На 27.10 2017 г. Природен парк „Витоша“ отбелязва своята 83-годишнина.

Природен парк „Витоша“ е първият парк в България и на Балканския полуостров. На 27.10.1934 г., с активното участие на българската природозащитна общественост, част от планината Витоша с площ 6410 хектара е била обявена за парк. Границите на парка са се променяли неколкократно и днес обхващат цялата планина с площ 27 079 ха. Залесените територии са около 60% от планината.

От хилядолетия поминъкът на населението в подножието на Витоша винаги е бил свързан с планината. Старите документи показват, че до преди няколко века Витоша е била покрита с останки от непроходимата Magna silva bulgarorum (Великата гора на българите). Днес части от тази древна гора са запазени по горните течения на реките Бистришка, Янчовска и Владайска.

Изследванията показват, че в парка са разпространени 1859 вида висши растения.. Тук са установени около 500 вида сладководни водорасли, 805 вида гъби, над 369 вида лишеи, 341 вида мъхове. На територията на парка са установени 61 основни типа природни местообитания. Най-голям природозащитен интерес представляват естествените смърчови гори, буковите гори и крайречните съобщества. Други специфични типове природни местообитания са каменните реки, сипеите и торфищата.

От редките растения, включени в Червената книга на България, по откритите високи части на планината могат да се видят кълбестите жълти цветове на витошкото лале, чийто цъфтеж започва в началото на месец юни. Друго рядко растение с красиви жълти цветове е златистата кандилка. Едно от най-красивите и редки витошки цветя е планинският крем, чиято численост, става все по-малобройна, поради интереса, който предизвиква сред посетителите на парка. Във високите и открити части на планината се срещат две насекомоядни растения: росянка и петлюга.

Богато е разнообразието и на животинския свят. По брой на ендемитни (които се срещат само в определен географски район), редки и реликтни (от стари геологични епохи) видове Витоша е на второ място в България. Тук се срещат 139 ендемитни вида (български и балкански), 300 редки и 85 реликтни вида безгръбначни. В парка са установени 25 вида земноводни и влечуги, 230 вида птици, като 120 от тях гнездят на територията на парка.

Прилепите са 18 вида и най-много можем да видим в пещерите на Боснешкия карстов район. Независимо от непосредствената близост с милионната столица, паркът се обитава от почти всички видове едри бозайници у нас. Заради продължителната защита на уникалната витошка природа, днес София е единствената европейска столица, по границите на която се срещат мечката, вълкът и дивата коза.

При създаването на парка са били обявени едни от първите резервати в България – „Бистришко бранище“ и „Торфено бранище”.

Най-голямата забележителност на резервата „Бистришко бранище” (обявен за биосферен през 1977 г. по международната програма „Човек и биосфера” на UNESCO) са представителните смърчови екосистеми, субалпийските и скални съобщества. Горите, най-голямото богатство на резервата, заемат 52% от цялата му площ, а останалата част от него са поляни, субалпийски тревни формации, грохоти, скали и каменни реки. Основният дървесен вид тук е смърчът. Запазени са единични 140-150 годишни смърчови дървета, достигащи до 1,30 м в диаметър и височина над 25 м.

Резерватът „Торфено бранище” съхранява най-значителния за България комплекс от високопланински тофища, както и свързаната с тях влаголюбива растителност. Образуването на торф в резервата е започнало преди повече от 1500 години. Сега дебелината на торфената покривка достига до 2 м, като продължава да нараства с около 1 мм годишно.

Природният парк „Витоша“ е част от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 и е защитена зона по двете европейски природозащитни директиви – за птиците и за местообитанията.

На територията на парка, в Боснешкия карстов район, е разположена природната забележителност пещера „Духлата”. Тя е най-дългата и една от най-красивите пещери в България. Разположена е на 7 етажа и в нея текат 6 подземни реки, а общата ù дължина надхвърля 18 км.

От Витоша води началото си организираното туристическото движение в България. Едно забележително събитие поставя началото на организирания туризъм в страната ни. Това е изкачването на Черни връх на 300 туристи, предвождани от Алеко Константинов,  на 27 август 1895 г.

Първото българско туристическо дружество “Алеко Константинов” е създадено на 20 юли 1899 г. Тогава фразата на Алеко Константинов “Опознай родината за да я обикнеш” става и девиз на българските туристи.

През 1901 г. в района на Драгалевския манастир е поставена и първата туристическата маркировка в страната, указваща пътя към Черни връх.

Освен с пешеходния туризъм Витоша се свързва и с първите прояви на алпинизма и ски спорта. Практикуването на алпинизъм в парка води началото си от 1929 г., когато в района на върховете Комините и Резньовете се провеждат първите скални изкачвания на софиянци. Карането на ски у нас започва през 1915 г. в района под Черни връх, а през 1918 г. се създава и първата ски група при софийския клон “Витоша” на Юношеския туристически съюз. Днес посетителите на парка карат ски в двата центъра – “Алеко” и “Ветровала-Конярника”.

През парка преминава и част от Европейския туристически маршрут Е-4, който свързва Пиринеите с Алпите, Рила и Пелопонес. Той води туристите от Черни връх към Верила, Рила и Пирин.

Повишената посещаемост на планината в началото на 20 век създава необходимостта от изграждане на туристически хижи и заслони. През 1905 година при изворите на Струма се полагат основите на бъдещата хижа „Алеко”. Основоположници са членовете на туристическото дружество “Алеко Константинов”. За съжаление липсата на средства в началото, а после и войните спират тази инициатива. През 1922 г. идеята се възражда и през лятото на същата година се създават две туристически землянки: “Алеко” и “Христо Костов” и започва строежът на хижа “Алеко”. През 1924 г. новата хижа е открита. Следват малката хижа “Фонфон” (1926 г.), х. „Кумата” (1926 г.), заслон “Вълчата скала” (1929 г.), х. „Селимица” (1930 г.), х. „Камен дел” (1931 г.).

За начална дата на планинското спасяване се счита 24 декември 1923 година. Тогава най-добрите туристи на дружество “Алеко Константинов” създават специална група. Това решение се взема след като, по време на излет из Витоша, изчезва Петър Димитров-Петрето. През декември 1933 г. по инициатива на Българския алпийски клуб се създава и Планинската спасителна служба, чиито първи постоянни пунктове са разположени във витошките хижи.

Витоша е рождено място и на туристическото ориентиране у нас. През есента на 1954 г. на хижа “Алеко” се събират 28 инструктори и туристи, за да напишат правилника на тази спортно-туристическа дисциплина.

Днес общата дължина на пътеките и алеите, които водят посетителите на парка към туристическите центрове е над 300 км. Те свързват 14 населени места от нископланинския пояс с билните части на планината. Алейната мрежа се състои от радиални и обиколни алеи. В по-голямата си част алеите са маркирани с лентова маркировка в различен цвят в съответствие с определените маршрути. В откритите части на Витоша е поставена маркировка от метални стълбове за ориентация през зимните месеци на годината. Лавиноопасните места са обозначени с табели, указващи границата с опасните участъци.

От съществувалите в района на планината в миналото над 40 манастири, са се запазили само два: Драгалевският „Света Богородица Витошка” и Кладнишкият „Св. Никола”. Боянската църква „Св. Пантелеймон” (Х-ХI в.) е разположена на границата с парка. Като забележителност със световно значение, тя е обявена за обект на световното културно и природно наследство на UNESCO.

Витоша е най-посещаваната планина у нас. Тя е предпочитано място за провеждане на практически занимания, свързани с наука и спорт.

През последните десетина години в района на местността Дендрариума в Природен парк „Витоша“ бяха изградени множество информационни центрове, музеи и информационни алеи. Дирекцията на Природен парк „Витоша“ работи усилено в превръщане на Дендрариума в място за обучение, поради достъпността и близостта му до София.

Природозащитният информационен център „Витоша“ е първият от веригата информационно-образователни центрове към защитени територии в България. Той е създаден през 1999 г. по повод 65- годишнината от обявяването на парка. Природозащитният информационен център се намира на около 1 км от кв. Драгалевци в близост до Драгалевския манастир и се стопанисва от РИОСВ – София.

Музеят на мечката е изграден през 2004 г. в района на Дендрариума на мястото на полуразрушен, изоставен пътен кантон, който Дирекцията на Природен парк „Витоша“ ремонтира и възстанови. В музея са представени начинът на живот и биологията на най-едрия европейски хищник – кафявата мечка. Тук посетителите се запознават с видовете мечки, с разпространението на кафявата мечка в България, с нейните местообитания и годишен цикъл, с факторите, които превръщат мечките в стръвници, както и с правилното поведение в планината при среща с мечка. Представени са и някои традиционни народни вярвания, свързани с мечката.

Музей на совите. Изграден е през 2004 г. в местността Бели брези на 2 километра от Дендрариума по пътя за Златните мостове. Информационните табла запознават посетителите с характерните особености на совите в България, с техните размери, местообитания и храна, със страха, който те са всявали в миналото с присъствието си, с поверията, свързани с тези нощни обитатели. Експонатите в музея не са препарирани животни, а са изработени от епоксидна смола, като размерите и външният им вид се доближават максимално до оригиналите.

Музей на водното конче. Разположен е в местността Белите брези в непосредствена близост до музея на совите. В него са представени както част от 68-те вида водни кончета, обитаващи България, така и много други от различни краища на света.

От лятото на 2002 г. функционира Националният парков информационен център в София, на пл. „Възраждане“, ул. „Антим I“ № 17. Той предоставя информация за защитените територии в България и по света. Тук могат да се получат специализирани издания на националните и природните паркове в България.

Детският екостационар «Бели брези» е в непосредствена близост до музеите на совите и на водното конче, недалеч от Дендрариума. Сградата беше построена с естествени материали – глина, камък и дърво. Зидарията е от непечени глинени тухли, покрити с двупластова мазилка от глина, пясък и ситно нарязана слама. Градежът е по стара строителна технология с обли дялани греди, а подовото отопление – по системата “Хипокауст”, използвана още в Древния Рим. Финансирането на дейността беше осъществено по проекта на ДПП Витоша „Възраждане и запазване на традиционни строителни техники и умения, използвани в България“, одобрен за финансиране по финансовия механизъм на Европейското Икономическо Пространство (ФМ на ЕИП), изпълняван в партньорство с Norwegian Crafts Development – Норвегия. Екостационарът предлага възможности за провеждане на програми за екологично обучение със съвременно демонстрационно оборудване. В съчетание с музеите на мечката, водното конче и совите, разположени в непосредствена близост, и с информационната алея в местността Игликина поляна, Детският екостационар предоставя добри възможности за провеждане на зелени училища. По този начин се удължава престоят на посетителите в парка, когато условията възпрепятстват обучението на открито, предлагайки подходящи условия за занимания в уютна атмосфера.

През 2013 г. Детският екостационар „Бели брези“ получи специалната награда в категорията „Сгради с елементи на зелена архитектура“ в Националния конкурс „Сграда на годината“.

Ботаническа алея за незрящи. Разположена е до пътя към Златните мостове, в местността Дендрариума. Дължината ù е 610 метра, а представените растителни видове са 26 на брой, като за всеки от тях е дадено описание и на брайлово писмо. Достъпността и близостта до София, езерата, детските съоръжения за игра – люлки, пързалки, наблюдателни кули и мостчета привличат много туристи не само през почивните дни.

Спортно-информационна алея за хора с увреждания на опорно-двигателния апарат. Изградена е в близост до хижа „Иглика“, на около километър от Дендрариума. Представлява кръгов маршрут с дължина 285 метра. Богато илюстрирани табла дават информация за биологичното разнообразие и културно-историческото наследство на Природен парк „Витоша“ и парковете в България. Текстовете са написани и на брайлово писмо. Тук идват много хора, тъй като има забавления за всички – люлки за децата, заслони и пейки за възрастните, а най-големите спортисти често си организират състезания по футбол на поляната в средата.

Торфищна информационна алея. Изградена е в местността Офелиите, на около 1 км над Ветровала. Тук посетителите научават за значението на торфищата и мочурите в парка като вододайни зони и като важен източник на суровини за промишлеността и медицината. Алеята е създадена, тъй като на територията на Природен парк „Витоша“ е резерватът  „Торфено бранище“, който опазва  най-значителния за България комплекс от високопланински торфища. Торфът има изключителни водозадържащи свойства и достига на места дебелина до 2 метра. Дебелината му нараства с по около 1 мм годишно, което означава, че формирането му на Витоша е започнало преди близо 2000 години.

Детски информационно-развлекателен център в местността Дендрариума беше изграден през 2004 г. върху площ от 20 дка. Той предоставя богата информация за биологичното разнообразие на Витоша, съчетана с възможност за разнообразни игри и забавления на площадки с детски съоръжения.

Алеята на карста е изградена през 2008 г. Тя е с дължина 10 км и представлява кръгов маршрут. Алеята започва от покрайнините на с. Боснек, изкачва се на север, срещу течението на река Добри дол – десен приток на река Струма, продължава на запад, а после на юг и завършва отново в с. Боснек. По пътя се откриват красиви гледки към южните склонове на Витоша. По протежението ù са поставени 10 информационни табла, които запознават туристите с природното и културно богатство на района, както и със специфичните природни местообитания на Боснешкия карстов район.

Пътеката “Сила и живот” започва от  Симеоновските езера и стига до м. Железни врата, близо до м. Бай Кръстьо. Маркирана е с 40 дървени табели с мисли на Петър Дънов за природата. Обособени са кътове за отдих с пейки, маси и информационни табла. Дължината на този тематичен маршрут е близо 4 километра.

Алеята на билките е с мисли за природата на народния лечител Петър Димков. Информационни табла дават подробна информация за лечебните растения на Витоша, за начините и нормите за бране на билки за лични нужди. Началото на маршрута е при Княжевска гора, минава през местностите Бялата вода и Златни мостове и завършва при хижа “Момина скала”. Преходът продължава около 2 часа.

Честит празник!

ДИРЕКЦИЯ НА ПРИРОДЕН ПАРК „ВИТОША“