите, където има заслон с огнище, масички, пейки и каменна чешма. На обширната поляна, вдясно на алеята, преди години е имало люлки, въртележки и дървени пързалки. Мястото е приятно за почивка след продължителното изкачване от Владая.
Вляво на пътеката, непосредствено над чешмата, има насочваща табела, сочеща пътя към п. д. „Металург”.
На около 5 мин. след м. Корубите буйният воден отток на Владайска река, под формата на невисок, но широк колкото реката водопад, стремглаво се спуска надолу. Пътеката минава непосредствено над огромния воден стълб. Тук преминаващите спират да починат и да послушат шума на водата. Мястото е известно като Хайдушкото витло. Вляво на пътеката, на брега, има малка чешмичка, която пресъхва през горещите летни дни. Вдясно, по дървено мостче над реката, може да се стигне до полянка, по която има разпръснати различни по големина каменни отломки. Следва малко по-стръмен участък. Пресича се Изспирска поляна и се стига до м. Пазарището. До алеята вляво има чешма и няколко пейки. Вдясно, по дървен мост и след това по речните камъни може да се отиде до дървена беседка, а после – до м. Фонфон. Това отклонение от алеята за Златни мостове води напряко по т. нар. Кукузелска пътека към п.д. на Радиото и на Артистите. През последните години преминаването над реката, особено при буйни обилни води, е силно затруднено и рядко се практикува.
Алеята преминава през смесена широколистна и иглолистна гора с преобладаващи видове бук и ела, след което за десетина минути извежда на автомобилния път от кв. Бояна. Тук, в м. Златни мостове, е спирката на автобуси № 61 и № 261, където има пейки и чешма.
Маршрутът Владая – м. Златни мостове е един от най-предпочитаните за навлизането пеша в най-урбанизираната част на Витоша. Въпреки 500-метровата денивелация, разстоянието между двата пункта не е голямо и се изминава сравнително бързо. Друга важна причина, която привлича туристите да минат оттук е обстоятелството, че речната долина на Владайска река в този участък е добре защитена от силни ветрове от двата високи рида, които я ограждат. Красотата на природата е основната причина, която привлича туристите към този маршрут.

ХІV.2. С. Владая – кариерите – х. „Селимица” (3 ч. 15 мин.)

Продължителност на прехода: 3 ч. 15 мин.
Денивелация: 400 м (изкачване); 90 м (слизане)

От площада на Владая до м. Терезиното за 10 мин. маршрутът следва описанието в ХІV.1.
От м. Терезиното вдясно се отклонява пешеходна пътека. Указателни табели сочат посоките към хижите „Селимица”, „Острица” и почивните домове „Рудничар”, „Здравец”, на Радиото и на Композиторите. Пътеката се изкачва през смесена гора и за 10 мин. достига ново разклонение, където също има указателна табела. Посоката нагоре и на изток води към х. „Острица”, а лявата – към п.д. Композиторите.
Тръгва се нагоре, на юг, през смесена гора, през м. „Бачища”. За 15 мин. от последното разклонение (или 35 мин. от началото) се излиза на павираното шосе, което свързва Владая с кариерите. Пресича се трасето на канала, отвеждащ водите на Владайска река към яз. „Студена” и се продължава нагоре. Върви се по шосето 15 мин. и се стига до изоставената каменна кариера. Тук, вляво край пътя, има едноетажна постройка, където е било моторното помещение. До нея има висок трафопост, захранващ околните сгради с ел.ток.
Автомобилният път, с няколко остри завоя, набира височина и минава покрай стара овощна градина. Мястото е известно като Стевовото. В недалечното минало емигрантът от Македония Стево построил тук жилищни и работни помещения и разработил каменните кариери. Вдясно на пътя се вижда красивата, но изоставена сега сграда на пионерски лагер. Минава се покрай разклонение вдясно, което отвежда до бившия профилакториум на Кремиковци, вече частен хотел – ресторант. След 10 мин. шосето пресича Бистрата река – ляв приток на Владайска. На левия бряг на реката, до моста, има триетажна сграда и чешма.
Разстоянието от Владая до тук се изминава за около 1 ч. Продължава се нагоре по автомобилния път и след остър завой се стига до разклон, където вляво се отделя пътеката (допреди няколко години добре поддържана алея) за х. „Острица”.
След 45 мин. от Бистрата река се достига отклонение на автомобилен път вдясно към горните махали на с. Мърчаево. Маршрутът за х. „Селимица” продължава по шосето. Вляво минава покрай изоставена каменна кариера, а вдясно – покрай сградата за работниците.
На 1 ч. от Бистрата река (2 ч. от началото на маршрута) вляво на пътя върху голям камък е маркировката, указваща посоката към х. „Острица” и към с. Рударци. След 10 мин. шосето отново минава покрай изоставена сграда, пред която има ляво отклонение за кариерите. Върви се направо и се стига до крайните кариери, където отново има няколко изоставени постройки. Вдясно се открива широка панорама с изглед към цялата Люлин планина, а малко по-наляво – към пернишкото поле и яз. „Студена”.
На 1ч.30мин. от Бистрата река автомобилният път минава над каменната река, която се спуска от подножието на вр. Селимица. Малко след това се достига краят на пътя.
Местността се нарича Крив камък. По-нататък маршрутът продължава по тясна пътека, за намирането на която помагат указателни табели. Тя навлиза първоначално в ниска широколистна гора, след това прекосява три ръкава на каменната река Рударщица и отново навлиза в гъста вековна гора. За кратко пътеката преминава през м. Врелото. После продължава през няколко обширни поляни, известни като м. Борачовица, след това се спуска към вилната зона над х. „Селимица”. Стига се до туристическата алея, свързваща хижите „Селимица” и „Острица”, завива се вдясно и след стотина метра се излиза пред х. „Селимица”.
Този маршрут е характерен със своята продължителност при сравнително малко изкачване по автомобилния път. Той преминава през все още малко посещаваната югозападна част на планината, през каменни реки и буйна растителност.

ХІV.3. С. Владая – х. „Острица” (2 ч. 40 мин.)

Маркировка: лентова, жълта
Продължителност на прехода: 2 ч. 40 мин.
Денивелация: 811 м (изкачване)

Пътят от площада в с. Владая до Бистрата река е описан в ХІV.2. След това се продължава по шосето нагоре и за 5 мин. се стига до място, където вляво и на юг се отделя широка алея към х. „Острица”. Тръгва се по нея през гората и след десетина минути Бистрата река постепенно преминава в каменна река. В тази част на маршрута изкачването е нагоре, по левия бряг на реката. Районът е известен като Овчарския (Юрушкия) мост. На 20 мин. от шосето се пресича каменната река по добре оформена пътека и се продължава нагоре, по десния й бряг. Минава се през м. Мочурището и след 10 мин. от преминаването над реката пътеката преминава покрай изоставен туристически заслон. До тук все още ясно личат останките от някогашна алея. Пътеката навлиза навътре в гъста вековна гора и на серпентини преодолява значителна височина. На 20 мин. от заслона пътеката се губи сред гъстата, почти непроходима гора. Много паднали, изкоренени и пречупени дървета, високи храсти и треви правят движението почти невъзможно, но посоката право нагоре непременно извежда на широката алея, свързваща хижите „ Селимица” и „Острица”.
В последните си 300 – 400 метра пътеката отново става добре очертана и излиза на вече посочената алея. Тръгва се наляво по нея и след 140 м се стига до х. „Острица”.
Маршрутът от Овчарския мост нагоре преодолява значителна височина. Навлизането в гъстата гора е свързано с опасност от изгубване.

ХІV.4. С. Владая – п.д. „Композиторите”(2 ч.) – м. Фонфон (2 ч. 20 мин.)

Маркировка: лентова, зелена
Продължителност на прехода: 2 ч. 20 мин.
Денивелация: 675 м (изкачване)

Маршрутът от с. Владая до м. Терезиното следва описанието в ХІV.1. В м. „Терезиното” вдясно се отклонява пешеходна пътека, където табелки указват посоката за хижите „Селимица”, „Острица” и за почивните домове „Рудничар”, „Здравец”, на Радиото и на Композиторите. Пътеката се изкачва през смесена гора и след 10 мин. достига ново разклонение. Продължава се наляво, към п.д. Композиторите. В тази част на маршрута алеята е широка, с лек наклон нагоре, по левия стръмен склон на Владайска река и движението по нея е приятно. На 30 мин. от м. Терезиното и 40 мин. от площада се пресича трасето на канала, по който водите на Владайска река отиват към яз. „Студена”. Пътеката продължава право нагоре, на югоизток.
Петнадесет минути след пресичане на канала пътеката минава край ниска каменна ограда, зад която има стара овощна градина. След това отново излиза на автомобилен път. Сега тук, на десния бряг на Владайска река, в местност, известна в миналото като каменна кариера „Плочите”, има частен туристически дом и градина.
След автомобилния път пътеката за п.д. на Композиторите продължава по пътя вляво, към Владайска река. След 20 м отново го напуска и със завой надясно поема по стръмнината нагоре и на юг. Преминава през естествена смесена гора с различни по възраст дървета. Петнадесет минути след напускане на автомобилния път за кариера „Плочите” отново се излиза на широка алея – стар автомобилен път, ползван за нуждите на горското стопанство. Продължава се по него вляво и след стотина метра се стига до каменна чешма и висока стара череша. По-възрастните владайци наричат това място Мечата дупка. След това пътеката отвежда до каменна река, която се спуска по северните склонове на Владайски Черни връх (40 мин. след разклонението от автомобилния път). Местността се нарича Задмуро. Пресича се каменната река и се продължава нагоре през гората по добре оформена пътека. Изкачването по стръмнината става с няколко серпентини и след десетина минути се стига до обширната поляна Владайски Конярник. Тя е заобиколена отвсякъде с иглолистни дървета, а в трите й края има неголеми жилищни сгради със стаи за нощуване, трапезарии и кухни. Оттук се открива хубав изглед към всички посоки на този дял на планината.
Поляната Владайски Конярник се намира на 1440 м н.в., преодоляната денивелация от Владая до тук е 645 м, а разстоянието е изминато за 2 часа.
В горната част на поляната минава автомобилен път, свързващ м. Златни мостове с п.д. „Здравец”. Тръгва се по него в посока към „Златни мостове” и след 15 мин. се стига там. След още стотина метра пътят отвежда до м. „Фонфон” (1470 м н.в.). В югоизточния край на поляната има голяма каменна чешма, а вдясно на пътеката е малката х. „Фонфон”, преименувана по-късно на х. „Луничка”. Построена е през 1926 г. Стопанисва се от Съюза на глухите. Ако се пресече потока зад каменната чешма и се навлезе в гъстата смърчова гора, може да се види големия скален отломък, върху който има стихове на Христо Ботев.
През м. Фонфон преминава туристическа алея. Малко по-нагоре тя се разклонява в няколко посоки, които водят към много хижи и почивни домове в Селимишкия дял на Витоша.
Местността Фонфон носи името на италианския дипломат, по чиято инициатива след Първата световна война била построена едноименната хижа, изгоряла по-късно.

ХІV.5. С. Владая – п. д. „Белите брези” (1 ч. 30 мин.)

Продължителност на прехода: 1 ч. 30 мин.
Денивелация: 495 м (изкачване)

Маршрутът започва от площада на селото при р-т „Царевец”. В първите 15 мин. до мостчето над Владайска река се следва описанието в ХІV.1. След това се преминава на десния бряг на реката. Следва стръмно изкачване на горе по серпентините на алеята, която преминава между осемдесетгодишни бели борове. След около 5 мин. се стига до м. Рудището – кръстовище, от което се отклоняват пътища в пет посоки (на 20 мин. от площада на Владая).
Широка алея (в миналото автомобилен път) води надясно и на изток към изоставената преди 30 години каменна кариера „Липата”, откъдето минава маршрут ХІV.1. от Владая за Златни мостове. Широката алея направо и на север отвежда към туристически комплекс „Тихия кът” и м. Бялата вода. Лявата, на запад, слиза надолу към вилната зона на Владая. За п.д. „Белите брези” се тръгва нагоре, на североизток. Пътеката, на серпентини, набира височина през смесена гора от бял бор и самовъзобновили се широколистни дървета. На места все още личи, че до неотдавна тя е била добре оформена. За 20 мин. от м. Рудището (40 мин. от началото на маршрута) се стига м. Шипето, където има каменна чешма. В тази местност до средата на миналия век е имало каменна кариера, която днес не съществува. Сега районът е обрасъл с млада широколистна гора с преобладаваща част на брезите. По-нататък пътеката навлиза в гъста широколистна гора и за още 20 мин. достига до м. Панкьовото- обширна поляна с лек наклон на запад, заобиколена от широколистна гора. През средата на поляната се оттича планински поток, мястото е мочурливо (особено от пролетта до средата на лятото) и трябва внимателно да се преминава. Тук следите от някогашната пешеходна пътека са се заличили. В горния (северен) край на поляната има каменна чешма. До нея са руините на съществувал някога заслон.
Продължава се нагоре, на североизток, през широколистна гора. На места пътеката е заличена, но опасност от изгубване няма. Не след дълго се излиза на шосето Бояна – Златни мостове (20 мин. от чешмата в м. Панкьовото) и се прекосява срещу уширението, служило някога за автобусна спирка. Алеята, вече широка, минава покрай каменна чешмичка и стига до идващата от м. Бялата вода за Златни мостове алея, но не се слива с нея, а след десен завой продължава на югоизток и след 50 м стига п. д. „Белите брези”.
Изминаването на маршрута е свързано с постоянно, но не много стръмно изкачване. Районът, през който се минава, е характерен с дивата си природа, буйно самовъзобновила се на мястото на някогашните каменни кариери, тишината и спокойствието.

ХІV.6. С. Владая – м. Св. Иван Рилски (40 мин.)

Продължителност на прехода: 40 мин.
Денивелация: 90 м (изкачване)

От центъра на Владая до м. Рудището се следва описанието в ХІV.5. (Владая – м. Белите брези).
В м. Рудището се тръгва на север по алеята към Тихия кът. След 5 мин. отляво идва автомобилният път от Владая. По-нататък алеята също добива вида на автомобилен път, но без повърхностно покритие. Тази част от маршрута е изцяло в гориста местност с преобладаващи широколистни видове. След още 10 мин. се стига до място, където отляво личат останки от някогашна беседка. Пътеката се отклонява наляво, на североизток, почти на 90° от алеята за Тихия кът и продължава през гората. В последната си част маршрутът изкачва малка стръмнина по няколко стъпала, оградени с дървен парапет и достига до м. Св. Иван Рилски.
Някои местни хора наричат мястото Оброчището. Според преданието, когато били пренасяни мощите на светеца от Велико Търново към Рилския манастир, монасите пренощували тук, в района на сегашния манастир “Св. Троица”, където е и параклисът, наречен на името на светеца.

Строежът започнал през 1927 г., когато бил завършен първият етаж. После хижата била достроявана няколко пъти. Пострадала значително от ветровала през 1956 г., но после в кратки срокове била възстановена. Сега х. „Кумата” е една от най-посещаваните на Витоша и много често се ползва като изходен пункт за изкачването на Черни връх. Собственост е на туристическо дружество „Черни връх”.

ХV.2. Х. „Кумата” – Черни връх (2 ч.)

Маркировка: колова, с номера
Продължителност на прехода: 2 ч.
Денивелация: 566 м (изкачване)

От входа на х. „Кумата” започва коловата (зимна) маркировка за Черни връх. Маркировка представлява поредица от метални колове, на чиито върхове върху триъгълни табелки на жълт фон са изписани номерата на жалоните.
Тръгва се от х. „Кумата”, на юг, по стръмна пътека. Малко по-нагоре вдясно, в гората има малък параклис с почти стогодишна история.
Между стълбове № 206 и 205 се излиза на автомобилния път, който води от х. „Кумата” към м. Конярника (1 км). При кол № 204 пътеката напуска пътя и, през гората, слиза надолу към Владайска река, преминава по дървено мостче над реката и след кратко изкачване при кол №195 излиза отново на автомобилния път.
При кол № 182 е малката дървена барака на ПСС, където има заслон и каменна чешма. На това място е първата заравненост на Витоша по пътя за Черни връх, известна като м. Конярника (1850 м н.в.) Вляво на пътеката, на югоизток, е долната станция на ски влека на пистата „Конярника – Ветровала”. Станцията представлява двуетажна постройка, долният етаж на която през зимата работи като чайна и предлага бързи закуски на скиорите. Разстоянието от х. „Кумата” до м. Конярника се изминава за 20 мин.
След чешмата в м. Конярника, вдясно е пътеката за п.д. „Звездица”. Тя минава първо през поляна, а после – през гъста иглолистна гора.
Пътеката за Черни връх се изкачва стръмно нагоре, на юг, успоредно на ски влека. Вдясно от нея има нискостъблена иглолистна гора. При кол № 140 е горната станция на ски влека (1977 м н. в.). Оттук до върха пътеката минава по границата на резерват „Торфено бранище”.
От кол № 136 при м. Три кладенци, наричана още Платото, започва втората витошка заравненост.
При кол № 100 има табела с информация за резервата. Вдясно е билото с вр. Селимица (2041 м н. в.).
При кол № 85 втората витошка заравненост свършва. Тук има насочваща табела към с. Кладница (3 ч.). Тази пътека на места е трудно забележима, тъй като рядко се използва за изкачване на върха.
При кол № 74 е каменната постройка на малкия заслон Седлото. Той носи името на едноименния връх (2108 м н. в.), който се вижда малко по-нагоре, вдясно от пътеката. Заслонът представлява сграда с две помещения. Изграждането му било наложено от факта, че в тази най-висока част на планината през всички годишни сезони времето бързо се променя и често рязко се влошава.
Разстоянието от заслон „Седлото” до Черни връх (където е кол № 1) се изминава за около 40 мин. След малка заравненост започва стръмно изкачване към върха. В тази част на маршрута през зимата се образуват големи навявания и преспи от сняг и затова маркировъчните колове са по-високи и са разположени по-близо един от друг (от 5 до 10 м).
Черни връх е най-високият витошки връх с надморска височина 2290 м.

ХV.3. М. Златни мостове – п. д. „Трендафила” – п. д. на Адвокатите – п. д. „Рудничар” – х. „Острица”

Маркировка: лентова, синя
Продължителност на прехода: 1 ч. 15 мин.
Денивелация: 246 м (изкачване)

От Златни мостове през м. Фонфон до кръстовището на пътеките под Яворова поляна (25 мин.) алеята следва маршрут ХV.2. След това тя продължава вдясно, на запад и малко преди моста над един от притоците на Владайска река, стига до скалата с бюста на Г.С.Раковски. Маршрутът продължава нагоре през смърчовата гора. Алеята тук е широка и добре оформена. Следва ново разклонение. Лявото отвежда до масивната сграда на п.д. „Трендафила” (40 мин.), разположен на 1632 м н.в. в едноименната местност.
Местността Трендафила е обширна поляна – естествена витошка заравненост, оградена от вековни смърчови гори. Оттук се открива обширен изглед към вр. Черната скала на изток, към Черни връх – на юг и съвсем наблизо на северозапад – към Владайски Черни връх. През покрайнините на поляната от изток на северозапад се изкачва асфалтиран автомобилен път, от който има разклонения за п. д. „Звездица” и х. „Еделвайс”; за п. д. „Рудничар” и х. „Острица”; за п. д. на „Адвокатите”, а крайната му точка е при п. д. „Трендафила”.
Продължава се по асфалтирания път на запад и след 5 – 6 мин. се стига до кръстовище, където се отклонява път за п. д. „Адвокатите” (200 м). Почивният дом е разположен в северното подножие на Владайски Черни връх на 1620 м н.в.
Владайски Черни връх (1641 м) е разположен в Северозападния дял на Витоша. Издига се величествено на вододелното било между Владайска река и нейния ляв приток – Бистрата река, южно от Владая. Връхната му част се състои от две стъпаловидно разположени едно зад друго връхчета, като северното е по-ниско. В картните материали точно то е отбелязано като същинският Владайски Черни връх. Западните и северните гористи склонове са стръмни и осеяни с радиално спускащи се каменни реки. Южните склонове преминават в плитко понижение, отделящо Владайски Черни връх от вр. Острица. Северната кота на върха е оградена от сиенитни скали. Оттам се откриват гледки към Владайския проход и Люлин планина. На около 150 м северно от върха може да се види интересно дърво – планински явор (жешля). От общ корен са израснали 12 дървета от същия вид, като най-едрото от тях е с диаметър 20 см и височина 14 м. Южната кота на Владайски Черни връх е широка тревиста заравненост, осеяна с камъни и смрикови храсти. От нея се откриват изгледи към вр. Черната скала, телевизионната кула на Копитото, вр. Голям Резен и вр. Острица.
На разклона автомобилен път с бетоново покритие продължава на запад и стига до широка поляна (30 мин. от п. д. „Трендафила”). В северозападния край на поляната е п. д. „Рудничар”. Разстоянието от м. Златни мостове до п. д. „Рудничар” се изминава за 1ч. 10 мин. Почивният дом е разположен североизточно от вр. Острица на 1615 м н.в.
Връх Острица (1696 м н.в.) представлява гол скалист връх на Балканското вододелно било, източно от с. Рударци в Северозападния дял на Витоша.
От вр. Острица към с. Мърчаево Балканското вододелно било продължава като граница на водосборните басейни на реките Владайска и Мърчаевска. Северните и североизточните му склонове са заети от смърчова гора, а на северозапад и запад стръмни спускания определят началото на десния долинен склон на р. Рударщица. Непосредствено до вр. Острица, на изток, има ски влек, обслужващ пистата при едноименната хижа. От вр. Острица се откриват панорамни гледки към: върховете Черната скала, Ушите, Селимица, скалния феномен Слона, м. Могилата, вр. Кръста, яз. „Студена” и с. Кладница. Гледан от околните села върх Острица е внушителен, със заострени очертания, които обясняват наименованието му.
На 70 м югозападно от п. д. „Рудничар”, в подножието на вр. Острица, е хижа „Острица”. Разположена е на 1636 м н.в. и на 50 м източно от мястото на съществувалата някога х. ”Брокс”. Инициатор за построяването на х. „Брокс” бил туристическият деятел от немски произход Хелмут Брокс. През 1957 г. хижа „Брокс” изгоряла, а няколко години след това била построена новата х. „Острица”.
От х. „Острица” на запад продължава пешеходна алея, която се спуска надолу и за 45 мин. стига до х. „Селимица”. Тази част от маршрута е включена във високопланинската обиколна пътека.
На стотина метра западно от х. „Острица”, по алеята към х. Селимица, вдясно и на северозапад, се спуска пешеходна пътека, която през м. Юрушки мост и по автомобилен път за 2 ч. 30 мин. отвежда до с. Владая.

ХV.4. М. Златни мостове – х. „Еделвайс”(1 ч.) – п. д. „Звездица”(1 ч. 10 мин.) – м. Конярника (1 ч. 40 мин.)

м. Златни мостове – х. Еделвайс”
Маркировка: лентова, жълта
Продължителност на прехода: 1 ч.
Денивелация: 285 м (изкачване)

х. „Еделвайс” – п. д. „Звездица”
Продължителност на прехода: 10 мин.
Денивелация: 40 м (изкачване)

п. д. „Звездица” – м. Конярника
Продължителност на прехода: 30 мин.
Денивелация: 85 м (изкачване)

Маршрутът започва от западния край на м. Златни мостове, където на левия бряг на каменната река и непосредствено над автомобилния път се отделят две широки пешеходни алеи. Лявата, покрай реката нагоре, води към м. Ветровала и х. „Кумата”. Дясната, на запад през м. Фонфон – към почивните домове на Радиото и на Композиторите, към „Трендафила”, „Рудничар” и хижите „Острица”, „Селимица” и „Еделвайс”. Тръгва се по нея през стара смесена гора и след 10 мин. се пресича автомобилния път „Златни мостове – Офелиите”. Алеята продължава направо през гората с леко изкачване. След широк завой надясно се минава по дървен мост над приток на Владайска река. Излиза се на пътя от Златни мостове към п. д. на Радиото, на Композиторите и п. д. „Здравец”. Продължава се по пътя вляво и след 50 м се стига до х. „Луничка” в м. Фонфон. Разстоянието от Златни мостове до х. „Луничка” се изминава за 20 мин.
Алеята се изкачва на югозапад и след около 5 мин. стига до разклон. Дясната алея води на северозапад към п. д. „Трендафила”, „Рудничар” и хижите „Острица” и „Селимица”. Тръгва се направо и на юг през най-долната част на м. Офелиите, пресича се автомобилния път, идващ от м. Офелиите. С няколко серпентини се преодолява стръмнина и се продължава нагоре през смърчова гора. За около 1 ч. от Златни мостове се достига ново кръстовище, където се отклоняват три пътеки. Широката наляво и на изток за 40 мин. отвежда до х. „Кумата”. Пътеката напред и на юг за 10 мин. стига до п. д. „Звездица”. Тръгва се вдясно, на запад и след около 50 м се стига до х. „Еделвайс”.
Хижа „Еделвайс” (1675 м н.в.) е разположена североизточно от вр. Острец сред стара смърчова гора. Хижата е била построена в периода 1932–1934 г., като в строителството й е участвал с лични средства цар Борис ІІІ. През 1956 г. тя била опожарена, но скоро след това – възстановена. Сега тя представлява двуетажна сграда, на първия етаж на която са столовата и кухнята, а на втория – спалните помещения. Южно от хижата на обширна поляна има много дървени шезлонги, масички и пейки. Близо до сградата има голяма каменна чешма, от която блика студена вода през цялата година.
Почивен дом „Звездица” (1715 м н. в.) е на около 10 мин. път южно от х. „Еделвайс”. Разстоянието се преодолява с леко изкачване при денивелация от 40 м, а придвижването е изцяло в гъста смърчова гора. Почивният дом представлява масивна триетажна сграда, разположена в м. Марина поляна. Теренът отпред е с голям наклон, което дава възможност за ползването му като ски писта през зимата като се монтира и временен ски влек. До п.д. „Звездица” може да се стигне и с автомобил.
Пряка пътека свързва п. д. „Звездица” с м. Конярника (местността е отправна точка за изкачване на Черни връх). От „Звездица” се тръгва на югоизток, прекосява се Марина поляна и се навлиза в гъста смърчова гора. Пътеката прави широк завой на изток и излиза на голо място, минава на юг покрай скалния венец и достига м. „Конярника” при каменната чешма до туристическия заслон. В м. „Конярника” има ски писта, долната част на която е с надморска височина 1800 м.

ХV.5. М. Златни мостове – м. Ветровала (20 мин.) – м. Офелиите (30 мин.) – х. „Кумата” (1 ч. 30 мин.)

Продължителност на прехода: 1 ч. 30 мин.
Денивелация: 335 м (изкачване)

Тръгва се от м. Златни мостове по левия бряг на Владайска река. Първоначално пътеката се слива с тази за х. „Кумата” и Черни връх. Върви се нагоре по стръмни каменни стъпала, обезопасени откъм реката с парапет. Пет минути след напускане на автомобилния път се стига до добре оформена площадка, откъдето се открива впечатляваща гледка към най-голямата по площ каменна река на Витоша. После пътеката продължава по левия бряг на реката, която тук е открита. Преминава се последователно по две дървени мостчета и след 10 мин. от началото на маршрута се достига до разклон.
Лявата пътека води на изток към хижите „Кумата”, „Боерица”, „Планинарска песен” и „Борова гора”. Тръгва се по нея. Маршрутът продължава с лек наклон нагоре край десния бряг на потока. След още 10 мин. се стига до долната станция на ски влека в м. Ветровала. Тук, на обширна поляна, заобиколена от вековни иглолистни дървета има кът за отдих с огнище, шезлонги, маси и пейки. Край планинския поток има каменна чешма. Минава се покрай нея и по широка алея се излиза на автомобилния път, който води нагоре и на юг и за 10 мин. стига до най-горната част на м. Офелиите. Преди да се излезе на поляната, на пътя има дясно отклонение, по което за 5 мин. може да се отиде до п.д. на МО. Малко по-надолу, покрай тенис кортовете това отклонение на пътя завършва пред триетажната сграда ДДС “Витошко – Студена”.
М. Офелиите (1520 м н.в.) е в Селимишкия дял на Витоша. От тази куполообразна поляна на североизток се открива изглед към м. Черната скала, която впечатлява с отвесните си склонове. В югозападния край на поляната, ниско долу има естрада, на която се провеждат събори и концерти. В северния край на поляната, непосредствено над гората, в ствола на иглолистно дърво има малка чешма, а над нея – кът за отдих с маси, пейки и огнище.
В най-ниската западна част на поляната (наричана Яворова поляна), върху голям камък е бюстът на поета Пейо Яворов.
В най-горната част на Офелиите, в южна посока, е малката постройка на ПСС. На това място автомобилният път, идващ от Златни мостове се разклонява. Дясното отклонение води към п.д. „Трендафила”, п.д. на Юристите, п.д. „Рудничар”, х. „Острица”, п.д. „Звездица” и х. „Еделвайс”. Другото, след остър ляв завой на югоизток стига до хижите „Боерица”, „Планинарска песен”, „Борова гора” и „Кумата”.
За х. „Кумата” се продължава по шосето в южна посока. Стига се до табела отдясно на пътя и се тръгва по пътеката, която се отклонява нагоре през гората, в югозападна посока. Върви се през гъста смърчова гора, където алеята е добре оформена. Два пъти се пресича автомобилния път. След около 30 мин. от м. Офелиите се преминава през просеката на ски пистата, която се спуска от м. Конярника към Ветровала.
Пътеката изтънява, провира се през гористата местност и след още 10 мин. стига до разклон. Надясно и на запад широка алея отвежда към х. „Еделвайс” и п.д. „Звездица”. Тръгва се наляво към х. „Кумата” и м. Конярника. След 10 мин. от разклона се стига до големи морени, разположени над един от най-мощните горни потоци на Владайска река. Преминава се по тях и след още 5 мин., с леко изкачване, се стига до автомобилен път. Тръгва се по него вляво и след 100 м се стига до двуетажната сграда на х. “Кумата”.
Предимството на този маршрут, в сравнение с други до „Кумата”, е че минава през м. Офелиите, откъдето има впечатляващи изгледи към различни части на планината. Той е за предпочитане през горещите летни дни, поради прохладата на вековните гори, през които преминава.

ХV.6. М. Златни мостове – п.д. „Бор” (50 мин.)

Маркировка: лентова, жълта
Продължителност на прехода: 50 мин.
Денивелация: 255 м (изкачване)

От каменната река в м. Златни мостове се поема на север по шосето за х. „Тинтява” и п.д. „Бор”. По-нататък, от лявата страна на шосето, е ресторант „Елените”, а след него, вляво се отделя алея, която отива към х. „Белите брези” и кв. „Княжево”.
Излиза се на обширна поляна с южно изложение. Около нея има стара борова гора. В югоизточния край на поляната има масивен заслон с огнище, масички, пейки и детски кът.
На 10 мин. от каменната река има разклон. Алеята направо и на север води към х. „Момина скала”. Тръгва се на дясно, на изток. Тук стръмнината е значителна. След още 10 мин. се стига място, където вляво се отделя пътека. Тя води до отстоящия на 50 м от разклона хотел „Елица” – триетажна сграда с хотелска част, ресторант и кафе-сладкарница. Пред нея има ски писта и портативен влек. До хотел „Елица” може да се стигне и по пътя от Златни мостове покрай х. „Септември”.
Алеята за п.д. „Бор” продължава право нагоре, на изток. След 50 м се отминава дясно отклонение за хижите „Боерица”, „Планинарска песен” и „Кумата”, което е част от високопланинската обиколна пътека.
Оттук до крайната точка на маршрута пътеката е много наводнена, а през зимата – заледена. Мястото е силно мочурливо, поради водата от торфищата под билото Балабана. Пресича се Боянска река по дървено мостче и се стига до п.д. „Бор” (1640 м н.в.). Той е разположен на десния бряг на Боянска река и на север от вр. Черната скала.

ХV.7. М. Златни мостове – х. „Септември” (25 мин.)

Продължителност на прехода: 25 мин.
Денивелация: 135 м (изкачване)

От Златни мостове до разклона за п.д. „Бор” се следва описанието в ХV.6. (на това място автомобилният път, идващ от северозапад, почти се допира до пешеходната алея). Тръгва се по пътеката към х. „Момина скала”. Тя продължава на север през обширна поляна, навлиза в гъста стара иглолистна гора и достига до автомобилен път. Тръгва се вдясно по него и след 200 м се стига до х. „Септември”. (Ако се продължи по пътя се стига до хотел „Елица”). Двуетажната хижа „Септември” (1485 м н.в.) е разположена на малка поляна сред смесена широколистна и иглолистна гора. Първоначално тук през 1937 г. е бил горският дом „Мандрата”. По-късно сградата му била разрушена и на нейно място в периода 1953 – 1955 г . била построена сегашната хижа „Септември”. Пред хижата има чешма, беседка, маси и пейки.
От х. „Септември” могат да се предприемат излети до хижите „Момина скала”, „Боерица”, „Тинтява”, „Кумата” и Черни връх.

ХV.8. М. Златни мостове – вр. Копитото (50 мин.)
Продължителност на прехода: 50 мин.
Денивелация: 40 м (слизане)

М. Златни мостове – хотел-ресторант „Копитото” (1 ч.)
Продължителност на прехода: 1 ч.
Денивелация: 60 м (слизане)

Тръгва се от каменната река в м. Златни мостове и се върви по шосето на север към поляната под Бели бряг. След 10 мин. се стига до ресторант „Елените”. Оттам, по широка алея след още 5 мин. се стига до кръстовище, където алеята отново излиза на шосето. Вдясно е алеята към п. д. „Бор” и хотел „Елица”, а направо и успоредно на шосето – за х. „Момина скала”. Продължава се по автомобилния път и внимателно се следи за появата на първото разклонение от него, където широка алея отвежда на север към Копитото. Тръгва се по нея. Пресичат се няколко планински потока, даващи началото на Планинишка река. Десет минути след напускане на шосето се стига до разклон. Лявото отклонение отвежда за 15 мин. до х. „Планинец”. Продължава се по почти хоризонталната пътека направо, на север. Отминава се ново разклонение, където почти заличена пътека вляво също отвежда надолу към х. „Планинец”, а вдясно и нагоре – към х. „Септември”.
След около 40 мин. от м. Златни мостове се достига до м. Букара, където има чешма. Пътеката, която минава покрай чешмата вдясно, навлиза в гората и отвежда до х. „Момина скала”, а лявата през Планинишки поляни и м. Карпузов валог – до Бялата вода и Тихия кът. В северната част на местността има разклон. Дясната пътека се спуска по-стръмно надолу. Ако се тръгне по нея след 5 мин. се стига до ново дясно отклонение към хижите „Есперанто”, „Камен дел”, „Кикиш” и кв. Драгалевци. От същата алея след моста на Боянската река има ляво отклонение на север, което слиза надолу, минава покрай Боянския водопад, Боянското езеро и стига до кв. Бояна. Пътеката е тясна, на места заличена и движението по нея трябва да става много внимателно.
За хотел-ресторант „Копитото” се тръгва от м. Букара по пътеката, която се спуска с малък наклон надолу, преминава през млада широколистна гора и за около 20 мин. отвежда до хотела.
Отправната точка за вр. Копитото е същата местност, откъдето се тръгва по почти хоризонталната алея, която минава през гората и за 15 мин. стига до върха с телевизионната кула.
Разстоянието между вр. Копитото и едноименния хотелски комплекс е около 400 м. От върха може да се тръгне по автомобилния път надолу и за около 40 мин. да се стигне до м. Разклона, където е главният вход на Витошкия дендрариум. Тук шосето от Копитото се съединява с това от Златните мостове и отвежда надолу към кв. Бояна.

Нископланинската обиколна пътека се отклонява от пътеката за м. „Златни мостове” непосредствено над кв. Владая. Тръгва се по нея и по дървен мост се минава на десния бряг на Владайска река. Пътеката се изкачва на серпентини нагоре и след 5 мин. стига до дясно отклонение за х. „Белите брези”. Изкачването продължава и след няколко минути се стига в м. Рудищата и нов разклон (10 мин.). Вдясно и нагоре е отклонението за п.д. ”Иглика”. Продължава се направо, минава се покрай горския разсадник в м. „Тръпковото” и се стига в м. Три кладенци (20 мин.), където се пресича трасето на електропровод. Оттук пътеката продължава по трасето на стар, широк коларски път. Наклонът рязко намалява, минава се през гората и се стига до обширна поляна в м. Ямите (25мин.). Тук има късо отклонение вляво към разположения на левия долинен склон на Планинишка река п.д. ”Минстрой”. Изкачването продължава и се стига до кът за отдих. След 5-минутно спускане се стига до кръстовище на пътища в м. Ноевица (35 мин.).
М.Ноевица е обширна, наклонена на север поляна в поречието на Планинишка река, където има масивен каменен заслон, чешма, пейки и маси. В тази местност НОП се пресича с радиалната пътека от м. Черния кос за Дендрариума, п.д. „Белите брези” и м. Златни мостове. Старото име на местността е Под усое. След като станала собственост на жител на с. Ноевци (Брезнишко) владайци започнали да я наричат Ноевец, а в някои пътеводители може да се срещне и като Ноевица.
След като отмине м. Ноевица, трасето на НОП пресича Планинишка река.
Планинишка река е десен приток на Владайска река. Началните й потоци са два. Левият отводнява северните склонове на рида Балабана, а десният събира водите си от района на х. „Планинец” и Планинишките ливади. Водосборният басейн на реката се ограничава от рида Балабана и слабоочертаващия се вододел от вр. Черната скала към м. Тихия кът.
Маршрутът продължава по добре оформена пътека нагоре и на север през широколистна гора и хубави поляни. При м. Голямата ливада се пресича асфалтирания път от кв. Бояна за м. Златни мостове. Оттук до м. Бялата вода се продължава по трасето на стария път (1ч.15мин.). В миналото Бялата вода е била важен пункт по маршрута от кв. Княжево за м. Златни мостове, но след построяването на кабинковата п.в.л. и появата на автобусен превоз до м. Златни мостове, значението й е намаляло. При Бялата вода има кът за почивка с чешма.
Продължението на НОП от Бялата вода към кв. Бояна е усложнено и трябва да става внимателно. Върви се по Беловодския път и след пресичането му с шосето за м. Златни мостове се продължава надясно и надолу по него. Отминават се последователно две отклонения вдясно от шосето – едното маркирано, а другото немаркирано. Веднага след моста на р. Раковец (1ч.35мин.) се тръгва нагоре, по десния бряг на реката. Минава се покрай каменна чешма и на 50 м по-нагоре пътеката рязко се отклонява вляво по бреговия склон и се насочва към кв. Бояна. Първо се пресича безводния Къси дол, а след него – Дълбоки дол. По-нататък пътеката се вие през м. „Толева кория”, минава покрай малко изкуствено езеро, пресича Гушева бара и с късо изкачване излиза на билната поляна Семовица (2ч.05мин.). Мястото е удобно за почивка. Има чешма. През Семовица минава радиалната пътека от кв. Бояна за ресторантски комплекс “Копитото” (маршрут ІІ.1.). Слиза се по каменни стъпала, пресича се Боянска река, върви се по ул. „Сговорна дружина” и при ул. „Поп Евстатий Витошки” се стига до горния край на кв. Бояна, където има парков кът (2ч.15мин.).
Боянска река води началото си от северните склонове на Черни връх. Протича в северозападна, а след х. „Момина скала” – в североизточна посока. След пресичането на андезитния витошки пояс, рязко увеличава наклона си и формира едно от най-хубавите природни творения на Витоша – Боянския водопад. След приемането на десния си приток – Петровичка река, речното корито на Боянска река оформя красивата Момина клисура, в долния край на която е свързаната с чудни легенди Момина скала.
С навлизането си в столицата, реката се включва в градската канализация. Водосборният й басейн се определя от вододела, спускащ се на север от х. „Камен дел” и едва забележимото му продължение към местностите „Скален ръб” и „Скална глава”, върховете Ушите, Малък Резен, Черни връх, Лъвчето, Средец, Черната скала, билото Балабана и слабоизразения вододел до м. Панкова ливада. Десни притоци на реката са: р. Петровичка и потоците Скокчет и Шилести камък. Част от водите й са каптирани в Боянския водопровод за водоснабдяване на София. Боянчани я назовават в горното й течение със старото й име – Стара река, а в долното – Крива река.
Парковият кът е най-важната отправна точка от кв. Бояна към Витоша. След изкачване на каменните стъпала, вляво се отделят последователно две пътеки. Първата от тях е продължението на НОП, а над нея, в същата посока е пътеката за м. Яневица, хижите „Камен дел”, „Есперанто” и Боянския водопад (маршрут ІІ.2.). С леко изкачване през смесена гора, се пресича потока Скокчет и след няколко серпентини се достига левия долинен склон на потока Шилести камък. Пътеката се приближава до него, пресича го, а след него и широкия черен път, извеждащ до Боянското езеро, минава край чешма, през букова гора, осеяна с огромни единични скали и скални групи и излиза на източния край на Боянското езеро (2ч.55мин.).
Боянското езеро (1027 м н.в.) се намира на около 2 км над кв. Бояна. Площта му е около 2000 кв.м. Разположено е на изток от Сухи връх. Създадено е през 1906 г. по изкуствен начин на склоновата заравненост при поляната Ралевица. Изграждането му е свързано с построяването на Боянския водопровод. На мястото на езерото имало малко блато. Счита се, че водите му се подхранват от околните извори Средна глава, Господарева вода, Голяма глава и др., поради което е обявено за водоохранна зона. Туристическата експлоатация на района е ограничена и цялото езеро е заградено с телена ограда. Тук се кръстосват няколко туристически пътеки от кв. Бояна за: Драгалевския манастир (НОП), Боянския водопад и хижите „Камен дел”, „Есперанто” и „Момина скала”.
НОП се насочва на юг, покрай оградата на водоохранителната зона над езерото. Високи смърчове и брези ограждат пътеката. След 5 мин. тя се отделя вляво от оградата и пресича обширна равна поляна, на североизток от която събира водите си потокът Вучарника. Пресича се малък горист пояс и се стига до билна поляна, в средата на която има малка горичка. В източния край на поляната се забелязва стоманобетонната пирамида на триангулачен знак. Оттук се открива чудесен изглед към вр. Камен дел. Пътеката отново навлиза в гората и продължава по левия долинен склон на Сери дол, който се отводнява от едноименен поток. Пресича се малка грамада в горния край на Плещи дол с изгледи към подножието на планината и софийското поле. Прехвърля се ниско било и, източно от м. Преката поляна, се достига Дренов дол (над пътеката е надвесена голяма скала). Пресичат се коларски път и потока Папарливец, чиито води шумят под грамадата и на около 30 м под пътеката излизат на повърхността. В ниското се забелязва шосето за х. „Алеко”, което е указание за близостта на Драгалевския манастир. След няколко минути се пресича потока Луканевица и се слиза на шосето при автобусна спирка “Манастира” (автобус № 66). Продължава се още 100 м нагоре по него и под първия завой се забелязват сградите на манастира.
От завоя на шосето, в южна посока се насочва хоризонтална пътека за м. „Паша бунар”. Това е НОП, която малко след това се отклонява наляво (дясното отклонение е за м. Паша бунар), за 5 мин. слиза до Драгалевска река, пресича я (4ч.05мин.), изкачва десния й долинен склон (при м. „Градище”), пресича трасето на седалковата п.в.л. “Драгалевци – Бай Кръстьо” (4ч.15мин.) и продължава на юг.
Изворният район на Драгалевска река е в м. „Капакливец” и югоизточната част на м. Платото. Горното течение на реката представлява добре изразена конусообразна фуния, в която събират водите си няколко начални потока. След андезитния витошки пръстен, наклонът й рязко се увеличава и формира една от най-ярко врязващите се в планината речни долини. При напускане на главния витошки склон образува характерен наносен конус, чиито основа и изпъкнала част могат да се проследят на около 4 км северно от кв. Драгалевци. В миналото в района на Драгалевци е съществувало странично изкуствено отклонение, по протежението на което са били разположени драгалевските воденици. След Драгалевци успокоените води на реката протичат на изток от шосето и по-надолу се вливат в Дървенишка река. Водосборният басейн на Драгалевска река в района на Витоша се определя от Головръшки рид, източната част на м. Капакливец, рида Капакливец, м. Платото, билото на левия долинен склон на потока Голямата фуния и неговото продължение по посока на Драгалевския манастир. Ляв приток на реката е потокът Голямата фуния, а десен – Преката бара.
Достига се горната част на Търновати дол и трасето на електропровод. Продължава се по левия долинен склон на потока Кръстовото. Сто метра преди достигане на потока, до пътеката има каменна чешма. На следващото вододелно било (между потоците Кръстовото и Големи камък), при м. „Старата кория” пътеката пресича коларски път и се насочва по левия долинен склон на р. Скакавица (4ч.45мин.). На 100 м преди нея, вляво, има висока скала, откъдето се откриват изгледи към поречието на р. Скакавица, кв. Симеоново, Софийското поле и вододелното било между р. Скакавица и Сухата река.
Изворният район на река Скакавица е източно от х. „Сълзица”. Реката протича в дълбоко врязана долина – една от най-красивите в тази част на Витоша. В средното си течение (непосредствено над НОП) реката образува красивите Алекови водопади, разположени на около 30 м един над друг. Те носят името на Алеко Константинов, който често ги е посещавал. В подножието на гористия пояс местните хора я наричат Коленечка река, а преди вливането й в Дървенишка река – Шамако.
Продължава се по десния долинен склон на р. Скакавица, пресича се широк коларски път и се стига до Сухата река (15 мин. от р. Скакавица). След 5 мин., в м. Горна плоча, се пресича пътеката от кв. Симеоново за г.д. “Брезовица” (маршрут ІV.2.), където има чешма (5ч.10мин.). НОП слиза през смесена гора и стига до долинно уширение на Симеоновска река (5ч.25мин.), където има солиден каменен заслон, сърцевидно езеро и пейки. Мястото е удобно за почивка. Тук минава пътеката от кв. Симеоново за х. „Алеко” (маршрут ІV.1.). Слиза се на около 50 м надолу, по десния бряг на реката. След това, с няколко серпентини, НОП се насочва по десния й долинен склон. Отминава се отклонението вляво за езерата (500 м). След това се пресичат потока Милош и трасето на кабинковата п.в.л. “Симеоново – х. „Алеко”. След 15 мин. се излиза на обширната билна поляна Дудов преслап (5ч.55мин.) на вододела между реките Симеоновска и Раковец.
Оттук до края на маршрута НОП следва по хоризонтала трасето на Рилския водопровод. Само в последните 200 – 300 м (от м. Рамнище до последната спирка на автобус № 69) има около 50 м изкачване. Тази част на алеята носи името на най-успешния кмет на София, строителния инженер Иван Иванов (1891–1965 г.), който в периода 1919 – 1924 г. ръководи проучването и проектирането на водопровода “Рила – София” и свързаните с него две електроцентрали.
Водопроводът “Рила – София” е изключително модерно за своето време и технически рационално водоснабдително съоръжение с голямо стопанско значение за София. Започва от водохващането на р. Бели Искър в Рила на кота 1506 м и завършва при резервоара в кв. Лозенец на кота 603 м. Дължината му е 68,7 км и доставя вода с дебит 2000 л/сек. за водоснабдяването на София и подвитошките села. По трасето му има 21 тунела с обща дължина 16342 м, като 3 от тях са с дължина над 1175 м, а един – с дължина 3558 м. Изградени са 14 сифона със стоманени тръби, като най-големият от тях е под Самоковското поле, където нивото на водопровода пада с 28 м, след което отново се изкачва на първоначалната кота. Водопроводът минава през 28 км подземни бетонови канали, много мостове и други съоръжения.
Успоредно на водопровода, на около 5 м над трасето му е минавала теснолинейна ж.п. линия, обслужвала строителството му. По-късно тя била демонтирана.
По случай успешното завършване на това уникално техническо съоръжение през 1933 г. се състояло тържество на игрище “Юнак”. Там бил изграден голям фонтан, от който при откриването бликнали високо бистрите струи на рилската вода. Освен за питейни нужди водите му се използват и за добив на електроенергия във ВЕЦ “Мала църква” и ВЕЦ “Симеоново”.
При Дудов преслап НОП се пресича от коларски път (маршрут ІV.3.), а след 5 мин. се достига р. Раковец.
Изворният район на река Раковец е над местностите Буда и Совато. Тя тече на североизток и разделя Симеоновския рид на два дяла – Бистришки и Симеоновски. До м. Шумако (там минава шосето от кв. Симеоново за с. Бистрица) реката носи името Раковец, оттам до м. Фращане (вилна зона Бункера) – Дълбока река, а до вливането си в р. Искър – Фращане.
При м. Хайдушки чукар пътеката излиза на билна поляна, където се пресича от черен коларски път (маршрут V.5.), продължава до Янчовска река (6ч.25мин.), след това – около 50 м срещу течението й по десния бряг и при указателна табелка свива вляво по десния й долинен склон.
Янчовска река отводнява обширен район северно от х. „Алеко”. Под м. Стамболовото приема десния си приток р. Станциите и, малко над центъра на кв. Бистрица, се влива в Бистришка река. Под НОП, на двата бряга на Янчовска река е създаден интересен парков кът с голямо изкуствено езеро и много маси и пейки – отлично място за почивка.
По висок каменен мост се преминава през м. Ковачев дол, след това се пресича широкия коларски път от с. Бистрица за билото Катунище и м. Долен Каркъм (маршрут V.3.). След 50 м НОП се слива с идващата отляво радиална пътека за х. „Алеко” и след няколко минути достига Бистришка река (6ч.55мин.).
Бистришка река (Стара, Гъбешница) събира водите си от три начални потока: десен, идващ от района на западните склонове на вр. Голям Купен и североизточните склонове на вр. Скопарник; среден, оформящ се под понижението между върховете Голям Резен и Скопарник; ляв, отводняващ големи пространства под вр. Голям Резен и м. Голямата грамада. Водосливът на първите два е при м. Менчето, а малко под него се влива и третият. Реката тече през дълбока гориста долина в североизточна посока, минава през с. Бистрица (в северните покрайнини на Бистришко – Железнишката котловина) и при Панчарево отдава водите си на р. Искър. Леви притоци на Бистришка река са: Янчовска река и потокът, отводняващ Джерджов дол. Десни притоци са р. Мали дол и Лева река. Водосборният й басейн се определя от Бистришкия дял на Симеоновския рид, върховете Малък Резен, Голям Резен, Скопарник и Голям Купен, м. „Шеовица” и „Кокалянски рид”. Трите наименования на реката (Бистришка, Стара и Гъбешница) се използват в различни източници малко объркано. Трябва да се отбележи, че местните хора не назовават реката Бистришка, а Стара река. Гъбешница я наричат в частта след водослива й с Янчовска река до вливането й в Искър.
След реката се продължава през иглолистна гора. След 100 м се пресича пътеката от с. Бистрица за х. „Алеко” (маршрут V.1.). Излиза се на открита билна поляна, където има малък заслон с камина, пейки и маси. До заслона има вода. Две минути са необходими, за да се стигне до м. Ценков валог, до която достига и асфалтиран автомобилен път. Тази част от НОП (от м. Ценков валог до Железнишка река) се поддържа безвъзмездно от семейство Тане и Гала Николчови от с. Бистрица. Те, със собствен труд и материали, са изградили множество паркови елементи – столчета, маси, чешмички, табелки с народни мъдрости и поговорки, които я отличават от другите маршрути, а преминаването по нея е истинско удоволствие за туристите.
След м. Ценков валог се преодолява нисък хребет и се излиза на обширна поляна в м. Терзийски дол (7ч.20мин.). Той се отводнява от р. Оброчка бара – ляв приток на Лева река. Малко след това се стига до друга билна поляна – Балийн чукар (7ч.30мин.), където сем. Николчови са създали истински оазис – пейки и маси за хранене за около 40 човека. Непосредствено под пътеката има извор и огнище. От Балийн чукар се откриват чудесни гледки към върховете Кукуль, Малък Купен и долината на Цонкина река, а на североизток се вижда като на длан Бистришко – Железнишката котловина. Пресича се Цонкина река – ляв приток на Лева река и, при висок каменен мост, в който са вградени тръбите на Рилския водопровод, се достига до Лева река (7ч.50мин.).
Лева река събира водите си между билата на местностите Гърбежите и Шеовица, където носи името Плачковица. До м. „Церако” (където приема левия си приток Цонкина река), Лева река протича в източна посока, а през м. Големи дол посоката се променя в северна. При м. Клисурчовец се влива в Бистришка река. По левия долинен склон на горното й течение минава трасето на товарната въжена линия за х. „Физкултурник”.
Пътеката продължава през смесена гора, минава през м. „Усадите”, пресича няколко немаркирани пътеки към с. Железница и достига красивата и дълбока долина на Железнишка река (8ч.25мин.). Тук продължава нагоре по левия склон на реката. В долинното уширение има уютен кът за почивка с пейки и маси. На десния бряг има и заслон.
Железнишка река събира водите си от обширната циркусообразна местност Казана, заградена от върховете Казана, Купена и Белчева скала. Реката протича в дълбока долина, минава през центъра на с. Железница и на 2 км под селото се слива с р. Егуля. Оттам до вливането й като ляв приток на р. Искър носи името Ведена. Неин ляв приток е Устружки дол, а десни притоци са: Загорчов дол, Бугарски дол и Железнишките минерални извори (на 1.5 км под с. Железница).
Пътеката прави леко изкачване по десния долинен склон на Железнишка река и в м. Рамнище излиза на обширна поляна, оградена с иглолистна гора. След това набира височина, заобикаля дълбокото дере на Райков дол и достига широкия черен камионен път от м. Брезите за м. Поища. Тръгва се вляво по него и се слиза до асфалтирания път София – Самоков, където е крайната спирка на автобус № 69. По пътя за 5 мин. се стига до ханче “Брезите” и разклона за с. Плана.

Тръгва се от м. Златни мостове на север по асфалтирания път за п.д. “Бор”. От ляво на шосето е ресторант “Елените”, а зад него се отделя алея за х. „Белите брези”. Тук пътеката се отклонява вдясно от големия завой и пресича обширна поляна – любимо място за почивка. В югоизточния й край има масивен заслон с огнище, а наоколо – пейки и маси. Пътеката продължава вдясно от шосето и го следи почти до х. „Момина скала”. Тук, ляво късо отклонение води към природонаучната станция на БАН. Веднага след него е м. Бели бряг, откъдето надясно се отклонява пътека за хотел ”Елица” и х. „Септември”. След около 180 м наляво се отделя пътека за Копитото. След 10 мин. се пресича късото шосейно отклонение вдясно, което извежда до х.”Септември” и хотел ”Елица”. След нови 10 мин. се пресича асфалтирания път и се стига до м. „Стамболовата ливада”.
Местност Стамболовата ливада е обширна поляна на запад от х. „Момина скала”. В източния й край има чешма, а многото маси и пейки създават отлични условия за отдих. В северозападния й край е ресторант “Момина скала”. Наименованието на местността е свързано с името на следосвобожденския политически деец Стефан Стамболов, чиято собственост е била.
Оттук се продължава по пътеката, идваща от кв. Княжево. За 40 мин. се стига до х. „Момина скала”. На север от хижата се отделя пътека за х. „Есперанто” и кв. Бояна. Пътят за п.д. „Средец” е на изток през Боянска река и се изминава за 10 мин. От почивния дом се продължава на изток. Малко след това има ляво отклонение за х. „Камен дел”, а след 10 мин. – още едно ляво за същата хижа. Продължава се направо към з. „Кикиш” (1ч.10мин.), където е добре да се направи почивка. За 5 мин. се стига до обгледната м. „Кикиш” (на 300 м от заслона). На изток и югоизток погледът обхваща вр. Камен дел, м. Брезовица, м. Бай Кръстьо, вр. Църква (северно от с. Бистрица), кв. Симеоново, вр. Градище и Софийското поле.
От м. Кикиш, на югозапад се отделя пътека за м. Платото (маршрут ІІІ.1.). След малко се преминава покрай чешма вдясно и на 10 мин. от м. Кикиш се забелязва отклонение на пътека вляво и надолу за Драгалевския манастир и кв. Драгалевци (маршрут ІІІ.1.). Продължава се през смесена букова гора и голяма грамада. Откриват се гледки към долината на Драгалевска река и Комините. Върви се по камениста пътека по левия долинен склон на Драгалевска река, пресича се неин ляв приток и след 10 мин. се преминава по мост на десния долинен склон на реката. Стига се до м. Бай Кръстьо (2ч.25мин.), където късо отклонение вляво води надолу до станцията на п.в.л. Продължението на СОП е вдясно.
М. Бай Кръстьо се намира в средната част на Головръшки рид, южно от кв. Драгалевци и западно от р. Скакавица. Носи името на известния в миналото планинар Кръстьо Димов. През зимата на 1924 г. под х. „Алеко” той попаднал в лавина и само късметът го спасил от неизбежна смърт. Затова през 1936 г. със собствени средства и с помощта на приятели изградил малък спасителен заслон в местността, носеща сега неговото име. Заслонът вече не съществува, но дълги години бил спасително убежище за изпаднали в беда планинари. Тук са междинните станции на двуотсечковата п.в.л. “Кв. Драгалевци – Голи връх”. Районът е добре устроен с необходимите за почивка паркови елементи и заведения за хранене. Кръстовище е на туристически пътеки в много посоки: за х. „Алеко”, м. Комините, м. Платото, з. „Кикиш”, х. „Средец”, кв. Симеоново и др. Източно от м. „Бай Кръстьо” е шосето от кв. Драгалевци за х. „Алеко”.
От м. Бай Кръстьо се продължава вдясно, на изток и се търси продължението на пътеката под големия завой на шосето за х. „Алеко”. След пресичане на шосето, се стига до обширна поляна под комплекса “Елпромтрафо – Хюндай” и се продължава на югоизток. В м. Железни врата се излиза североизточно от п.д. “Полиграфически комбинат” (маршрут ІV.2.). Продължението за горски дом “Брезовица” е в същата посока. Върви се по камениста пътека, която пресича два пъти пистата за ски бягане “Универсиада 83”, минава през м. Лехите и при шосето за х. „Алеко” (маршрут ІV.2.) достига горски дом “Брезовица” (3ч.05мин.).
Оттук се продължава по шосето. След малко вляво се отделя асфалтиран път, който е продължение на СОП. Следва нов разклон. Наляво е пътят за п.д. „Водно стопанство”. Тръгва се надясно по асфалтираното шосе, което слиза по левия долинен склон на Янчовска река, минава в долния югоизточен край на м. Цветна поляна и при финала на пистата “Витошко лале” достига поречието на Янчовска река (3ч.25мин.).
Местност Цветна поляна е с наклон на юг и е разположена между шосето за х. „Алеко” и отклонението от него за п.д.”Ведра”. Неизвестно по какви причини тя не е била залесена при създаването на изкуствената иглолистна гора в района през 20-те години на миналия век. През нея е минавала известната в миналото Ашикова вада, по която са се прехвърляли част от водите на Янчовска към Симеоновска река. От Цветна поляна се откриват омайващи гледки към резерват “Бистришко бранище”, долините на Янчовска река и нейния десен приток – р. Станциите, билото Катунище, м. Стената при х. „Алеко” и билото на Резньовете. Наименованието е свързано с богатото разнообразие на цветя през лятото. Поради това, че в миналото тя е била част от държавния горски фонд, бистричани я наричат Държавната ливада.
От Янчовска река шосето продължава на югоизток и с леко изкачване през смесена гора стига до п.д.”Ведра” (3ч.50мин.). Продължението на маршрута е на юг по широк коларски път, който следва левия долинен склон на р. Станциите. След като пресече реката, пътеката се отклонява вдясно и нагоре (наляво е т.н. Стефанов път – широк коларски път, който извежда до билото Катунище) и за десет минути стига до разклона при м. Погледец. На североизток късо отклонение води до х. „Погледец”. Продължава се на юг и след 10 мин. изкачване се стига до м. Долен Каркъм. Тук пътеката се съединява с идващата от с. Бистрица за х. „Алеко” (маршрут V.1.).

Високопланинската обиколна пътека (ВОП) свързва радиалните витошки пътеки в най-високата им част (от 1700 до 2000 м н.в.) и е на границата между платовидните заравнености на главния витошки купол и спускащите се оттам стръмни ридове и речни долини към витошкото подножие. Тя е една от най-панорамните и е сред най-предпочитаните от планинарите. От нея започват почти всички пътища към Черни връх.
Маршрутът започва от х. „Острица” на изток. Минава почти по хоризонтала през стара смърчова гора. Върви се леко и приятно. Стига се пътя, свързващ п.д. „Трендафила” с п.д. „Звездица”. Продължава се около 100 м вдясно по него, после се свива по ляво отклонение и се стига до х. „Еделвайс” (30 мин.).
Оттук, след 100 м на изток има разклон: вляво и надолу е пътеката към м. „Златни мостове”, вдясно – за п.д.”Звездица”, а направо – към х. „Кумата”. Тръгва се направо. Трасето прави голяма дъга през хубава смърчова гора, почти по хоризонтала пресича няколко леви притоци на Владайска река и излиза на ниско било при ново ляво отклонение за м. Златни мостове. Продължава се вдясно и за 10 мин. след пресичането на Владайска река се стига до х. „Кумата” (1ч.10мин.), където минава радиалната пътека от м. Златни мостове за Черни връх.
Продължава се по асфалтираното шосе високо по десния долинен склон на Владайска река. По-надолу, вляво е обширният горист район в поречието на реката. След 10 мин. шосето се съединява с идващия отляво (от м. Златни мостове) павиран път и стига до комплекса “Боерица” при едноименната местност (1ч.20мин.).
Комплекс “Боерица” се състои от няколко сгради. Тук са хижите „Боерица”, „Планинарска песен”, „Борова гора” и п.д. на Столична община. Целият район е благоустроен. Пред х. „Планинарска песен” има малък амфитеатър, където едноименният хор изнася концертите си.
Като стигне до комплекса пътеката завива наляво, спуска през смърчова гора, пресича каменна река, минава покрай чешма и стига до разклон. Вляво е пътеката за х. „Септември”, а вдясно – за п.д. “Бор”. Продължава се вдясно през гората. Пресича се наклонена на запад поляна, прекосява се билото Балабана, пресича се Боянска река и се стига до п.д.”Бор” (1ч.55мин.).
След почивния дом ВОП продължава на югоизток. След 250 м пътеката се съединява с идващата отляво (от х. „Тинтява”) и достига Гьорева чешма, край която има каменен заслон. Продължава се през гората и за 20 мин. се излиза на откритата част при стълб № 139 (първият от стълбовата маркировка до х. „Алеко”). Преодолява се височината, и при стълб № 120 се стига до превала между вр. Камен дел (вляво) и вр. Ушите (вдясно).
Връх Ушите (1906 м н.в.) е на югозапад от вр. Камен дел. Представлява къс рид с направление изток – запад с четири, разположени последователно каменни връхчета. Северозападните му склонове продължават с каменисто било, определящо десния долинен склон на Боянска река. Въпреки незначителното издигане над околния терен, от Ушите могат да се наблюдават големи части от планината в посока към Черни връх и резерват “Торфено бранище”.
Тук може да се направи почивка и да се отиде за няколко минути до вр. Камен дел.
Камен дел (1862 м н.в.) е на юг от кв. Бояна и на югозапад от кв. Драгалевци. Представлява каменен купол, чиято връхна част е съвкупност от няколко каменни групи като най-висока е североизточната. На нея има бетонов триангулачен знак и каменна пирамида. Каменното натрупване в северните и североизточните склонове е с площ от около 600 дка и достига почти до подножието на върха. Това го прави особено величествен и суров. На североизточния му склон се забелязва гористо предвършие с каменна група на най-високата му точка, която наричат Малък Камен дел. На юг върхът преминава в едва забележима седловина, която го отделя от вр. Ушите. На връх Камен дел е наречен Северния (Каменделски) дял на Витоша. Оттук се откриват гледки във всички посоки: азимут 40о – м. Кикиш, азимут 72о – Драгалевски манастир; азимут 130о – Голи връх; азимут 158о – върховете Голям и Малък Резен; азимут 172о – Черни връх; азимут 203о – вр. Ушите; азимут 243о – вр. Черната скала; азимут 303о – вр. Копитото.
От превала започва денудационната заравненост между м. Капакливец и андезитния витошки пояс от Голите върхове до вр. Камен дел, наречена Платото. На запад от него е резерват “Торфено бранище”. ВОП пресича платото в направление северозапад – югоизток.
За 5 мин. се стига до най-високата точка при стълб № 112, а вдясно от пътя, при стълб № 108 е з. „Ушите”.
Продължава се по хоризонталната, ясно очертана пътека на югоизток. Между стълбове № 89 и № 90 вляво е отклонението за местностите Комините и Кикиш (пътеката е силно лавиноопасна и забранена за преминаване през зимата). При стълб № 60 вляво се отделя пътека за х. „Преспа” и м. Комините, която също е забранена за преминаване през зимата. С леко изкачване се пресича начален поток на Драгалевска река и се стига до камионния път за Черни връх. При стълб № 21 е кръстовището с маркирания със стълбове маршрут за Черни връх (вляво по него на 460 м е горната станция на п.в.л. “Бай Кръстьо – Голи връх”). След кръстовището, с леко слизане, първо се пресича каменна река, после – долната част на трасето на ски влек, а след това се стига до х. „Алеко” (3ч.35мин.).
“Алеко” е туристически и ски център. Обхваща голям дял от високите части на Природен парк „Витоша“ между вр. Скопарник и Голите върхове. На територията му попада част от резервата “Бистришко бранище” и мощният масив на Резньовете. Дебелата снежна покривка през зимата, североизточното и северното изложение благоприятстват развитието му като ски център.
Център “Алеко” е най-добре устроеният и най-посещаваният в парка. Всички работещи в момента п.в.л. стигат до него, а автобус № 66 от кв. Хладилника го свързва със столицата.
В център “Алеко” са хижите „Алеко” и ”Сълзица”, п.д. “Ведра” и хотел-ресторантите “Простор” и “Морени”. В района има няколко пункта за хранене и база на ПСС.
След х. „Алеко” ВОП продължава на изток по широка асфалтирана алея като пресича трасето на п.в.л. “Романски – Малък Резен”, учебната ски писта и ски влек и за 10 мин. стига до м. Меча поляна. Оттук до х. „Физкултурник” пътеката преминава през резерват “Бистришко бранище”. След „Меча поляна” наляво се отделя пътеката за с. Бистрица (маршрут V.1.). От този разклон до х. „Физкултурник” ВОП е лавиноопасна през зимата и е абсолютно забранена за преминаване. Тя продължава с леко изкачване, пресича цветни полянки и малки каменни реки. Не след дълго, вляво от нея, се отделя друга пътека, която минава покрай малкото връхче Пиперката и за около 15 – 20 мин. слиза до м. Горен Каркъм, където се съединява с маршрут V.1.
Продължава се покрай чешма и кът за отдих и се навлиза в горния край на Голямата грамада – голяма каменна река, в чийто долен край е радиалната пътека за с. Бистрица. От Голямата грамада започва левият начален поток на Бистришка река. На запад се извисяват настръхналите скални улеи на вр. Голям Резен, носещи общото име Бистришката стена.
Бистришката стена заема източния склон на вр. Голям Резен. Състои се от три ясно очертани скални зъба, разположени един над друг и прекъснати с тревни площи. Долният е най-широк, а горният – най-малък. Посредством два лавиноопасни кулоара, стената се разделя на три части – северна, средна и югоизточна. Общата височина на Бистришката стена е около 250 м. Тя е изцяло на територията на резерват „Бистришко бранище” и използването й като катерачески обект е АБСОЛЮТНО ЗАБРАНЕНО (съгл. Плана за управление на ПП „Витоша“).
Пътеката лъкатуши през скалисти и тревисти места и пресича средния начален поток на Бистришка река, който отводнява източните склонове на понижението на върховете Скопарник и Голям Резен. След 5 мин. се стига до отклонение вдясно (на юг), което води към понижението между върховете Скопарник и Голям Резен и към Черни връх. Почти по хоризонтала се пресичат множество малки поточета, събиращи се по-надолу в м. Падналата маса и оформят десния начален поток на Бистришка река. Стига се до стълбовата маркировка от х. „Физкултурник” за Черни връх. Оттук може да се продължи по пътеката (като се пресече стълбовата маркировка) на юг и после на изток, или да се тръгне покрай стълбовете направо към хижата (по-надолу двете пътеки се събират). Достига се билна заравненост между вр. Скопарник и вр. Голям Купен. Тук спирането е задължително, защото гледките наоколо са омайващи. За няколко минути се слиза до х. „Физкултурник”, където е и краят на ВОП.